Заглавие: Жрицата в бяло
Поредица: Ерата на петимата, #1
Автор: Труди Канаван
Издателство: Вакон
Страници: 656
Корици: Меки
Език: Български
Размери:17,5x10,5
Дата на издаване: 2010
ISBN: 9789549535143
Цена: 18лв
Жанр: Young Adult, Световна проза, Художествена литература, Преводна литература, Фантастика, Фентъзи
Съдържание на секс сцени и груб език: Няма.
~Анотация~
Младата и красива Аурея е избрана за жрица и става част от култа на петимата безсмъртни служители на боговете, наричани Белите, които владеят територията на Северна Итания.
За жалост тя не разполага с достатъчно време, за да свикне с изключителните сили, с които е дарена от боговете. Мистериозни магьосници в черни одежди, идващи от юг, се подвизават из земите на Белите. Плъзват слухове, че е сформирана многобройна армия. Аурея и нейните събратя се опитват да скрепят съюзите с останалите северни земи и да ги подготвят за предстоящото сражение, но времето им изтича.
Война се надига във владенията на Белите, но ако Аурея не успее да овладее новите си умения, дори благоволението на боговете няма да бъде достатъчно, за да ги спаси…
~За авторката~
Труди Канаван е родена в Мелбърн, Австралия. Пише книги за фантастични светове, откакто се помни. Успехът я застига, когато през 1999 година печели награда „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ за „Шепотът на децата на мъглата“. През ноември 2001 г. е публикувана нейната първа голяма трилогия - „Черният магьосник“, която става бестселър в много страни. На вниманието на българските читатели предлагаме втората, по-мащабна и още по-завладяваща трилогия на Труди Канаван - „Ерата на петимата“, започваща с книгата „Жрицата в бяло“.
~Изказвания за книгата~
„Жрицата в бяло“ е великолепна книга, написана с невероятна проникновеност и много талант. Неслучайно се задържа толкова дълго в Топ 10 на най-продаваните романи.
Sunday Times
Прочитът на книгата е задължителен за всеки фен на този жанр. Това е фентъзи от висока класа.
Orbit Books
~Откъс от книгата~
Аурея седеше пред полираното сребърно огледало, но не гледаше в отражението си. Мислите й бяха обзети от едно събитие, което се беше случило наскоро. В съзнанието й изплуваха хиляди мъже и жени, облечени в бели одежди и струпани пред Купола. Никога не беше виждала толкова много жреци и жрици събрани на едно място. Бяха пристигнали в Храма от всички части на Северна Итания, за да присъстват на Церемонията по избирането. Всички жреци и жрици, живеещи в Петте къщи, имаха гости от страната или от другите провинции. Когато напусна Кулата и се отправи към Купола, съпроводена от висшите жреци и жрици, успя само да зърне многолюдната тълпа. Отвъд морето от бели фигури, се простираше едно още по-многолюдно множество от обикновени мъже, жени и деца, които бяха дошли, за да присъстват на важното събитие. Само висшите жреци и жрици можеха да станат кандидати, да заемат последното свободно място сред Избраниците на Боговете. Аурея беше една от най-младите сред тях. Някои твърдяха, че причината за бързия й възход до тази позиция били силните й Дарби. При спомена за тези коментари, отново я свиваше стомаха от яд. Не е честно от тяхна страна. Знаят, че ми отне десет години упорита работа и отдаденост, за да стигна така бързо до този пост. А сега, когато вече беше една от Белите, какво ли си мислеха за нея? Дали съжаляваха за изказаното мнение? Изпита смесени чувства на състрадание и триумф. Станаха жертви на собствените си амбиции. Глупаво разсъждават, ако се надяват боговете да обърнат внимание на лъжите им. Вместо това с постъпката си доказват, че са непристойни. Белите не бива да разпространяват неверни слухове. Връщайки се в спомените си, мислено се видя да преминава разстоянието от Кулата до Купола. Висшите жреци и жрици оформяха кръг около подиума вътре. Олтарът, най-свещеното място в Храма, се издигаше в центъра. Представляваше просторна петстенна конструкция с височина около три човешки боя. Всяка стена приличаше на висок триъгълник, който се разтваряше навън, за да посрещне последователите си при съответните поводи. Тогава петте стени се отваряха и опираха в пода, а отвътре се откриваше маса с пет места около нея. Когато Белите желаеха да проведат поверителен разговор, стените се сгъваха нагоре, за да се затворят и да изолират едно място, от което не излизаше никакъв звук. Олтарът се отвори като разцъфнало цвете, когато четиримата Бели се качиха на стъпалата на подиума и се обърнаха към множеството. Аурея затвори очи и се опита да си спомни точните думи на Джуран. – Чайя, Хуана, Лор, Ирана, Сару. Приканваме ви, наши божествени пазители и водачи, да се явите днес пред нас, тъй като дойде времето да изберете петата си и последна представителка. Тук ви очакват вашите достойни, способни и отдадени последователи: нашите висши жреци и жрици. Всички са готови и желаят да ви посветят живота си. Сякаш нещо във въздуха заблестя. Доколкото си спомняше, Аурея се беше сепнала от това раздвижване. Пет фигури от сияйна светлина се бяха появили на подиума, полупрозрачни зрителни илюзии, напомнящи човешки същества. Наблюдаващите жреци и жрици ахнаха от вълнение. Отдалече бяха достигнали викове „Боговете се явиха!“. Ах, колко са красиви, усмихвайки се си помисли тя. Боговете съществуваха невидимо и неусетно в магията, с която бе пропит целият свят, във всяка скала, във всяка капка вода, всяко растение, всяко животно, всеки мъж, жена и дете, във всяка материя, освен ако не пожелаеха да повлияят на света. Когато избираха да се покажат, превръщаха магията в светлина и я трансформираха в тела на пленително красиви човешки създания.
~Ревю~
С голям интерес бях тръгнала да чета книгата, но докато й вляза в ритъм и се настроя според стила на авторката минаха 200 страници. И то защо? Започна се с доста имена и то трудни за произнасяния, след това минахме на животни, билки, земи, правила, жреци и жрици и аз бях тотален туш. Обмислях варианта да я зарежа книжката, въпреки че с нея започнах седмицата, нея почнах да чета преди всички други, а излезе че я прочетох последна. Да, прочетох я до края защото си помислих дай шанс на книгата, може пък нещо да се пооправи. Главното объркващо нещо в книгата може би е множеството гледни точки от които се разказва историята. Ако бяха една или две добре, но повече...
Както и да е Аурея героиня обаче която ми хареса. Като последната от Белите тя се доказва със силите си и премислянето на възможните ситуации на един план, която поне според мен я правят най-добрата от всички петимата (с нея) Бели. Харесва ми как изтъква пукнатините на плановете и директно се изказва по въпросите. Начина по който променя действието на края бе страхотно и се изчете много по-бързо от колкото очаквах. Но въпреки всичко книгата не бе това което очаквах. Ще прочета трилогията до края, но няма да бързам. Може би когато нямам какво да правя тогава ще започна другите две книги от нея трилогия. Но преди това мисля да разгледам творчеството на авторката. Изглежда другата й трилогия "Черните магьосници" е по-популярна и с по-висока оценка. Скоро ще прочета първата книга и от нея поредица и ще направя ревю. Ако и тя ми хареса колкото "Ерата на петимата" ще излезе така че май не си допадаме с тази авторка.
#Мой рейтинг за книгата – 
3,5* Между добра и не толкова добра
#Мой рейтинг за корицата – 4 – Харесва ми, но очаквах повече. Поне са запазили оригиналните корици.
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар