понеделник, 22 август 2011 г.

Ревю: Сянката на луната (Сагата за Тъмните пазители, #4)–Рейчъл Хоторн

Заглавие: Сянката на луната
Поредица: Сагата за Тъмните пазители, #4
Автор: Рейчъл Хоторн 
Издателство: HarperTeen Страници: 249
Корици:
Меки
Език: Английски
Дата на издаване: 23 март 2010
Жанр: Young Adult, Световна проза, Художествена литература, Фантастика, Фентъзи
Съдържание на секс сцени и груб език:
Описания на целувки


 ~Анотация~

Хейдън е родена върколак, Тъмен пазител. Но способността й да усеща чувствата на колегите си върколаци прави живота й непоносим. Тя избягва само за да бъде проследена от очарователният, мистериозен Даниел новодошъл в глутницата и единственият шифтър имунизиран срещу силите й. Докато неохотно го следва до дома,  Хейдън открива че тя започна опасно да се влюбва... Но дори когато чувствата й към Даниел се задълбочават, Хейдън започва да се чуди дали той е този за който се представя. От къде е дошъл и защо никой не го е виждал да се превръща? Когато се препъва в тялото на превръщач във вълча форма, притесненията й нарастват. Някой избива вида й. Наистина ли красивият й преследвач е ловец? И сега Хейдън неговата плячка ли е?


~За авторката~

Рейчъл Хоторн, която още се подвизава като Лорейн Хейт и Джейд Паркър, е дъщеря на Британската мис красота (майка й е спечелила второ място в конкурс по красота спонсорирано от Макс Фактор по време на което е била целуната от Цезар Ромеро - актьорът който играе Жокера в старият сериал за Батман). Лорейн е родена в Уатфорд, Хъртс, Англия, но скоро след това се премества в Тексас. Двойната й националност й е дала любовта към всичко британско и тексаско.


~Ревю~

Честно да си призная първите две книги са били доста простоватички в сравнение с третата и сега с четвъртата. Третата ме грабна с по-различната си история, но четвъртата направо успя да издуха всички три предишни книги още с първите си страници.

В тази книга Хейдън е главната героиня и тя има дарбата да чувства емоциите на другите. И всичките тези чувства и емоции около нея често я карат да си заминава за да премисли всичко на ново и да се почувства по-добре. След едно от заминаванията си тя среща Даниел, който е както всички мъжки герои в предните книги (ех, почти) - потаен и мистериозен, но и с тайна. Тайна която може да промени всичко. Въпреки че нещата между Хейдън и Даниел вървят доста добре, Хейдън започна да си мисли че нещо не е наред с цялата "розова" ситуация за идеален живот и сродна душа. Започва да се пита какво е толкова различното в него, че тя се чувства по различен начин около него. И едно нещо изскача в ума й на преден план - никой никога не го е виждал да се превръща. С това предположение Хейдън започва да си мисли какъв е той и кое от всичко което й е признал истина и кое лъжа.

Като цяло тази книга можеше и да я няма, понеже е с напълно различна история, нови лоши герои, нова история, която няма нищо общо с другите и някак си изглежда странно да има четвърта книга която да е последна за поредицата, но пък да няма почти нищо общо. Въпреки всички обрати и наранени чувства краят беше толкова неочакван и глупав от друга страна (понеже супер много ме ядосаха постъпките на някои хора), но пък за мен четвъртата книга бе най-интересна и  динамична и затова ще й дам най-високата оценка от всички книги от тетралогията.


#Мой рейтинг за книгата 4,5* Близо до идеална
#Мой рейтинг за корицата – 4 – Леко може да мине за вълчица, но има какво още да се желае.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Няма коментари:

Публикуване на коментар