събота, 20 август 2011 г.

ФЕНФИК: Това ти се полага (Изгубена)

Беше по-трудно тези три дни, вълкът да си намери място за бягане, да има свободно място за ловуване. Цимента износва ноктите твърде бързо и счупените стъкла, прави улиците неудобни за бос крак. Но да бъдеш вълк е по-лесно от това да си човек, по-късно и Дайсън бе вълк твърде дълго време. Много повече, откакто го наричат Дайсън или каквото и да е име, всъщност. Бягал е по тази повърхност, преди да стане град. Има места, които още помни корените на древни дървета и камъни, които ледникът ги е деформирал и сега ги издирваше. Една глава за града: хората тук, наистина могат да различат вълк от изгубено куче, ако е внимателен как се движи и къде позволява да го виждат.
В тези места, вълкът е по-лесно да запомни онова, което е забравил, ако Норна бе взел това, което мислеше, той щеше да предложи вместо това, от което той предлагаше. Всеки инстинкт, всеки остър зъб, всяко преследване, всяко убийство. Векове от истории, неговата сила, неговата способност да защитава краля. Колко от това ще бъде загубено или изгуби значението си – колко трябва от него да се загуби, за да плати цената? Вълкът може почти да вярва на Норна, че е бил любезен, въпреки, когато вие за мъжката самота и скърби за много по-висока цена. Вълкът помни нейната миризма, но носи малко от това, което вече не разпознава като глутница. Дайсън не може да я погледне, без да почувства загубата. Мисля, че и ти знаеш.
Понякога той сънува за Бо. Сънува как забива зъбите си в рамото й и хапи, достатъчно силно, за да я накара да умре. Сънува как пръстите й са увити около него, устните й увити около него, целите в пот и перфектно напрежение. Сънува как я има срещу стената, на масата, в леглото му. Сънува как дава повече, от това което може да понесе, само за да му се върне тогава, когато не очаква, в усмивката й, в силата й, в милите й ръце.
И когато се събуди му е трудно, боли го, да преследва нещо неизвестно, което му се изплъзва по-бързо, когато повече се опитва да го вземе. Той помни отчаяното чакане за всичко, жадувайки докосването й, но гладът вече го няма – само празнина, където бе гладът. Няма нищо, което може да я замести – нито вълк, нито крал, нито история – и роб на любовта, той почти я мрази за това, за разстоянието, което е поела, празната дупка, която е оставила след себе си в него. Определено може да оставиш следа по мъж.
Превод: darkness_angel
Източник: http://cinnaluminum.livejournal.com/3424.html#cutid1

Няма коментари:

Публикуване на коментар