събота, 20 август 2011 г.

ФЕНФИК: „Изгубена” – защото истината е някъде там

Бо е виждала смъртта и преди; и двамата си държат ръцете далеч един от друг. Виждайки Дайсън на пода, задъхан, пъхтящ и пребледнял, накара сърцето на Бо да се разтупти по-бързо и да се страхува, за момент тя остана замръзнала и не можеше да направи нищо.

Трябваше да си непобедима, си помисли тя. Дайсън можеше да я спре, когато вземе повече. Тази Саския може да му го причини – ще му го причини – разтресе се Бо. Всичко се превърна в гняв и отчаяние.


---


Саския напусна и Бо не спря да мисли, кой ще убие Саския, заради раната, която и причини Бо. Тя се помъчи да се сети как да даде нещо на Дайсън, което тя не е взела от него, не и този път. Малка част от нея виждаше един слаб човек, лесна мишена, плячка. Бо се бореше.


---


Те се строполиха на земята, наклонени към бюрото. Бо сложи едната си ръка върху гърдите на Дайсън; сърцето му биеше под пръстите й. Тя се питаше, твърде много от тях: Защо ме попита това? Защо Саския беше тук? Какво става? Коя съм аз? Кои са родителите ми? Какво правим?, но Дайсън я познаваше и проговори, преди тя да е казала нещо.


Каза на Бо приказка, освен гадното чувство, Бо осъзна, че и двамата знаят, че трябва да е истина.


---


Имало едно време, Кралят на Кръвтта видял какво е положението на Фей и хората, биейки се помежду си и един срещу друг. Фей се хранели от хората и от другите Фей; хората обичали Фей или ги убивали. Там нямало граници и настанало хаос. Някои Фей видели хората, като играчка и храна, смятайки ги за нисши същества и опитали да се идигнат над тях. Твърде много от Фей били убити от хората и се помолили, затова, че хората са повече от Фей. Някои Фей оценявали реда и спокойствието, структурата и искали възможност да се хранят без да се убива, стремели се към мирно съвместно Фей и хората. Те били убити от другите Фей или човек, освен ако те не са убили първи.


Кралят на Кръвтта видял това и не му харесало, затова разделил Фей за тяхната защита, назовавайки ги Фей на Мрака и другата страна, Фей на светлината. Казал им всеки да се грижи за своите и им дал едно правило, че никой човек не бива да знае за тяхното съществуване.


Написал го в книгата си с кръв и хората забравили, че Фей съществуват, наричайки го митология и заживели живота си, не наясно с нещата. Убиването приключило.


Не всички Фей били доволни от разделението. Оракулът предсказал, че ще се роди дете на Кралят на Кръвтта, което щяло да върне това, което той направил на Фей. Внимателен, Кралят на Кръвтта се възмутил от самоличността си и се заклел в книгата на кръвтта, за по-добре да скрие самоличността си. Той се грижил за всички Фей, светлината и мрака и поддържал връзка с всички Фей, Кралят на Кръвтта отворил бар, където всички Фей са добре дошли, където неутралните печелят деня.


Ненавиждайки това, някои Фей разбрали и някои никога не забравили кой е Кралят на Кръвтта, един сукубус чул пророчеството, разгневен от разделението и горчив по причини, никой не знае, заклел се да остави Фей, така като са си. Сукубата използвала силите си, да прелъсти Кралят на Кръвтта и дотогава той разбрал, че сукубусът вече си е тръгнал, носейки детето на Краля на Кръвтта.


Несклонен да използва книгата на кръвтта, за да върне случилото се, което би означавало да убие единственото дете на Краля на Кръвтта и е равно на несъгласието да позволи на дете да е инструмент в разрухата на Фей, Кралят на Кръвтта използвал влиянието си да вземе детето от сукубата и да остави детето при чоовеци.


---


„Трик е Кралят на Кръвтта”, каза Бо и не бе въпрос, но се и изрази ясно. „Трик е баща ми”.


Тя искаше да се ядоса и вика, искаше никога да не проговори на Трик, искаше да го намери, искаше, нуждаеше се. Тя остана спокойна.


Нещо друго подсети Бо и страх изпълни корема и отново. „Саския…’?


Дайсън забеляза и я придърпа към себе си, шепнейки й, че съжалява и искал да й каже, питайки я дали е добре. Бо не каза нищо. Беше твърде много за приемане.


---


„Искаше да ме използва”, Бо го каза на глас. Кензи прекъсна Бо; това поубодри Бо. Някой трябваше да прекъсне и Бо искаше да е тя, но тя чувстваше само празнина. Нейната майка искаше само да я използва и баща й не й е казвал и дума, откакто се познават, не й вярваше и не мислеше, че трябва да знае.


Бо разбра малко от случващото се, но твърде много оставаше нясно за нея.


---


Всичко, което искаше е спокоен живот, да не се събужда до мъртви тела на сутринта, дори и семейство, винаги си е мислела Бо. Струваше й се толкова невъзможно. Тя разбра това с Дайсън.


Бо не бе сигурна, че спокойния живот е за нея – винаги искаш това, което нямаш – но това не означава, че ще се откаже от тази идея, за възможността.


---


Дайсън отиде да говори с Трик, но Кензи, която накра Трик да напусне бара и да отиде при Бо, която отказваше да напусне къщата и отвори вратата само на Кензи и Дайсън.


Бо не знаеше какво Кензи е казала на Трик, но накрая след виковете и сълзите, гнева, който се исипа, тя бе благодарна.


Тя си имаше баща.


---


Седнаха около плота, всичките. Кензи и Бо сипаха вино; Дайсън, Хейл и Трик всички пиха бира. Дайсън бе обвил ръка около рамената на Бо и тя бе доволна от неговото постоянство.


Имаха чувството сякаш си говорят само за подхода им, когато са се изправяли пред проблемите заедно, всеки друг случай; като изключим всичко ново и различно, говориха си за бъдещето на двете раси и хилядите видове.


---


Саския почука на вратата и след известно колебание, Бо я пусна вътре. Кензи не мислеше, че е добра идея, но Саския и Бо искаха поне да чуаят нейната страна на историята.


Нямаше толкова различни неща, от предишните които бе чула Бо от Дайсън и Трик, но разбра поне малко от къде идва Саския.


Все още болеше.


---


Имаше толкова много различия в това, което вярваше Бо и как Саския гледа на света. Бо затвори вратата и знаеше, че губи майка си, ден след ден, докато не я разбере.


---


Тази нощ, Бо лежеше под Дайсън и го подтикваше да е по бърз и твърд. Тя не се хранеше, просто имаше нужда от блузостта му. Част от празнината и безпокойството в нея го нямаше сега, но Бо не мислеше, че би искала да живее без тях.


Вълците се чифтосваха цял живот, сукубусите по-принцип въобще не се чуфтосват, в това значение на думата, но Бо наистина харесваше Дайсън.


Може би е повече от това, и шептеше сърцето й и за първи път, Бо размисли, че е това, повече.


---


Живота продължава, докато живота на Бо не е под наклон с главата надолу - отново. Трик отваря бара си всеки ден. Аш и Мориган не знаят. Саския се спотайва. Бо и Кензи се заемат с нов случай и го решават.


Нещата ще се променят много повече, отколко са, всички го знаеха.


Бо се надяваше, че ще са готови, че ще постъпи правилно, когато му дойде времето.


---


Живота продължава и Бо има чувството, че му пренадлежи.


Източник: http://community.livejournal.com/shorikurai/36674.html


Превод: darkness_angel

Няма коментари:

Публикуване на коментар