вторник, 8 април 2014 г.

Рубрика “Намери приликата…”–Демони vs. Трибути?! (08.04.2014)

В рубриката ни “Намери приликата…” всеки вторник ще ви показвам корица и важни личности които си приличат с моделите на корицата. Тази седмица съм решила да ви представя следната корица:

Първо малко информация за книгата: “Жива виолетка” на Джейми Рийд. Жанра на книгата е паранормално фентъзи, а главните свръхестествени същества са демоните. А сега се загледайте в мъжкия модел на корицата…. не ви ли прилича на Трибута от Игрите на Глада – Джош Хътчисън. Не ми вярвате? Я погледнете сега тази снимка на актьора:

Има известна прилика, нали? Очаквам вашето мнение!


Ако и вие намерите прилики на известни личности с корици на книги моля изпратете ни корицата и снимки на актьорите на имейлvampire_ladies@abv.bg заедно със своето име и ние ще ги публикуваме.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика “На гости ни е…”–Валентин Попов, автор на “Нощта срещу ноември” (08.04.2014)

Надявам се първият сборник с мои разкази да допадне, ако не на всички, то поне на по-голяма част от вас – тези, които държите „Нощта срещу 1 ноември”. Разказите включени тук са писани в сравнително голям диапозон от време. Писани са между 1998 и 2013 година. Някои от тях („Реката”, „Лиан”) са плод единствено на фантазия, докато други („Тебешир”,”Бялата посестрима”) са по идея от истински случаи. Трети са вдъхновени от сънища, както се досещате – кошмари. Такъв например е „Нощта срещу 1 ноември”. Последният разказ включен в този сборник участва през 2013 г. в конкурса на сп. „Дракус”. Въпреки че участва като самостоятелна творба, „Кучешка дупка” е първа част от романа „Отвъд края”, който надявам се ще излезе през 2015 година от печат. Само ще кажа, че в този роман, ще срещнете герои от разказите в този сборник. Приятно четене!

Но първо, кой е Валентин Попов?

Роден съм на 8.11.1979 г. в град Плевен. Средно образование завърших в родния си град, а висше в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност Специална педагогика, по която специалност съм работил около 5 години. От първите ми спомени около мен е пълно с книги. Първоначално за оцветяване, а после вече и качествена литература. Израснах с музиката на детските приказки на Андерсен, Грим, Николай Райнов,  Линдгрен и много други. По-късно, разбира се запален от баща ми, по рафтовете ми започнаха да яздят и стрелят индианци и бледолики – Зейн Грей, Карл Май, Густав Емар, Емилио Салгари, Майн Рид, ; пиратски кораби плуваха по улицата и всичко това с приятен подходящ музикален фон. По-късно вече започнах да чета и класици, поезия, научна литература и други,  но фаворити в жанрове и автори са ми фантастика, крими, трилър, хорър и  Стивън Кинг, Дийн Кунц, Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Джек Лондон, Габриел Гарсия Маркес, Карл Май, Джеймс Ролинс, Майкъл Конъли, Ерих Мария Ремарк, Елин Пелин, Йордан Йовков, Ботев, Смирненски, Джеймс Клавел, Морис Дрюон и много други. В общи линии съм всечетивно животно.
Пиша от 17 годишен, като темите са различни, но най-вече свързани с любимите ми стилове, а и обичам неочаквания край.

Vampire Ladies: Би ли могъл да опишеш книгата си с две думи? Кои са те?

Валентин Попов:  Мога, да. Думите са „издраскани длани”.

Vampire Ladies: Какво те подтикна да започнеш да пишеш?

Валентин Попов: Писането е много интимен акт. Човек се вглъбява във себе си и обръща внимание на вътрешните си усещания, пориви, желания…. Писането е мечтаене, рисуване на измислена действителност, на илюзорна реалност, където авторът е бог и може да прави каквото си поиска с героите. Както и да каже неща, които има нужда да извади на бял свят. Без значение от жанровата характеристика, прозират истини от реалния свят. Но основния двигател е фантазията, която има нужда да бъде проявена под някаква форма.

Vampire Ladies: Коя част от книгата ти достави най-голямо удоволствие да напишеш? А коя те накара да се поизпотиш?

Валентин Попов: В писането няма потене или трудност. Сядам да пиша, когато имам идея, а историята се излива на листа. Самият акт на писане е удоволствие – всяка дума рисува, всяка е щрих към пълната картина. Единствено досадна е редакторската част, когато трябва да загладиш нещата.

Vampire Ladies: Към кой жанр би определила книгата си? Би ли могъл да я сравниш с книги които по един или друг начин си приличат една с друга?

Валентин Попов: Разказите в този сборник сами по себе си са адски различни. Някои са „сериозни“, други са плод на въображение или на сън. Самият аз по-скоро бих я определил като хорър. Дори, т.нар. сериозни разкази са с „ужасен“ край. Не мога, обаче да я сравнявам с друга книга. Все едно две картини на Сезан и Гоген да се сравнят. Не, че се имам за литературен импресионист.

Vampire Ladies: Има ли реални персонажи в истинският живот на които си базирал героите в книгите си? Ако да с какво се различават литературните им образи с техните истински?

Валентин Попов: Повечето герои имат образец. Всяко късче от действителността може да ми послужи за характеристика на герои, ситуация или действие. Дори и сюжет. Черти на реални хора са застъпени в моите герои, като разбира се литературните образи са гротескно по-ярки, по-жестоки, по-тъжни, по-живи или по-мъртви. Като шарж на реален човек. Радвам се, обаче че реалните хора не биха се разпознали, защото не всички черти, които ми правят впечатление са хубави. Да не кажа, че няма такива. Вадя лошото от тях и го развивам.

Vampire Ladies: Кой автор или книга те вдъхновява да пишеш?

Валентин Попов: Много са авторите. На първо място е Стивън Кинг. Кралят. Няма такава дълбочина, такова реално и всеобхватно изграждане, както на образи, така и на сюжет. На второ място е Едгар Алан По – черните му краски завладяват душата и те карат да издраскаш същността си до кръв.

Vampire Ladies: В процеса на писане на книгата, кога успяваше да пишеш най-много – сутрин, обед, вечер, във всяка една свободна минута?

Валентин Попов: Най-вече следобед, сутрин съм прекалено ангажиран и сънен, а вечер – ходещ мъртвец J

Vampire Ladies: Кой герой от книгата ти прилича най-много на теб?

Валентин Попов: Подходящ въпрос за викторина. Нека читателите на блога и на форума предположат. Позналият печели сборника „Нощта срещу ноември“ с автограф.

Vampire Ladies: Как предпочиташ да пишеш на хартия или на компютър? Защо?

Валентин Попов: Когато започнах, пишех на хартия. Харесваше ми драскането на химикала по хартията, аромата на мастило. След това по естествен начин преминах на компютъра – пише се по-бързо, по-прегледно, а редакцията става за секунди.

Vampire Ladies: Случвало ли ти се е да се събудиш по сред нощ с идея за книгата и да станеш и веднага да си нахвърлиш бележки? Ако си имала такава ситуация коя сцена от книгата написа по този начин?

Валентин Попов: Редовно се случва това. Но не ставам да нахвърлям бележки, а разсъждавам в просъница върху идеята, развивам в главата си няколко сюжетни линии. После заспивам. Ако на сутринта идеята е още в главата ми, значи е добра. Ако е избягала, не си е заслужавало. Най-ярък и пресен пример за това е разказа „Нощта срещу ноември“.

Vampire Ladies: Кое е любимото ти място за писане?

Валентин Попов: Болна тема. Където има компютър и свободно време. За съжаление нямам възможност да осигуря перфектните условия за писане. Но това би била една дървена къща в края на гората, с веранда, широка поляна, след която започва езеро. Зад къщата е планина, а кабинета ми е на таванския етаж с малко прозорче, което гледа към водата.

Vampire Ladies: От къде черпиш муза за писане?

Валентин Попов: Нямам определен извор на вдъхновения. В един момент може да е просто интерес образ, който съм видял; може да е новина – например имам разказ, който не е включен във сборника, вдъхновен от унийството на Хюлия Маджар или една снимка в интернет – разказа „Тебешир”; може да е сън; може да е изпусната дума от приятел;

Vampire Ladies: Кой е най-добрият комплимент който си получил до сега като автор?

Валентин Попов: Един приятел каза, след като прочете „Нощта...”, че е настръхнал, а друга близка приятелка, че се е разплака след прочита на „Тебешир”. Това е най-ценното. Да усетиш,че си влязъл в сърцето или в главата на човек.

Vampire Ladies: Вярваш ли в магии и свръхестествени личности?

Валентин Попов: Вярвам в магии, вярвам и в паралени реалности, както и в прераждане. Енергията не може да се губи. За мен доказателство за това е чувството на дежа вю, макар че скептиците казват, че това е грешна химическа реакция в мозъка. А щом вярвам в тези неща, смятам, че има и свръхестествени личности – били те гадатели, врачки, магьосници или хора с по-голяма физическа сила. Светът е не само видимото, а и това, което се крие в нас самите, като сила и възможност.

Vampire Ladies: Как би описал живота си с осем думи?

Валентин Попов: Работа, музика, пътуване, писане, семейство, приятели, фантазия и .. храна J

Vampire Ladies: Какво е твоето мото и максима?

Валентин Попов: „Не можеш да влезеш в мрака, без той да влезе в теб и да вземе своето.” Майкъл Конъли

"Когато надникнеш в бездната, бездната също надниква в теб." Фридрих Ницше

Vampire Ladies: Ако можеше да си някъде по света точно сега, къде би избрал да си?

Валентин Попов: Може би в Перу или в Скалистите планини.

Vampire Ladies: На кой жив човек най-много се възхищаваш?

Валентин Попов: Стивън Кинг.

Vampire Ladies: Ако можеше да се сдобиеш с талант, какъв би бил той?

Валентин Попов: Да пътувам в миналото, за да поправям грешките си или просто, за да науча неща, които са табу в днешно време. А може би и да прескачам в паралелни светове.

Vampire Ladies: Имаш ли идеи за още книги и разкази?

Валентин Попов: Имам. Постоянно пиша разкази, а съм започнал и два големи проекта – романи. Единият ще е фентъзи с името „Отвъд края”. Разказът „Кучешка дупка” се явява първата му глава, а другият е с работно заглавие „Къщата” – в него има ужаси, има фантастика, пътуване във времето, свръхестествени явления, много болка, много смърт и много приключения.

Vampire Ladies: Кое е най-доброто ти постижение?

Валентин Попов: За момента е това, че се осмелих да издам сборника с разкази благодарения на подкрепата на приятели и на Явор Цанев – собственик на издателството “Gaiana Book & Art Studio”. Също така, чест за мен е анотацията на сборника от Адриан Лазаровски – преводач на Стивън Кинг и отличен писател, както и на добрия ми приятел и прекрасен писател Георги Връбчев, които има издадена книга зад гърба си, която взима дъха и подготвя .... Това е тайна. Нека той самият каже един ден.

Vampire Ladies: Коя е най-великата ти грешка?

Валентин Попов: Грешката ми е основна. Никога не се хвърлям с рогата напред. А трябва така, за да успее човек в днешния свят.

Vampire Ladies: Кое е най-доброто ти качество?

Валентин Попов: Способността да изслушвам и да анализирам.

Vampire Ladies: Коя е най-отличителната ти черта?

Валентин Попов: Добронамереност и емпатия, от които често страдам.

Vampire Ladies: Кой е любимият ти измислен злодей?

Валентин Попов: Човекът в черно.

„Човекът в черно го отведе до древен олтар за жертвоприношения. Стрелецът го разпозна мигновено: Голгота, лобно място. Оглозгани бели черепи невъзмутимо се взираха в тях — крави, койоти, елени, зайци. Алабастров скелет на фазан, разпръснати тънки костици на къртица, убита за развлечение от диво куче.” – „Тъмната кула”, Стивън Кинг

Както и Ханибал Лектър, герой на Томас Харис, познат в България най-вече от „Мълчанието на агнетата” с Джуди Фостър и сър Антъни Хопкинс.

Vampire Ladies: Какво е любимото ти занимание, когато не пишеш?

Валентин Попов: Обичам да се разхождам сред природата, там където няма много хора, да играя с дъщеричката ми или, ако остане чак толкова свободно време, да изгледам някой филм.

Vampire Ladies: Как е фантастичната ти професия?

Валентин Попов: Бродещ варварин J

Vampire Ladies: Кои три човешки качества, са най-важни за теб?

Валентин Попов: Честност, откритост, добронамереност.

Vampire Ladies: Кои са петте любими песни?

Валентин Попов: Manowar – “Spirit horse of the Cherokee”

Manowar – “Hatred”

Manowar – “Kill with power”

Guns n’ roses – “Catcher in the Rye”

Cinderella – “Gypsy road”

Vampire Ladies: Топло или студено време?

Валентин Попов: Tопло.

Vampire Ladies: Ранни сутрини или късни вечери?

Валентин Попов: Зависи за какво. Но по-скоро ранни сутрини.

Vampire Ladies: Дискотека или караоке?

Валентин Попов: Рок концерт и караоке.

Vampire Ladies: Кога е рождения ти ден?

Валентин Попов: Всяка година J Шегувам се. Когато е и на Брам Стокър.

Vampire Ladies: Предишна работа:

Валентин Попов: Учител на зрително затруднени деца.

Vampire Ladies: Любима работа:

Валентин Попов: Любимо хоби – работа: писане

Vampire Ladies: Любим филм:

Валентин Попов: „Тексаско клане” от 2003 година, „Екзорсистът” на Уилям Фридкин, „Птиците” на Хичкок, „Кил Бил”, „Сиянието” по Кинг, „Пурпурните реки” с Жан Рено.


Благодарим ти Валентин за времето което ни отдели за интервюто, надяваме се скоро да направим още едно!


Моля не копирайте интервюто и не разпространявайте без разрешение и упоменат източник! Интервюто бе направено изцяло за блога Vampire Ladies!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика “Седмица на… Нощта срещу ноември”–Представяне на “Нощта срещу ноември”–Валентин Попов (08.04.2014)

Заглавие: Нощта срещу ноември
Поредица: Не
Автор: Валентин Попов
Издателство: Guiana book&art studio
Страници: 80
Корици: Меки
Език: Български
Размери:145x210
Дата на издаване: 2014
ISBN: 9548633338
Цена: 7 лв
Жанр: Българска художествена литература, Фентъзи/Фантастика, Хорър
Може да поръчате книгата от ТУК
Официална Фейсбук страница на книгата: ТУК


~Анотация~

Надявам се първият сборник с мои разкази да допадне, ако не на всички, то поне на по-голяма част от вас – тези, които държите „Нощта срещу 1 ноември”. Разказите включени тук са писани в сравнително голям диапозон от време. Писани са между 1998 и 2013 година. Някои от тях („Реката”, „Лиан”) са плод единствено на фантазия, докато други („Тебешир”,”Бялата посестрима”) са по идея от истински случаи. Трети са вдъхновени от сънища, както се досещате – кошмари. Такъв например е „Нощта срещу 1 ноември”. Последният разказ включен в този сборник участва през 2013 г. в конкурса на сп. „Дракус”. Въпреки че участва като самостоятелна творба, „Кучешка дупка” е първа част от романа „Отвъд края”, който надявам се ще излезе през 2015 година от печат. Само ще кажа, че в този роман, ще срещнете герои от разказите в този сборник. Приятно четене!


~Съдържание~

1. Бялата посестрима
2. Художникът и есента
3. Лиан
4. Новата страница на Белла
5. Реката
6. Стъклено момиче
7. Свобода за живот
8. Тебешир
9. Зеленякът
10. Нощта срещу ноември
11. Чаят на г-жа Бърнс
12. Кучешка дупка


~За автора~

Роден съм на 8.11.1979 г. в град Плевен. Средно образование завърших в родния си град, а висше в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност Специална педагогика, по която специалност съм работил около 5 години. От първите ми спомени около мен е пълно с книги. Първоначално за оцветяване, а после вече и качествена литература. Израснах с музиката на детските приказки на Андерсен, Грим, Николай Райнов,  Линдгрен и много други. По-късно, разбира се запален от баща ми, по рафтовете ми започнаха да яздят и стрелят индианци и бледолики – Зейн Грей, Карл Май, Густав Емар, Емилио Салгари, Майн Рид, ; пиратски кораби плуваха по улицата и всичко това с приятен подходящ музикален фон. По-късно вече започнах да чета и класици, поезия, научна литература и други,  но фаворити в жанрове и автори са ми фантастика, крими, трилър, хорър и  Стивън Кинг, Дийн Кунц, Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Джек Лондон, Габриел Гарсия Маркес, Карл Май, Джеймс Ролинс, Майкъл Конъли, Ерих Мария Ремарк, Елин Пелин, Йордан Йовков, Ботев, Смирненски, Джеймс Клавел, Морис Дрюон и много други. В общи линии съм всечетивно животно.
Пиша от 17 годишен, като темите са различни, но най-вече свързани с любимите ми стилове, а и обичам неочаквания край.


~Отзиви за книгата~

„Независимо дали разполага сюжетите си в тривиалния градски пейзаж на София, сред суровата планинска пустош или на тайнствена планета от далечния космос, Валентин съумява да зареди кратката си проза с ударно количество фантазия, съспенс и драматизъм, приканвайки ни да пристъпим в един свят, където нещата рядко са такива, каквито изглеждат, а зад ъгъла хищно дебне неочакваната развръзка.“
Адриан Лазаровски

„Поели по неравния си житейски път, героите на Валентин Попов странстват из реалността, неусетно прекрачвайки в светове тайнствени и непознати, страховити и зловещи. Авторът умело превежда читателя из сенчестите кривини на съдбите им, за да отвори финалната порта на всеки от разказите си, зад която е стаена изненадата. Сборникът е чудесно четиво, бележещо началото на младия творчески път с магична светлина.“
Георги Връбчев


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

 

Рубрика “Открий разликата…”–Ясновидци и забранена любов?! (07.04.2014)

420518_373059776042004_135030563178261_1768231_1539838008_n

Помните ли тази наша рубрика? Става въпрос за сравнение на две различни книги на различни автори с едни и същи корици. Покрай пробуждането на блога е време да се завърнем с пълна сила от към многото рубрики които имаме и това е една от тях.

И така да започнем със сравненията: От ляво на дясно имаме “Хладно докосване” на Джоселин Адамс. История за забранена любов между главната героиня Лорън МакЛийн и Уил Фрост. Любов, която ако бъде споделена би означавала само смърт. Паранормална новела от само 80 страници, която грабва с любовна история, зимна приказка и запомнящи се персонажи. Другата книга е “Ясновидците" на Джулиан Уайт. Историята на кратко: Четирима на пръв поглед обикновени хора от малък град които са въвлечени в странни и потресаващи истории и случки за убийства от паранормални сили. Карън, Сандра, Феликс и Мик – четири персонажа всеки погълнат и преследван от неочаквани събития свързани с необясними смъртни случаи. Макар и малко по-обемна, “Ясновидци” се отличава с различен стил и спираща дъха история. Смятам, че достатъчно ви подтикнах да се поразровите и да прочетете книгите. А сега към самата рубрика: коя книга е излязла първа с оригинална корица и коя е взаимствала идеята? Готови ли сте? На 1ви август 2011 излиза за първи път “Ясновидци”, последвана от “Хладно докосване” на 19ти януари 2012 година. Но коя изглежда по-сполучлива? Мое мнение: Макар и взаимствала корицата книгата на Джоселин Адамс изглежда по-подходяща и по-изпипана от тази за ясновидците. Някак си тенът на модела и леда повече си подхождат от колкото премръзналата мулатка с локвата разтопен сняг. А какво е вашето мнение по-въпроса? Кое е по-изпипана? А чели ли сте някоя от книгите? Бихте ли прочели някоя от двете книги? Очаквам вашето мнение!


Против ли сте използването на една и съща корица за различни книги? Защо?


Ако откриете такива прилики и в български издания на книги моля изпратете ни кориците  на имейл vampire_ladies@abv.bg заедно с името си и ние ще ги публикуваме в блога!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

понеделник, 7 април 2014 г.

Рубрика “Седмица на Нощта срещу ноември” (07-13.04.2014)

Untitled-12

След близо година отсъствие на всякакво развитие по блога на форума е време да го съживим и започваме с рубриката “Седмица на…”. Тази седмица ще бъде посветена на книгата на Валентин Попов – “Нощта срещу ноември”.

Повече за самата книга, интервю с автора, интервю с издателството, ревю на книгата, както и плейлист на нея очаквайте като постове през предстоящата седмица.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

вторник, 5 март 2013 г.

Ревю: Дни на кръв и звездна светлина (Създадена от дим и кост, #2)–Лейни Тейлър

Заглавие: Дни на кръв и звездна светлина
Поредица: Създадена от дим и кост, #2
Автор: Лейни Тейлър
Издателство: Егмонт
Страници: 408
Корици: Меки
Език: Български
Размери:13x20
Дата на издаване: 2013
ISBN: 9789542708674
Цена: 12,90лв
Жанр: Фентъзи, Световна проза, Художествена литература, Преводна литература 


 


~Анотация~

Имало едно време един ангел и един дявол,
които се обикнали и дръзнали да си представят нов свят...
рай, който ги очаква да го открият и да го изпълнят със своето щастие.
ТОВА НЕ БИЛ ТОЗИ СВЯТ.

Кару най-сетне е разбрала коя е и какво е. Но с тази истина тя открива и онова, което иска да поправи на всяка цена: Кару обича Акива – врага, който я предава. Докато тя и съществата от нейната раса правят армия от чудовища в земя на прах и звездна светлина, Акива води серафимите на друга война – за отмъщение, за надежда. Но може ли надеждата да бъде възкресена от пепелта на една разбита мечта?

Във втората част на поредицата „Създадена от дим и кост“ авторката Лейни Тейлър продължава историята на Кару и Акива. Техните воюващи раси се озовават в един изпепелен свят, който ще плени въображението на всеки читател.


~За авторката~

Лейни Тайлър е завършила литература в Калифорнийския университет в Бъркли. Автор е на три предишни книги – Blackbringer и Siksinger от серията Dreamdark и сборникът от три фантастични новели Lips Touch: Three Times, финалист на National Book Award 2011. „Създадена от дим и кост” е също сред финалистите на престижни литературни награди, но на Children's Choice Book Awards за 2012 година.

Понастоящем писателката живее в Портланд, Орегон със съпруга си илюстраторът Джим Ди Бартолю и дъщеря им Клементин Пай. Сред любимите й неща са книгите и книжарниците, мангото и шоколада за закуска, щандовете с кексове и покривките за маси, старите къщи и пътешествията, приготвянето на сладкиши и измислянето на истории. „Целта ми е да пиша истории, в които читателите ще пожелаят да пристъпят и заживеят и които, надявам се, ще им позволят да се загубят из страниците”, казва Лейни. В интервюта авторката споделя още, че вярва, че мечтите са истински неща, а не празни химери и наша задача в този живот е да ги превърнем в реалност, защото никой друг няма да го стори за нас и защото това е нашият един единствен „див и ценен живот”! Това е и идеята, залегнала в „Създадена от дим и кост” – книга за вярата и надеждата. Защото, както един от главните герои в нея обича да казва: „Надеждата е истинската магия”.


~Ревю~

Когато видях заглавието на първата книга "Създадена от дим и кост" си помислих, че в книгата ще става дума за духове. Прочетох я, грабна ме и изобщо нямаше духове! Преди няколко дни се загледах в заглавието на втората книга "Дни на кръв и звездна светлина" и се сетих каква ми бе първата мисъл като видях заглавието на предходната книга. Силно се надявах никой да не умре! Просто тази кръв и звездна светлина, тоест нещо по сред нощ ще стане и няма да отиде на добре много ме държеше на тръни. След като прочетох първата книга за Кару и накрая като измряха толкова герои, към които се привързах, се молих във втората да няма смърт за герои които обичам. Уви не винаги става това което искам. Няма да ви разкривам, кои умират, но ще ви подскажа, че ще срещнете персонажи, които като мен сте си мислили, че сте изгубили завинаги.

Но да се прехвърлим към самият сюжет на книгата. Доста, доста объркващ. На моменти действието течеше твърде бавно, в друг направо не можех да успея да смеля цялата връхлетяла ме информация. На кратко мога да ви вкарам в обстановката, която е доста напечена. Акива, нашето ангелче, на което се ядосвам от първата книга и продължих през цялата втората и Кару, синьокосата ни химера, са разделени и са един срещу друг. Започнала е война между ангелите и химерите. Това ви е ясно от първата книга, но в тази сме точно в разгара на битката между двете страни. Стратегии, предателства, двойни игри и много врагове. Любов ли? Такова животно в живота на Кару няма! След като се чувства предадена от Акива и расата му, тя се заема с бунтовниците химери, като им разкрива своята дарба. Колкото до горкия Акива - в тази книга ми се носеше като някое изоставено момченце, докато не му опря ножа до кокала буквално! Интересното и според мен безполезно бе намесването на две човешки същества в тази война. Да, говоря за Зузана и приятелчето й. Но изиграват добра роля в живота на Кару в доста труден момент.

Обикновено от началото успявам да предскажа какво ще се случи на края на книгата, но "Дни на кръв и звездна светлина" направо ме затапи от всякъде. Не очаквах такъв край имайки в предвид какво се случи в цялата книга. Съветвам ви да минат един-два дни след като сте прочели книгата за да я осмислите и вникнете в замисъла на авторката. Лошата новина, която имам обаче е, че третата книга все още няма нито заглавие, нито анотация, а само една дата на издаване в Америка. Дата до която аз ще полудея, защото искам вече да разбера какво ще се случи на края на трилогията - април 2014.... До тогава обаче имаме доста интересни предстоящи книги от Егмонт, а и не само, така че няма да скучаем.


#Мой рейтинг за книгата4,5* Близо до идеална

#Мой рейтинг за корицата – 4,5 – Почти перфектна!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

събота, 23 февруари 2013 г.

Ревю: Подмененият–Брена Йованоф

Заглавие: Подмененият
Поредица: Не
Автор: Брена Йованоф
Издателство: Кръгозор
Страници: 276
Корици: Меки
Език: Български
Размери:14,5x21
Дата на издаване: 2011
ISBN: 9789547712652
Цена: 11,90лв
Жанр: Фентъзи, Световна проза, Художествена литература, Преводна литература


~Анотация~

Мрачно, плашещо, зловещо, завладяващо
Всичко може да бъде подменено. Освен човешката любов.
Има нещо гнило под град Гентри...
Eдно момче живее в съвършения малък град със съвършеното си семейство.
Но Маки Дойл е много повече от това, което изглежда. Той е подменено дете, оставено в люлката вместо човешкото бебе преди шестнайсет години.
Дошъл е от свят на тунели и черна, тинеста вода, на мъртви момичета, ненамерили покой, на древни тайни, подхранвани от човешката болка.
Маки Дойл не е един от нас.
Издава го смъртоносната му алергия към желязо, кръв и осветената земя. Той трябва да се бори, за да оцелее в човешкия свят. Би платил всякаква цена, за да бъде нормален като останалите, да свири на баскитарата си, да се разхожда за ръка с любимото момиче... Но когато поредното човешко дете е отвлечено, Маки слиза в подземния свят на Гентри – пълен със странни и зловещи създания, живеещи под мрачния хълм. И този свят си го иска обратно.
Време е Маки да реши на кой от световете принадлежи и накъде го води сърцето му.


~За авторката~

Няма грешка, така се изписва фамилното й име. Дядото на Брена Йованоф е от Македония. Фамилията му е била Иванов. Той емигрира в САЩ. В края на ХІХ и началото на ХХ век пристигащите с кораби от Европа са били държани известно време под карантина на о. Елис, преди да бъдат транспортирани до Ню Йорк. Когато дядото на Брена стъпва на пристанището, служителят се е опитал да произнесе името му на английски език и го е записал по този начин в новите му документи.

Самата Брена Йованоф е спокойна и скромна. Стилът й е всичко друго, но не и обикновен, тя е извън границите на стандартите. Освен това притежава мрачно, иронично чувство за хумор, което е изключително освежаващо и изненадващо. Със самоирония говори и за себе си: „Здравейте! Аз съм Брена и пиша романи за тийнейджъри. Какво да ви кажа за себе си... Добра съм във футбола, във видеоигрите и в правенето на страхотни ронливи сладкиши! Хич не ме бива в танците и във вземането на решения. Изобщо не вдъхвам доверие като авторитетна личност. Подозирам, че причина за това е ниският ми ръст и впечатлението, което създавам, че изобщо нямам представа за какво говоря, когато реша да изложа някоя своя идея. От петнайсетгодишна спрях да ходя на училище и преминах на домашно обучение. Предполагам, че това е повлияло на възгледите ми за света по начин, който дори не мога да си представя.”


~Отзиви за книгата~

„Едуард ножиците” среща „Спасителят в ръжта” в тази ярка и плашещо красива история за едно необикновено момче и търсенето му на света, на който принадлежи.” Barnes&Nobles

„Харесвам тази зловеща и красива история за малките грозни неща около нас... Тя трябва да се чете след мръкване, с шепнещ глас.” Маги Стийвотър, автор на бестселъра „Тръпка”


~Ревю~

Кой е готов да се потопи в света на Майки Дойл? Всички?! Тогава няма проблем да заживеете в плашещ мрачен град, където всеки знае какво става и клюките се разнасят със скоростта на светлината. Освен това, в  Гентри изчезват деца, никой нищо не прави по въпроса, а и някои жители са доста подозрителни, които в очите на един нормален човек - не изглеждат много много в час. Освен това всички ги е страх от мрака. Доста подозрителен град и жители, а? Все още ли искате да се присъедините към Майки Дойл?

Колкото до този Майки - той е момчето, което всички избягват и обиждат. Той блед, страх го е кръв, не може да се докосва да желязо и не може също така да стъпва на свещена земя. Не, не е вампир. Нещо друго е и няма да ви казвам, за да не ви развалям удоволствието от четенето. Но той не е сам. Има си семейство, най-добър приятел и сестра, които биха направили всичко за него. Но Майки знае, че това не са истинските му родители, защото сестра му му разказва истории как той е заместителят на брата, която тя е имала. Че нещо в мрака и отвело истинският й брат и сега Майки е на негово място.

С всяка изминала страница, читателите получават по някоя друга трошичка, след това трябва да ги съберат всичките за да сътворят картината на цялата загадка. Харесва ми това, че до последно така и не се сетих какъв и Майки, а как историята се разви. Смелостта, която проявява и описанията на лошите герои наред целият този потаен и мрачен град, наистина ти влизат под кожата и искаш просто да прочетеш книгата възможно най-бързо за да разбереш какво ще стане накрая.

Единственото, което не ми хареса в книгата е това, че краят й е отворен. Имаш въпроси, но след като книгата е самостоятелна и няма продължения, ще си останеш без отговори на тях. Жалко... Иначе бих я сравнила по жанр и свръхестествена тематика с поредицата Порочна красавица на Мелиса Мар. Бих искала обаче да прочета и някоя друга книга та Йованоф на български, така че ако от Кръгозор все още се чудят, може да опипат почвата с The Space Between  или Paper Valentine. Има хубави отзиви за тях и ако успея да ги прочета преди да излязат на български, ще им направя ревюта.


#Мой рейтинг за книгата  4* Хареса ми, бих я препоръчал/а 
#Мой рейтинг за корицата – 4 – Близо до идеална!

Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Ревю: Създадена от дим и кост (Създадена от дим и кост, #1)–Лейни Тейлър

Заглавие: Създадена от дим и кост
Поредица: Създадена от дим и кост, #1
Автор: Лейни Тейлър
Издателство: Егмонт
Страници: 408
Корици: Меки
Език: Български
Размери:13x20
Дата на издаване: 2012
ISBN: 9789542707790
Цена: 12,90лв
Жанр: Фентъзи, Световна проза, Художествена литература, Преводна литература


~Анотация~

Имало едно време
един ангел и един дявол, които се обикнали...
Това не завършило добре.

Какво ще си пожелаеш, ако имаш само един ядец, с който са сбъднеш желанието си? Къде ще отидеш, ако преминеш през врата, която може да те отведе до всяка точка от света? Как ще се почувстваш, ако се влюбиш в погрешния човек, но той е отговорът на всичките ти въпроси?

Запознайте се с Кару. Тя е единствена по рода си – със синя коса, гладка като коприна, която расте от главата й в този тъй необичаен цвят. Момичето се чувства у дома си както из тъмните улички на Прага, така и из пазарите на Маракеш и говори всички езици на света, при това не само човешките. Склонна е да изчезва в изпълнение на мистериозни „поръчения” и запълва своите скицници с рисунки на особени, неземни същества, които очароват и пленяват околните. Но Кару има една тайна... тя рисува само неща, които наистина може да види. А никой, дори сама тя, не знае истината за произхода й. Докато един ден мистериозни черни отпечатъци от ръце започват да се появяват по врати из целия свят. Крилати странници, които се промъкват от пролуки в небесата, ги прогарят върху дърво и метал. Един от тях среща Кару в пулсиращия стар град на Маракеш. Пламва любов, чийто корени черпят сили от минало, изпълнено с болка и насилие. Любов, стара като времето. И една битка, от която зависи всичко. Дали Кару ще доживее да съжали, че е научила истината за себе си? Отговорът ще научите в „Създадена от дим и кост” – първият роман в нова трилогия, който вече заплени света...

Прелестната и изящно написана книга от американската писателка Лейни Тейлър излиза в САЩ през 2011 година и незабавно печели любовта на публиката и привлича интереса на филмовите продуценти. Правата за нея за продадени в 30 държави, сред които и България, а тези за екранизация – на компанията Universal Pictures. „Създадена от дим и кост” се нарежда на челно място и в редица класации, сред които „Топ 10 книги за 2011” на „Амазон”, „Най-добри книги за 2011” на „Пъблишърс Уикли” и „Забележителни детски книги за 2011” на „Ню Йорк Таймс”.


~За авторката~

Лейни Тайлър е завършила литература в Калифорнийския университет в Бъркли. Автор е на три предишни книги – Blackbringer и Siksinger от серията Dreamdark и сборникът от три фантастични новели Lips Touch: Three Times, финалист на National Book Award 2011. „Създадена от дим и кост” е също сред финалистите на престижни литературни награди, но на Children's Choice Book Awards за 2012 година.

Понастоящем писателката живее в Портланд, Орегон със съпруга си илюстраторът Джим Ди Бартолю и дъщеря им Клементин Пай. Сред любимите й неща са книгите и книжарниците, мангото и шоколада за закуска, щандовете с кексове и покривките за маси, старите къщи и пътешествията, приготвянето на сладкиши и измислянето на истории. „Целта ми е да пиша истории, в които читателите ще пожелаят да пристъпят и заживеят и които, надявам се, ще им позволят да се загубят из страниците”, казва Лейни. В интервюта авторката споделя още, че вярва, че мечтите са истински неща, а не празни химери и наша задача в този живот е да ги превърнем в реалност, защото никой друг няма да го стори за нас и защото това е нашият един единствен „див и ценен живот”! Това е и идеята, залегнала в „Създадена от дим и кост” – книга за вярата и надеждата. Защото, както един от главните герои в нея обича да казва: „Надеждата е истинската магия”.


~Отзиви за книгата~

„Този роман с увлекателния си сюжет и неочаквани обрати ще ви заплени от първите си страници (сериозно, отменете всичките си планове, веднъж започнете ли да я четете – няма да ви се иска да я оставите)... Чакаме продължението!”
Ентъртеймънт Уикли

„Спиращо дъха романтично фентъзи за предопределената съдба, надеждата и търсенето на истинската същност, което няма да разочарова читателите... красивите описания и език просто ще ви запленят.”
Ню Йорк Таймс

„За пореден път Тейлър създава майсторска комбинация от реалност и фантазия. Наистина изящно написан роман...”
Пъблишърс Уикли

„Да, това е фентъзи романс, чийто страници са изпълнен с ангели и дяволи, но стилът на Тейлър е достатъчно свеж и дързък, за да отстрани досадата на жанра... Страхотна история и наистина увлекателно четиво.”
Ню Зийлънд Хералд

„Създадена от дим и кост” е рядък звяр; роман, който превръща познатото в смайващо и ново. Тайлър се захваща с митологията на ангелите и я преработва по удивителен начин. В края на тази лирична и дръзка книга исках да вярвам в съществуването на яростните, измъчвани същества, които населяват страниците й.”
Джон Конъл, писател

„Лейни Тейлър е сътворила изкусителен и напълно реален свят в „Създадена от дим и кост”. Стилът й на писане е разточителен като поема, а историята изобилства от тъмна и възхитителна магия, прокълната любов и трудни избори със сърцераздирателни последствия. Читателите от всички възрасти ще бъдат изцяло омагьосани.”
Жулиет Диспарте, Амазон

„Феновете на романите, изпълнени с мъчителна, забранена любов ще се насладят на книгата, но и тези, на които им допада новаторското фентъзи с тематична дълбочина, ще са не по-малко очаровани.”
БиСиСИБи (Bulletin for the Center for Children's Books)

Разкошните описания на готическа и призрачна Прага изкушават читателите от първите страници и изпълняват обещанието си, водейки към разказ за прокълната любов, която обединява светове и прекосява отвъд смъртта.
Хорн Бук


~Ревю~

Миналата година покрай излизането на книгата на българския пазар бях направила ревю на книгата за БНР, но смятам, че е време да направя и тук да блога.

Още преди да излезе в България и да се чуе ще се издава на нашия език, бях срещала корицата на книгата из нета, която е наистина доста красива. След това видях, че ще има филм по книгите и реших да прочета резюмета на книгата, за да видя за какво става въпрос и какво толкова е привлякло Холивуд, че искат да я филмират. На пръв поглед от резюмето, Създадена от дим и кост, може да се постави на един друг рафт от досегашната фентъзи литература. Имам слабост към книги с мотив за ангели и демони, както и такива свързани с много митологии и същества от тях, и реших след като по проучих книгата да я прочета в скоро време. Мина се не мина време и гледам в предстоящи издания на издателство Егмонт книгата която бях отделила за четене. Изчаках да излезе на български и я прочетох. Ами какво да ви кажа - има си своите слаби места, но повече клони към книгата, която бих прочела и втори и трети път.

Главната героиня, Кару е необикновено момиче. Рисува приказни и чудати същества в своите скицници и има необичайна за хората синя коса. Главният ни мъжки герой, Акива, е от онзи тип персонажи, които те ядосват с репликите и постъпките си, след това ги обикваш и накрая ти идва да ги убиеш, съживиш и пак да ги убиеш заради грешките които започват да правят. Изглеждайки твърде перфектен и идеален, от самото начало го подозирах. Не може да съществува толкова идеален човек, а и тази негова потайност. Мотивът за ангели и демони и този път не отстъпва. Подобно на историята за Саша и Аякс (Изкуплението на Аякс), с това изключение, че Кару е демона, а Акива - ангел. Общо взето пламва страст между двамата герои, още преди да са се опознали напълно и да знаят един за друг какви са. Но в момента в който цялата история се завърта и става ясно от къде толкова е позната Кару на Акива, започва развръзката на книгата.

Както винаги задължителен елемент, на книги с тематика за ангели и демони, е да има  война между двете раси. И тази книга не е изключение, но докато в другите книги главният ангел и демон, които са неописуемно влюбени един в друг, правят всичко по въпроса да не се разделят и да не започва войната, в тази книга става точно обратното. Може би поради тази причина постоянно се ядосвам на Акива, като се сетя за постъпката му в книгата. Сто процента съм сигурна, че повечето от вас ще заемат страната на Кару, просто гледната точка на Акива се променя заради един спомен и нещо случило се в миналото на двамата ни протагонисти.

В тази книга освен главните герои, ми харесаха и второстепенните, но само тези които са на страната на Кару (демоните и приятелите й хора). Привързах се твърде много към тях, щом на края страдах заедно с главната героиня. Споменах ли, че действието на книгата се развива в Прага? А това как след прочитането на книгата ми се иска да посетя вече този град? Страхотно представяне на този красив измислен свят от Лейни Тейлър, описан по начин, който отвежда читателите направо там и изгубват представа за време и пространство. Колкото до химерите (съществата, които са на страната на Кару) или още демоните - Исса ми е любимка. Тя е змия от кръста на долу и с човешки торс. Качулката и зъбите на кобра допълват облика й на демон змия, но лицето й наподобява ангел, така че може да си представите колко красива изглежда нали?

Ако сте любители на ангели и демони, или са ви харесали "Изкуплението на Аякс" и "Делириум", то тогава и тази книга би трябвало да ви хареса.


#Мой рейтинг за книгата 4,5* Близо до идеална

#Мой рейтинг за корицата – 4,5 – Почти перфектна!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Ревю: Изкуплението на Аякс (Заветът Мефисто, #1)–Тринити Фейгън

Заглавие: Изкуплението на Аякс
Поредица: Заветът Мефисто, #1
Автор: Тринити Фейгън
Издателство: Егмонт
Страници: 416
Корици: Меки
Език: Български
Размери:13x20
Дата на издаване: 2012
ISBN: 9789542707431
Цена: 12,90лв
Жанр: Фентъзи, Световна проза, Художествена литература, Преводна литература


~Анотация~

Животът на Саша не е от най-лесните. Убийството на баща й е обвито в мистерия, майка й е депортирана в Русия, а съучениците й един по един се присъединяват към тайнствен клуб от последователи на мистериозния Ерикс, наречен Гарваните, който сякаш ги променя... и то не за добро. Опасната й среща с Гарваните една вечер разкрива истинската й същност – Саша е Анаво, потомка на дъщерята на Ева, и най-голямата заплаха за Ерикс.

Аякс и неговите братя са синове на Мефистофел, пазителят на портите на Ада. Мисията им е да държат душите на прокълнатите далеч от Ерикс, който цели да ги използва за собствените си зли кроежи. Единственият начин за братята да получат надмощие в борбата със злото и спасят душите си е чрез Завета Мефисто – да се влюбят, но и да бъдат обичани от Анаво. Проблемът? Ерикс ще направи всичко, което е по силите му, за да им попречи.

Моментът, в който Аякс среща Саша, той знае, че са предопределени един за друг и че тя е единствената му надежда за изкупление. Привличането между двамата е неземно и неимоверно силно. Но ще избере ли Саша да загърби смъртния си живот заради него? Дали Аякс я обича или е привлечен от обещанието за спасение, което любовта й може да му донесе?

Тринити Фейгън умело преплита библейски и древногръцки сюжети с немски фолклор, за да създаде тъмна и завладяваща любовна история, която запленява въображението и обещава много вълнуващи моменти.



~За авторката~


Тринити Фейгън не винаги е била писателка. Дълги години работи като счетоводител, преди да последва мечтата си и да се отдаде на творчество. Превзема литературната сцена на САЩ с поредица от книги, проследяващи комичните и заплетени приключения на щатски данъчен инспектор, първата от които й носи наградата RITA. Тринити е носител и на наградата за писатели на романси „Златно сърце”. Въображението й, обаче, винаги е било увлечено от идеята за живот след смъртта. Тя намира начини да задоволи своя интерес към въпросите за съществуването на Ада и Рая, проучвайки какво си представят хората и след това създавайки своя собствена митология в дебютния си роман за тийнейджъри „Изкуплението на Аякс”.
Писателката обожава метъл и рок музика, Скалистите планини, шоколадовия кекс и колежанския футбол. Не й допадат сълзливите истории и лицемерието. Сред най-любимите й занимания е писането. В момента Тринити живее, пише и разваля слуха си, слушайки любимата си музика, в най-слабо заселената част на западен Тексас със съпруга си и една много зла котка.


~Отзиви за книгата~

„Безсмъртна любовна история с уникална митология, която увлича въображението. Влюбих се в нея.”
- П. С. Каст, писател

„Тринити Фейгън превзема сцената на литературата за тийнейджъри с вълнуващ дебютен роман, разказан със свеж глас и с уникален обрат в сюжета на една вечна история.”
- Шерилин Кеньон, писател

Това е една фантастична книга, изпълнена с всичко онова, за което почитателите на паранормалната литература жадуват.”
- „Романтик таймс”


~Ревю~

Невероятно е как от едно убийство може да се стигне до толкова далеч. Да болката от загубата е огромна и неописуема, но Саша е отчаяна в опита си да открие убиеца на баща си. Дори опира до крайности като решава да се посвети на Ерикс, да даде душата си на него... Но той е същество, отвъд представите й. Нещо по-лошо и от Дяволът. Но и самата ни главна героиня не е съвсем обикновена, да не кажа направо, че няма нищо общо с хората. Тя е потомка на Ева, което я прави Анаво - най-чистото сърце и душа, което може да съществува някога. Анаво са същества за които се е мислело, че отдавна са изченали от земите ни, но ето, че Саша е живо доказателство за обратното. Такова откритие трябва да се пази в тайна, но за него научават твърде много души и сега живота на Саша е застрашен. От една страна за нея знае Ерикс, който е готов на всичко за да я използва за своите подли цели. От друга, Аякс (един мистериозен и мрачен красавец, по който очите ти остават) заедно с братята си разбират за нея и са готови да я защитават на всяка цена. От тук може да се досетите, че Аякс и Саша се влюбват един в друг. Тяхната любов и връзка е толкова сладникаво описана и изпълнена с препядствия, че ви държи постоянно на щрек и кара кожата ми да настръхва. Колкото до края на книгата - епична битка и големи жертви. До последните две страници, очаквах да се промени поне мъничко историята за да не свършва толкова лошо и... Айде няма да ви развалям удоволствието, но книгата си заслужава, така че ви съветвам да се сдобиете с нея за да постъпите в един нов свят изпълнен с чисти създани и дяволски изчадия в битка за надмощие над човешката раса и свят.


#Мой рейтинг за книгата - 4* Хареса ми, бих я препоръчал/а

#Мой рейтинг за корицата – 4 – Харесва ми.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

вторник, 19 февруари 2013 г.

Новини: "Играта на Ендър" и "Сянката на Ендър" на Орсън Скот Кард адаптирани за големия екран и с дата за премиера!

Summit Entertainment отново се заемат с адаптация на книги. Този път това са "Играта на Ендър" и "Сянката на Ендър" от Орсън Скот Кард, които в България са издадени от издателство Ера. Филмът, който се очаква през 2013 е базират и върху двете книги и със заглавие "Играта на Ендър".

На кратко за филма:
70 години след ужасяваща извънземна война, необикновено надарено дете е изпратено във военно училище за напреднали в космоса за да се подготви за бъдеща инвазия.


Хората зад продукцията:
Режисьор на продукцията е Гавин Хууд (известен с режисурата си на Х-мен: Върколакът (2009)). Също така е и сценаристта на филма. Интерсно е, че един от продуцентите на филма, ще бъде не кой да е, а самият автор на книгите - Орсън Скот Кард. Изглежда се очаква да бъде много силен филма. От скоро взех да следя и кой отговаря за музиката във филмите, понеже ако няма подходяща музика, сценарията, играта и ефектите са без значение. Този който ще отговаря за музиката във филма "Играта на Ендър" е Джеймс Хорнър, известен с филмите "Титаник" (1997), "Аватар" (2009), "Смело сърце" (1995) и "Троя" (2004).

Главен актьорски състав:
В главните роли ще срещнете доста познати актьори. В ролята на Колонел ще бъде Харисън Форд; Валънтайн Уигин ще е Абигейл Бреслин; Виола Дейвис ще се превъплати в ролята на Гуен Андерсън, а главният герой ще бъде представен чрез Аса Бътърфийлд (Ендър Уигин). Петра Арканиан ще се изиграе от Хейли Стайнфилд. А Бен Кингсли ще бъде Мейзън Ракхъм. Силен екип от актьори, много хубави режисьори и продуценти, дай Боже и музиката да е на ниво и ще остана повече от впечатлена.

Дата на премиерата:
Не е далеч датата и няма да се чака много. Премиерата за Америка е 1ви ноември 2013 години, стискам палци някъде там да е и българската премиера.

За книгите:
Както по-рано споменахме, книгите се издвата в България от издателство Ера. "Играта на Ендър" е спечелила през 1985 година награда Небюла за най-добра книга, а през 1986 година Хюго награда за най-добра новела.

Брилянтен, мъдър, проникновен –
роман, спечелил милиони фенове по света

Една от знаковите книги на последните десетилетия

Спечелила милиони читатели по света, награждавана и всепризната за един от върховете във фантастиката, „Играта на Ендър” е сред знаковите книги на последните десетилетия.

Надхвърлил рамките на жанра, романът е философски трактат за общуването и човешките взаимоотношения, самотата и моралния избор.

В бъдещето Земята е нападната от по-развита цивилизация и едва се спасява от унищожение. В отчаянието си Международният флот обучава свръхинтелигентни деца за войници, за да използва необременените им от възрастта способности срещу нашествениците. Изключително талантлив и интуитивно разбиращ околния свят, 6-годишният Ендър ще се окаже единствената надежда на човечеството за спасение.

Никой не знае истинското му име, но всички го наричат Бийн.
Той е също толкова гениален и интелигентен като Ендър, но е отчужден и равнодушен към емоциите на хората.
Разумът му надхвърля човешките предели, а паметта му е феноменална.
В него всички разпознават гениалния стратег.
Бийн става дясната ръка на Ендър.
Бийн е Сянката на Ендър.


Моля не копирайте и разпространявайте без позволение! Изграждането и превода на статията принадлежат на Vampire Ladies!


Публикацията за вас изготви Мимс (Vampire Lady)