събота, 28 юли 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Кейт Тиърнан – автор на поредицата “Безсмъртна любима” (15.05.2012)

„Вечен живот" е книга първа от ърбънфентъзи трилогията „Безсмъртна любима”.
„Бях в Лондон. Бях с приятели, както обикновено. Купо¬нясвахме, както обикновено...
Случвало ли ви се е да си живеете живота, да живеете в собствената си реалност и в един момент става нещо... Виждате нещо или чувате нещо и внезапно светът ви се разбива на хиляди парчета... остро, горчиво осъзнаване. Снощи с мен се случи точно това..."
Ново име, нов град, нов живот. Настасия го прави твърде често, за да помни точната бройка. И едва ли скоро ще престане, защото нищо не свършва в живота ти..., когато си безсмъртен.
Затова Настасия търси убежище в дом за безсмъртни, които успешно се справят с бремето на вечния живот. При тях тя намира сигурност – хора, които я разбират и й помагат. Там среща великолепния, невъзможно привлекателен Рейн и двамата откриват, че помежду им има някаква необяснима връзка…
В живота й от векове не са се появявали такива чувства, такава страст. Но дали тази зараждаща се любов няма да се окаже и обречена?
И дали този нов град ще е ключът към нейното спасение – или към нейната смърт…
Защото, когато живееш вечно, миналото ти има време да те настигне...
Завладяваща история за приятелството и тайните, за вечната борба и предопределената любов.

Но първо, коя е Кейт Тиърнан?

Кейт Тиърнън е родена в Ню Орлиънс, Луизиана, на 24 юли, 1961г. Тя е посещавала Ню Йоркския университет и е учила писане и руски език и литература. Накрая тя е завършила университета Лойола, в Ню Орлиънс , със степен по руски. Днес тя живее в Северна Каролина с нейните дъщери и съпруга си и доведените й синове. Нейната къща е заобиколена от земи и гори и тя се чувства като все едно са в провинцията. Те имат кучета и котки, и много неща се случват през цялото време. Кейт казва: "Това е един добър живот." Кейт Тиърнън е автор на Sweep, Balefire , и новата серия Безсмъртна любима , заедно с някои детски книги, които е написала под друго име.

Здравей, Кейт! Бих искала да кажа, че вие ​​сте невероятен автор и вашите книги са толкова уникални и различни от всички паранормални книги! Какво ви накара да решите да пишете книги за магия? 
Благодаря ви много! Аз го оценявам. Когато бях малка обичах книги за магия, вълшебни приказки, Хрониките на Нарния, и така нататък. Идеята, че магията може да съществува в света е толкова завладяваща, толкова увлекателна. Истинският живот може да бъде голямо предизвикателство, а също и удовлетворяващ - но аз обичам идеята на живота, подобрен чрез магията, на магията като специален допълнителен аспект на живота. Когато пиша за това, за мен е лесно да повярвам, че това е реално. И когато пиша за него, мога да го направи такова, каквото поискам.

Sweep и серията Безсмъртна любима са за магията, планирате ли да проучвате други жанрове, в скоро време?
Имаше магия и в Balefire! Но да, в проекта, който развивам сега, аз се опитвам да направя нещо съвсем друго, със свръхестествени елементи, но без магия, няма заклинания. Харесва ми, проучването на различни неща.

Изглежда, че вашите герои винаги намират начин да влязат в сърцето ви: Хънтър от Sweep и сега Рейън и Инси от Безсмъртна любима! Кой е вашият любим герой? И има ли герой, който обичате да мразите? 
Господи - мисля, че моите любими герои винаги са женските - Морган и Скай и близнаците и след това Наташа. Не знам, дали имам истински фаворит - обичам различни неща за всеки един от тях. Мислех, че бащата на Морган, Киаран, е много, много харизматичен. И, разбира се, зъл. Което е лошо. Но аз напълно разбрах защо Морган ще го намери толкова съблазнителен, емоционално.

Ако имахте магически сили, какво би било първото нещо, което ще направите с тях? Защо? 
Вероятно заклинания да държа децата си в безопасност. После заклинание да попреча на елена да яде всички растения в двора. После заклинание на моите кучета, за да ги накарам повече да не се търкалят в нещо умряло отново.

Какво можем да очакваме от предстоящото пътуване на Нести от серията Безсмъртна любима? 
О, за бога, Наташа. Нести прави две стъпки напред и три стъпки назад, след това няколко повече стъпки напред, и така нататък. Тя наистина трябва да се изправи срещу всичките си демони, с цел наистина да излезе на светло. Но тя постига напредък, тя започва да расте, най-сетне, след 459 години, и тя кара Рейън да чака, не мога да отрека това! Хаха, аз всъщност държах дъха си за това!

Благодаря Кейт! Аз оценявам това, че отделихте време да направим това интервю.
Благодаря ви много че ме разпитвахте! Грижете се за себе си!


Интервюто бе преведено за вас от cornelia_star (Теми)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика “На гости ни е…” – Брандън Сандърсън – автор на поредицата “Мъглороден” (08.05.2012)

Hякoгa eдин гepoй ce възпpaвил, зa дa cпacи cвeтa. Mлaд мъж cъc зaгaдъчeн пpoизхoд oтпpaвил хpaбpo пpeдизвикaтeлcтвo към мpaкa, кoйтo ce cпуcкaл нaд тaзи cтpaнa.
Ho ce пpoвaлил.
Xилядa гoдини пo-къcнo cвeтът e пуcтиня oт пeпeл и мъгли, упpaвлявaнa oт бeзcмъpтeн импepaтop, нapичaн лopд Bлaдeтeля. Bceки oпит зa cъпpoтивa зaвъpшвa пeчaлнo.
Ho нaдeждaтa oцeлялa. Haдeждa зa кpaя нa импepиятa и дopи зa гибeлтa нa caмия лopд Bлaдeтeл. И eтo чe в нaши дни eдин бpилянтeн ум пoдгoтвя нoвo въcтaниe - тaкoвa, кoeтo зaвиcи изцялo oт нeгoвaтa хитpocт и нeoбичaйни cпocoбнocти и oт пoмoщтa нa нeвepoятнa гepoиня, дeтe нa улицaтa, кoятo тpябвa дa oвлaдee изкуcтвoтo нa aлoмaнтиятa, мoгъщaтa cилa нa Mъглopoднитe.
Eпичнo фeнтъзи, изтъкaнo oт интpиги, изнeнaди и мaгични битки. “Пocлeднaтa импepия” e caмo нaчaлoтo…

Но първо, кой е Брандън Сандърсън?

Брандън Сандърсън е роден през 1975 г. в Линкълн, Небраска. След един семестър по биохимия Брандън се вразуми и осъзна, че истинското му призвание е писането. Прехвърли английска литература, като завърши университета „Бригам Юнг”, а след това се върна за магистърски курс по творческо писане. Междувременно Брандън написа тринадесет романа, като през 2005 г. издаде шестия си, „Елантрис”. Оттогава е публикувал книги за възрастни и млади читатели, включително трилогията „Мъглороден”, „Уорбрейкър” и поредицата „Алкатраз”. Живее със съпругата и децата си в Юта, където често играе Magic the Gathering, редовно яде мак със сирене и понякога преподава в УБЮ.

Значи ””Пътят на кралете””. Невероятно огромна книга състояща се от 1000 страници. Дори и тогава, книгата е по-голяма спрямо твоят среден вид роман. Така че, въпросът, който имах за Брандън е, с хора като Патрик Руфъс разбиращи, че работата им е прекалено дълга - ””Хрониките на кралеубиеца”” , например, беше една голяма книга, която той раздели на три части, така че тя да може да бъде публикувана – какво имаше в ””Пътят на кралете”” дори и да беше толкова голяма, че трябваше да е в една книга?
Брандън: Не можех да направя същото нещо с тази книга, заради начина, по който схемата вървеше.Работило е много добре с книгата на Ротфус - разбира се, аз обичам книгите му - но това, което се случва при него е нещо като епизодична история, където Квот прави това и Квот прави онова и Квот прави това. И ти можеш един вид да ги разделиш. С ””Пътят на кралете”” , това което правех е ... имам три сюжетни линии за три отделни герои, всеки от които преминава през трудни времена. И ако ние бяхме разделили наполовина книгата , например, вие ще получите всички обстановки и всички неприятности, но не и финала. И така ето какво се случва, ще имате наистина депресираща първа книга, където нищо наистина добро не се случва и хората са на места ... мислено, те не са стигнали до никакви решения все още, те се борят с проблеми. Всъщност, ще получите само първата част, ще получите обстановката, но без финала.

Разбирам. Двете книги пред вас тук, очевидно отново са пуснати на пазара ... В кой момент свършва?
Брандън: То свършва ... Решихме, че сме достигнали добра точка на прекъсване, защото сюжета на Шалан идва ... с решение. И някои решения са взети, и това е нещо ... Разчупихме го точно по средата, където хората решават нали знаете, ние сме имали тези борби,, а сега имаме някакво обещание за победа. Но победата или нещо, не са се случили все още. И затова, аз силно препоръчвам, хората да прочетат и двете книги - да имате и двете заедно, за да ги прочетете заедно - защото има известна поезия в схемите, чрез които е създадено това. Втората половина е много мащабен финал за първата половина. Но ние намерихме прилична точна на прекъсване. Но принципно това е един роман, дори и ако си починете за известно време от него и след това почнете втората. Принципно, за мен те са едно.

Предполага се че поредицата ще бъде десет книги, защото сте направили коментар, вярно ли е?
Брандън: Това е вярно, ще са десет книги. Десет е свято число в поредицата. Тя е свързана с Ордена на лъчистите рицари и броя на магически системи и неща като това. Така че десет книги.

Формата от 1000 страници, ще продължили и в другите серии?
Брандън: Всяка от книгите ще бъде средно дълга. Аз не съм сигурен ... знаете ли, не мога да ви кажа точно колко дълги ще бъдат. Инстинктивно, гледайки в моята схема, аз чувствам, че първата е вероятно една от най-дългите в серията, което е лош начин да го направя, честно. Вие наистина искате първите да са кратки , и средните да са дебели, по-обемни... Но аз очаквам ... Тази беше около 400 000 думи, аз очаквам всичките да бъдат около 300,000 думи. Може да има и такива, които да са малко по-дълги. Ще зависи от книгата и колко герои реша да се присъстват в тази книга, и структурата на сюжета на книгите.

Добре, значи ””Пътят на кралете”” ...за хората, които не знаят за ситуацията, аз просто ще ви кажа малко. Книгата е написана всъщност преди почти нищо друго на Брандън да бъде публикувано. Мисля, че беше 2002, 2003 г., когато я е завършил. Очевидно той продължава публикуването на ””Елантрис””, ””Господар на войната”” - ””Мъглороден”” , разбира се. И книгите ””Колелото на Времето””. Има своя опит с тези други книги, които са променили начина, по който той вижда на серията ””Летописите на светлината”” продължавайки от тук нататък?
Брандън: Когато завърших ””Пътят на кралете”” за първи път през 2002 г., все още не беше готова. И аз знаех ... когато я завърших, знаех, че нещо не е наред. Уменията ми не стигаха за написването на книга с такава дължина. Бях много горд с нея, но горд по начин, нали знаете, като някой, който е завършил първия си маратон, но с ужасно време, но щастлив, че го е завършил, и аз знаех, че е необходимо да стана по-добър писател, преди в действителност да го направя. И така, да, тя еволюира. Имаше пропуски в оригиналната книга. Героят на Каладин, беше просто скучен, на първо писане. Далинар остана почти същия. Идеята за Далинар се промени най-малко, и също и беше променен най-малко. Но и Шалан и Каладин имаха дълбоки пропуски по начина, по който ги бях написал, и аз просто не бях ... аз просто не бях създал достатъчно сложен герои. И така, аз го оставих настрана, защото знаех, че е необходимо да стана по-добър като писател. Когато я написах отново през 2008 - всъщност това беше 2009 г., мисля - аз започнах от нулата. Захвърлих всичко и го направих наново. И уменията ми са се увеличили от тази точка до точката, че мога да го направя съвестно, мисля.

””Пътят на кралете”” преоткриване на старата магия или изобретяването на нова технология е? Или може би комбинация от двете. Може ли да го развиете?
Брандън: Това е отличен въпрос - някой чете мислите ми. Първо, аз искам да кажа, благодаря ви, хора, на всички, че сте прочели книгите, благодаря ви за всичко, което правите, да ме подкрепяте като писател. С тези серии, едно от нещата, до които исках да се доближа беше ... и двете понятия, всъщност. Много фантастики създават чувството, че магията си отива. Магията умира. Това ми напомня за Толкин, с идеята, че, знаете ли, елфите напускат и магията ще напусне света, и това винаги ме е направило малко тъжен, че тези книги имат тази тематика. И така, аз исках да напиша книга за връщането на магията. Но освен това, аз съм много очарован от технологиите, както и от развитието на технологиите, особено що се отнася до магията. И така, тези серии са за преоткриването на магията и как магията взаимодейства с науката, и лечението на магията по научен начин в голям мащаб. Знаете ли, ще видите, че във всяка от моите книги, с магията лекувана по научен път, но аз наистина исках да го направим по начин, който променя живота на всички хора. Обикновените хора -магията променя живота им, както и технологиите промениха живота на обикновените хора в технологичната революция, под която преминаваме. И така, това е, което аз ще се опитам да обърна на внимание в тези книги.

Брилянтно. Добре, за следващият въпрос имаме - мисля, че на това отговорихте преди - но срещнахме ли се с всички гледни точки на главните героите още? Или, ако не, за какво количество говорим?
Брандън: Срещали ли сме с почти всички от тях. Позволете ми да преброя ... да видим. Главните герои в книгата са - в серията – Каладин и Далинар, Адолин, Жаснаа, Шалан и Навани, с които се срещнахте в тази книга и повечето от тях имаха гледни точки. Сцет, Таравангиан и Талн. И един от другите Вестители, аз няма да ви кажа, кой е това. Но мисля, че сте се срещали ... така е, аз съм сигурен, срещнахте този човек, знам, че той е там. И така, аз мисля, че сте срещнали всички тях, основно. Талн е човекът, което се показва в епилога.

Отлично. Добре, друг въпрос, който е подобен на този. Защо са толкова много гледни точки от страна на Алети на използваните становища, за разлика от други?
Брандън: Защо са толкова много гледни точки от страна на Алети на използваните становища, за разлика от други? Това е основно една от промените, които направих, когато работех по серията. Аз първоначално планирах да покажа всички тези гледни точки, от всички по целия свят, и открих, че когато ... първият път, когато опитах тази книга, тъй като сюжета на хората не е преплетен заедно, книгата е доста трудна да се прочете. Защото хората не са свързани един с друг, емоционално и духовно. И така, поради това, когато пренаписах книгата, когато аз започнах отново, аз направих така че Далинар и Каладин и Адолин в близост един с друг. Така че тази история ... техните истории ще се развиват на разстояние една от друга. И така, вие ще имате последователна сюжетна линия.

Да кажем, ние имаме ... знаете ли, тези трите са всичко Алети. Но Шлан не е и Сцет не е. И тези двамата имат доста значителни части в тази книга. Повечето от героите ще бъдат Алети по тази причина, че техните истории са свързани заедно. Но вие ще ... видите, това е една от причините, защо, с тази книга, след като извадих всичко обратно и разказвах истории за Алети, аз почувствах, че трябва да се покаже ширината на света, и това е откъде дойде антракта, прииска ми се да скачам по целия свят и да покажа всички тези различни други герои и култури, но е показано на малки части, така че да не ви залея с всички тези различни герои, които сте знаели, когато отидете в антракт, можете да прочетете този човек и след това можете да забравите за него. Вие не трябва да следвате, кои са те, защото те са там, за да ви покажат ширината на света и какво се случва, но не е задължително да ви покажат ... да стигнете до голяма разсейваща допирателна.

Виждам. Отлично. И това, отново, се вписва с този въпрос. Последен за този раздел. Можем ли да попитаме... Снимките и картите и илюстрациите,които са използвани са абсолютно фантастични, и за мен като читателите, наистина един вид добавени... Особено по начина, по който добавяте снимките след като сте ги описали, по начин, защото тогава можете да сравните това, което сте си представяли с това, което виждате. Как мислите, че добавеното към книгата, и това нещо, което сте планирал ли беше или беше идея на издателя или...
Брандън: Всичко беше моя идея. В действителност, издателят беше скептичен, защото не е нещо, което виждате в епична фантастика. И издателите, нали знаете, те имат този странен микс вътре в тях - искат да направят това, което е било успешно в миналото. И все пак, освен ако не направите нововъведения поне малко, няма да продължите да се развивате успешно. И това е труден баланс. А за кредитите Тор, те решиха, че това, което беше нахвърлено в тази книга с всички тези илюстрации е в правилната посока. Че ще се развива, и това ще помогне с чувството на потапяне, вместо да се бори срещу него. Но те наистина се безпокоят, че ще изглежда като графичен роман. Няма нищо лошо в графичните романи, но ние не искаме публиката да получи погрешно становището на историята.

И още нещо, аз бях много внимателен да се направя е, че аз не илюстрирах героите. Искам героите да бъдат, както си ги представим, и аз не искам да ви дам представа за тях. Така че тези илюстрации, аз наистина исках да бъдат илюстрации за света, направено от някой... извършена от Шалан. И това е нещо, което съм искал да направя от известно време и почувствах, че е неразделно и важно за книгата. И че без нея, книгата няма да работи, както и защото Рошар е доста странно място. Имам някои доста странни чувства към него, и аз исках да дам някои илюстрации, за да помогнат на читателя да получи истинско чувство, че това е реално място. Така че това бях аз. Радвам се, че хората им се наслаждават, ние отделихме голямо количество работа.

Дообре, така че на новия роман на Брандън скоро ще бъде пуснат на пазара, и това е очевидно друг роман на „Мъглороден” - той е самостоятелен. Ние искахме да знаем, какво може да очакваме?
Брандън: Това е Сплавта на Закона. Сплавта на Закона се развива няколко стотин години след събитията от „Героят на времето”. Това винаги е било план с поредица „Мъглороден”, аз го поставих пред редактора ми като поредица от серии, в един и същ свят с развитието на технологиите, което не е нещо, което бях видял много във фантастичните книги - отдаване на технологичния процес и да видим как магията взаимодейства с него. Сплав на Закона е историята на един човек на име Уаксилиум, който е прекарал последните двадесет години, живеещ в Роугс като адвокат. И чичо му умира, и ние откриваме, че Уаксилиум всъщност е наследник на къщата му. И преди в града Елъндел, те имат някакъв вид подялба, наполовината избрано тяло, което да ръководи правителството, и той е наследил мястото в това тяло и отговорността за хиляди хора, които работят в дома си. И така, той трябва да напусне живота на адвокат и да се върне към града - която е образец на Ню Йорк през 1910 г. - и да живее сред, знаете, елита на града. И все пак той е неполиран тип човек, като е бил в Роугс през цялото това време. И това е неговата история, опитвайки се да намери смисъл в този свят. То също е загадка, той е много динамичен вид на мистерия, нещо като... Представете си, че по този начин, както аз съм го описва напоследък. Представете си го по този начина, по който го описвах до сега. Представете си историята на Шерлок Холмс. Сега заменете Шерлок Холмс с Клинт Истууд и добавете магия. И това е това, което имаме.

Отлично. Добре, аз ще продължа със следващия въпрос. През януари 2010 г. е било, вие казахте, че е бил обсъждан вариант за филм „Мъглороден”. Имаше също една игра в прогрес. Какво е състоянието на това, знам, че много хора бяха развълнувани да чуят за това.
Брандън: Играта „Мъглороден” РПГ е в движение, със сигурност. Имаме обложка, опитват се да я освободят от GenCon - което е голяма конвенция за игри тази година и е на разположение за закупуване от есента. Това със сигурност се случва, тя е 100% сега. Филмът - продуцентите завършиха сценария, който е доста добър, аз съм много доволен от него. И те предлагат филма в Холивуд в момента. Ние не знаем какво ще се случи, какво ще излезе от него, но те ​​са го предложили в Холивуд в момента.

Така, „Мъглороден”, както вие казахте, беше първоначално планиран, и аз мисля, че все още е, трилогия на трилогиите, а също и сте се погрижили за „Летописите на светлината на бурята” в момента, който казвате, че е под наблюдение. Може ли да ни дадете представа, какво ще стане в бъдеще, и в някои начини трудно ли да загърбите оригиналната трилогия? Знам, че сте направили самостоятелна, но след това наистина ли продължихте.
Брандън: Да загърбя оригиналната трилогия ще бъде малко трудно. Но в някои отношения, ще трябва. Тъй като оригиналната трилогия се превърна в митология и ерудиция на света, с което е наистина забавно да се работи като писател. Освен това, има продължаващи герои. Винаги е било планирано да се продължават герои. Не мога да кажа много, без да давам спойлери, но има и герои от оригиналната трилогия, които са включени в тази книга, някои от тях. Някои от тях са скрити. Вие ще трябва да потърсите и да разберате кой кой е. Някои от тях са по-малко скрити.

В бъдеще, втората трилогия ще бъде тази, която се занимава с ... До този момент в света - и Сплавта на Закона е същия случай – няма повече „Мъглородни”. Има само мъгливи, по различни причини, не искам да давам спойлерите, но има мъгливи. Втората трилогия се случва в съвременна обстановка, когато ние стигнем до това. Сплавта на Закона е в промишлена среда. В модерна обстановка, там ще се направи история, в крайна сметка за един сериен убиец мъглив и SWAT екип на Аломанти, които ... Ние говорим за хора с картечници и знаете, военноморски тюлени Аломанти, чиято работа е да ловуват Аломанти престъпници, и след това те ще разкрият нещо, хм ... неочаквано, как мислите за това.

Какво е най-странното, най-трудното и най-извисяващо нещо, което някой е казал за теб чрез Twitter?
Брандън: Човече, това е трудно. Да ... знаете ли, аз виждам повече, отколкото отговарям. И аз се извинявам на хората, които ми пишат в Twitter. Аз се опитам да отговоря, когато мога, но не винаги мога да реагирам. Просто прекалено много се случва. Но се опитвам да правя групи, където да отговоря за малко време на хората. Най-интересните неща, които виждам ... О, боже. Интернет е странно, странно място, и ще видите ... Най-интересното може би, би било някои от фенфикшън идеите, които съм виждал преминали около участието на героите ми в много странни ситуации. Ъъъ, аз няма да отида по-далеч от това. Най-извисяващо е, когато книгата ми помага на някой, който е в труден период. Бих казал, че дори книга е ... Знаеш ли, аз станах писател отчасти поради това колко много обичах какво великите книги, които четях като малък, правеха, това, което те направиха за мен отвътре. Аз по природа не съм емоционален човек, и разказите са едно от малкото неща, които могат да предизвикат силни емоции в мен. И така, когато книгите ми направят това за някой друг, това е много смиряващо и удовлетворяващо. Най-тежките неща, които хората казват ... това е наистина трудно, когато разочароваш хората. Когато, нали знаете, когато някой е харесал моите книги, обичал ги е толкова много и да ги даде на някой друг, който да ги прочете и те просто не им допаднат. Знаеш ли, не всяка история ще хареса на всеки, и аз разбирам, че и аз знам, че е логично, но все още боли да знаете, че съм разочаровам читателите, които очакват нещо чудесно и за тях не е чудесно.

Значи, Брандън винаги е бил голям фен на фантастиката, и той призовава своите герои от други фентъзи романи, които е чел на приятелчетата си от колежа и университетските години. Ние искахме да знаем от Брандън, кои пет епични фантъзи поредици бихте препоръчали читателите?
Брандън: Пет епични фантъзи поредици, аз препоръчвам на хората да четат. „Тайгана” от Гай Гавриел Кей е моята препоръка, мисля, че е един от най-ярките самостоятелни епични фантастики, писани някога. Книгите на Мелани Роун „Сънрънърс” са в днешно време малко по-малко известни, отколкото са били, и аз мисля, че са фантастични и хората трябва да ги прочетат. Аз наистина се насладих на книгата „Кодекса Алера” на Джим Бъчър и бих ги препоръчал на всички читатели на фентъзи. Нека видим. Други големи епични фантастики ... има толкова много. Току-що свърших „Стоте хиляди кралства от Н. К. Джемисин, и аз наистина, наистина се насладих. Мисля, че мога да я препоръчам, с цялото си сърце, тя е номинирана за награда Хюго, така че не съм единственият, който наистина и се радва. И пето ... нека да видим. Нека да вземем още един. Ами, знаете ли, мога да препоръчам Пат Росфус, но вече сте го прочели. Мога да препоръчам на Брент Уиикс, но вече сте прочели и това. Да видим дали мога да намеря нещо, което не всички сте чели, но мисля, че е страхотна. Хм ... добре. Имам предвид, споменавам „Проклятието на дракона” през цялото време, така че хората вече са чували тази препоръка от мен, но това е една фантастична книга. Аз абсолютно, силно, силно ви препоръчвам да прочетете „Проклятието на дракона ” от Барбара Хамбли, ако не сте.

Това е на първо място, една от първите фентъзи книги ...
Брандън: Първа фентъзи книга, която някога съм чел, и книгата, която ме превърна в един фантастичен писател, просто защото той е този, който ... нали знаете, че това е първият. И аз все още много обичам тази книга. Така че ... аз мисля, че това е добър списък.

Това е добър списък.
Брандън: Това са винаги тези, които препоръчвам. И така ... това е трудно мисля за нови неща, защото вие, хора, всички четете толкова много, вече сте наясно с всички тях, но ето ви.

Нещо, което намерих за интересно между Брандън Сандърсън и други писатели. Питър Брет, например, когато той завърши неговата книга „Защитеният“- в зависимост от това коя страна сте - неговия агент го хареса, но той каза, че има някои неща в него, които не отговарят съвсем точно на пазара. И тъй, Питър занима, той прочете тази книга – Да пишеш за да продаваш – мисля,че се казваше - и той се върнал и дал книгата си обратно на агента, след като я е променил по тази книга. И агента я заобичал, а вие знаете какво се е случило с нея. Това е един от най-популярните фентъзи поредици, за момента. Нещо подобно се случи с Брандън. Когато той изпраща работата си на издателите, те мислели, че било добро, но не били много сигурни как тя се посрещне от очакванията на пазара. Брандън си отишъл, започнал да пише истории, които пазара би харесал и по собствените му думи, той си помислил, че е убило писането му. Така че, това, което исках да знам от Брандън, е, кое е нещото, което за работата му означава, че не може да пише по отношение на пазара успешно, а той трябва да, по собствените му думи отново, да пише от сърце, за да направи историята си успешна.
Брандън: Това е отличен въпрос, а има и различни гледни точки за това. Например, спомням си, че говорих с Джон Скалзи, и той каза: „Знаеш ли, когато аз исках да ме публикуват, аз отидох и погледнах и видях това, което беше страхотно, какво се продава. И аз отидох и написах моята собствена идеи върху това”. И това работи фантастично за него. И мисля, че за мен част от проблема беше - сега, едно нещо, аз ще добавя като протест това: да,пишете от сърце, но се убедете, че сте широко четен. Прочетете широко това, което искате да напишете, но също така прочетете много различни неща от различни жанрове и какво ли още не.

Току-що разбрах, че ако се опитах да предвидя какво хората искат, отколкото да напишат това, което исках, аз написах ужасни книги. И когато престана да ми пука какво хората искаха и ми пукаше, само за това, което аз мислех, че прави една книга фантастична, свърших добра работа. И това може да има общо с факта, че бях просто лошо слушах, какво искат хората. Това би могло да бъде. Но вероятно има повече общо с факта, че аз естествено пиша ... Много от моите книги имат в добавка и голяма, дълга епична дължина. И това, което хората непрекъснато ми казват, е, трябва да се пишат кратки книги. Вие трябва да пишете книги като еди-кой си. Или като еди-кой си. И това беше грешен съвет за мен. Аз не трябва да пиша книги като еди-кой си, или като така и така. Аз не трябва да пиша книги като Джордж Р. Р. Мартин, фантастичен писател, какъвто той е. Нямах нужда да пиша книги като него, аз трябваше да пиша книги като мен. И това е, какво е работило за мен.

Различните автори ще имат различни неща, които работят за тях. И със сигурност мога да пиша ... Мога да пиша неща, като ... като например, аз пиша на „Колелото на Времето”. И в тези случаи, аз изпитвам много ... аз изпитвам много болка, за да се уверя, че това, което пиша се вписва с жанра, с историите, които са се случвали преди, и това, което читателите очакват тези истории да бъдат. И така мога да го направя. Но обичам да го правя върху „Колелото на Времето”. И аз не знам каква е разликата, между това го правят там върху „Колелото на времето” и онези ранни дни, които прекарах опитвайки да пиша за пазара и преживявайки нещо ужасно.

За мен, аз се нуждая от пълна творческа свобода, за да може моите книги да имат живот в себе си. И дори с „Колелото на времето”, Хариет ми дава пълна творческа свобода да правя каквото си мисля, че трябва да се направи, за да разкажа страхотни истории. И аз мисля, че задобрявам в тази ситуация. Ако аз вместо това бях отишъл в "Колелото на времето” и бях казал:" Ти трябва да направиш точно това, това точно, това точно", аз мисля, че бих направил лоша работа. Щях да съм лош автор. Но това не е това, което исках, те искаха някой, който те биха могли да я предадат, който наистина ще го приеме като собственост. В една малка част, разбира се, не принадлежи на мен, но вие знаете какво имам предвид. Взимам истинска гордост и казвам: "Ще направя това по най-добрият начин, който познавам." И не само да напиша книга и да се свърши, но да кажа: "Не, това е ..." Аз дори не можех да обясни разликата. Това съм аз сега. „Колелото на времето”, аз съм неумолимо свързан с него, и душата ми е свързана с него. И това не са книгите, които съм написал за онези хора. Това са книги, с които аз съм дълбоко, дълбоко, емоционално ангажиран. И мога само да ,мисля, го направя, защото съм ги чел, от толкова дълго време, откакто бях дете.

Добре. Брандън пише много бързо, нещо, което хората винаги посочват. Нещото, което искахме да узнаем от Брандън е това как разбира че една книга е готова за пускане?
Брандън: Това е отличен въпрос, на който ще бъде много трудно да се отговори.Аз ще кажа за моята скорост, че аз не съм много бърз писател, аз съм упорит писател. Аз не си вземам отпуск. Аз просто пиша, пиша всеки ден. И това се натрупва. Мисля, че аз съм много щастлив, имам предимство пред много автори, в това, че не получават писателски блокаж. Не е задължително да напишете по-бързо от тези автори, но не спирам, аз просто продължавам. И ако пишете по десет страници на ден - което е това, което аз правя, което не е тон - много автори произвеждат десет страници на ден, когато те пишат, тогава те удря прозрението, после попадат в писателски блокаж и така, и това не се случва с мен, със сигурност не много често. И така, просто пишете последователно, и аз просто обичам да правя така, и така ... Но това не е индикация за качеството наистина, така или иначе. Едно от нещата, които открих, когато ставах писател, е че някои книги се завършват бързо, други книги вървят бавно. И читателят обикновено не може да каже, защото много добри книги се развиват много бързо и много добри книги се развиват много бавно. Ако погледнете книгите на Пат Ротфус, „Страхът на умника” ни отне години, за да се получи и е фантастична книга, струва си всеки момент от чакането. Но някои от най-големите класики като ... „Коледна песен” е известна - отне само няколко дни, за да бъде написана. И това се случва с различни книги и класики в историята, така че ние всъщност не ... да. Скоростта е едно нещо.

Това, което прави една книга готова? За мен,много, дали книгата ще бъде готова или не е, "Мога ли да оправя проблемите?" Защото всяка книга има проблеми, когато ги пиша. Аз пиша много ... Аз пиша моите проекти от началото до края, доста бързи проекти. И тогава аз трябва да прекарвам много време да ги променям, тяхното закрепване, преминавайки отново над тях. Аз пиша моите книги, много приличащ на скулптор, който създава скулптура. И ние започваме ... знаете ли, на първо преглеждане не изглежда много да има нужда от корекция, просто отсичам парчета. А после усъвършенствате, и накрая опесъчавате. Извадете тези мънички малки несъвършенства навън. И това е как пиша. Преминава първият ми поглед ... Аз съм второстепенен герои, диалога и сюжета. Аз не правя описания. И в много от случаите, няма да направя - например, правя много разказване, отколкото показване, защото се настройвам какво трябва да се случи. И тогава трябва да се върна и да взема огромни късове, знаете, хората да се изправят и да водят монолог. Вместо това да го направя всъщност интересно. Ако има смисъл. Така получавате цялата история в първия проект, но би било скучно. И в първият проект също често се въвеждат много големи проблеми. И когато направя моите ревизии, трябва да се определят тези проблеми. На първо място, мога ли да улича героите? Почти всеки път, когато пиша книга, в един от героите има нещо нередно. И аз трябва да завърша книгата, преди да мога да разбера какво е то, което не е наред с тях. И книгата е готова, когато съм ги направил както трябва. В този момент, това е въпрос на полиране и на полиране, въпреки че отнема време, е лесно. Не, това не е лесно ... Това е грешен термин. Полиране се очаква, да бъде направено. Ако взема точното количество време, аз ще го полирам правилно. Но ... това са парчетата, точно преди това , които трябва да бъдат поправени.

Така че този въпрос, мисля, че е доста труден за Брандън. Надявам се, че аз няма предизвикам някакъв вид обида, когато го попитах, но мисля, че е един въпрос, който ... Това е добър въпрос, защото той показва много за Брандън, не само като писател, но и като милият и почтителен човек, който знаем, че е, но също така и показва чувствата и ангажимента към феновете си, което смятам, че е наистина страхотно.Ще започна с четене на един цитат, който аз ще ви прочета сега. "Мисля, че концепцията на всеки друг, който работи по серията ‘Колелото на времето” е много болезнено за Робърт Джордан. " Просто да го поставим в контекст: той сподели че в крайна сметка е щастлив, че някой продължава серията му, така че няма проблем с това. Въпросът, исках да попитам Брандън, ако има причина, подари която утре да не може да пише, как ще се чувства, ако някой друг продължи неговата серия „Летописи на светлината на бурята” ? Дали е нещо, което той ще позволи, това нещо ли е, което той би бил щастлив, някой друг да прави? И какви са мислите му?
Брандън: Да. Със сигурност. Само ако бях достатъчно дълго с делото. Ако се случи утре, това е само една книга разстояние. В този момент, бих казал, "Знаеш ли какво? Отменяме проекта. Не карай хората ... Знаеш ли, не ... "Аз не разполагам с достатъчно слава това да се случи. Но нека кажем, че имам седем книги и имам три останали книги. В този момент бих казал, "Определено, той трябва да бъде завършен." Аз пазя много добри бележки. И така, основно, ще се доверя на редактор си да намери някой, и аз ще искам те да работят много тясно с моя помощник Питър, който ми е познат от много години и е много ... Той е този, който знае за моите книги и моите светове, като не броя себе си. И има много талантливи автори. Има много автори, които са дори по-талантливи, знаете ... по-талантливи от мен, разбира се. Много автори. И така, намирането на правилния, бих оставил на редакторите си и такива хора. Искам да кажа, че повечето хора, които бих искал, които бих избрал, са твърде популярни в правото си да искат да пишат книгите на този глупав човек. Мисля, че Брент Уийкс и аз пишем много по същия начин, и мисля, че той ще бъде фантастичен избор, но има изобилие от авторите там, които мисля, че могат да свършат работата, ако аз напусна известността.

Отново, прекрасен отговор от Брандън. Надявам се, че се радваше на интервюто до този момент. За съжаление, ние сме на крайния ни въпрос. Това, което попитахме Брандън беше, като писател във фентъзи жанра, но и читател, как виждате, че се развива през следващите двадесет години?
Брандън: Е, как виждам фантастиката на пазара?Божке. Знаеш ли ... Наистина съм развълнуван, над това, което се случва във фентъзи жанра в момента. Усеща се сякаш ние навлизаме в нещо като златна ера, където ние проучваме жанра по нови начини. Аз винаги говоря за него, все едно изглежда като поколение, след това на Толкин и отговоря на Толкин. Което е подходящо, защото Толкин е толкова страхотен. И Толкин е променил лицето на фантастиката. И имаше много отговори и усъвършенстване на този тип разказ, който лично чувствам кулминация в „Колелото на времето”, което е един вид величествената, най-добрата версия на този вид героична история, която беше популярна през 70-те и 80-те години. И след това 1990, Робърт Джордан започва най-великата кулминация от всички. И след това, се усещаше, че фантастиката не знаеше, къде да отиде. Разбира се имахме един разклон, който водеше до Джордж Р. Р. Мартин, който е един вид песъчлив, което е страхотно. Много готини неща се случват там, и този жанр, героично пясъчен, все още расте. Дейвид Гемел е предвестник на това, което Джордж Р. Р. Мартин направи и със сигурност Мооркок и някои от тях го правеха в миналото. Но има една нова вълна от това.

Но епичната фантастика не изглежда да знае, какво да прави със себе си, за още малко време. А сега се възстановява и ние имаме нови автори, които изглежда се доближават по нови начини и я разширяват. Епичната фантастика може да има прекрасни, изобретателски светове до степен, че никой друг жанр не може да ги направи. Научната фантастика, може да направи големи светове, но можем да добавим добавени нива на магията отгоре й, за да ни даде този изцяло оригинален вид. И се надявам, да виждаме все повече хора да предприемат повече рискове в изграждането на световете и тяхната структура, както виждате в „Сто хиляди кралства” или книгите на Патрик Ротфус. Разказите стават много интересни и в света стават много по-интересни. Виждам в петдесет години от сега, хората, да поглеждат назад и да казват, "Това е мястото, където фантастиката удари златната възраст." И аз се надявам, че е така. Надявам се, че ние продължаваме да изследваме и да правим нововъведения и да просто да се забавляваме с това.

Благодаря ви много за отделеното време.
Брандън: Благодаря ви. Благодаря на всички ви, че ме слушахте и гледахте, предполагам, че и четете.


Интервюто бе преведено за вас от cornelia_star (Теми)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика “На гости ни е…” – Керелин Спаркс – авторката на поредицата “Рискована любов” (01.05.2012)

Роман Драганести е може би съвършеният мъж. Богат, преуспял, красив и чаровен – той е всичко, за което едно момиче може да мечтае, като изключим малкия недостатък, че също така е и вампир. И какво от това, че е малко по-стар и обикновено гледа на човешките жени като на обект за вечеря, а не за среща?
Да, Роман Драганести е вампир, но вампир, който загубва един от вампирските си зъби, когато ги забива в нещо, в което наистина не е трябвало да го прави. И сега има една нощ на разположение, за да намери зъболекар, преди неговите естествени възстановителни способности да затворят раната и да го оставят да се храни на една страна за цяла вечност.
Нещата не вървят добре и при Шана Уилън… След като става свидетел на ужасно убийство, дело на руската мафия, тя е следваща в списъка им за премахване. А кариерата й на зъболекар изглежда върви надолу, защото има страх от кръв. Когато Роман я спасява от опит за убийство, тя започва да се пита дали не е открила единственият мъж, който може да я опази жива. Въпреки че привличането помежду им е мигновено и страстно, ще успее ли Шана да превъзмогне страха си от кръвта и да оправи зъба на Роман? А ако го направи, какво ще му попречи да го използва върху нея?

Но първо, коя е Керелин Спаркс?

Първият паранормален роман на Керелин Спаркс „Как да се омъжиш за вампир милионер” се издига от прилеповата пещера толкова бързо, че става бестселъров дебютен роман на онлайн книжарницата “Бордърс” за 2005 година. Всяка една от книгите в поредицата „Рискована любов” се превръща в бестселър на “Ю Ес Ей Тудей”. Когато четвъртата книга – “The Undead Next Door” попада в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс, дори Неживите й обръщат внимание, което прави Керелин леко нервна. Тя живее в района на Грейтър Хюстън със съпруга и децата си в къща, пълна с чесън. Досега не е имало вампири в семейството й. Върколаците са изцяло друг въпрос.

Можете ли да споделите с нас как започнахте с писането?
Исках да пиша в продължение на години, преди всъщност започнах. Продължавах да отлагането, защото аз не вярвах в себе си.  Когато най-накрая завърших първият си ръкопис, нямах представа какво да правя с него. Научих се как да придобия агент и да бъде публикувана чрез организацията на Писателите на романтиката от Америка.   Бих силно препоръчвам на всеки, заинтересован от писане на романтика, да се присъедини към ПРА.

Първата ми издадена книга е историческа романтика "За любовта или родината”. Когато издателите започнаха да купуват по-паранормална романтика, аз исках да пробвам.   Паранормалното е толкова забавно! Вие наистина може да оставите въображението си да полудява. Аз продадох две книги на ХарпърКолинс (книги Ейвън). Това бяха ””Как да се омъжиш за вампир милионер”” и ””Вампирите и градът””. Когато Ейвън купи още три книги, аз осъзнах, че ще станат истинска поредица .Заедно с моите колеги критици, ние измислихме заглавие на поредицата, ””Рискована любов””.  В края на март 2011 г., десета книга от поредицата ще бъде пусната на пазара.

Какво е един ден в живота на Керелин Спаркс?
Започвам всеки ден с търговската страна на това да си автор - да наваксваш с електронна поща, промоционални проекти, моят форум, уеб сайт, и Facebook страницата. Тогава се упражнявам, за да изчистя ума си, за да мога да прекарам останалата част от деня си в писане.   Има и други неща, които трябва да се свършат, като пране, готвене, и поръчки за изпълняване. Аз обикновено се срещам с моята група по критика / най-добри приятели за обяд веднъж седмично.  Харесва ми да излизам с мъжа ми и децата.

Кои автори ви помогнаха за вдъхновение в писателската си кариера?
Бих казала Джули Гарууд и Джейн Ан Кренц (известна още като Аманда Куик). Харесва ми чувството им за хумор, остроумен диалог, бързо темпо и напрегнати сюжетни линии, така че и аз се опитвам да направя същото в моите книги.

Какво е вашето престъпно удоволствие?
Пайът на Кей Лайм! А шоколадът е винаги хубав.

Книги или електронни книги предпочитате?
Не притежавам четец за книги все още. Шокиращо, знам!   Искам да отида и да си взема един, но не изглежда наистина спешно, когато имам да чета чудовищна купчина от книги! Имам много книги, които ме чакат, и всеки път, когато отида на конференция, донасям още за вкъщи.  Сега, когато пиша на пълно работно време, аз нямам толкова време за четене, както имах преди.   Това е едно от малкото тъжни неща да си автор.

Какво е във Вашата ””да се прочете”” купчина?
Имам толкова много! Имам книгите на Мег Кабът, Кели Армстронг, Мелиса Мар, Колийн Томпсън, Карън Мари Монинг, Софи Джордан , Шана Ейб, Гаелен Фоули, Памела Палмър, Шана Гален, Брад Тор, Лара Адриан, Джос Уаър, Тереза ​​Медейрос, Линдзи Сандс, Джули Ан Лонг, Карлайл Харис, и това са само тези, които са в тази стая! Имам повече скътани в другите стаи.


Интервюто бе преведено за вас от cornelia_star (Теми)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Новини: Летен фестивал на четенето в Бургас под егидата на „Хеликон” (06-09.08.2012)

От 6 до 9 август 2012 г. книжарници „Хеликон” организират за първи път фестивал на четенето в Бургас под надслов „Четящият човек”.

Защо?

Защото хората и гостите на Бургас - от цял свят, но най-много от България - имат нужда от своя фестивал, който няма да се втренчи единствено в традиционното.

Ще се върви по-скоро към необичайното, но... ... Акцентът ще е върху четенето като удоволствие, като необходимост, като позабравен и любим филм, като връщане към природата, като обръщане към красотата и модерността. Защото четящият човек е красив... и модерен (Георги Господинов).

Книгите и авторите – не, че ще останат на заден план. Но ние дълбоко вярваме, че литературата е съавторство на читател – писател (Антон Дончев). Освен всичко друго тази година книжарниците „Хеликон” навършват 20 години. Не е малко, особено когато става дума за книги, днес. Бургаската община прегърна идеята за фестивала и в началото на август Морската градина, Морското казино, Лятната сцена „Охлюва” и Летния театър стават територия на четенето и културата.

Всичко ще започне на 6 август вечерта. Тогава на сцената ще излязат „Атлас”, Валди Тотев и Диана. И това няма да е просто рок концерт на едни от най-знаковите имена през последните години. А песни по стихове на известни български поети: Валери Петров, Павел Матев, Миряна Башева, Георги Константинов, Таньо Клисуров, Мишо Белчев, Захари Иванов, Волен Николаев, Сашо Петров, Митко Воев... Както и на Робърт Бърнс и Жак Превер, разбира се. Междувременно в Казиното, което вече е културен дом край морето, ще се откриват изложби: живопис на писателя Димитър Шумналиев, карикатури на писателя Христо Карастоянов, корици на книги на Дамян Дамянов.

Специално за фестивала Кирил Прашков от Института за съвременно изкуство ще сътвори инсталацията „Поезия наоколо”. „Охлюва” ще стане поле на поетичните двубои, организирани от Петьо Чухов. А вечерите са посветени на киното. Но – пак свързани с книгата. Българската национална телевизия, която е основен медиен партньор на фестивала, ще покаже филми от кампанията „Голямото четене”. С Анри Кулев, Борис Христов и Светла Ганева ще се обсъди филма „Загадката Веда Словена” и това ще е морската му премиера. Ще се покажат и филми по големи литературни творби. Плажът и Градината също ще участват. Там ще има – нали е лято – увеселения и семейни четения.

Ще оживеят и паметниците на Петя Дубарова и Христо Фотев. А на входа на Градината ще ви очаква лятната книжарница на „Хеликон”. Не толкова като контрапункт, а за дълбочина на познанието, в Казиното ще има творчески работилници за скоростно четене, за писане на ревю към книга, за sms поезията като съвременно хайку... Върху знакови места и фасади в Бургас ще се появят стихове и те ще биват откривани като монументи; каквито всъщност са си. Книжарниците „Хеликон” никога не забравят откъде са тръгнали и затова първата книжарница – в Бургас – ще е любезен домакин на Нощта на книжарниците. Там ще е премиерата на новата стихосбирка на режисьора Бойко Богданов „Тридесет и пет мига любов” – с видеоинсталации и песни, изпълнени от автора. Това, разбира се, няма да е всичко в тази Нощ.

Защото книжарниците „Хеликон” никога не забравят и лауреатите на своята Награда, така че – очаквайте гости. Фестивалът „Четящият човек” тази година ще се проведе за първи път, но ще има и втори и трети... За да стават повече Четящите човеци. Той много разчита на хората на Бургас и на техните гости край морето. Те, освен писателите, художниците, режисьорите, музикантите, актьорите, ще са големите участници във фестивала. Защото той е за вас.

Елате и участвайте, четящи хора...


Източник: Хеликон


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

вторник, 24 юли 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…”–Труди Канаван–авторката на поредицата “Ерата на петимата” и “Черният магьосник” (24.04.2012)

Всяка година магьосниците в Имардин се събират, за да прочистят улиците на града от скитници, просяци и престъпници. Овладели до съвършенство всички магически дисциплини, те знаят, че никой не може да им се противопостави. Но защитната им бариера се оказва не чак толкова недосегаема, колкото са смятали.Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.ова е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.Гилдията на магьосниците е първия том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.

Но първо, коя е Труди Канаван?

Труди Канаван живее в Мелбърн, Австралия. Тя създава истории за хора и места, които не съществуват, до колкото на нея и е известно. Нейният първи кратък разказ, "Шепотът на децата на мъглата", получи наградата Ауреалис за най-добъра кратка фентъзи история през 1999 г. Скоро след това, бе публикувана бестселъра трилогията „Черният магьосник”, и през 2010 г. е обявена за "Евъргрийн" от книжарниците. Последва трилогията „Ерата на петимата”, а после и предистория и продължение на трилогията „Черният магьосник”. Предисторията, „Чиракът на магьосника” спечели наградата Ауреалис за най-добра фентъзи книга през 2009 г..

Животът като писател

Как започнахте да се занимавате с писане?
-
Някъде между гледането на „Империята отвръща на удара” като дете и четенето на "Властелинът на пръстените" като тийнейджър. Първото ми даде желание да създам свят и герои и да разкажа истории за тях, а втората фокусира, желанието да напиша тези истории.

Кога за пръв път осъзнава, че имаш каквото е необходимо, за да бъдеш писател?
редполагам, че когато сте дете или тийнейджър, вие просто предполагате, че имате какво е необходимо, подсилено от възрастни, които казват, че можете да направите всичко, ако работите достатъчно усърдно. Но първото реално потвърждение, беше когато първият ми кратък разказ бе приет за публикация от списание Ауреалис.

Предпоставка

Откъде черпите идеите си?
-
Вдъхновение, за мен, идва от реалния свят, така и измислените светове на другите. Виждам как нещата са или са били в този свят и да се опитвам да си представя как един фантастичен елемент може да им повлияе. Аз проучвам това какво другите разказвачи - писатели, филмови и създателите на тв шоута и т.н. – са направили, за да могат да видят дали може да бъде продължено по-нататък, или настрани. И може би по-важното, което те не са направили или не са направили наскоро.

Как да развивате идеите си в разказ?
-
Първо си водя бележки и го оставям да се развива в главата ми и може би да направя някои проучвания. Тогава, след като дъгата на историята е напълно оформена, аз ще напиша един контур. След това зависи от дължината на историята. Ако това е един кратък разказ или новела, аз чакам, докато си намеря време и желание да го напиша. Ако това е книга, добре, освен ако е тази, която ще напиша за следващия си договор, трябва да седи и да чака своя ред.

Жанр

С какъв вид истории предпочитате да работите?
-
Фентъзи най-вече. Фантастика развиваща се в други светове до този. Но когато пиша разкази, по-вероятно е да напиша фентъзи развиващо се в съвременния свят, или ужас или научна фантастика. Дори се озовах пишейки фентъзи романтичен разказ фокусиран върху плетенето.

Какви жанрове бихте искали да проучите в бъдеще?
-
Имам идея за един роман за ужас за млади и възрастни, който ме чака да намеря време да го напиша. Ужасът е жанр, който бих проучила с желание, въпреки че ми беше толкова забавно за писането на онзи фентъзи романтичен разказ фокусиран върху плетенето, като някой ден може и да тръгна в тази посока.

Конструкция

Работите ли от структура?
-
Да.

Сюжет

Как изграждате вашата история?
-
Започвам от самото начало и пиша направо до края. Така че, докато очертанията ми имат всички основни подсказки, аз не чувствам необходимостта да пиша по-късно сцени, преди да стигна до тях. Има място в него да се отклоня малко, и веднъж добавих нов герой, когато усетих, че има гледна точка, която не беше добре покрита, но главните събития в основната идея обикновено не се променят. Също така, ако имам няколко гледни точки на герои , аз проследявам как историите им набират скорост една с друга само с поставянето на идеята.

Герои

За вас, какво прави един герой добър?
-
Че има герои, на които можеш да симпатизираш, въпреки техните недостатъци.

Ако един от вашите герои трябва да ви опише, какво би той / тя казал / казала?
-
Те вероятно ще ме намерят малко скучна. Или те ще ме презират за всички лоши неща, които съм направила с тях.

Обстановка

Колко време прекарвате в изследване на обстановката за вашите истории?
-
Това е невъзможно да се изчисли, тъй като аз винаги смуча информация, която може да бъде полезна или вдъхновяваща. Винаги ще има обекти, които трябва да разгледам конкретно за дадена книга, но това ще бъде само малка част от събирането на информация, в сравнение с това, което търся да поема всеки ден. Един съвет, който давам на нови писатели е да се поддържа едно постоянно състояние на любопитство за всичко. Четете, гледайте документални филми, говорете с хората, опитайте неща за себе си. Никога не спирайте да учите.

Каква обстановка бихте искали да се проучите в бъдеще?
-
Всичките.

Тема

Обичате ли да знае целта на вашата история, преди да седнете да я напишете?
-
Основната цел на историята е да забавлява и стимулира читателя. Може да се надявате да ги накарате да се замислят за нещо, за което не са мислели преди, но това е най-добре чрез повишаване на въпроси, не проповядване на отговори.

Диалог

Имате ли любими реплики от вашите истории?
-
В изобилие - макар че аз подозирам, че някои означават повече за мен, отколкото за всеки друг. Аз проектирах няколко значки, за раздаване миналата година, и избрах няколко цитата от моите книги, че дори хора, които не са ги чели да открият забавни. Любимата ми е: "Не мога да лежа по цял ден, аз съм на мисия." И тогава там е "онази" реплика от края на „Върховният повелител” (което е спойлер, така че няма да го повторя тук).

Писане

Имате ли рутина? Определено място да пишете? Слушате ли музика?
-
Имам голямо студио у дома си, където както и пиша така и се упражнявам в рисуването и различни хобита (никога не спирайте да се учите). Сутринта обикновено е за всички не-свързани с писани задачи за писане, като интервюта, блогове, електронна поща и др. Следобеда ми пасва най-добре за писане. Аз не слушам музика толкова много вече, тъй като настроението на музиката не винаги следва настроението на сюжета, който пиша. Вместо това може да слушам определени песни, преди да пиша, за да ме вкарат в определена умствена рамка, за да напиша конкретния сюжет.

Как се справяте с писателския блокаж?
-
Не ми се случва да блокирам, получавам писателско отлагане. Виждате ли, винаги мога да измисля за какво да пиша, но това не винаги е нещото, което аз трябва да пиша. Решението е дисциплина. Карайки себе си да седна и да започна, е обикновено всичко необходимо.

Развитие на историята

Какво правиш за измислянето на историята?
-
Получавам обратна информация и да я сравнявам, измислям възможни решения, правя още очертания, за да видя кое от тях ще проработи, а след това се забивам в упорита работа, да ги приложа. Често решението вече е там, в периферен герои или определен парцел или подробности за света.

Откъде знаеш кога да спреш?
-
Когато съм стигнала края. Аз не започвам да пиша история - аз дори не пиша схема - докато аз самата не зная как ще свърши тя.

Съвети

Какъв съвет ще дадеш на новите писатели?
-
Пишете. Казва се, че отнема десет хиляди часа, за да бъдеш добър в нещо, така че започвайте работа. Напишете какво ви допада, защото читателите могат да кажат, ако не е така , и повечето писатели не правят достатъчно пари от това, ако не е така. Стремете се да се подобрявате постоянно. Никога не спирайте да учите. О - и прочетете моята страница за съвети за писане в моя сайт.

Зомби апокалиспис

И така, какъв е твоят план за зомби апокалипсис?
-
Да намеря малък рай на таен остров, където моите приятели и аз ще растем и ще хващаме нашата собствена храна - предполагайки, че зомбита не могат да плуват.

Обобщение

Какво е най-доброто нещо, което си писала някога?
-
Последната наистина страхотна сцена, която съм написала, преди да се върна назад и да започна да я изглаждам.

Върху какво работиш в момента?
-Нова фентъзи трилогия, наречена „Правилото на хилядолетието”. Развива се в множество от светове, което ми позволява да приложа различни култури и технологии, от примитивни към средновековието до началото на индустриална епоха. Особено мощни магьосници могат да пътуват между световете, и някои си изкарват прехраната от търговията между тях. Но не мотивацията на всеки магьосник е толкова мирна и полезна, както търговията.

През 1999 г. кратката история "Шепотът на децата на мъглата" спечели наградата Ауреалис за най-добър кратък фентъзи разказ. Все още ли пишете кратки разкази или вашите разкази продължават да растат, докато те станат романи?
-
Да, аз все още пиша кратки разкази, макар и не често. Моята втора публикувана кратка история, "Желание за усъвършенстване" спечели наградата Дитмар през 2004 г. и аз имах разкази, публикувани в „Сънувам отново” и „Легенди на австралийското фентъзи”, но това са четири разказа за повече от десет години, така че можете да видите, че не съм изобилстваща от идеи!

Моите идеи за разкази идват с дължина, очевидна за мен още от самото начало. Зная, когато има "достатъчно" история, за да попълнят кратък разказ, новела, роман или серия. Понякога там има парче от историята или история на герой изискващи повече работа, които могат да бъдат разделени и написани в по-кратка форма, като кратък разказ или новела - като новелата "Лудият чирак" на Легендите на антологията, която е част от историята на трилогията „Черният магьосник“.

Наскоро се присъединих към на местна група за критици на кратки разкази с цел както да "дам нещо в замяна" на СФФ общността, дооформяйки моето писане и умение за критика, и да мотивирам себе си да пиша повече кратки разкази. Надявам се да напиша няколко на брой разказа за следващата си серия и след това, след няколко години, да ги включат заедно с моите стари разкази, за да формират една антология.

През 2001 г. излезе първата книга от трилогията „Черният магьосник“. „Гилдията на магьосниците", „Избраница” и „Върховния повелител” продължават да бъдат от най-продаваните. Беше ли изненадващо? (Изненада за добре дошла, хаха).
-
Е, разбира се! Не мисля, че всеки здравомислещ писател очаква успех. Те се надяват за него, и се заблуждават, че това ще се случи, за да продължават напред, когато времената са трудни, но те никога не го приеха за даденост, че щеше да се случи.

Моята мечта, която се зароди, когато бях на около четиринадесет, е да напиша фентъзи роман. Да намеря издател не е било непременно част от мечтата, но по времето когато я написах със сигурност исках да бъде, за да оправдае всичката упорита работа. Ако аз не бях намерила издател, щях да бъда разочарована, но поне бях направила това, което си бях поставила да направя. Всичко останало е бонус. Бонус за увеличаване на самочувствието и една, която е финансово устойчива, слава Богу!

Вашата втора трилогия „Ерата на петимата” също е бестселър.
-
Да, въпреки че нейният успех е засенчен от трилогията „Черният магьосник“ и неговата предистория и продължение. Част от това се дължи на това, че тя да бъде насочена към по-възрастните. Реших да направя така, защото бях малко притеснена, че ми бъде дадена ролята като писател за млади и възрастни, което не е лошо нещо за продажби, но можех да видя, че може да е за мен като писател в дългосрочен план. Аз не исках да бъда ограничена до само да публикувам за една част от публиката.

За да го направите книга не са млади и възрастни, аз просто трябваше да направя главният герой по-стар (тя е около 25) и да добавя няколко секс сцени. Смятах, че увеличаване на насилието ще доведе до разлика, и осъзнах, че вероятно не би. Ще трябва да добавите много безсмислено насилие в една книга, за да я направите негодна за младите хора в наши дни!

*Трилогията “Предателят шпионин” ще бъде издадена от издателство MBG BOOKS*

След това, през 2007 г., сте подписала ‘седем цифрена сделка‘ с Орбит, за да напишете предисторията и продължението на трилогията „Черният магьосник“. Означава ли това, че вие ​​сте един от митичните писатели, които не трябва да притежават друга работа, за да свържат двата края, докато пишете? Дава ли ви това свобода и увереност да се концентрирате върху писането си?
-
Отговорът на това е да, но естествено е по-сложно от това. Започнах да пиша като това беше единственият ми източник на доходи, преди да е заплатил достатъчно добре, защото нямах друг избор.

Виждате ли, аз започнах моят бизнес с графичен дизайн, така че можех да си позволя да напиша на непълно работно време. Няколко години след първите си договори за издателски права аз развих хронична умора. Не бях немощна както при повечето случаи, но трябваше да пазя цялата си енергия за писане, и да се отказа от бизнеса с графичния дизайн. Този ранен напредък дори не се доближи до пълна работна заплата на време и аз оцелях, финансово, като бях много, много, много пестелива.

За щастие, през следващите години, възвърнах по-голямата част от старата си енергия и писането ми носи много по-добър доход. Радвам се, че не трябва да се заемам с втора работа, защото аз се опасявах, че това ще върне хроничната умора. Има и други неща, които аз бих искала да направя,като най-накрая да получа университетска квалификация, но отново, аз се тревожех за това, какъв ефект може да има това.

С такъв голям спектър от трилогии, много от които се преплитат имаш ли огромна бяла дъска в офиса си със срокове, родословни дървета и карти? Как поддържаш всичко в ред?
-
Имам коркова дъска, над писалището ми, но е главно покрито с карти и планове. Всички мои списъци на измислени думи и имената на героите са на моя компютър. Има по-малко от това, отколкото можете да очаквате, всъщност. Опитвам се да поддържам главните герои, достатъчно малко, за да ми бъде лесно за управляване. Смятам, че ако мога да си спомня кой кой е, шансовете са по-добре, че средният читател може също да ги запомни.

Знам, че се занимавате с домашни изработки както и с готвене. Намирате ли, че имате нужда от тези творчески отдушници за уравновесяване на интензивността от писането на наистина дълги фентъзи трилогии?
-
Да, аз винаги намирам, че принудата да напишеш се изчерпва, ако аз не правя други творчески дейности. Част от причината е, че аз много на мисля над разказите, докато боядисвам или съм включена в нещо стандартно и успокояващо като тъкане. Другата част е, че довършването на проект ти осигурява чувство на завършеност и постижение постоянно, които получавам само веднъж в годината или от писане. Творческите дейности също се квалифицират като проучване - те предоставят разбиране за това как нещо е направено в миналото, и може да бъде източник на вдъхновение за истории и изграждане на фентъзи светове.

Чела съм статии за химикали в мозъка, които са свързани с творчеството, които предполагат, че колкото повече се произвеждат по-лесно е да ги произвеждаме. Творчеството стимулира творчеството.

Когато видях дискусията за това в Интернет, първата ми реакция беше, „Наистина ли?". Това определено не е случаят тук в Австралия, където повечето автори на фентъзи са жени.

Мислите ли, че има разлика в начина, по който мъжете и жените пишат фантастика?
-
Да, но не всички писатели през цялото време. Повечето мъже и жени писатели се доближават до един стил и вкус на фантастиката, която лесно можем да поставим в средата. Но определено има писатели, които пишат в един момчешки или женски стил, дори ако те са от противоположния пол.

Подозирам, че има културни различия също. Вида фантастика популярен в САЩ може да изглежда момчешки за нашия австралийски вкус, защото имаме повече жени фентъзи писатели тук и едва доловими са различията в начина, по който жените пишат фантастика се усеща "нормален" за нас. Обратното вярно ли е? – Не знам. Но ако е така, не изглежда да пречи на отвъдморските читатели. Всеки път, когато говоря с хора от отвъдморски издателства, книжарници и коментари индустрии, те питат "Защо има толкова много фантастични фентъзи жени писатели в Австралия?".Може би въпросът трябва да бъде "Защо не обръщаме повече внимание на всички фантастични жени писателки на фантастика, в собствената си страна?".

Продължавам по темата, пола на писателя променя ли вашите очаквания, когато вземете книгата им?
-
Бих излъгала, ако кажа, че не се е случвало, но важното е, че не ме спира искам да прочета една книга. В крайна сметка искам да прочета хубава книга, и аз никога не съм се замисляла, ако това е по-вероятно, защото писателят е мъж или жена. Определено не решавам, че една книга е лоша или не вкуса ми, заради пола на писателя.

Знам, че някои читатели го правят и ще вмъкна, че в същата категория на "изключително раздразнителни и малко странни" читатели, заедно с тези, които не биха прочели книга, написана в първо лице, или които имат пролог и епилог, или от гледната точка на герой в пол или сексуална ориентация, различна от тяхната собствена.

Аз не чувствам, че трябва да съм осъдителна към читател, заради техните комфортни зони за четене, но аз се чувствам тъжна, че те могат да се лишат от страхотни книги.

Какво смятате да напишете следващо?
-
Наистина съм развълнувана за следващата серия, „Правилото на хилядолетието”, чиито преговори за договор вече са завършени. Развива се в сценарий с множество светове, където героите имат способността да прескачат от един свят в друг. В един свят, където е имало един вид индустриалната революция, задвижвана от магия, млад студент по археология намира древно съкровище - усещаща книга. В един друг свят, хваната в капана на собствените си тъмни векове, дъщеря на търговец на дрехи трябва да крие своите сили от магия - мразещи, свещеници.

Звучи като забавно да четеш и да пишеш! И ето го и забавния въпрос. Ако можеше да си запазиш пътуване на машина на времето, къде и кога ще отидеш, и защо?
-
Ще отида в бъдещето, може би след сто години. Може би е изненадващо, от писател на фентъзи, който основава на светове, базирани на минали епохи, но аз не съм под заблудата, че когато и да е в миналото, е било по-добре, отколкото сега. Не че аз очаквам бъдещето гарантирано също да е, но аз винаги искам да знам, какво ще се случи следващо.


Интервюто бе преведено за вас от cornelia_star (Теми)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

неделя, 22 юли 2012 г.

Новини: Алея на книгата 2012–Бургас (21.-29.07.2012)

◊ СЪБИТИЕТО
За втора поредна година в Бургас ще се проведе изложението „Морска алея на книгата“, съобщиха от пресцентъра на общината. 25 водещи български издателства, от които четири бургаски, ще предложат на бургазлии и гостите на града възможност да закупят книги на преференциални цени, както и среща с някои от техните автори. От 21 до 29 юли алеите около Културен център „Морско казино“ и сцена „Охлюва“ ще се превърнат в своеобразна книжарница на открито, където издателите ще разположат в общо 11 шатри своите книжни щандове. Всяка вечер програмата на „Алея на книгата“ предвижда представяния, литературни четения, срещи с нови и утвърдени имена на българската литература.

◊ ИЗДАТЕЛСТВАТА
В „Морска алея на книгата“ Бургас `2012 ще се представят издателствата „Дамян Яков“, „ПАН“, „Златнотопате“, „Бард“, „Фют“, „Хермес“, „Сиела“, „Унискорп“, „Кръгозор“, „Персей“, „Посоки“, „Коала прес“, „ЕМАС“, „Шамбала“, „Агата-А“, „Жанет 45“, „Алтера“, „Захарий Стоянов“, „Милениум“, „Просвета“, „Алиса Мърчандайзинг“, “Вакон” и др.. Бургаското книгоиздаване ще бъде представено от издателствата „Божич“, „Знаци“, „Димант“ и ЕТ„Адулар“.
Инициативата е част от стратегията на Община Бургас за развитие и популяризиране на културния живот в града, а партньор на проекта е Асоциация „Българска книга“.

◊ ПРОГРАМАТА
21 юли 2012 г. (събота)
. 17:30-19:00 ч.
Официално откриване на „Алея на книгата”
Детско шоу „Алиса в страната на чудесата”;
Концерт на „Мери бойс бенд” с представяне на албума им и книга с текстове на песните им – "Непознати улици”  Мария Мутафчиева.
. 19:00-20:00 ч. на сцена „Охлюва”
Представяне на книгата "Всичко започва от детството" на Стела Даскалова
“Няма безгрешен родител! Но е хубаво, че осъзнатите родители стават все повече и си дават сметка какво огромно значение за бъдещето имат и най-малките детайли в отношението с децата ни. Ако прочетеш тази книга със сърцето си, ще си един от тях!”
Мадлен Алгафари 
Издателство „Сиела”

. 20:00-21:00 ч. на сцена „Охлюва”
"Откровено за Айфеловата кула" от Ваня Жекова
Това е история, която ни среща с живота. С разсъждения за корените, за детството, за младостта. На втори план се развива драматургията на сценарий за игрален филм, който Ваня Жекова снима по действителен случай.
Баща и дъщеря представят текстове от книгата, свързани със страховете, смъртта и свободата. Отговарят на неудобни въпроси за близкото минало и споделят своя опит за трансформация на болката в позитивна енергия.
Издателство „Сиела”
22 юли 2012 г. (неделя)
. 18:00-19:00 ч. на сцена „Охлюва”
Авторът на "Ачупая" и "Последна спирка Барселона", прекоси Океана и е в България, за да представи своите книги. От какво бяха вдъхновени творбите му и кой стои зад името на Валдана Мора?
Издателство „Вакон”
. 19:00-20:00 ч. на сцена „Охлюва”
Представяне на книгата "Боян" от Теа Денолюбова  „Върви всеотдайна и влюбена! Не мисли за хорските погледи.
Нека всички да мислят, че сме се срещнали вчера или днес.
Кога точно сме се срещнали и кога ще се разделим -
това може да каже морето.”
Габриела Мистрал
Издателство „Сиела”
23 юли 2012 г. (понеделник)
. 18:00-19:00 ч. на сцена „Охлюва”
“Петър Дънов. За невидимите светове“ от Светла Балтова
Ангелите са между нас, твърди Учителя и често говори за връзката между човека и ангелите, като специално се спира на темата за ангелите хранители. От книгата ще научите как можете да се свързвате със Светлите същества, за да внесете техните духовни идеи на Земята. Така ще помогнете за установяването на един нов свят: свят на братство, мир, взаимопомощ.
Издателство „Хермес”
. 19:00 – 20:00 ч. в зала „Петя Дубарова”, Морското казино
„Аз искам да те помня все така” – неизвестното за любимите жени и любовните стихове на Димчо Дебелянов (плюс една бургаска връзка) Да преоткрием човека и поета Дебелянов. Изданието ще бъде представено от съставителя и автор на идейния проект Пламен Тотев.
Издателство „Персей”

24 юли 2012 г. (вторник)

. 18:00-19:00 ч. в зала „Петя Дубарова”, Морското казино
„Град в бутилка” – Поезията на Станислава Станоева и Димитър Краев и прозата на Елеонора Пенева и Ина Иванова
Издателство „Жанет 45”
. 19:00 ч. в Артистично кафене на любовта „Ромео и Жулиета”, бул. "Княз А. Батенберг" 14 (срещу хотел Приморец)
Представяне на Людмила Филипова
Издателство „Сиела”
. 19:00-20:00 ч. в зала „Петя Дубарова”, Морското казино
„Познание и музика” Христо Димитров Хиндо
Издателство „Знаци”
. 20:00-21:00 ч. на сцена „Охлюва”
Представяне на Митко Новков
От Медуза до Магрит. Есета по картини Среща с автора. 
Издателство „Агата-А”
25 юли 2012 г. (сряда)
. 18:00-19:00 ч. в зала „Георги Баев”, Морското казино
Представяне на книгата „Ретро Бургас” на Соня Кехлибарева
Издателство „Знаци”
26 юли 2012 г. (четвъртък)
. 19:00-20:00 ч. на сцена „Охлюва”
Представяне на книгата "Приказки за меланхолични деца" на Тодор Тодоров
Серия от снимки, привидения, образи, уловени от разказвача, придружават различни по душа приказки – от класически бароково тъмни истории през алено червени, хипнотизирани разкази, брадата на Данте, ренесансови котки и куфари, пълни със секс и ужас до приказка-трилър... по острие и по Дейвид Линчовски.
Един поетичен акт в проза. 
Издателство „Сиела”
. 19:00-20:00 ч. в зала „Петя Дубарова”, Морското казино
Среща разговор с Анна Данилова, „руската Агата Кристи” и представяне на криминалните й романи, преведени на български („Когато вече ме нямаше”, „Дамата от Амстердам”, „Игри с тъмното минало” и „Чужди пари в ръцете ти”)
Издателство „Персей”
. 20:00-21:00 ч. в зала „Петя Дубарова”, Морското казино
Христо Карастоянов представя роман хроника "Името"
„Името“ е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: „Какво би било, ако...“ Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време.
Издателство „Жанет 45”
27 юли 2012 г. (петък)
. 19:00-21:00 ч. на щанда на „Персей”, шатра № 6
Книга с автограф: Анна Данилова и нейните криминални романи
Издателство „Персей”
. 19:00 ч. в зала „Петя Дубарова”, Морското казино
Милен Русков представя романа "Възвишение". 
Книгата ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.  
Издателство „Жанет 45” 
. 19:30 ч. на сцена „Охлюва”
Представяне на книгата на Красимир Аврамов „Между два свята”
28 юли 2012 г. (събота)
. 19:00-20:00 ч. в зала „Петя Дубарова”, Морското казино
Българският отговор на „Здрач” и „Дневниците на вампира” – Александрина Железова и романите й „Душа” и „Кръв”
Издателство „Персей”
. 19:00-20:00 ч. на сцена „Охлюва” пред  Морското казино
Представяне на сборник с разкази "Ной дава последни указания на животните" отКалин Терзийски
Издателство „Сиела” 
29 юли 2012 г. (неделя)
. 20:00-21:00 ч. на сцена „Охлюва” пред  Морското казино
Представяне на романа "Добавено лято" от Евгени Черепов
След десет години в чужбина, главният герой Лъчезар Веселинов се завръща в България. Странна амнезия е покрила спомените му. На летището в София решава да тръгне на импровизирано пътешествие из страната, преди да се прибере в родния град.  Зареждат се любопитни, но и странни случки по пътя. С влак, пеш или на стоп, пътуването го води по познати и непознати места, където среща познати и непознати хора.
Издателство „Сиела”


Източник: Асоциация "Българска книга"


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)