ФЕНФИК: Бо/Дайсън – Грижа се за теб (Изгубена)

Кензи се прозина дълго, повличайки тялото си от комфортния диван и тромаво се отправи към стаята си. Бе почти посред нощ и чакаше Бо да се върне, макар да бе изморена тези няколко дни. Приятелката й бе сладката фатална жена и когато ставаше въпрос за едно определено ченге, е, определени обстоятелства не могат да бъдат избегнати. Това накра полу-пенсиониралия се крадец да се усмихне. С цялото количество алкохол тя консумираше в чакане, Кензи не си правеше труда да почисти мръсотията, която бе направила, оставяйки полу-празна кутия пица захвърлена, на масичката за кафе. От кънтящият звук на вратата й, затваряйки се, се убеждаваше, че скоро ще бъде мъртва за света, за няколко славни часа на спокойствие, спокоен сън. И това бе причината да не чуе влизащата сукуба.
Вратата се отвори, тряскайки се в стената, като две фигури се натресоха вътре. Колената на Бо трепереха леко, от тежеста на приятелят й ( с възхитителни облаги), обгръщайки я. Ръката на Дайсън се движепе покрай рамената й, за да й помогне с напрежението, докато той й помагаше. Беше сладко по заобиколен начин за съвместната им работа.
„Добре”, Бо издиша, опитвайки се да пренасочи глада си, не на себе си и кървяща, се запъти към столовете в къхнята. Те паднаха на кухненския плот, не толкова грациозно и със сумтене тя най-накрая го накара да седне на безопасно у тях. „Какъв, по дяволите, бе този Фей”?
Дайсън разтърси за малко главата си, затваряйки очите си плътно. „Не знам… Но ще разбера. Трик е Бог на тези неща”, потрепери той, вземайки телефона си и набирайки числата. Вида му почваше да се пооправя и натисна клавиша за бързо набиране.
Не беше изцяло наясно какво се бе случило. Бо също не видя толкова, запазвайки дезориентацията си той внезапно почувства, страното поведение, което е упражнил преди нещо, нещо изкочило от тъмната малка алея и го е нападнало. От това, което сукубусът каза, вълкът бил първоначалната мишена. Раната на лявото му страна, би трябвало да се е разкъсала гадно, Бо отиде да вземе медицинските неща с надеждата, че ще спре кървенето. Не искаше да ходи в болницата тази вечер. Как биха обяснили това? Плюс, ще има съмнения, че настоящото му сустояние по време на повикване, ще предизвика внимание. Със сигурност ще бъде извикан, поради видио нетрезвото състояние.
От банята тя го чуваше как говори с Трик. И си помисли, че го е чула да звъни на хейл, не беше толкова сигурна и отскубна няколко неща от първотошкафче, преди да се върне при раненият си мъж. Лицето му бе изкривено, кръвтта попита в блузата му, я правеше свита.
”Толкова ли е лошо”? Поглеждайки нагоре, очите му гледаха нея, пот изби по челото му.
„Какво? Не, не.” Дори нямаше смелостта да му каже, че прилича на лайно. „Досега не съм виждала раната, господине, затова махайте блузата. Тази вечер, аз ще ти помогна, да се излекуваш”. Тя го сруга в рамото за да подчертае.
Думите й спечелиха повдигната вежда, но той бе щастлив от задължение. Пренебрегвайки стрелящата се болка в ребрата, затрудненото положение на Дайсън не го е поставяло в такова лошо положение.
„Не така си представях нашата вечер, нали знаеш”, премахвайки блузата, както му бе казано, материала падна на земята и издърпа стола зад него, гърбът все още напъхан в панталоните му. Бо вече взимаше парцала, слагайки го върху грозната рана. Не можеше да каже какъв вид рана бе това, не и докато не махнеше повече от кръвтта. Дайсън изввика, когато болката – борейки се – се усили, разкъсаната кожа. Стискайки зъби, тялото му отскочи от стола. „По дяволите, Бо”!
Изненадана от реакцията му, Бо подтисна смеха си, от това колко нелепо чувствителен е този вълк. Тогава отново, тя не бе сгурна каква беше интерпретацията на Трик за алкохола. „Не бъди такова кученце, Дайсън. Трябва да благодариш на приятеля си Трик, че ми каза нещо, което може да е спасило живота ти”.
Разбира се, тя беше попрекалила. Само за да покаже гледната си точка! Главата му се обърна и след премахването на кръвтта, слагането на лекарствата, Бо се ичерви, гледайки плътта му как се свива и лекува. Беше изваден един зъб от затварящата се рана и вече беше паднал на пода, Бо коленичи да го вземе. „Да, и аз не така си представях, как те довеждам у нас. Какво е това?
Дайсън издиша, обръщайки главата си за да погледне зъбът, в нейната длан. Взимайки го от нея, го сложи в своята, въргаляйки го за момент. През това време, Бо захвърли кървавият парцал и разкъса отворите марля и направи медицинска лента. От нейната работа, това беше съвместно. Да превързва рани. Макар че не винаги и за себе си. Тя имаше друго значение при… лекуването.
Пренебрегвайки, вълкът вдигна пластичната чанта с марли и хвърли вътре зъбът, слагайки го отстрани на тезгяха зад него, заедно с телефона си. До този момент, той знаеше, че сукубата овива раната. Нейният аромат се разпростираше покрай сетивата му, най-малката четка от нейната кожа, срещи голите му гърди, го накара да се свие. След това беше забелязал близостта им.
Както беше притисната толкова близод до него, докато работеше, пръстите й шареха из коремните му мускули повтарящо се, теглена към стената от него. Те не го разбра при едно свиване и подигравателно му каза: „О, хаде. Не е толкова лошо, дръж се мъжки! Или почакай, предполагам трябва да е… дръж се, като вълк”!
Той се засмя на нейната глупост и в това време, болката я нямаше, като анималистичният му инстинкт го ритна. Тя ухаеше толкова добре и той вече беше хвърлил поглед към черната й блуза с деколте, която предлагаше доста сериозно разцепвания.
„Бо…” влачещият му се глас, доведе очите й срещу неговите и оттам, никой не разбра кой е целунал първи. На никого не му и пукаше. Всичко, което бе от значение сега, бе сладкият вкус от избледняло вино, останало по езиците им и нещо толкова чисто. Дайсън я завъртя, почиствайки плота, като замахна с ръката си и преди и двамата да се усетят, тя стоеше със валена блуза, панталоните също и бяха захвърлени, главата му отпътува на юг.
Тя се нахвърли първа и извика кротко, извивайки гърба си назад, когато той я целуна. Приятната болката вече беше започнала и тя усети силите си как я удрят в стомаха. Досега, Бо не бе осъзнала колко е гладна. Ненаситният апетит на сукубусът е фатален, но не толкова и за другите Фей. И благодари на боза за това.
Бо обърна бедрата си срещу лицето му, докато той бе наведен. Кресчендото щеше да свърши скоро, от комбинацията триещи се в нея бедра и начинът по който го правеше, т и помогнаха да е на ръба вече. Поглеждайки надолу, Бо заплете пръстите си в косата му, хващайки мимолетно малка част от лицето му, когато се првеърна. Момент на яснота я ободри и после се сети; тя трябваше да се грижи за него тази вечер.
Збръчвайки носа си и плач от двоумение, тя неохотно се премести за да хване рамената му и го избута надалче от нея. Задъхана, от усещанията, които бяха в тялото й вече стихнаха, тя вдигна усмихнатото си лице, към неговото – объркано.
„Казах ти”, измъквайки се от плота, дланта й се плъзна по гърдите му, галейки мускулите му, докато премахваше косата му от връта му, „тази вечер, аз ще се погрижа за теб”. Поглеждайки надоу, тя прехапа устната си и се срещна с неговите смаяни очи. Жаждата му за нея бе, като тлеещ огън, карайки я да потрепва и потърка бедрата й, докато я чакаше в готовност.
Стъпаха на краката си, устните им се сблъскаха и всичко бе размазано, докато Дайсън не се намери на дивана. Бе най-далченото място, до където щяха да стигнат.
Опускайки долната си устна между зъбъ й, Бо се разкрачи покрай гърбът му, опитвайки се да идърпа част от енергията на Саския, докато се е хранила от него. Дайсън прикова бедрата й в отговор, стискайки плътта, докато не я покри. Стената вътре в него излъчи някаква миризма, устните му се откъснаха от нейните, за да се списнат по дългата й прекрасна шия. Без да му дава оказания, брюнетката издаде порочен кикот, след като се отдръпна от него, печелейки ръмжене в знак на протест.
Коленичейки, тя бутна колената му, докато краката му не я пуснаха между тях. Ръцете й се плъзнаха по бедрата му, очите й гледаха към издутината в панталоните му, преди пръстите й да отидат да разкопчават колана, тя потърка голата си кожа в неговата. След разхлабването на панталоните му, намествайки се леко, тя дръпна панталоните надолу по краката му, осъзнавайки напрежението в мъжките му части и махна боксерките. Устате и се разшири, знаейки, че тя сама го постави в това положение. Само докато я гледаше вътрешните й мускули, започна да се движи плавно, навлизайки в нея.
С панталоните и боксерките му хвърлени надалеч, Бо се сгуши обратно, заглеждайки голото му тяло в цялата си слава, чуейки се как, по дяволите, е така късметлийка, че да има такъв Фей на нейна страна. Тя веднага реши, че предпочита този от някакъв случаен Фей, на нейна страна, което щеше да е в нейна позла.
„За щастие”, измърмори Бо, осъзнавайки в какъв вид е конската й опашка. Черни коси обградиха лицето й, когато се наведе, вдишвайки срещу шефа на неговата мъжественност, „не може да правим толкова деятелни неща… освен, ако не искаш раната да ти се поднови. Трябва да се задоволиш с това…” езикът й се показа, минавайки бавно по върха. Той можеше да каже, защото чувстваше заформящата се усмивка.
Всичко в този момент му беше размазано. Дайсън облегна главата си назад, очите му се завъртяха и ръката му погали главата й. Плъзвайки ръцете се в косата й, той се въздържа от импулса му да приложи натиск. Докато тя продължаваше, движейки езика си по дължината му, той усети, че краят наближава. Толкова блъзо, толкова скоро, горкият Фей, нещата които му причини!
Стискайки долнат му част, Бо се плъзна назад, прокарвайки езика си по дължините му в процеса. Дайвайки му няколко удара за облекчение на надигащата се тревога. Дишането му беше накъсано, когато се отдръпна и застана, премахвайки полата и бельото си. Очите му ги проследиха до падането им на земята. Стоейки пред него с цялата си слава, Бо се усмиха, седнала на дясното му коляно.
Тя гледаше в очите му, как се местят към гърдите й, ръцете му галеха бедрата й. Още веднъж, вътрешните й мускули се стегнаха, карайки корема й да трепне, когато той открито се закледа в пола й.
Разтваряйки бедрата й и лекото, грубо галене на кожата й, той още веднъж я покри. Разтваряйки бедрата й, тя му помогна да навлезе в нея. Нощта се изплъзна в този момент на страст, както Бо му даде да навлезе в нея, топлината го приветстваше. Беше, като да си отидеш удома.
Издавайки звук, тя продължи да се движи, забавяйки темпото по спокоен начин. Той бе доволен от поклащанията на гърдите й, той прокара езика си покрай тях. Една ръка остана на бедрото й, тласкайки тялото и нагоре и надолу, нагоре и надолу, няколко пъти. Той стенеше всеки път, когато не можеше да подтисне удоволствието си, което започваше да експлодира помежду им. Другата му ръка се плъзна по гърдите й, устните му се раздвижиха по връта й. Моментално тя се забрави и на никой повече не му пукаше за раната, изгубени в безумието на техното основно действие. Когато дойде еуфорията, Бо бе сигурна, че са събудели целият район и случайно се зачуди, дали Кензи бе вкъщи или в Трик.
”Какво, по дяволите” се е случило тук…” извика Кензи, когато видя плота разхвърлен, привидната купчина дрехи, разхвърлени навсякъде около дивана. Самодовлното и лице помръкна, когато си направи купа със мюсли и се настани на отделеният тезгях. Взе една лъжица от закуската си, разтръсквайки главата си, поради кочината на пода. „Гадно… аз ям на това”.
Както и да е, присъствието й бе незабележимо, от спящата сгушена двойка, на дивана, двамата седяха и щяха да се погрижат.
Източник: http://mcc2040.livejournal.com/13297.html
Превод: darkness_angel