неделя, 28 октомври 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Т.А.Барън – автор на “Изгубените години” (18.09.2012)

Бушуващото море изхвърля едно момче на брега в древен Уелс. То е почти мъртво и няма спомени, име или дом, но желанието да открие кой е и да научи истината за тайнствените си сили го отвежда в чудна вълшебна страна. Там момчето разбира, че съдбата на тази земя и онова, което търси, са необяснимо свързани.
„Роман, пропит с вълшебство.“ — Ню Йорк Таймс
„Изключително начало... едно увлекателно и дълбоко лично приключение.“ — Лойд Аликзандър

Но първо, кой е Т.А.Барън?

Т.А. Барън отрасва на ранчо в Колорадо и пътува много като стипендиант на „Роудс”. Напук на мечтата си да стане писател, не намира никого, който иска да публикува първия му роман. Присъединява се към бизнес-предприятие, като в крайна сметка става президент – и решава да опита отново. През 1989 г. изненадва партньорите си и се мести обратно в Колорадо, за да стане писател и природозащитник. Оттогава е написал над двадесет ентусиазирано приети романа. Много от творбите му са се превърнали в международни бестселъри.
Печели наградата „Наутилус“, която се връчва на книги, вдъхновяващи по-добър свят, както и много признания от Американската библиотечна асоциация и Международната читателска асоциация.
През 2000 г. Основава национална награда, за да почете изключителни млади хора, допринесли за общността си или околната среда - наградата „Глория Барън” за Млади герои, която се връчва всяка година на двадесет и пет одухотворени, активни в обществото млади момчета и момичета. Когато не пише или не изнася лекции, Т. А. Барън участва в много комисии, включително в управлението на университета Принстън, където помага за създаването на Принстънския институт за околната среда и Обществото за дивата природа – от което Барън получава най-високото отличие за защита на природата.

Често ме питат, защо съм избрал да пиша за „Мерлин” – особено преди да стане най-великият магьосник на всички времена, когато бе само една проблемно момче, прераствайки към невероятните си сили, с никаква идея за величественото си бъдеще, като легендарния магьосник на Камелот. Разбира се, той е удивителен герой, пълен със изненади, някой, който е предречен да живее назад във времето, променяйки се (или бъдещия му ученик, Артур) в каквото и да е създание, което си избере. И разбира се, той е някой, чиято мъдрост в крайна сметка израства като много от недостатъците му, мрачната му страна, от неговите добродетели и мечти.

Но когато започнах да пиша за него – преди 18 години и 12 книги, книгите бяха преведени на 15 езика – знаех, че става нещо повече. И дори сега съм по-убеден. Какво бе това мистериозно, завладяващо качество в този млад мъж? Какво ме накара да искам да оставя всичко настрани, за да слушам неговата тайна история и бъда негов писател?

Всичко започна с един сън. През 1993, сънувах за момче, полуудавено и едва живо, изхвърлено на брега на един странен скалист бряг. Той бе слаб, отвратителен и ужасно объркан. Да не споменавам напълно изгубен и самотен. Но беше и нещо друго: момчето, което някой ден щеше да бъде наречено Мерлин, древен магьосник, който вдъхнови истории по света над 1500 години.

Сега, с публикацията на красивото ново издание на сагата „Мерлин” – 12 книги, които започват с това самотно, полуудавено момче и ще го последват през многото му магически приключения в Fincayra и Авалон – го опознах много добре. Той сега е приятел, истински довереник и също взискателен учител.

И дванадесетия и последен том, „Мерлин: Книгата на Магията”, ми дава особен смисъл на завършване. Това илюстрирано съкровище е наистина кулминация от приказките на Мерлин. Изпълнени с карти и красиви картини, разкрива тайните на близо 150 удивителни, чудати, ужасяващи и чудати герои в сагата „Мерлин”. В страниците си, може да научите учудващи неща, като ужасяващата тайна на Обитаваното тресавище. Единствения страх на Авалон, най-великият войн. Невероятните навици на девет вида феи. Произхода на всички магически съкровища. И истината за изгубените крила на Мерлин.

Всички тези неща – и още – събират тази нова книга. И познайте какво? Всички тези тайни идват от моите начални, ръчно написани бележки, които съм запазил през тези 18 години. Надявам се, че ще се забавлявате с тази книга, колко и аз… и да открият много изненади!

Затова защо съм избрал да пиша за Мерлин? Повече от всичко друго, е любовта му към природата. Докато учи езикът на дърветата и реките, лети като ястреб, чува тътена на древните камъни и бяга грациозно с елена – той открива, че природата му е най-добрият приятел. Неговия истински лечител. Неговият основен източник на магия и вдъхновение.

И ето най-хубавата част: след всички тези приключения, всички тези книги – и сега се прави филма – магията на Мерлин е по-силна от всякога!

Можете ли да усетите магията?


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика “На гости ни е…” – Майкъл Дж. Съливан – автор на “Конспирацията за короната” (11.09.2012)

Не древно зло, което да бъде унищожено или орисан на величие сирак… просто двама мошеници на грешното място, в грешното време. Циничният крадец Ройс Мелбърн и неговият партньор, бивш наемник Ейдриън Блекуотър си докарват добра печалба, изпълнявайки опасни назначения за дребната аристокрация… до момента, в който са наети да откраднат меч и открият, че са обвиняеми за убийството на краля. Започналото като проста приказка се разраства в зашеметяващ епос, разкриващ конспирация, доста по-широкообхватна от простото завладяване на малко кралство — древна мистерия с дастатъчна мощ да поваля империи и заплаши съществуването на човечеството.

Но първо, кой е Майкъл Дж. Съливан?

Майкъл Дж. Съливан (на английски: Michael J. Sullivan) е американски фентъзи писател. Роден в Детройт, щат Мичиган. Автор е на шестокнижието „Откровенията на Ририя“ – поредица, написана за страдащата от дислексия негова дъщеря.

Какво бихте казали, че е най-интересната ви чудатост при писане?
Майкъл: Не знам дали някой ще го намери за интересно, странно може би – и знам, че жена ми бе леко шокирана, когато разбра, но когато започвам мое произведение, или заседна на текуща работа в прогрес, отивам да се разкарам (някъде на уединено място) и провеждам на глас разговор със себе си. Действителност играя роля на двама човека. Един, който ми задава въпроси и друг, който отговаря на другия… и както казах, трябва да е на глас, иначе подходът няма да достигне същият резултат. Мисля, че някой, който знае повече за анатомията на мозъка, ще може да обясни защо е така… по отношение на някаква връзка между вербалната функция и творчеството, а един психиатър може да изрази друго мнение по въпроса… но за добро или лошо, това ми действа.

Ако бяхте заточен на необитаем остров за една година, кои 5 романа щяхте да искате да имате при вас?
Майкъл:
Веднъж ми зададоха такъв въпрос, но интервюиращият каза по-скоро „книги, отколкото романи, а аз казах, че бих искал „Как да оцелееш на необитаем остров”, която може да ти отвори някои вратички. Предполагам, че такива книги няма да имам проблем да препрочитам отново и отново, всъщност има няколко истории, които наистина съм препрочитал.

  • „Хари Потър”: Може ли да измамя и определя поредиците, като една? Чел съм и съм препрочитал всяка една от тези, всеки път когато излезе нова и правейки го, открих малки подробности, които правят по-приятно препрочитането. Нещата, като пристигането на Хагрид, в книга едно, с мотора на Сириус Блек. Моите книги имат такива „великденски яйца”, които да забавляват хората, които препрчитат.
  • „Властелинът на пръстените”: Тази книга винаги ще има специално място в сърцето ми. Това бе първата книга, която ме накара „да искам да чета”,след като я приключих и не намерих нищо подобно на нея, започнах да пиша. Все още ми харесва да се сблъсквам с Фродо и Сам, и другите в тази книга, сякаш са „стари приятели”.
  • „Хълмът Уотършип“: говорейки за „стари приятели”… препрочитал съм книгата на Ричард Адамс няколко пъти и все още харесвам връзката между тези зайци. Наистина харесвам това, как всеки герой е уникален и наистина искам да съм сред бандата зайци, в търсене на ново място, което могат да нарекат свой дом.
  • „Сблъсък”: Също притежава чудесни герои (може да забележите тема, започваща да се изгражда). Някои от вечните ми любимци: Ник Андрос, Том Кълън, Стю Редман, Майка Абигейл и Фран Голдсмит. Ако трябва да преживея апокалипсис, то бих искал да съм с хора, като тези.
  • „Откровенията на Ририя”: Сега, преди хората да ме пропъдят, заради крещящата самореклама или обвинят в това, че имам много идеи, нека обясня. Написах тези книги, за да пасна с моите предпочитания, като ръка в ръкавица. Те са „точно” от вида, които обичам. Имало е времена (по време на редактиране), когато не мога да се насиля да погледна към тях отново. Но от време на време, поглеждам нещо в тях и откривам, че пак ги препрочитам. Когато проектираш нещо „перфектно за теб”, не е учудващо, че „Аз” ще го харесам… факта, че има „други”, това го прави голяма изненада.

Ти от кой тип писатели си – от онези, които планират сюжета или от онези, които сядат и пишат, водейки ги сюжета?
Майкъл:
Определено от онези, които планират сюжета, макар че имаше време, когато бях от онези, които сюжета ги води, но открих, че губя изключително много време, като вървя по път, който не ме довежда до никъде. Това не означава, че съм толкова скован, че да не си позволявам да откривам случайно интересни неща. Сякаш планираш пътешествие и планираш в кои градове ще спреш, за да хапнеш, или да преспиш през нощта, но ако пътешествам и нещо, което изглежда интересно, тогава аз изучавам докъде може да ме отведе това.

Обикновено прекарвам шест дни в седмицата в писане и един ден за „мислене”. Това са дните, в които проучвам пътят напред и определя, дали трябва да коригирам контура, колкото е възможно. Донякъде важи и от героите. Имам герои, които отказват да отидат там ,където искам и трябва да се слушам в тях – те винаги са прави. Тогава има герои, които са получили повече „време пред екрана”, тъй като са се оказали толкова забавни, когато съм започнал с тях. Затова предполагам, че съм по-малко и от двете… но използвам контура, като основа.

Опиши „Откровенията на Ририя” в 140 букви или по-малко.
Майкъл:
Двама невероятни герои са уловени в поредица на ескалиращи приключения, изпълнена с обрати, хумор, сцени стоплящи сърцето и трогващи сърцето.

Какво те вдъхнови да напишеш „Откровенията на Ририя”?
Макъл:
Уоу, дългия или краткия отговор. Ще опитам с „каквото пасне”. Бях написал за повече от десетилетие, предимно литературна фантастика, където съм се трудил върху внимателното съчетание на думи, повече отколкото за самата история. Станах доста добър в това, но не се забавлявах, нито получавах издателски предлагания, затова приключих с творческото писане. Когато дъщеря ми (която бе тогава на тринадесет) се бореше с четенето (тя страда от дислексия), аз й купих „Хари Потър”. Тя не я прочете, но тогава аз го направих, припомни ми колко забавно може да е едно добро приключение с приятни герои. Реших да напиша приказка за Сара, без никакви намерения да я издавам. Затова се върнах към идеята, която се въртеше в главата ми, дори преди да спра с писането. Затова предполагам, че е било комбинация от връщане към фантастиката (която на първо място ме накара да се влюбя в четенето), дъщеря ми (за да й дам нещо, което с радост да чете) и Роулинг (която ми напомни, колко забавна може да е една история).

Какъв вид проучване направи за „Откровенията на Ририя”?
Майкъл:
Беше базирано върху Средновековна Европа, сцени, вариращи от изтънчения живот в замък, до кораби в открито море. Проучих всичко за дрехите, храната, костюмите, бойните техники, доспехите, боевата техника и така нататък. Но е измислен свят, затова съобразих да взема това, което исках, да обединя неща, които никога не са съществували заедно и създам свят, който следва правилата, които исках.

Развих 8000 години история за света на Елан и повечето от проучванията ми дойдоха наум откакто се помня (а аз съм алчен за история). Но по-голямата част от това остава незабелязано, като проучване и изграждането на един свят, не бива „да ти се навира в лицето”. Следвам правилата на айсбергите и напускането на голяма част от него под водата. Определяйки колко от това да разкрия, до каква степен е „опънато въжето” и определено ще има някои, които мислят, че е твърде прекалено, други твърде леко и надявам се достатъчно такива, които го намират за „достатъчно”.

Един от най-тежките моменти е в „Бурята Емералд”, защото част от нея е на кораб. Исках да съм сигурен, че разкривам достатъчно от проучването, за да докажа, че не само съм „импровизирал”, но и не съм искал да отегча читателите с факти, относно плаването, които не са били необходими да отбелязвам.

„Откровенията на Ририя” е съставена от 6 книги. Четох, че поредиците са проектирани, като телевизионни серии. Как се тълкува това за книгите ви?
Майкъл:
Това, което имах предвид с това е, че съм написал „сезон” (поредицата), където има мистерии и разкриваш малко повече, в малки количества, за миналото на някой, но всеки „епизод” (всяка отделна книга) си има свои противоречия и решения. Не исках просто да „спра” при определен брой страници и насиля хората да четат следващата книга, за да разберат края на предната. Моята цел винаги е била да напиша книги, при които хората ще „искат” да прочетат следващата, отколкото да бъдат заложници.

Написах всичките книги, преди да издам която и да е от тях, това ми позволи да наглася по-ранните книги, когато ми хрумне някоя идея по-късно. Това също ми позволи да структурирам поредиците някак необикновено. Съставих първите книги да бъдат умишлено леки и следователно най-тънки. Направих това, така че всяка следваща книга да бъде по-добра от предната и сериите ще се изградят с времето. Повечето поредици работят на обратния принцип, те започват с много тежест, така че не може наистина да се опознаеш и социализираш с героите. По моя начин, може да се окаже, че след първата книга не са напълно развити… защото не са, но ще са, след края на поредицата. Това може да не е „умният” начин, по който да действаш така с неща, както могат да кажат някои хора по-рано. Но когато писах книгите, нямах намерение да ги издавам и няколкото приятели и семейството ми, които бяха избраната ми публика, чуха част от поредицата, бях сигурен, че ще я прочетат до края.

С кой герой е най-лесно да се пише и защо? А с кой най-трудно и защо?
Майкъл:
Ройс и Хейдриън (двата мъжки водача) са много лесни за писане. Особено закачките помежду им, които много хора казват, че е една от причините да ги харесват толкова много. С „тях съм” от толкова дълго време, че някак си идва много естествено и във всяка ситуация знам как ще реагира който и да е от двамата.

Най-трудно вероятно е с Мерик Мариус. Той е описан като гений, който винаги мисли с няколко крачки напред и изгражда много сложни планове, които могат да бъдат доста претенциозни. Правейки го толкова устремен, не е толкова лесно. Не исках да прекалявам, но той накрая се оказа господарят манипулатор и ми отне известно време, за да сглобя някои парченца, така че да е толкова умен, колкото исках да бъде.

Кой/и герой/и в „Откровенията на Ририя” те изненадват най-много?
Майкъл:
Вероятно Майрон, който в първата книга е доста предпазлив, срамежлив и всичко онова, което е един наивен човек, който допринася някои доста добри комични моменти. Понякога също допринася и крайно трогателни сцени, по подробно сцената с „дървото на катериците” в първата книга, „Конспирацията на короната”.

Оставих Майрон от втора книга до четвърта и когато следващият път го срещаме, той е прераснал в някой доста забележителен. Трансформацията му го прави почти незабележим, защото е толкова в мир със себе си, света и Бога, който боготвори, че абсолютно не изпитва страх. Той е разцъфнал в удивително човешко същество и ми се иска всеки един да намери такова задоволство в живота си, както направи Майрон.

Какво следва?
Майкъл:
Всъщност съм написал три книги, след като приключих „Откровенията на Ририя”. Едната е самостоятелна градска фантазия, за обикновен човек, който несъзнателно получава силата да създава, или прави нещо, което не си е представял. Проблемът е, че силата е необходимо средство срещу друго противниково лице и са добре тренирани с използването на силата, затова главният ми герой е доста не на място. Ето и кратко резюме:

„Двама противникови личности притежават безгранична магия, осигуряваща баланса на Вселената. Неочаквана смърт предава тази сила на неподозиращ случаен свидетел, който няма представа за последиците от новопридобитите му способности.”


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика “На гости ни е…” – Даниел Ейбрахам – автор на “Пътят и дракона” (04.09.2012)

„Тук има всичко, което аз търся в едно фентъзи!”

Джордж Р. Р. Мартин.

Героичните дни на Маркъс са останали в миналото. Той знае от опит, че дори в най-малките войни умират хора. И когато отрядът му е мобилизиран в редовете на една обречена армия, е готов на всичко, за да избегне войната, в която не желае да участва. Дори ако за целта трябва да предприеме някои крайно необичайни стъпки.

Ситрин е сираче, повереница на банкова къща. Задачата й е да прекара контрабандно богатството на цял един град през зона на бойни действия, като скрие златото и от двете враждуващи страни. Ситрин познава отлично тайните на банковото дело, но търговските стратегии не могат да я опазят от мечовете.

Гедер, единствен наследник на благороднически дом, се интересува повече от философия, отколкото от майсторството на меча. Пълен лаик на бойното поле, той бързо се превръща в пионка на политическата сцена. Ала бъдещето му крие изненади.

Няколко падащи камъчета могат да предизвикат свлачище. Дребна дрязга между Свободните градове и Разсечения трон бързо излиза от контрол. Нов играч се надига от дълбините на историята и раздухва пламъците, които ще тласнат целия район по пътя на дракона – пътя на войната.

„Добре дошли при Даниел Ейбрахам. Ако за пръв път се срещате с него, завиждам ви, защото ви предстои едно незабравимо пътешествие.”

Хуно Диас, носител на наградата „Пулицър”

Но първо, кой е Даниел Ейбрахам?

Даниел Ейбрахам (на английски: Daniel Abraham) е американски писател на фантастика, който живее в Албакърки, Ню Мексико. Разказите му имат множество публикации и са включвани в антологии. Неговата новела Flat Diane е номинирана за Небюла, а The Cambist and Lord Iron: a Fairytale of Economics е номинирана за Хюго и Световна награда за фентъзи.

„Пътят на драконае първата книга от поредицата „Кинжалът и монетата” – може ли да кажете на читателите за какво се разказва?
Даниел: Това е епична фентъзи поредица, която заема колкото от Дороти Дънет, толкова и от Толкин. Става въпрос за война, любов, истина, убийства и дракони.

До каква степен „Дороти Дънет”?
Даниел: Дороти Дънет е една от недооценените майстори на историческите романи и фантастики. Тя и Тим Паркс бяха хората, които ме убедиха, че частта със средновековието е едно мощно нещо. Плюс това, прочетох книгата й „Къщата на Николо”, повече пъти, отколкото другите неща, които имам.

Съгласен ли си, че е честно да опишем „Пътят на драконите”, като класическа епическа фантастика, с елементи като в средновековния свят, наследството на отдавна минало пробуждане, пътешествие – заглавието дори се отнася за дракони! Какво те доведе до тази много традиционна приказка?
Даниел: Първата епична фентъзи поредица, която написах – „The Long Price Quartet” – бе изградена на това, да няма нищо общо което съм виждал в този жанр. Различна обстановка, необикновена структура и история, която да е необикновена. Много съм доволен как се получиха на тези книги. И като съм бил там, исках да се върна към нещата, които са основните предимства на епичната фантастика и да видя как тези уроци, които научих на границата на жанра, могат да се приложат към тези проблеми и отношения. Това звучи малко претенциозно сега като го кажа на глас. Бях потопен в това, защото това ме кара да се влюбя в жанра, като читател и исках да се насоча към това.

Ще обясниш ли малко повече как се чувстваш, сега като си приложил различна гледна точка към традиционния Черен лорд?
Даниел: Преди няколко години бях на конгрес с Тим Пауърс. Той бе говорител, а аз слушател. Той каза, че иска не само злодеите да бъдат победени. Той искаше да са унижени и разрушени. Аз не. Аз искам моите злодеи да бъдат разбрани и, ако е възможно, да им бъде простено. „Кинжалът и монетата” има своя Черен лорд, издигането към власт и нещата които идват от там, са главни за книгата. Но той не е от вида безлична нечовешка сила „Аз съм зъл, защото така пише в сценария”, която има в Саурон. Той е състрадателен. Харесвате го. Виждате радостта, когато той поема нещата, страха, който го подлудява и дребнавостта.

Писателите а също читатели – затова кои са нещата които те „задействат”, когато четеш фантастики? Как подхождаш, когато ги включваш в собствените си книги?
Даниел: Повечето читатели, писателите са крадци. Бях много внимателен, когато планирах тази поредица, да взема всички неща от фантастиката, които ме презареждат и да ги поставя на едно място. Епичната фантастика е, така мисля, жанр, относно война и – в най-добрия случай – противоположността на войната. Има много фантастики, които са победоносни, но онези, които наистина траят, са открито мрачни. „Властелинът на пръстените” бе обемиста епична фантастика, относно разоръжаване и цената, която човек плаща за войната. „Песен за огън и лед” е сред другите съчинения за безсмислието на войната. Аспекта, който вложих в „Камата и монетата”, е начина, по който историята на войната, било то пропаганда или история, изпреварва самата война. Това е в голям мащаб. Нещото, което ме връща обратно и обичам в книгите, са героите. Затова населих тези книги с герои, с които харесвам да прекарвам време. Но предполагам това е истина във всеки жанр.

Кои са героите в „Кинжала и монетата”, с които най-много обичаш да прекарваш време? И защо?
Даниел: Всички ги харесвам. Но по различни причини. Харесвам Маркус Уестър, защото има толкова много от добрите черти. Харесвам Ситрин, защото тя често мисли за икономика, сила, как слагаш цени и продаваш дрехи, неща, които наистина намирам за заплетени. Харесвам Доусън, защото той е напълно против за всичко, в което лично вярвам и е толкова влюбен в жена си, че така или иначе го харесвам. Харесвам Гедър Палиако, защото той е един вид герой, който приемам изцяло за предизвикателство. И ето я и Клара. Написах цяла книга след „Пътя на дракона”, за да прекарам голяма част от времето си с нея и тя вероятно ми е любима. Засега поне.

Едно от нещата, които ме впечатли в по-старите ти поредици, „The Long Price Quartet” , бе как толкова добре си описал женските героини. Амат Куан и Идан Мачи особено се открояват за мен, но има още много. Затова не можах да не отбележа, че по отношение на главните герои, има в действителност само един, Ситрин, в „Посоката на кинжала”. Звучи сякаш Клара ще навлезе повече в нещата, но в тази книга все още заема малка част. Този подход беше съзнателно решение от твоя страна, или по някакъв начин задвижен от сюжета?
Даниел: Клара Калиам е един от онези главни герои, които наистина имат сравнително малка роля в първата книга, което е винаги рисковано с тези дълги, многотомни истории. Тя е извънредно важна и главна героиня, но няма да я виждате толкова често, колкото в „Кръвта на краля”. Тогава от там нататък, ще има толкова главни женски герои, колкото и мъжки. Това бе умишлено.

За второстепенни герои, всъщност не исках Ситрин да е заобиколена от много жени. Не се бях замисля, докато не ме попитахте, но част от онова, което правя историята й интересна за мен, е чувството на уязвимост и изолация, нарастващи в сила и взаимност. Все още сме на първата част от поредицата, затова уязвимостта и изолацията са повече като съчетание.

Интересното нещо, относно книгите, което съзнателно не съм планирал, е чилосто на мъртви майки. Двама от главните герои – двамата най-важни герои – са изгубили майките си много млади и в двата случая виждам, че тази загуба е оформила същността им.

Казвайки, че „тази загуба е оформила същността им”, относно двамата главни герои – можете ли да обясните малко повече за това?
Даниел: Ситрин е момичето в центъра на банката, и нещото, което я прави индивидуална и пленителна, е начина по който анализира всичко с икономически термини. Където другите хора са израснали с родители, тя е имала търговец и манипулатор. И това, което й е дал не е любов, а умения за преговори, психическо въздействие и умения в търговията. Мисля, че ако имаше майка, която да й служи като пример, тя щеше да е напълно различен човек.

Гедър Палиако е израснал с баща си, но не и с такъв, който е особено насърчителен. Виждам го като някого, ако е бил обичан малко повече, който може да се развие в повече от душа. Гедър и Ситрин са страдали, заради едно и също отсъствие, когато са били деца и мисля, че това ги е деформирало по сходен начин.

Засега, поредицата „Кинжалът и монетата” е доста по различен от „The Long Price Quartet”. Смятате ли да опитате нещо различно отново, след като поредицата е завършена, или бихте искали да продължите с епичната фантастика?
Даниел: Сякаш всяка книга която пиша е там, да ми помогне да изградя сюжета на следващата. Наистина искам след като приключа с „Кинжалът и монетата, да направя това, на което ме научиха за достъпността, подхода и силата в основата на епичната фантастика, да ги съчетая с неизвестността и странността от книгите „Голямата цена”, за да създам еднотомна история. Разказах една история в четири книги. Тази ще е в пет. Бих искал да използвам нещата, които научих от тях, за да напиша нещо, което е почти същинско. Все още не знам коя е тази книга, няма и да знам тези няколко години, но вече съм малко развълнуван.


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

събота, 27 октомври 2012 г.

Конкурс: Литературен конкурс на тема “Дълбините на гръцката митология”

13-9-2012 г- 10-15-00 ч-

Vampire Ladies организират литературен конкурс на тема "Дълбините на гръцката митология"!

Кой може да се включи? Има ли възрастово ограничение?
-Всеки който има желание и време може да се включи. Възрастовото ограничение в този конкурс не важи!

Как да се включите?
-Напишете разказ на тема "Дълбините на гръцката митология";
-Разказа трябва да е написан с шрифт Times New Roman, 12 с обем минимум 3 страници на Уорд документ;
-Разказа трябва да е авторски, а не преведен или взаимстван от другаде!;
-Раказа трябва да е написан на български език;
-В началото на документа с вашият разказ трябва да бъде написано следното:
"Тема: Дълбините на гръцката митология
Автор: (Вашите имена)"

Какво да правя след това?
-Изпратете ни разказа на имейла vampire_ladies@abv.bg като прикачен файл, като заглавие на имейла си напишете следното: "Блог конкурс"

До кога е крайният срок?
-Крайният срок за участие е 30.11.2012 до 23:59 часа!

Какво става, ако изпратя по-късно?
-Разказът няма да бъде четен и няма да участва в конкурса!

Как да съм сигурен, че всичко е минало успешно и разказът ми ще участва в конкурса?
-Всеки който е допуснат до конкурса ще получи обратен имейл.

Колко ще са победителите?
-Победителят ще бъде само един.

Ще има ли награда, и ако да - каква ще е тя?
-Да, ще има награда и тя е следната: Екземпляр от първата книга от поредицата "Пърси Джаксън и боговете на Олимп - Похитителят на мълнии" от Рик Риърдън, както и хартиен екземпляр, под формата на Антология на всички разкази, които са били допуснати до конкурса за участие!

Ако имате други въпроси относно конкурса ни пишете коментари под този пост!

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Рубрика "Интересни факти за книги..."–Нощна сянка (Нощна сянка, #1)–Андреа Креймър (20.05.2012)

Речник на търсача на оръжия

Използвани от герои:

Френски гладиус – класическо късо оръжие по-късно пригодено за многократна употреба в Европа

Катара - ударно оръжие, използвано за доказване на смелост в лова на тигри

Чо Ко Ни – правещо много истрели арбалет

Хвърляне на ножове – ножове ковани от един материал, без отделна ръчка, за да създаде балансирано тегло

Цуруги – Право, с двойно острие меч

Куи Жие Биан – дървен кораб представяйки верига от седем секции и метален връх тип стрела

Килиж – набраздена сабя

Пониард – кама от лек тип

В оръжейната:

Сутрешна звезда – дървено копие на върха на което има метално топче , направено от желязо или стоманени шипове

Бек де корбин – кол, който подсилва чук, за да пробие през броня и шип, който пробива кожа

Гуисарме – кол, който се състои от копие и кука

Сеакс – меч за една ръка, където ръбовете на острието са изковани да се срещат в точката на меча

Сгиан дубх – лесна за придобиване кама (сгуан е името на металните шипове използвани от Адне и други ловци за отваряне на порталите)

Мисерикорд или Стилето – дълга кама

Крис – кама, към която може да се ползва като въртящо острие

Жанбия – кама към която има назъбено острие

Цинкуедея – Широко острие, с място за петте пръста, към меч

Хипос –къс меч за една ръка с острие във формата на листо

Карамбит – малка кама с издълбано острие което напомня на ноктите на дива котка

Фалкон – за една ръка, меч с едно острие

Табар Зин – брадва за бой с острие с формата на кръст

Бардише – бойна брадва с дълго, чисто острие

Шилелагх – дървена сопа

Куартерстаф – дълъг дървен жезъл


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Интересни факти за книги..."–Нощна прегръдка (Нощни ловци, #3)–Шерилин Кениън (13.05.2012)

Шери отказва да претупва романите си. Защото тя прекара по-голямата част от живота си в бедност, тя разбира колко трудно спечелен е всеки долар, и тя няма да постави нейна книга на пазара, която не е най-доброто от нея. След като тя завърши първата чернова на Нощни ловци, тя я мразеше. Захвърляйки я, по средата на крайния срок, тя я пренаписа от началото, докато редактора й и агента и умираха от напрежение. Сега тя е много благодарна, че се справи и е горда с книгата. ‘Моите читатели заслужават само най-доброто, което мога да им дам.’

Нощни ловци излезе в зашеметяващите 850 страници дължина. Защото беше само втората книга от сериите, редактора на Шери я накара да изреже 150 страници от книгата.

Повечето от тези сцени са сложени в други книги.

Оригиналното заглавие беше “В нощта”. Беше променено на “Нощен ловец” и после издателя ми реши да го промени в множествено число.

Това е единствената фотосесия за корицата, на която Шери присъства. Франко Карлото беше модела за корицата, но в последната минута, беше решено да не го използват за корицата. (*става въпрос за американската корица)

Нощни ловци спечели следните награди:

Приз за най-добра паранормална книга
Златното перо
Наградата Алената буква и номинирана за Шампион на всички писатели
Медалиона Холт
Лоори
Награда Читателите на златната роза: Най-добрия променящ облика си
Пърлс: Най-добрия променящ облика си
Най-добър автор за Хъджийс - Шерилин Кениън
Любим второстепенен герои – Мейл Ахерон


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Интересни факти за книги..."–Мечтан любовник (Нощни ловци, #1)–Шерилин Кениън (06.05.2012)

Оригиналното заглавие на “Мечтан любовник” беше “Спасяването на Грейс”, което е иронично, след като това е точно, каквото тази книга направи с кариерата ми. Сейнт Мартинс първоначално промениха заглавието на Роб на любовта, но накрая се спряхме на “Мечтан любовник”. Което е добре, тъй като не можех да кажа другото заглавие без да избухна в смях, докато аз едновременно потрепервах от ужас.

Книгата е много специална за мен по начин, както само някой други са. От една страна, героите в нея ме държаха в съзнание през трудна част от живота ми, когато не бях сигурна дали ще живея. Когато идеята ми хрумна, аз имах финансово затруднена. Мъжът ми тъкмо беше завършил и работеше във фабрика, за да връзваме двата края. Баща ми беше починал от рак, майка ми беше с диагноза рак, и аз почти оцелях след много рискова бременност. През цялото това време, аз загубих къщата си и ние имахме само една кола и новородения ни син. Бях загубила...


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Мнения на критици"– “Завинаги” (Вълците от Мърси Фолс, 3) – Маги Стийвотър (13.05.2012)

Ревю на Ellegirl.com

'Сега,най-сетне, нещата достигнаха до епичен,романтичен и пакет от екшън събран в едно в Завинаги.'

Ревю на School Library Journal

'Любовта между Грейс и Сам става все по-силна и по-силна и болката от техния годеж е осезаема и спираща сърцето.'

Ревю на Audiofile Magazine

'Страхотен подбор от разкази усилва интимното писане на писателката. Без съмнение: Четирима описателни разказвачи Изабел, Грейс, Коул и Сам със непоколебимо умение.'

Ревю на Seventeen Magazine

‘Изпълнено е с напрежение, тъга и точното количество романтика...’

Ревю на Los Angeles Times

‘Интелигентен паранормален романс, който потайно се развива в сериозни младежки проблеми, включвайки тийнейджърски взаимоотношения с родителите им, самоубииствени мисли, изменящи се тела и млада любов.’

Ревю на RT Book Reviews

‘Подписа на писателката красиво описания и определени видове скръб са тук... тя ги описва толкова добре...’


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Мнения на критици"– “Копнеж” (Вълците от Мърси Фолс, 2) – Маги Стийвотър (06.05.2012)

Ревю на Kirkus

‘Продължението е поетична проза, която прихваща желанието на четиримата тинейджъри за любов, забравяйки, припомняйки си, поправяйки грешките и живота си. Приковаващия край ще остави читателите задъхани за продължението.’

Ревю на Romantic Times

‘Ако Тръпка е оставила читателите искайки още, Копнеж ще ги накарат да се молят за още.’

Ревю на Children's Literature

'Като Тръпка, това е наистина завладяващо. Тези върколаци не са свръхестествени и научното състояние да бъдеш вълк доставя изненадващ обрат на събитията.’

Ревю на VOYA

‘Приковаващият разказ, невъзможен за оставяне, е не само отлична добавка към сегашната зъбата и космата лудница, но и е прекрасно написан романс, който заедно с Тръпка, ще остави тийнейджърите копнеещи за третата част и за последните думи.’

Ревю на Publishers Weekly

'... подготвя сцената за експлодираща трета част.’

Ревю на Booklist

‘Писателката продължава това което напочна в Тръпка и читателите определено ще искат да я прочетат преди да се потопят в еднакво прекрасното продължение.’


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Интересни факти за книги..."–Сапфик (Инкарсерон, #2)–Катрин Фишър (30.04.2012)

Като достигнах до края на Инкарсерон осъзнах, че ще има продължение, но не мислех, че ще направя трилогия. Група книги не беше нещо, което съм правила преди, така че бях щастлива от това. Сапфик продължава пет месеца след края на предишната книга, и не мога да кажа много за сюжета без да издам нещо. Но може би бягството не е същото като свободата, и вътре в затвора луд магьосник претендира, че притежава ръкавицата на Сапфик, обект на голяма сила, която всички, включително и самия затвор, отчаяно иска.

Писането на продължение е пипкаво нещо, защото трябва да има малки напомняния в случай, че хората забравят неща от първата книга. Но е и прекрасен шанс да развиеш героите и темите много по-дълбоко.

Станах заинтересувана от връзката на Клаудия с нейния баща, например, и с ужасната дилема на Джаред. И после имаме и самия затвор, технология създадена от мъже, който сега е жив и затворен в неговата собствена метална обвивка. Както нашите съзнания за затворени в нашите тела може би.

Обичам да играя с идеи в книгите си, с екове за митове, и метафизични въпроси, и поетични откъси. Но аз се надявам нищо от това да не спъне или да забави историята, защото историята е винаги най-важното нещо.

Той избяга ли? Защото има слух, който е прошепван в тъмното, слух, че той е затворен дълбоко в сърцето на затвора, че плача, който чуваме, е неговия плач, че неговата борба тресе словата.


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Интересни факти за книги..."–Инкарсерон (Инкарсерон, #1)–Катрин Фишър (23.04.2012)

Исках да напиша книга за затвор. Необикновена, огромна, говореща, сънуваща живееща сграда, която побира села и гори както и килии и коридори. Чийто затворници никога не могат да избягат, така че това е единственото, за което могат да мислят, и те разказват истории за легендарен мъж наречен Сапфик, който някога е избягал, за да поддържат надеждата си. Инкарсерон е тъмно и буйно място, експеримент, който се е провалил. Когато Фин се събужда там с никаква памет, той е сигурен, че той не пасва, че той е дошъл отвън. Но никой не е, както неговия клетвен брат Кийро му казва пренебрежително.

Навън в красив, златен 18-сти век в реалния свят, където времето е забранено, Клаудия е дъщерята на директора на Инкарсерон, мисли че баща й никога не ходи там и няма никаква идея къде се намира затвора. Но тя трябва да се омъжи за принц Каспър и тя го мрази, така че тя успява да се промъкне в кабинета на баща си. Там тя намира кристален ключ.

Инкарсерон и неговата втора част са определено най-сложните книги някога писани. Те бяха лудо пътуване с влакче забавление, изобретяване, отчаяние и тревога. Понякога аз мисля, че никога нямаше да го премина; други пъти книгата изглеждаше, че се пише сама, героите поеха контрола, случваха се неща, които дори не бях предвидила, че ще станат. Аз имах наистина смесена група от герои, суровия опасен директор на затвора; Клаудия; арогантния Кийро; Фин, който никога не казва съвсем истината. И Джаред, умния и мил преподавател на Клаудия. Има много връзки от различен тип, които се протичат тук, където аз опитах да го загатна повече от колкото да го съобщя. Също има и няколко главозамайващи обрата в историята, която сериозно ще раздруса читателя в изумление. Поне се надявам на това!


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Мнения на критици"– “Тръпка” – Маги Стийвотър (30.04.2012)

Ревю на вестник Publishers Weekly

‘Писателката оставя феите на Ридание и Балада за лирическа история на умопомрачаващи върколаци и първата любов... прехода й към върколаците е интересен и оригинален,докато нейните герои са ободряващо съгласни да използват ума си да се справят с препятствията срещу които се изправят.’

Ревю на School Library Journal

‘Прекрасно и трогателно... Митологията,която обгражда цялата група вълци е умна и така добре написана, че изглежда напълно нормално за съществата да съществуват в днешно време.Книга която може да накара дори Едуърд и Бела да си я купят.’

Ревю на списание Observer

‘Ако сте фен на Здрач, тогава ще обикнете Тръпка. Прекрасно написан, с редуващи се глави от Грейс към гледната точка на Сам, това е невероятен дебют.’

Ревю на Booklist

‘Писателката би искала да ви напомни, че върколаците могат да бъдат също толкова секси колкото и неприятните вампири.’

Ревю на VOYA

‘Първата книга от серията Вълците от Мърси Фолс е поредния победител за писателката на Ридание... чувствен, напрегнат, приковаващ и също много задоволяващ.’

Ревю на Sunday Telegraph

‘Ако се опитвате да отучите тийнейджърите си от вампирските романси, Тръпка е литературен метадон,но има много повече общо с “Жената на пътуващият във времето” отколкото със Здрач. Да свръхестествен трилър е, но ободряващо свободен от клишета...толкова поглъщащо.’


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Мнения на критици"– “Подборът” – Али Конди (23.04.2012)

‘Не мога да спра да мисля за Подборът. Невъзможно е да оставиш този вълнуващ романс, развиващ се в студен свят, където всеки избор е предсказан и дори любовта е контролирана. Имам нужда да зная, какво ще се случи после. Още моля!’-Кери Райън,най-продавания автор спрямо Ню Йорк Таймс на поредицата “Гората от ръце и зъби”

‘Подборът е книга с обрати, любовна история, написана с душата на поет. Най-накрая, един смел нов свят, който читателите от Здрач до Игрите на глада ще приемат като свой.’-Ками Гарсия и Маргарет Стол, най-продавани автори спрямо Ню Йорк Таймс на “Прелестни създания”

‘Абсолютно приковаващо! Подборът е нещо, което си заслужава да се прочете.’-Мелиса Мар,най- продавания автор спрямо Ню Йорк Таймс на поредицата “Порочна красота”

‘Това е футуристична история за любовта и свободната воля пита: Може ли да има свобода без избор? Историята за пътуването на Касия от приемането на бунтовничеството ще ви придърпа и ще ви остави искайки още.’-Касандра Клеър, най- продавания автор спрямо Ню Йорк Таймс на “Адски устройства”и “Реликвите на смъртните”.


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Обобщителен пост на всичко пуснато по време на Book Blog Tour Преобразена

Приключи Book Blog Tour-a на Преобразена от Десислава Дюлгерян. Ето един обобщителен пост на всичко през изминалото събитие в блога:

След като открихме поста по случай новата рубрика, ви пуснах и един пост с малко повече информация за книгата “Преобразена”. След това направихме едно кратичко интервю с издателството на книга – Либра Скорп и едно доста дълго разделено в три части интервю с Десислава Дюлгерян – авторката на книгата (част първа, втора, трета). Последваха две интервюта с редактора на книгата и дизайнера на корицата. Плейлистите на Преобразена – официалният и този на Vampire Ladies също бяха публикувани. Не пропуснахме да ви зарадваме с няколко интересни факта относно книгата и авторката. Тези които се интересуват от героите от книгата направихме визитки на главните герои, а именно на: Диана, Силвия, Йоана, Александър, Теодор, Пьотр, Даниел, Екатерина, Исия, Калоян, Д-р Колев, Велимир и не на последно място – Иван. За съжаление не успяхме да направим интервю с героите от книгата, но се надявам скоро да направим и да го пуснем в рубриката ни “На приказка с…” за интервюта с герои от книги. Не пропуснахме обаче да направим едно голямо и обширно ревю на книгата! И като завършек на този пост – ТУК можете да прочетете цели 35 цитата от книгата.

Надявам се рубриката да ви е харесала, както и информацията която публикувахме за “Преобразена”!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (35 от 35)

preobrazena citat_thumb[1]_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb

Бях отново спасена.
Нима някой се е съмнявал в неограничените ми възможности да надхитрявам винаги смъртта?
Гледах тавана вече повече от час. Сънят не идваше. Беше ли ми притрябвал сън? Не. Моите сънища обикновено завършват с отоци и кръв. Всъщност не знаех тогава, че те са част от „генетичното ми богатство“.
Спомените от изминалите почти две години, откакто света престана да бъде такъв, какъвто уж изглежда, ме нападнаха като рояк досадни мухи, от които имаше само едно спасение: ликвидиране. За жалост миналото и свързаните с него спомени бяха неотменна част дори и на същество като мен и никой не беше в състояние да ме отърве от тях. Колко лесно би било, да съм обикновен човек. Всъщност дефиницията е сложна.
Те бяха ми отнели всичко.
Семейството, приятелите, религията, правото на избор, накрая и кръвта ми....
Но сега като се замисля от позицията на новото си Аз, от позицията на невероятната сила, която притежавам, може би избора е само идея, която някой по-висшестоящ ти подхвърля като кокал, а ти я захапваш.
Мога да прочета мислите им като отворена книга, мога да ги убия само със силата на мисълта си, мога да контролирам дори емоциите им. Всъщност има много малко неща, които не мога да им причиня ... засега.
Аз съм онази мерилка, която ще наклони везната в желаната посока. Но дали е тя вярната?
Преди мразех насилието, не гледах дори екшън филми.
Сега съм войн. Убивам обаче само тези, които са излишни. И нямам скрупули.
Дори когато бях човек, имах склонност да не се вмествам в скалата на нормалността.
Колко бях уморена! Трябваше да заспя. Тези мисли само щяха да събудят дремещия в мен гняв, и силата. Утре, т.е. днес ме чакаше тежък ден. Списъкът със задачи бе дълъг.
Но отново и отново виждах себе си в деня, когато го срещнах. Съществото, което отвори очите ми и събуди спящите ми гени.
Още тогава някой бе заложил мен в уравнението на една безсмислена и кървава война. Убийство на цяла раса.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (34 от 35)

preobrazena citat_thumb[1]_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb

"Протегнах към него ръка, а той я стисна здраво в своята и каза:
– Ще ви пазя с цената на живота си. Бъдете спокойна.
Малко ме притесниха помпозните му обещания, но какво можеше да се очаква от един вампир на век-два? Това беше неговият начин да ме успокои сигурно. Ако знаеше, че страха ми бе така чужд…
– Дано не ви се наложи да ме пазите днес от своите, Калоян.
Той объркано премигна, но явно осмисли посланието на думите ми, защото веднага след това се намръщи и ме погледна малко разочарован.
– Не се борете със съвета, Диана. Направите ли го, може да подпишете смъртната присъда и на двама ни.
Тръгнах към вратата с леко неуверена крачка, поради сантиметрите на проклетите сандали, но точно на изхода се завъртях към Калоян, който, все още мрачен, стоеше до огледалото.
– Не е необходимо да ме защитавате днес. Смятам, че мога да се оправя с тези старци и сама.
Той се намери до мен само след секунда и стискаше ръката ми силно.
– Моля ви. Изпитвам симпатия към вас. Вие не познавате Наблюдателите. Те не са обикновени вампири. Те могат да прочетат мислите ви, могат да ви убият само с една елементарна атака от тяхна страна. Твърде безразсъдна сте.
Погледнах моя телохранител и прозрях какво искаше да ми каже. Борбата не беше днес. Може би борбата с техния вид не беше тази, която имаше смисъл за мен. Може би. Но това толкова човешко чувство за наранена гордост не ми даваше покой. Защо бях толкова упорита? Просто трябваше да отида и да видя после какво ще стане…
Опитах се да го успокоя. Погалих ръката му, която все още ме стискаше болезнено.
– Калоян, аз не съм глупачка. Притежавам също така дадености, които няма да ме разголят така, както глупавата ми рокля.
Той ме пусна и въздъхна. После в очите му прочетох нещо, което ме сепна –искреност:
– Ще ми бъде неприятно да ви видя наранена или… унижена. Затова приемете всичко, което ви нареди съвета. Вие си нямате и представа, срещу каква сила ще се изправите."


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (33 от 35)

preobrazena citat_thumb[1]_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb

„Не мога да повярвам. Всичко това ми се струва толкова нереално. Само да имам време и бих желала да разуча защо и как това е възможно.”
„Аааа, забравих че си физичка. Сорейците се занимават много усилено с на
ука. Доста от изобретенията им се ползват обаче предимно във военната стратегия.”
„Те твърдят, че са разумна раса, но според мен са само едно стъпало над нас – не може да се нарекат разумна и интелигентна раса, когато се избиват помежду си като овце.”
„Замисляла съм се милиони пъти над това. Държа да знаеш, че тук си права. Но вампирите не се бият обикновено.”
„Да, след като са си отгледали войни, които да им вършат мръсната работа.”
„Диана, толкова лесно се палиш. Ние сме приели безусловно нашата съдба.”
„Аз не мога да я приема.”
„Да, личи си. Хайде, питай ме още каквото те интересува! Имам среща след малко. ”
Можех да я питам още хиляди неща. Да получа така бленуваните от мен отговори за съществата, които по ирония управляваха „единствените разумни в близкия космос”.
Главата ми пулсираше от напрежение. Може би беше ефект от телепатичната връзка. Попитах Исия за това:
„Исия, защо ме заболява главата, докато си общуваме?”
„Защото не си свикнала да общуваш така. Трябва да говорим по-кратко, докато свикнеш.”
„А сънищата? Ще спрат ли някога?”
Исия замълча по-дълго, преди да отговори:
„ Ти още ги наричаш така. Не знам. По-скоро не. Не се ли разредиха малко поне?”
„Да, не сънувам толкова често вече. Но … те не са по-малко кървави, и брутални и странни. Защо казваш, че всъщност не сънувам?”
Доста дълго мълчание.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (32 от 35)

preobrazena citat_thumb[1]_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb

"Досега не е имало човек, който да не иска да събуди гените си, след като разбере истината. Никой смъртен не се е отказвал от привилегията да бъде част от едната господстваща раса на планетата. Ти сигурно трябва да си първата жена, отказваща да развие способностите си."


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (31 от 35)

preobrazena citat_thumb[1]_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb

" - Ти си се била с тях?
- Разбира се. Това ми е работата. Правя това от толкова дълго време, че вече не помня откога. Всеки ден от дългия ми, енергичен живот.
- Всеки ден?
- Добре де, понякога си взимам почивен ден и не се бия. И ние имаме нужда от почивка, Преобразените, имам предвид.
- Взимаш си почивка. Добре
Почивка ли? Това да не беше работа на половин работен ден - продажба на понички за вкъщи? Или ако не си взимат Преобразените достатъчно почивка и се оплачат, да се обадят синдикатите на Преобразените на вампирския съвет и да им държат сметка: "Хей вие, следете стриктно работното време на служителите си, че да не ви спретнем една проверка от Инспекцията по труда."


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (30 от 35)

preobrazena citat_thumb[1]_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb

– Преобразена, толкова си крехка все още.
Тя отново ме погали и аз затворих блажено очи, оставяйки се на удоволствието от допира й, носещ ми облекчение и мир.
– Защо ме наричаш така? Аз не съм Преобразена.
– Все още не, така е, но много скоро… Все някога ще се случи, неминуемо е и по-добре да е по-скоро. Ще те чакам.
– Имаш предвид в реалността, нали?
Тя се засмя с глас, а аз се насладих на звука.
– Реалност? Това е реалността, Диана. Къде си мислиш, че се намираш сега?
– В съня ми, къде другаде. И друг път съм те сънувала.
Тя поклати отрицателно глава и ме погледна покровителствено.
– Не, скъпа. Ти не сънуваш. Никога не си сънувала.
Започнах да се обърквам и да не смогвам да следя нишката на разговора ни. А може би той ставаше твърде невероятен. Със сигурност сънувах. Или бях мъртва.
– Къде тогава? И коя си ти?
Тя замълча и ме погледна търпеливо преди да отвърне:
– В съзнанието ми. Поканих те. Аз съм Преобразена като теб.
– Преобразена? Ти си… воин?
Погледнах я с недоверие, а тя едвам си поемаше дъх от смях. Когато видя мрачното ми изражение, застана сериозна.
– Съжалявам. Не исках да те обидя, но съм забравила колко чуден беше светът и за мен, когато се преобразявах. Ти си мислеше, че воините могат да бъдат само мъже, нали?
Замислих се. Всъщност не мислех точно така, просто не можех да си представя моята красива събеседница като безскрупулен убиец. А не бяха ли такива тези тайнствени хора?


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (29 от 35)

preobrazena citat_thumb[1]_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb

" - Не е това проблемът, Еире. Аз мразя насилието. Дори идеята да ударя някого ми е… крайно противна и неприятна. Не мога. Той се усмихна и ми смигна.
– Ще ти намерим убедителна мишена, на която да тренираш. Когато си ИСТИНСКИ ПРОВОКИРАНА – САМО ТОГАВА МОЖЕШ ДА НАПАДНЕШ. Това е правилото. Ние, не нападаме никога без причина.
– А Преобразените?
– Още по-малко. Така че, бъди спокойна. Ще бъдеш винаги от добрата страна на монетата. Погледнах го неубедително.
– Кой гарантира, че ние сме добрата страна?
Еир Даниел ме погледна за първи път с поглед, от който ми настръхна не само косата, но и цялото тяло. Беше вложил някакво внушение в израза си, в начина, по който се заигра нервно с химикала си."


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (28 от 35)

preobrazena citat_thumb[1]_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb

"Потръпнах при споменаването на думата убийство. Сигурно смъртта отдавна не му прави впечатление. Не исках да бъда като него. Почвах да се плаша от възможността да ставам безсмъртна. Тези създания бяха проклети със спомени за загуби и кървища. Неволно мислите ме отведоха до моите реални сънища и сцените в тях, до бруталността, която обикновено ги съпътстваше, кръвта, която носех като спомен след това… Исках да се уловя отчаяно за някаква нишка, но… не успях."


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (27 от 35)

preobrazena citat_thumb[1]_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb

" Бях много притеснена. Не бях очаквала подобно начало и то след като се бях успокоила и взела решение да се оставя доброволно на събитията. Но какво ли можех да очаквам повече от същества, които бяха толкова съвършени и толкова примитивни едновременно? Те не се вписваха в моите представи за обикновено общество. Те бяха определено доста сложни личности и аз трябваше да науча повече за тях, преди да предприема каквото и да е било."


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (26 от 35)

preobrazena citat_thumb[1]_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb_thumb

" Ако наистина бях изживяла собственото си бъдеще, то тогава… Срещата се очертаваше много интересна… А аз не бях обикновен човек. Два факта, с които беше крайно време да свикна и да премина отвъд представите си. Защото, отричайки действителността, която ми се разкриваше всеки ден все по-невероятна и налудничава, отричах и съществуването си и за да е най-интересно, трябваше да добавя и възможността да бъда част от расата на тези невероятни същества. Но как и по какъв начин особата ми беше замесена с тях, трябваше да откривам след премеждието си днес. Ако се измъкнех жива. Винаги имаше едно “ако”."


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

понеделник, 15 октомври 2012 г.

Book Blog Tour: Преобразена: Ревю: Преобразена (Преобразена, #1)–Десислава Дюлгерян

545083_309114669166529_2120548632_n

Заглавие: Преобразена
Поредица: Преобразена, #1
Автор: Десислава Дюлгерян
Издателство: Либра Скорп
Страници: 776
Корици:
 Твърди
Език: Български
Размери:13x21
Дата на издаване: 2012
ISBN: 9789544711603
Цена: 19,90лв
Жанр: Фентъзи, Български проза, Художествена литература,

 

 

 


~Анотация~

Изпитателният му поглед ме разкъсваше и се чудех дали има смисъл да питам, когато думите неволно излязоха от устата ми:

- Защо ние, имам предвид преобразените, с готовност приемаме съдбата си?

- Защото, както Вторичните са естествените врагове на вампирите, така ние нямаме друга роля, отредена ни от тези събития, освен да бъдем техните естествени защитници. Не ги ли спрем, Земята ще бъде неприятно място за живот, а вампирите са тези, които ни създават и обучават. Имаме ли друга алтернатива според теб?

Пред погледа ми като калейдоскоп се завъртяха образи в безразборна поредица и сякаш искаха да ми отговорят на въпросите: коя съм аз? Защо съм различна? Какво ме правеше още по-ценна за вампирите от другите Преобразени? Калоян - защо той присъстваше в мислите ми? Александър - беше ли ме излъгал? Теодор - конспиратор или само добър актьор? Велимир - ще се откаже ли от идеята си, когато узнаеше за ранга на Теодор? Даниел - криеше ли нещо зад топлата си усмивка? Екатерина - колко струваше всъщност лоялността й? Имаше ли място за истински чувства в този свят на кръвопийци?

Предстоеше тежка нощ и исках да имам сили. Сили да узная коя съм. И защо няма други като мен.


~За авторката~

251894_332338443510818_979957159_n

Българската писателка Десислава Дюлгерян е автор на "Преобразена", първата книга от едноименната двулогия "Преобразена". Родена на 28 март, Д.Дюлгерян е завършила немската гимназия в град Бургас, а в последствие и университета "Проф. Д-р Асен Златаров" също в град Бургас. Авторката споделя че именно семейството й е причината да издаде "Преобразена". След успеха на първата книга от двулогията, за Д.Дюлгерян предстои донаписването и издаването на продължението на "Преобразена"!

~Кратка биография съставена от Мария Петрова


~Откъс от книгата~

Бях отново спасена. 
Нима някой се е съмнявал в неограничените ми възможности да надхитрявам винаги смъртта? 
Гледах тавана вече повече от час. Сънят не идваше. Беше ли ми притрябвал сън? Не. Моите сънища обикновено завършват с отоци и кръв. Всъщност не знаех тогава, че те са част от „генетичното ми богатство“. 
Спомените от изминалите почти две години, откакто света престана да бъде такъв, какъвто уж изглежда, ме нападнаха като рояк досадни мухи, от които имаше само едно спасение: ликвидиране. За жалост миналото и свързаните с него спомени бяха неотменна част дори и на същество като мен и никой не беше в състояние да ме отърве от тях. Колко лесно би било, да съм обикновен човек. Всъщност дефиницията е сложна. 
Те бяха ми отнели всичко. 
Семейството, приятелите, религията, правото на избор, накрая и кръвта ми....
Но сега като се замисля от позицията на новото си Аз, от позицията на невероятната сила, която притежавам, може би избора е само идея, която някой по-висшестоящ ти подхвърля като кокал, а ти я захапваш.
Мога да прочета мислите им като отворена книга, мога да ги убия само със силата на мисълта си, мога да контролирам дори емоциите им. Всъщност има много малко неща, които не мога да им причиня ... засега.
Аз съм онази мерилка, която ще наклони везната в желаната посока. Но дали е тя вярната?
Преди мразех насилието, не гледах дори екшън филми.
Сега съм войн. Убивам обаче само тези, които са излишни. И нямам скрупули.
Дори когато бях човек, имах склонност да не се вмествам в скалата на нормалността.
Колко бях уморена! Трябваше да заспя. Тези мисли само щяха да събудят дремещия в мен гняв, и силата. Утре, т.е. днес ме чакаше тежък ден. Списъкът със задачи бе дълъг.
Но отново и отново виждах себе си в деня, когато го срещнах. Съществото, което отвори очите ми и събуди спящите ми гени.
Още тогава някой бе заложил мен в уравнението на една безсмислена и кървава война. Убийство на цяла раса.


~Ревю~

Смятам, че след цялата подготовка за подробно представяне на книгата в блога тази седмица, сега е ред на най-важният пост, а именно на този с ревюто на книгата.

"Преобразена" е първата книга от едноименната двулогия "Преобразена" на Десислава Дюлгерян, авторка, която на повечето от вас може би не е позната. Това е така, защото "Преобразена" е първата книга на Деси с която плени много читатели, които в момента, също като мен тръпнат в очакване да излезе следващата книга. Разгледах ревюта на други хора, които са прочели книгата, допитах се до познати които я четата или вече са към края й и всички са единодушни - книгата е страхотна. Със сигурност е нещо ново на пазара, което е предпочитано от феновете на фентъзи жанра. Със завидните си почти 800 страници и твърди корици, на пръв поглед повечето хора, които я забележат в книжарниците се отдръпват. Ще си кажете "Ами, да, прилича на тухла четворка. Какво толкова ще пише в тези 800 страници, че да е интересна и да си струва да си я закупя?". Вярно, малко е тежичка и обемиста, но книгата е изключително интересна. Това не е поредната вампирска книга от типа "двама братя се влюбват в човешко същество и са на диета от бели зайчета". "Преобразена" е история за борба, начин на оцеляване, тайни общества, непознати раси, йерархия несъществуваща на този или който и да е друг свят. История за едно момиче борещо се с живота си, сънищата си и това да запази истинското в себе си.

Книгата изобилства от множество персонажи, тайни и загадки, но може би това я прави толкова уникална. Главната героиня, Диана, е на пръв поглед обикновена студентка, докато не разберете за сънищата й. Диана не за първи път сънува кошмари, които й причиняват физически наранявания, но в последно време нещо се променя и те стават все по-реални и по-болезнени. Въпреки че се старае да изглежда и да се държи като нормална студентка, Диана е съпътствана постоянно от проблеми, интриги и лош късмет. Не стига това, но и любовният й живот не струва, или по-скоро - липсва! Диана се интересува единствено да бъде нормална, да скрие нечовешките неща които й се случват и да бъде отличничка. За съжаление обаче нито едно от нещата не успява да постигне.

Какво е първото което ще направите на нейно място? Да потърсите помощ? Доктор? Ами това прави и тя, докато не разбира, че точно тази й постъпка ще я принуди да изостави нормалният си живот. А любовният й живот? Първите й опити бяха катастрофални, а последният й коства твърде висока цена. Странната среща и запознаването й с мистериозният мъж, завинаги ще прекратят връзката й с обикновеният свят, а загадъчният глас в главата й, вече си има собственик, който ще й разкрие тайните на странният й начин на живот, както съществуването й.

DSC00649

Моят екземпляр на книгата с автограф от авторката на представянето на “Преобразена” в Морското казино в гр. Бургас!

Но да се върнем към мистериозният мъж, Александър, който в крайна сметка се оказва вампир. В последствие на всичко, Диана е принудена от обстоятелствата да пристъпи в един различен свят на тайно общество и раси. Сблъсквайки се с вампирите, тя стига до заключение, че има цял един свят който съществува около нея, но никой човек не подозира за него. Сблъсквайки се с обществото на вампирите, което й разкрива тайните около нея самата и й предлага развиване на способностите й, но на висока според Диана цена - тя трябва да бъде превърната в една от расите за която научава. Раса, която крие повече тайни за себе си от колкото всяка друга за която тя вече знае (или почти). Но мъките й не приключват с предложението за преобразяването й в другата раса. В истинският свят, в който тя винаги е живяла, проблемите се въдят един след друг - сънищата й зачестяват с всяка изминала нощ, гласът в главата й не спира да й говори странни неща в които тя дори не иска да повярва, а докторът който уж трябваше да я излекува и да й помогне, се оказа съвсем не това за което се представя. Не стига и това, ами и брат й е в болница, с което обстановката още повече натежава и нервите се обтягат до скъсване. Но на помощ се притича Александър, мъжът който успява да върне малко светлина в иначе мрачният й живот. Но вниманието което привличат двамата ни главни герои в света на вампирите ще им изиграе лоша шега, когато и други вампири решат че Диана е повече от обикновено момиче и че има потенциал да бъде нещо много по-велико.

Един инцидент преобръща света на Диана на 360 градуса. Сега тя трябва да се бори със себе си, с това което е, с това в което се опитват да я превърнат и със съществата, които са около нея. Откъсната от света на хората, Диана трябва да се изучава и да се съгласи да бъде преобразена в раса, която е много повече от това което й казват. По пътя на обучението си Диана ще срещне много вампири, които ще се опитват чрез изкусни капани и уловки, да я привлекат на своя страна и да я използват за собствени цели, но дали тя ще се подаде? Мисиите, тренировките и опасностите на които се подлага Диана (къде по свое желание, къде по принуда, къде използвана като марионетка) ще я доведе до епицентъра на най-мащабната и опасна война, в която може да загине както човешкият, така и свръхестественият свят.

До тук ви загатвам какво ще се случи в първата една трета от книгата, можете да си представите колко е динамична и забъркана нали? Не се плашете от обема й или от описанията. Всяко едно, ако вникнете в него ще ви отведе до информация, която би спомогнала до това да разберете замисъла, който е искала да разкрие авторката за читателите. "Преобразена" уникална по рода си с историята, митологията и героите си. Споменах ли за героите? Ако трябва да съм честна има над 20 главни (поне за мен) герои, но действието се развива в първо лице, от името на Диана, така че няма как да се оплетете. Интересното, което намерих в героите на авторката е че всеки е уникален по рода си. Криейки тайни едни от други и използвайки се по-между се, книгата става толкова завъртяна, че едва в последните страници се откриват някои от плановете на главните герои, а когато разберете какво са крояли ще ви се иска никога да не сте търсили отговора. Ще бъдете и изненадани къде се развива действието и произхода на някои от расите. Книгата просто е пълна с изненади и обрати, така че съветвам всеки един от вас, който по една или друга причина е бил грабнат от ревюто (или може би другите постове които бяха пуснати през седмицата посветени на книгата) да си я закупи (в момента от издателството дават възможност да си я поръчате онлайн и да ви я доставят безплатно, само с един имейл на preobrazena@abv.bg).


#Мой рейтинг за книгата 5* Не ме остави да спя цяла вечер от вълнение
#Мой рейтинг за корицата – 5 – Супер е!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)