понеделник, 10 декември 2012 г.

Ревю: Преследвачът (Дневниците на Стефан, #4) – по книгите на Л.Дж.Смит

Заглавие: Преследвачът
Поредица: Дневниците на Стефан, #4
Автор: по книгите на Л.Дж.Смит
Издателство: Ибис
Страници: 204
Корици:
Меки
Език: Български
Размери:13x20
Дата на издаване: 2012
ISBN: 9786191570263
Цена: 10,90лв
Жанр: Фентъзи, Световна проза, Художествена литература, Преводна литература


~Анотация~

Август 1888 г., Лондон.

Стефан Салваторе се е установил в тихите покрайнини на Лондон с надеждата, че тук най-накрая ще намери спокойствие. Но когато се появява един ужасен убиец, наречен Джак Изкормвача, Стефан осъзнава, че мракът винаги ще го преследва. Въвлечен в разследването, Стефан допуска най-лошото: това е работа на вампир. И колкото повече научава, толкова повече се засилва убедеността му, че убиецът е някой, когото той познава много добре, както и че никога няма да може да избяга от миналото си.


~За поредицата~

Базирани на хитовия ТВ сериал, книгите от поредицата „Дневниците на Стефан“ описват случилото се преди събитията в епизодите и разкриват неизвестни досега истории от миналото на братята Салваторе. Поредицата се състои от шест книги.


~Ревю~

Нова дестинация за братята Салваторе. Тръгнахме от Мистик Фолс, минахме през Ню Йорк и сега е наред Лондон с една разлика - вече са минали 20 години от предната книга (но пък какво са си някакви 20 години за един вампир нали?).

Стефан окончателно е на диета от зайчета (тъй де не можах да се сдържа. В действителност е на животинска диета и никъде в книгата не пише - Оооо, обожавам кръвта на невинни малки бели зайчета О.о). Но не стига че стане вегетарянец, но и се отказа от чувства за вина и любов. С две думи - стана обвивка. За пореден път се опитва да живее нормален живот (ама то тоз неговият късмет....). Та както и да е, отплеснах се.

Стефчо заминава за Лондон и в стил Шерлок Холмс открива че някой убива и измъчва момичета, и този някой със сигурност е вампир. Първа асоциация - Деймън - убийство - преследване. Ем, да и аз така смятах, и Стефчо така смята, в крайна сметка се оказа Джак Изкормвача. Иеп, правилно сте чули/прочели - Джак Изкормвача. Не може да не сте срещали това име. Мистериозна фигура от историята, която обикаля нощем улиците и убива млади момичета.

Колкото до феновете на Клаус от сериала - тук ще го срещнете и ще ви допадне също толкова колкото и в сериала, но повече няма да издавам. Само ще се надявам, скоро Ибис да издадат другите две книги след като тази година излязоха в Америка, които ще са последни от нея поредица. И като за последно едно предположение - защо ли си мисля, че всичко ще продължи там от където завърши четвъртата книга и няма да има пак паузи от 10-20 години?!...



#Мой рейтинг за книгата4 stars_thumb[2]_thumb[1]_thumb - 4* Хареса ми, бих я препоръчал/а

#Мой рейтинг за корицата – 4 – Харесва ми.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Ревю: Ненаситност (Дневниците на Стефан, #3) – по книгите на Л.Дж.Смит

Заглавие: Ненаситност
Поредица: Дневниците на Стефан, #3
Автор: по книгите на Л.Дж.Смит
Издателство: Ибис
Страници: 200
Корици:
Меки
Език: Български
Размери:13x20
Дата на издаване: 2012
ISBN: 9789549321630
Цена: 10,90лв
Жанр: Фентъзи, Световна проза, Художествена литература, Преводна литература

 


~Анотация~

Ноември 1864 г., Ню Йорк.
Примирил се със съдбата си на вампир, Стефан заминава за Ню Йорк, за да започне нов живот, в който не се изисква да убива хора, за да оцелява. Докато той възстановява своята човечност, то Деймън напълно я е загубил. Скоро братята са изправени пред нова заплаха – вампир, търсещ отмъщение заради смърт, за която са отговорни двамата Салваторе. Сега Стефан и Деймън ще трябва да обединят сили, за се преборят с най-голямата опасност, надвисвала над тях досега.


~За поредицата~

Базирани на хитовия ТВ сериал, книгите от поредицата „Дневниците на Стефан“ описват случилото се преди събитията в епизодите и разкриват неизвестни досега истории от миналото на братята Салваторе. Поредицата се състои от шест книги.


~Ревю~

С края на втора книга си бях пожелала Деймън да се постегне - ами стана най-после! Нашите братя Салваторе сега са в Ню Йорк - града който не спи (как ще спи кат има вампири). Стефан решава да обърне нова страница и да бъде добър вампир. Да спре да се храни с човешка кръв и да се държи като човек, а не като вампир. И почти му се получава плана. Ненадейно попада на момиче в Сентръл Парк, което спасява (все пак Салваторе нали означава Спасител, така че не се учудвам, пък и това е Стефан - той все спасява и е мил). Запознава се със семейството си и започва да се чувства като човек повече от всякога.

Ще кажете - Е, стига с тоя Стефчо де, какво стана с Деймън? Нашият Деймън (който се представя за Италиански благородник) е тръгнал да си отмъщава за това, че е вампир и готов да направи живота на Стефан по-черен и от нощта. Но тук не стигаме само до дразги между братя. В тази книга си имаме и нов враг, който е по-силен от и двамата братя. А ако ви разкажа още малко ще ви кажа края, така че до тук с обясненията.

Това което най-много ми хареса в тази книга - най-после виждам пряко съответствие със сериала - Деймън в първият сезон каза че където и да отиде Стефан, той ще го намери, ще му провали плановете и ще му направи живота Ад. Преплитането с ретроспекциите от сериала и сега споменати в книгата, ме карат да харесвам тази книга дори повече от оригиналната поредица. А вие?



#Мой рейтинг за книгата4 stars_thumb[2]_thumb[1] - 4* Хареса ми, бих я препоръчал/а

#Мой рейтинг за корицата – 4 – Харесва ми.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Ревю: Кръвожадност (Дневниците на Стефан, #2) – по книгите на Л.Дж.Смит

Заглавие: Кръвожадност
Поредица: Дневниците на Стефан, #2
Автор: по книгите на Л.Дж.Смит
Издателство: Ибис
Страници: 224
Корици:
Меки
Език: Български
Размери:13x20
Дата на издаване: 2012
ISBN: 9789549321623
Цена: 10,90лв
Жанр: Фентъзи, Световна проза, Художествена литература, Преводна литература

 


~Анотация~

Октомври 1864 г., Ню Орлиънс.
Сега, когато вече са вампири, животът на Стефан и Деймън никога вече няма да бъде същият. Принудени да напуснат Мистик Фолс, където има риск да бъдат разкрити и убити, двамата братя заминават за Ню Орлиънс, търсейки по-безопасно за тях място. Големият град предлага много изкушения, но крие и много опасности – повече, отколкото са допускали.
Докато Стефан се наслаждава на новопридобитите си сили, Деймън продължава да тъгува по Катрин. Стефан се влюбва отново и волята му е подложена на изпитание. Деймън е заловен от зъл, садистичен ловец на вампири. Стефан е длъжен да спаси брат си, но ще бъде ли това с цената на новата му любов?


~За поредицата~

Базирани на хитовия ТВ сериал, книгите от поредицата „Дневниците на Стефан“ описват случилото се преди събитията в епизодите и разкриват неизвестни досега истории от миналото на братята Салваторе. Поредицата се състои от шест книги.


~Ревю~

Дневниците на Стефан се завръщат с втората част от поредицата. Време е да се махнем от Мистик Фолс (все пак целият сериал в този Мистик Фолс, яяя малко на разходка). Нова обстановка, нови герои, освежаване на историята и двама братя вампири, които просто си търсят мястото в обществото и света.

Всички знаят Стефан - миличкият, добричкият, на диета от кръв на животни (зайчета, катерички и други животинки). Е, ами в тази книга той е както Деймън бе в сериала и още е - бори се и мисли единствено и само за храна и то не каква да е, а човешка кръв. Приказно а? А ако ви кажа че след първата му жена, която бе убита от Катрин, след неистовата му любов към самата Катрин и преди сладникавата любов между него и Ленчето, е имало друго момиче? Което му показва какво е човечност - нещо което той леко така поизгуби като му поникнаха зъбките. А това момиче дори го кара да спре да се храни от хора. Какво да си свикнал да живееш като звяр и да не изпитваш нищо към хората, които са ти ходеща вечеря? Къде отива вината? О, Стефчо връща се и то с пълна пара. Феновете на Стефан - това е книгата в която може да му се ядосвате и да му съчувствате до припадък!

Я да спирам с този Стефан, все пак има и други герои на които си струва да им се обърне внимание, нали? Колко от вас познават Лекси от сериала? Един, двама, трима?! Добре, стигат ми толкова. Имам добра новина за вас - тя е тук, в тази книга! Тя ще играе ролята на това да накара Стефан да не ядеш от ходещата на два крака вечеря, а и това как да бъда вампир с всичките му преимущества. Тази част ми хареса и макар за кратко да я имаше в сериала, тук в книгата ми стана доста голям фаворит от към герои от книги.

И сега, не на последно място - Деймън! Така на вниманието на тийм Деймън феновете (тези които подкрепят Деймън в книгите на Смит и в сериала). За бога Деймън забрави я тая Катрин (нищо лично мила) и си стани вампира който ти ходи да си. Трябва да си разменят ролите със Стефчо, защото ми е просто немислимо Деймън да е изнеженият и мрънкащият че е превърнат във вампир, а Стефан да е лошото момче (сори - върл фен на Деймън - на лошия Деймън).



#Мой рейтинг за книгата4 stars_thumb[2] - 4* Хареса ми, бих я препоръчал/а

#Мой рейтинг за корицата – 4 – Харесва ми.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Ревю: Началото (Дневниците на Стефан, #1) – по книгите на Л.Дж.Смит

Заглавие: Началото
Поредица: Дневниците на Стефан, #1
Автор: по книгите на Л.Дж.Смит
Издателство: Ибис
Страници: 228
Корици:
Меки
Език: Български
Размери:13x20
Дата на издаване: 2012
ISBN: 9789549321616
Цена: 10,90лв
Жанр: Фентъзи, Световна проза, Художествена литература, Преводна литература

 


~Анотация~

1864 г., Мистик Фолс, щата Вирджиния.
Братята Стефан и Деймън Салваторе са неразделни, докато не срещат Катрин – мистериозна жена, която преобръща целия им свят. Съревноваващи се за нейното внимание, двамата се превръщат в смъртни врагове, докато не откриват, че красивите є копринени рокли и ослепителни скъпоценни камъни прикриват ужасяваща тайна – тя е вампир. И има намерение и тях да превърне в такива, за да заживеят заедно – завинаги.


~За поредицата~

Базирани на хитовия ТВ сериал, книгите от поредицата „Дневниците на Стефан“ описват случилото се преди събитията в епизодите и разкриват неизвестни досега истории от миналото на братята Салваторе. Поредицата се състои от шест книги.


~Ревю~

Фенове на Дневниците на вампира, готови ли сте за поредното продължение към нея поредица?! Е, Дневниците на Стефан са готови за ревю.

Първата книга от поредицата, Дневниците на Стефан - Началото, е базирана по-скоро на сериала, от колкото на книгите от Смит. Самата поредица е написана от писател в сянка. Историята се развива от името на добре познатият на всички Стефан Салваторе - добрият брат, за който всеки фен дава мило и драго да съществува и в истинският свят толкова мил и добър човек. Да, ама - не. В тази поредица ще разберете за какви са били Стефан и Деймън преди Катрин да ги превърне. Какъв живот са водили и какво ги е променило толкова много, че сега са това което са.

Като читател на всички книги свързани с Дневниците на вампира, бях свикнала Ленчето да изказва всичко което вижда и винаги съм се чудела какво си мислят останалите герои и по-скоро Катрин в сцени. Е, сега до някъде ми се сбъдна желанието. Стефчо разказва история доста добре и ми бе доста интересно да чета от негова гледна точка историята. Плюс това живота му преди да се превърне във вампир е доста интересен.

Другото което ми хареса в тази книга (освен от историята) е начина по който са описали любимата ми героиня - Катрин. При Смит бе доста повърхностна и миличка (докато не откачи и не я убиха), а тук в Дневниците на Стефан няма начин да не я обикнеш. А това което причинява на Стефан и Деймън докато са хора е точно в нейн стил. Общо взето тези които гледат сериала, сега особено в четвъртият сезон както липсва, тези книги ще ви дойдат доста добре с доза Деймън, Катрин и Стефан, разбира се.

Като споменах Деймън - мрачен, мистериозен в стил Деймън от сериала и книгите - е, и тук е такъв и точно това прави книгите толкова, ако не е и по-добри от Дневниците на вампира. Всяка книга се изчита за 2-3 часа с почивките, а историята върви доста бързо и е интересно. Със сигурност ще ви хареса, ако са ви допаднали първите четири книги от Дневниците на вампира или пък сте фен на сериала. Препоръчвам обезателно!



#Мой рейтинг за книгата4 stars - 4* Хареса ми, бих я препоръчал/а

#Мой рейтинг за корицата – 4 – Харесва ми.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

петък, 7 декември 2012 г.

Рубрика “Ново на пазара”: Ноември

knigi noemvri

Леко така бях занемарила тази рубрика, както и всички останали, но ето че всичко се завръща с пълна сила. Ето равносметката за месец ноември – цели 18 книги!

Както винаги започваме от познатите издателства. От Ибис пуснаха “Пътеводител за посветени” от Дж. Р. Уорд и “Нощна прегръдка на Шерилин Кениън” с което до някъде залъгаха глада за четене на двете най-продавани техни поредици. От Бард и този път не пропуснаха да издадат няколко хубави книжки, като “Кралска кръв” на Даниел Ейбрахам и “Битие” на Дейвид Брин. От Егмонт пък получихме “Знакът на Атина” на Рик Риърдън и последната книга от трилогията “Сирена” – “Черни води” на Триша Рейбърн. Локус Интенс изненадват читателите си с “Влюбени ангели” на Лорън Кейт и втората книга от поредицата “Търсачът на дълбините” – “Безсънна” на Джоузефин Анджелини. СофтПрес се впускат в надпреварата с издаването на еротични романи от типа на “50 нюанса” и зарадваха ненаситните читатели с “Открита пред теб” на Силвия Дей. От Сиела получихме най-после третата част от поредицата “Стром” – “37-то пророчество” на Еманюел и Беноа дьо Сен Шама. От Колибри ни пускат “Внезапна зора” на Горан Пауъл. АртЛайн се включват в надпреварата с цели две книги – “Часът на чудовището” на Патрик Нес и “Къща на много пътеки” на Даян Уейн Джоунс. От Хермес с голяма чакане най-вече можем да си закупим “Наследството” на Кристофър Паолини. Издателство Прозорец точно на време пускат “Облакът атлас” на Дейвид Мичъл, точно преди да излезе филма по нея. И не на последно място, сравнително новото издателство MBG BOOKS пуска цели три книги за читателите си – “Паднали кралства” на Морган Роудс, “Невидимият маг” на Карън Милър и “Обединени от божества” на Джоузеф Р. Лало.

Много книги, много нещо през месец ноември, а за декември просто списъка е огромен. Колко от тях си купихте? А кои от тях бихте искали да си купите? Лично аз искам всичките, но за сега успях да си взема само половината.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

сряда, 5 декември 2012 г.

Новини: Наградите на Goodreads за 2012

Преди няколко дни излязоха резултатите от таз годишните награди на Гудрийдс. Ето ги и резултатите:

Фикшън
1. Вакантен пост - Дж. К. Роулинт (предстоящо издание на Колибри)

Мистерия и Трилър
1. Не казвай сбогом - Джилиан Флин (издателство Ера)

Исторически роман
1. Светлината между океаните - М.Л.Стеман

Фентъзи
1. Вятър през ключалката - Стивън Кинг (Плеяда)
3. Първият изповедник - Тери Гудкайнд
4. Крал от бодли на Марк Лаурънс
6. Кралицата на изменниците - Труди Канаван (MBG BOOKS)
15. Кралска кръв - Даниел Ейбрахам (Бард)
17. Душата на императора - Брандън Сандърсън
18. Поверениците на царството на феите - Тери Брукс
20. Ковачницата на мрака - Стивън Ериксън

Паранормално Фентъзи
1. Сянката на нощта - Дебора Харкнес (предстоящо издание на Бард)
6. Сенчест наследник - Ришел Мийд
7. Третият гроб отпред - Даринда Джоунс (предстоящо издание на Ибис)
19. Разплатата - Алма Катцу (предстоящо издание на Бард)

Научна фантастика
1. Дългата Земя - Тери Пратчет и Стивън Бакстър

Романс/Романтика
1. Петдесет нюанса освободени - Е.Л.Джеймс (Бард)
2. Открита пред теб - Силвия Дей (СофтПрес)
3. Преродена любов - Дж. Р. Уорд (Предстоящо издание на Ибис)
5. Веднъж изгорял ?! - Джанин Фрост (Предстоящо издание на Ибис)
10. Лотаир - Кресли Коул (Предстоящо издание на Ибис)
16. Нощ като тази - Джулия Куин

Ужаси
1. Дванадесет - Джъстин Кронин (Предстоящо издание на Локус Интенс)

Графични новели и комикси
1. Живите мъртви том 16 - Робърт Киркман и Чарли Адлърд
2. Аватар - Джен Лун Янг
3. Ледено ухапване - Ришел Мийд
4. Ш-ш-шт!- Бека Фицпатрик
13. Адски устройства - Касандра Клеър

Гудрийдс автор на 2012
1. Вероника Рот (Дивергенти) - Егмонт
2. Касандра Клеър (Реликвите на смъртните) - Ибис
3. Джилиан Флин (Не казвай сбогом) - Ера
4. Е.Л.Джеймс (Петдесет нюанса) - Бард
5. Ришел Мийд (Академия за вампири) - Ибис
9. Лорън Оливър (Делириум) - Ентусиаст
12. Даринда Джоунс (Чарли Дейвидсън) - Ибис
18. Дебора Харкнес (Аз, вещицата) - Бард
19. Силвия Дей (Открита пред теб) - СофтПрес

Гудрийдс автор на 2011
1. Касандра Клеър (Реликвите на смъртните) - Ибис
3. Вероника Рот (Дивергенти) - Егмонт
5. Дебора Харкнес (Аз, вещицата) - Бард
7. Маги Стийвотър (Вълците от Мърси Фолс) - Кръгозор
9. Лорън Оливър (Делириум) - Ентусиаст
10. Бека Фицпатрик (Ш-ш-шт!) - Ергон
13. Бет Ревис (Отвъд вселената – Предстоящо издание от изд. Колибри)
14. Лорън Кейт (Паднали ангели) - Локус Интенс
15. Рейчъл Хоукинс (Хекс Хол) - СофтПрес
16. Ришел Мийд (Академия за вампири) - Ибис
17. Джим Бътчър (Досиетата на Дрезден) - Колибри

Гудрийдс автор на 2010
1. Ришел Мийд (Академия за вампири) - Ибис
2. Касандра Клеър (Реликвите на смъртните) - Ибис

Янг Адълт Фикшън
1. Вината в нашите звезди - Джон Грийн (Егмонт)

Янг Адълт Фентъзи и Научна фантастика
1. Бунтовници - Вероника Рот (Егмонт)
2. Град на изгубени души - Касандра Клеър (Ибис)
3. Златна лилия - Ришел Мийд (Ибис)
4. Безредие - Лаурен Оливър (Ентусиаст)
6. Възходът на девет - Патрик Лор (Колибри)
17. Финал - Бека Фицпатрик (Ергон)

Детска литература
1. Знакът на Атина - Рик Риърдън (Егмонт)
6. Сянката на змея - Рик Риърдън (Егмонт)


Ако трябва да съберем колко награди обират нашите издателства, ето всичко в цифри:


Ибис - 9
Бард – 6
Егмонт - 5
СофтПрес - 2
Ера - 2
Ентусиаст – 2
Колибри - 2
Ергон – 1
Локус Интенс – 1
Плеяда - 1
MBG BOOKS – 1


Е, какво мислите за спечелилите в наградите? Колко от книгите сте чели? Ако вие трябваше да награждавате, в този вид ли щяхте да наредите книгите? Очаквам мнението ви!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

вторник, 4 декември 2012 г.

Новини: Панаир на книгата– 04-09.12.2012

От 4-ти до 9-ти декември, Националният дворец на културата ще бъде декор на множество литературни четения, срещи с автори и впечатляващи културни спектакли.

На площ от над 1000 кв. м., български и чуждестранни изложители ще представят огромно богатство от издания, предизвикващи любопитството и насищащи въображението на всеки читател.

Страна почетен гост на панаира е Унгария! Всеки ще има възможност да опознае и преживее богатството на унгарската култура чрез литературата, театъра и музиката. Специално за откриването на Софийския международен панаир на книгата, в София ще пристигне вицепремиерът на Унгария г-н Тибор Наврачич.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА КНИГАТА!

Очакваме Ви всеки ден от 10:00 до 20:00 часа


От издателство Ибис са ударили един голям списък на книгите си и техните намаления, които важат и за тези които няма да могат да посетят панаира. Ето и линк към него!


Току-що видях в страницата на издателство Арт Лайн във фейсбук, че обявяват Хепи Ауър (Щастлив час) на книгите. Което означава, че от 16:00 до 17:00 часа всички техни книги може да си закупите от щанда им с 50% отстъпка!


Според Фейсбук страницата пък на сравнително новото издателство MBG BOOKS точно за панаира на книгата са пуснали доста нови заглавия, които си струват да бъдат закупени.


От Локус Интенс пък пускат специално за панаира “Камък и флейта” на Ханс Беман.


От издателство ИнфоДар напомнят, че на 5ти декември на щанда си ще изтеглят печелившите участвали в анкетата им. Победителите ще бъдат обявени на стената им във Фейсбук профила им и в сайта им.


От СофтПрес съобщиха, че може да откриете книгите им с отстъпка от 20% до 70%.


От Колибри книгите ще се продават с 20% отстъпка! Ще намерите стойностни четива с промоционална цена от 5 лв. за брой, както и заглавия в секции 2 книги за 5 лв. и 1 книга за 3 лв.


Та колко от вас вече посетиха панаира? Какво си купихте? Колко похарчихте за това книжно богатство?


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

неделя, 4 ноември 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Ръсел Киркпатрик – автор на поредицата “Небесен огън” (02.10.2012)

От дребно, потънало в сняг селце петима мъже и една жена се отправят на опасно пътешествие, за да предизвикат мрака, изпълнят пророчество и променят съдбата на света.

В продължение на две хилядолетия Каннуор, Неумиращият Рушител, Повелител на Брудуо, е подготвял отмъщението си срещу Най-възвишения.

Успял да избяга от тъмницата на Рушителя, Манум се завръща у дома, ала тогава той и съпругата му биват отвлечени. Синовете им Лийт и Хал се впускат подир тях, придружавани от малка група съселяни, с които да освободят пленниците и предупредят сановниците за неизбежната война.

Ала не всички от Компанията са на мнение, че подобна малка групица може да промени нещо… или че някой ще обърне внимание на предупрежденията.

Но първо, кой е Ръсел Киркпатрик?

Ръсел Киркпатрик, роден пред 1961 в Христчърч, Нова Зеландия, е лектор по география и писател. Има степен професор по география от Университета Кантебъри и в момента преподава в Университета Уакайто в Хамилтън. Работил е шест проекта за атласи и в момента работи по седмият си (атласа на Бахрейн). Написал е две фентъзи трилогии - Небесен огън (издава се в България от издателство MBG BOOKS) и Обвивка. Киркпатрик е спечелил две награди Сър Джулиъс Вогел (Новозеландски награди за научна фантастика и фентъзи) за най-добра книга за възрастни - Пътят на отмъщението (книга първа от трилогията Обвивка) през 2008 и Тъмно сърце (книга втора от трилогията Обвивка  през 2009.

Превод на биографията: Vampire Lady (Мимс)

“В земята пламък се крие” е втората книга от трилогията „Небесен огън”. За мен, тази втора част има по-бърз подход и по-силно отношение при употребата на думи. Мислите ли, че писането ви се е променило по някакъв начин, след „През лицето на света”?
Писането ми определено се е променило, поради много причини. Първо, винаги съм планирал трилогията да има деликатно начало и да ускоря темпото във втората книга. По-малко описание, повече охарактеризиране и действие. С книга 3, историята продължава. Второ, „В земята пламък се крие” премина през много повече взискателен и приятен редакционен процес. Представях си как редактора на издателя преглежда първата ми книга и изважда някои части от прекомерно снизходителната география, както да се справи със склонността ми да използвам наречия. Обаче, по множество причини това не се случи толкова успешно, колкото ми се искаше. Затова наех независим редактор, Давина Маклеод от Малбърн, да ми помогне с „В земята пламък се крие”. Мисля, че постигнатата сбитост, се дължи в голяма част от работата й. Редактора Харпър Колинс, назначен на тази длъжност за тази книга, също помогна за съкращаването й. И трето, научих доста неща през последните две години от приятели писатели и събрания. Надявам се да продължа да се подобрявам.

Имало е времена, по време на двете книги, в които съм искала да ударя героя ви, Лейт, и да му кажа да порасне. Като автор, чувствали ли сте се по този начин към него?
Възхищавам се, че се чувствате така спрямо него, което ме кара да вярвам, че съм успял в това, което исках да направя. Имам двама тийнейджъри и самият аз бях такъв едно време. Мисля, че Лейт представлява много от това, което бях аз и онова, което съм забелязвал, да бъдеш определен вид тийнейджър. Имайки предвид, че главната тема е за порастването, исках той да е герой с всичките си недостатъци.

Интересно, получавам доста имейли от хора, питайки ме дали могат да зашлевят Стела и да я събудят. Отново, възхитен съм. Лейт и Стела трябва да се контастират помежду си. Те трябва да влязат в зрялата възраст, минавайки по много различни маршрути. Бъдете сигурни, няма да останат толкова хленчещи и обсебени от себе си завинаги. И двамата порастват преди края на историята.

След като „През лицето на света” бе издадена, вие сте били в Австралия и сте говорили на два конгреса, „Конфлукс” в Канбера и „Континуум” в Мелбърн. Как се чувствахте, като за първи път трябваше да се изправите в стая пълна с фенове на фентъзи жанра?
Бях много развълнуван, всъщност. Имаше време, когато говорих пред публика, като учител и лектор, но за първи път можех да говоря за предмета, който обичам най-много. Също помогна, че в стаята имаше няколко хора, с които кореспондирах около повече от година и току-що бях видял. Бяха много подкрепяща група.

Мислите ли, че опита ви като учител, ви е помогнал на конгресите?
Вероятно помощ и пречка. Свикнал съм да звуча властно, но да бъда честен, беше много по-важно да науча, отколкото преподам на двата конгреса. Затова трябваше да опитам да говоря по-малко и слушам повече, да задават повече въпроси на които да отговарям. Не съм сигурен до колко съм успял. Но научих много в „Конфлукс” и „Континуум”, препоръчвам това изживяване на всеки.

Какъв беше най-трудният въпрос, пред който се изправихте?
Не толкова въпрос, отколкото аргумент. Изникна по време на беседата в „Конфлукс”. Един господин възрази на изказването ми, че географията на Толкин, колкото и величествена, е неприемлива. Той оспори изказването ми, че Мъгливите планини са необикновен континентален планински обхват (само 40 мили широки, в сравнение със стотиците мили широчина, обикновено наблюдавани при континенталните планински обхвати) е неуместно, защото Валарите са направили планините. Имахме интересна дискусия, и двамата вероятно пропускайки гледната точка на другия. Наслаждавам се на такива дебати при публични лекции, толкова дълго, колкото да не отегчи публиката.

Какво бе чувството да бъдете обявен за „Фентъзи Крал” в „Конфлукс”?
Не оправдах надеждите, разбира се. Организаторите бяха много мили да ме включат във викторина с гиганти като Саймън Браун, Гарт Никс, Шон Уилямс и Ричард Харланд. Аз не съм „фентзъ крал”. Една книга просто ми предоставя достъп в двореца. Сега съм незначителен придворен, отдавайки почит на истинските крале и кралици на фантастиката – надявайки се един ден да пиша толкова добре, че да заема мястото си на трона. Хм, масивна метафора. Но съм достатъчно реалистичен да знам, че имам много да уча. Първото ми сериозно усилие, като писател, го публикуваха, затова сега се уча публично!

Светът ви е толкова подробен и изглежда толкова естествен, включително различните раси, всеки със своята митология. Ще заложите ли бъдеща история във Фалта, след като приключите с трилогията „Небесен огън”? Или предпочитате да изградите нови светове?
Започнах нова трилогия. Не е насочена към Фалта; не възнамерявам да се връщам там, за друга поредица. Следващата трилогия е в същия свят, просто не на същия континент. Може дори да забележите подобни имена по някое време. На беседата споменах, че съм облекчен, че поредицата е написана. Сега когато героите приключиха пътешествието си в моя свят, мога да отида и поиграя с всякаква намеса!

Намираш ли хората да се отнасят с теб различно, сега като си преуспял, най-продаван автор?
Не съвсем. Единствената промяна която усещам е при някои познати, които може да си мислят, че ще ги пренебрегна, сега когато съм богат и известен. Хах! Толкова съм известен, че семейството ми понякога си спомня името ми. Честно, няма слава и съвсем малко късмет в това писание, поне засега. Въпреки многото забавление.

И накрая, по какъв начин се промени живота ви, след като „През лицето на света” бе издадена?
Предполагам, че най-голямата промяна е прибавеното напрежение. Непрестанно мисля за невидим читател, който се навежда над рамото ми, сканирайки това, което съм написал. „Какво мислиш за това?”, питам аз… и трябва да си представя отговора. Заедно с този натиск, сега е времето да подобря писането си. Искам да стана по-добър в това, много по-добър. Затова предполагам, писането много повече завзема мислите ми, отколкото преди.


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

събота, 3 ноември 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Иън Ървайн – автор на поредиците “Взор през огледалото” и “Кладенецът на времето” (25.09.2012)

Тиан, самотна работничка в манифактура, обработва поредния кристал, когато започва да получава странни видения. Кристалът събужда таланта ú в геомагьосничеството, най-силното от Тайните изкуства, но и най-пагубното. Магия, която съюзниците и враговете на човечеството са еднакво неспособни да контролират. Изкуство, смъртоносно за дръзналия да го използваСлед фалшиви обвинения в саботаж от страна на нейната съперница Ирайзис, Тиан поема към своя нов живот. Скоро е пленена от чуждоземния лайринкс Райл, който планира да я използва в смъртоносни експерименти… за да преобразява плът. Единствено геомагьосничеството може да я спаси. Борейки се да контролира собствения си талант, Тиан поема към Тиртракс, най-високият връх в Трите свята. Водена от своите видения, там тя се среща с истински кошмар…

Но първо, кой е Иън Ървайн?

Иън Ървайн (на английски: Ian Irvine) е австралийски писател и океанолог. Иън е роден в Батхърст, Нов Южен Уелс, Австралия през1950 г. Той учи н колежа Шевалиер, а по-късно в университета в Сидни, където получава бакалавърска степен по естествени науки. След това Йън Ървайн получава докторска степен по океанология. През 1980-те години той предприема няколко експедиции до Суматра, които след това допълват идеите му за книгите, които пише.

Бихте ли казали малко за себе си и детските си книги?
Иън: Първо, започнах без никакви намерения да ставам писател, въпреки че в ранните си години „поглъщах” книгите. В училище бях наистина заинтересован от науката и прекарах трудовия си живот, като консултантски учен, проучвайки замърсяването на водите и моретата. Тогава, преди 25 години, изпитах силна нужда да пиша и започнах да пиша епична фантастика. По това време тази работа евентуално бе публикувана, превърна се в огромна 11 серийна поредица (досега!). Беше бестселър в Австралия и Великобритания, бе публикуван в много други държави и езици. Може да прочетете за това тук. Първите глави от всичките ми 27 книги и някои по-кратки творби, можете да прочетете тук.

Тези дни пиша по цял ден, въпреки че все още върша част от моята научна работа, просто за разнообразие. Също съм написал 12 детски книги, последната ми поредица е „Grim and Grimmers”, квартет от хумористични фентъзи романи за 9 годишни и нагоре (въпреки че доста възрастни й се наслаждават). Никога досега не съм писал хумористична фантастика, затова приемам тази поредица, повече като предизвикателство – ами ако съм написал книгите и не са били забавни?

Но рецензиите бяха мили и трябва да кажа, че тези книги са най-забвните, които съм писал. Може би, защото, за първи път, се отпуснах и свързах с дивата си и шантава страна. Книгата, която току-що бе публикуване е „Grim and Grimmers 4, Гибелната кралица”, която бе най-забавната от всички. Кориците на книгите, рецензиите, бележки към книгите, първи глави и други четива могат да бъдат видени тук.

Знам, че пишете книги, които са за малките читатели. Какво правите, за да допринесете за това?
Иън:
Започнах с недостатъци, но симпатичен герой, давайки му/й голям проблем на лошо място, тогава запазих смеха и приключенията прииждаха до самия край, което винаги е било обрат или два. В „Grim and Grimmers” герой е Неудобния Айк, който е добронамерен, но безполезен във всичко, освен в рисуването.

Айк случайно е предал Принцеса Аврора на злата Кралица на смъртта, Емаджика, тогава той е пленен и окован за пазач дяволче, на име Нуки, който иска да изяде черния дроб на Айк. С помощта на умна, но и безразсъдна крадла, Мели, Айк успява да избяга и те тръгват да спасяват принцесата. Но Кралицата на смъртта краде деца от Grimmery за колекцията си. Тя се къпе в техните кошмари, за да се облекчи от своите и има един кошмар, който иска най-много – този на Айк.

Какви съвети имаш за родители, които искат децата им да обичат да четат?
Иън:
Първо, четете им от ранна възраст. Мама ни четеше, когато бяхме много малки, после татко пое до 10 или 11 годишна възраст и ние правим същото с нашите деца. Четенето на децата ви е важно, защото това ги учи за историите и приказките. Без тях, някои деца никога няма да се насладят на четенето, не защото няма уменията, но защото никога не са навлизали във въображаемия свят, когато са чели. С други думи, приказката не означава нищо за тях.

Какви съвети имате за младите писатели?
Иън:
Най-важното нещо, което ви трябва е решителност, защото е невероятно трудно да те публикуват и също толкова трудно да си изкарваш прехраната, щом веднъж са те публикували. Много хора са добри в писането, но това не е достатъчно да преуспееш. Това което има значение е, че си твърдо решен да научиш за разказването на истории, независимо колко време ще отнеме и колко много разочарования ще ти се изправят по пътя. Мисля, че повечето хора могат да се научат, ако са подготвили достатъчно време и усилия в това, и вярвам, че такива хора ще бъдат публикувани.

Писането е забавна или трудна работа? Какво е любимото ти нещо, при писането на детски книги?
Иън:
По малко и от двете. Пиша по цял ден от 12 години и се старая в писането си, около 60 часа на седмица повечето седмици и повече, когато крайният ми срок наближава. Писането е трудно и обезсърчаващо, без значение колко добре върви на единия ден (или една книга, ако има значение), на следващия ден и следващата книга, започваш отново от нулата. Първо записките са особено разочароващи, защото без значение колко планиране съм направил за една книга, никога не ти се струва истинско, докато не стигна до края на първата част и прочета това, което съм написал. Но казвайки това, това е трудна работа, която обичам. Това най-хубавата работа в света.

Харесва ми да пиша за деца, защото мисля, че те основно търсят добри, силни приказки, за приятни, правдоподобни герои и това е вида книга, която харесвам да чета. И пиша.

Собствените ти деца обичат ли да четат? Какъв жанр книги харесват?
Иън:
Имам четири деца и те всички обичат да четат, въпреки че всички са пораснали и са напуснали дома си от известно време. Когато бяха малки харесваха обичайните книги – Др. Сюс, „The Berenstain Bears” и така нататък, а когато станаха по-големи, Роалд Дал, „Хобитът”, „Goosebumps”. В тийнейджърските си години, четяха много фантастики – дори смея да го кажа, някои от книгите ми – въпреки че не мисля, че са им били от любимите.


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

неделя, 28 октомври 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Т.А.Барън – автор на “Изгубените години” (18.09.2012)

Бушуващото море изхвърля едно момче на брега в древен Уелс. То е почти мъртво и няма спомени, име или дом, но желанието да открие кой е и да научи истината за тайнствените си сили го отвежда в чудна вълшебна страна. Там момчето разбира, че съдбата на тази земя и онова, което търси, са необяснимо свързани.
„Роман, пропит с вълшебство.“ — Ню Йорк Таймс
„Изключително начало... едно увлекателно и дълбоко лично приключение.“ — Лойд Аликзандър

Но първо, кой е Т.А.Барън?

Т.А. Барън отрасва на ранчо в Колорадо и пътува много като стипендиант на „Роудс”. Напук на мечтата си да стане писател, не намира никого, който иска да публикува първия му роман. Присъединява се към бизнес-предприятие, като в крайна сметка става президент – и решава да опита отново. През 1989 г. изненадва партньорите си и се мести обратно в Колорадо, за да стане писател и природозащитник. Оттогава е написал над двадесет ентусиазирано приети романа. Много от творбите му са се превърнали в международни бестселъри.
Печели наградата „Наутилус“, която се връчва на книги, вдъхновяващи по-добър свят, както и много признания от Американската библиотечна асоциация и Международната читателска асоциация.
През 2000 г. Основава национална награда, за да почете изключителни млади хора, допринесли за общността си или околната среда - наградата „Глория Барън” за Млади герои, която се връчва всяка година на двадесет и пет одухотворени, активни в обществото млади момчета и момичета. Когато не пише или не изнася лекции, Т. А. Барън участва в много комисии, включително в управлението на университета Принстън, където помага за създаването на Принстънския институт за околната среда и Обществото за дивата природа – от което Барън получава най-високото отличие за защита на природата.

Често ме питат, защо съм избрал да пиша за „Мерлин” – особено преди да стане най-великият магьосник на всички времена, когато бе само една проблемно момче, прераствайки към невероятните си сили, с никаква идея за величественото си бъдеще, като легендарния магьосник на Камелот. Разбира се, той е удивителен герой, пълен със изненади, някой, който е предречен да живее назад във времето, променяйки се (или бъдещия му ученик, Артур) в каквото и да е създание, което си избере. И разбира се, той е някой, чиято мъдрост в крайна сметка израства като много от недостатъците му, мрачната му страна, от неговите добродетели и мечти.

Но когато започнах да пиша за него – преди 18 години и 12 книги, книгите бяха преведени на 15 езика – знаех, че става нещо повече. И дори сега съм по-убеден. Какво бе това мистериозно, завладяващо качество в този млад мъж? Какво ме накара да искам да оставя всичко настрани, за да слушам неговата тайна история и бъда негов писател?

Всичко започна с един сън. През 1993, сънувах за момче, полуудавено и едва живо, изхвърлено на брега на един странен скалист бряг. Той бе слаб, отвратителен и ужасно объркан. Да не споменавам напълно изгубен и самотен. Но беше и нещо друго: момчето, което някой ден щеше да бъде наречено Мерлин, древен магьосник, който вдъхнови истории по света над 1500 години.

Сега, с публикацията на красивото ново издание на сагата „Мерлин” – 12 книги, които започват с това самотно, полуудавено момче и ще го последват през многото му магически приключения в Fincayra и Авалон – го опознах много добре. Той сега е приятел, истински довереник и също взискателен учител.

И дванадесетия и последен том, „Мерлин: Книгата на Магията”, ми дава особен смисъл на завършване. Това илюстрирано съкровище е наистина кулминация от приказките на Мерлин. Изпълнени с карти и красиви картини, разкрива тайните на близо 150 удивителни, чудати, ужасяващи и чудати герои в сагата „Мерлин”. В страниците си, може да научите учудващи неща, като ужасяващата тайна на Обитаваното тресавище. Единствения страх на Авалон, най-великият войн. Невероятните навици на девет вида феи. Произхода на всички магически съкровища. И истината за изгубените крила на Мерлин.

Всички тези неща – и още – събират тази нова книга. И познайте какво? Всички тези тайни идват от моите начални, ръчно написани бележки, които съм запазил през тези 18 години. Надявам се, че ще се забавлявате с тази книга, колко и аз… и да открият много изненади!

Затова защо съм избрал да пиша за Мерлин? Повече от всичко друго, е любовта му към природата. Докато учи езикът на дърветата и реките, лети като ястреб, чува тътена на древните камъни и бяга грациозно с елена – той открива, че природата му е най-добрият приятел. Неговия истински лечител. Неговият основен източник на магия и вдъхновение.

И ето най-хубавата част: след всички тези приключения, всички тези книги – и сега се прави филма – магията на Мерлин е по-силна от всякога!

Можете ли да усетите магията?


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика “На гости ни е…” – Майкъл Дж. Съливан – автор на “Конспирацията за короната” (11.09.2012)

Не древно зло, което да бъде унищожено или орисан на величие сирак… просто двама мошеници на грешното място, в грешното време. Циничният крадец Ройс Мелбърн и неговият партньор, бивш наемник Ейдриън Блекуотър си докарват добра печалба, изпълнявайки опасни назначения за дребната аристокрация… до момента, в който са наети да откраднат меч и открият, че са обвиняеми за убийството на краля. Започналото като проста приказка се разраства в зашеметяващ епос, разкриващ конспирация, доста по-широкообхватна от простото завладяване на малко кралство — древна мистерия с дастатъчна мощ да поваля империи и заплаши съществуването на човечеството.

Но първо, кой е Майкъл Дж. Съливан?

Майкъл Дж. Съливан (на английски: Michael J. Sullivan) е американски фентъзи писател. Роден в Детройт, щат Мичиган. Автор е на шестокнижието „Откровенията на Ририя“ – поредица, написана за страдащата от дислексия негова дъщеря.

Какво бихте казали, че е най-интересната ви чудатост при писане?
Майкъл: Не знам дали някой ще го намери за интересно, странно може би – и знам, че жена ми бе леко шокирана, когато разбра, но когато започвам мое произведение, или заседна на текуща работа в прогрес, отивам да се разкарам (някъде на уединено място) и провеждам на глас разговор със себе си. Действителност играя роля на двама човека. Един, който ми задава въпроси и друг, който отговаря на другия… и както казах, трябва да е на глас, иначе подходът няма да достигне същият резултат. Мисля, че някой, който знае повече за анатомията на мозъка, ще може да обясни защо е така… по отношение на някаква връзка между вербалната функция и творчеството, а един психиатър може да изрази друго мнение по въпроса… но за добро или лошо, това ми действа.

Ако бяхте заточен на необитаем остров за една година, кои 5 романа щяхте да искате да имате при вас?
Майкъл:
Веднъж ми зададоха такъв въпрос, но интервюиращият каза по-скоро „книги, отколкото романи, а аз казах, че бих искал „Как да оцелееш на необитаем остров”, която може да ти отвори някои вратички. Предполагам, че такива книги няма да имам проблем да препрочитам отново и отново, всъщност има няколко истории, които наистина съм препрочитал.

  • „Хари Потър”: Може ли да измамя и определя поредиците, като една? Чел съм и съм препрочитал всяка една от тези, всеки път когато излезе нова и правейки го, открих малки подробности, които правят по-приятно препрочитането. Нещата, като пристигането на Хагрид, в книга едно, с мотора на Сириус Блек. Моите книги имат такива „великденски яйца”, които да забавляват хората, които препрчитат.
  • „Властелинът на пръстените”: Тази книга винаги ще има специално място в сърцето ми. Това бе първата книга, която ме накара „да искам да чета”,след като я приключих и не намерих нищо подобно на нея, започнах да пиша. Все още ми харесва да се сблъсквам с Фродо и Сам, и другите в тази книга, сякаш са „стари приятели”.
  • „Хълмът Уотършип“: говорейки за „стари приятели”… препрочитал съм книгата на Ричард Адамс няколко пъти и все още харесвам връзката между тези зайци. Наистина харесвам това, как всеки герой е уникален и наистина искам да съм сред бандата зайци, в търсене на ново място, което могат да нарекат свой дом.
  • „Сблъсък”: Също притежава чудесни герои (може да забележите тема, започваща да се изгражда). Някои от вечните ми любимци: Ник Андрос, Том Кълън, Стю Редман, Майка Абигейл и Фран Голдсмит. Ако трябва да преживея апокалипсис, то бих искал да съм с хора, като тези.
  • „Откровенията на Ририя”: Сега, преди хората да ме пропъдят, заради крещящата самореклама или обвинят в това, че имам много идеи, нека обясня. Написах тези книги, за да пасна с моите предпочитания, като ръка в ръкавица. Те са „точно” от вида, които обичам. Имало е времена (по време на редактиране), когато не мога да се насиля да погледна към тях отново. Но от време на време, поглеждам нещо в тях и откривам, че пак ги препрочитам. Когато проектираш нещо „перфектно за теб”, не е учудващо, че „Аз” ще го харесам… факта, че има „други”, това го прави голяма изненада.

Ти от кой тип писатели си – от онези, които планират сюжета или от онези, които сядат и пишат, водейки ги сюжета?
Майкъл:
Определено от онези, които планират сюжета, макар че имаше време, когато бях от онези, които сюжета ги води, но открих, че губя изключително много време, като вървя по път, който не ме довежда до никъде. Това не означава, че съм толкова скован, че да не си позволявам да откривам случайно интересни неща. Сякаш планираш пътешествие и планираш в кои градове ще спреш, за да хапнеш, или да преспиш през нощта, но ако пътешествам и нещо, което изглежда интересно, тогава аз изучавам докъде може да ме отведе това.

Обикновено прекарвам шест дни в седмицата в писане и един ден за „мислене”. Това са дните, в които проучвам пътят напред и определя, дали трябва да коригирам контура, колкото е възможно. Донякъде важи и от героите. Имам герои, които отказват да отидат там ,където искам и трябва да се слушам в тях – те винаги са прави. Тогава има герои, които са получили повече „време пред екрана”, тъй като са се оказали толкова забавни, когато съм започнал с тях. Затова предполагам, че съм по-малко и от двете… но използвам контура, като основа.

Опиши „Откровенията на Ририя” в 140 букви или по-малко.
Майкъл:
Двама невероятни герои са уловени в поредица на ескалиращи приключения, изпълнена с обрати, хумор, сцени стоплящи сърцето и трогващи сърцето.

Какво те вдъхнови да напишеш „Откровенията на Ририя”?
Макъл:
Уоу, дългия или краткия отговор. Ще опитам с „каквото пасне”. Бях написал за повече от десетилетие, предимно литературна фантастика, където съм се трудил върху внимателното съчетание на думи, повече отколкото за самата история. Станах доста добър в това, но не се забавлявах, нито получавах издателски предлагания, затова приключих с творческото писане. Когато дъщеря ми (която бе тогава на тринадесет) се бореше с четенето (тя страда от дислексия), аз й купих „Хари Потър”. Тя не я прочете, но тогава аз го направих, припомни ми колко забавно може да е едно добро приключение с приятни герои. Реших да напиша приказка за Сара, без никакви намерения да я издавам. Затова се върнах към идеята, която се въртеше в главата ми, дори преди да спра с писането. Затова предполагам, че е било комбинация от връщане към фантастиката (която на първо място ме накара да се влюбя в четенето), дъщеря ми (за да й дам нещо, което с радост да чете) и Роулинг (която ми напомни, колко забавна може да е една история).

Какъв вид проучване направи за „Откровенията на Ририя”?
Майкъл:
Беше базирано върху Средновековна Европа, сцени, вариращи от изтънчения живот в замък, до кораби в открито море. Проучих всичко за дрехите, храната, костюмите, бойните техники, доспехите, боевата техника и така нататък. Но е измислен свят, затова съобразих да взема това, което исках, да обединя неща, които никога не са съществували заедно и създам свят, който следва правилата, които исках.

Развих 8000 години история за света на Елан и повечето от проучванията ми дойдоха наум откакто се помня (а аз съм алчен за история). Но по-голямата част от това остава незабелязано, като проучване и изграждането на един свят, не бива „да ти се навира в лицето”. Следвам правилата на айсбергите и напускането на голяма част от него под водата. Определяйки колко от това да разкрия, до каква степен е „опънато въжето” и определено ще има някои, които мислят, че е твърде прекалено, други твърде леко и надявам се достатъчно такива, които го намират за „достатъчно”.

Един от най-тежките моменти е в „Бурята Емералд”, защото част от нея е на кораб. Исках да съм сигурен, че разкривам достатъчно от проучването, за да докажа, че не само съм „импровизирал”, но и не съм искал да отегча читателите с факти, относно плаването, които не са били необходими да отбелязвам.

„Откровенията на Ририя” е съставена от 6 книги. Четох, че поредиците са проектирани, като телевизионни серии. Как се тълкува това за книгите ви?
Майкъл:
Това, което имах предвид с това е, че съм написал „сезон” (поредицата), където има мистерии и разкриваш малко повече, в малки количества, за миналото на някой, но всеки „епизод” (всяка отделна книга) си има свои противоречия и решения. Не исках просто да „спра” при определен брой страници и насиля хората да четат следващата книга, за да разберат края на предната. Моята цел винаги е била да напиша книги, при които хората ще „искат” да прочетат следващата, отколкото да бъдат заложници.

Написах всичките книги, преди да издам която и да е от тях, това ми позволи да наглася по-ранните книги, когато ми хрумне някоя идея по-късно. Това също ми позволи да структурирам поредиците някак необикновено. Съставих първите книги да бъдат умишлено леки и следователно най-тънки. Направих това, така че всяка следваща книга да бъде по-добра от предната и сериите ще се изградят с времето. Повечето поредици работят на обратния принцип, те започват с много тежест, така че не може наистина да се опознаеш и социализираш с героите. По моя начин, може да се окаже, че след първата книга не са напълно развити… защото не са, но ще са, след края на поредицата. Това може да не е „умният” начин, по който да действаш така с неща, както могат да кажат някои хора по-рано. Но когато писах книгите, нямах намерение да ги издавам и няколкото приятели и семейството ми, които бяха избраната ми публика, чуха част от поредицата, бях сигурен, че ще я прочетат до края.

С кой герой е най-лесно да се пише и защо? А с кой най-трудно и защо?
Майкъл:
Ройс и Хейдриън (двата мъжки водача) са много лесни за писане. Особено закачките помежду им, които много хора казват, че е една от причините да ги харесват толкова много. С „тях съм” от толкова дълго време, че някак си идва много естествено и във всяка ситуация знам как ще реагира който и да е от двамата.

Най-трудно вероятно е с Мерик Мариус. Той е описан като гений, който винаги мисли с няколко крачки напред и изгражда много сложни планове, които могат да бъдат доста претенциозни. Правейки го толкова устремен, не е толкова лесно. Не исках да прекалявам, но той накрая се оказа господарят манипулатор и ми отне известно време, за да сглобя някои парченца, така че да е толкова умен, колкото исках да бъде.

Кой/и герой/и в „Откровенията на Ририя” те изненадват най-много?
Майкъл:
Вероятно Майрон, който в първата книга е доста предпазлив, срамежлив и всичко онова, което е един наивен човек, който допринася някои доста добри комични моменти. Понякога също допринася и крайно трогателни сцени, по подробно сцената с „дървото на катериците” в първата книга, „Конспирацията на короната”.

Оставих Майрон от втора книга до четвърта и когато следващият път го срещаме, той е прераснал в някой доста забележителен. Трансформацията му го прави почти незабележим, защото е толкова в мир със себе си, света и Бога, който боготвори, че абсолютно не изпитва страх. Той е разцъфнал в удивително човешко същество и ми се иска всеки един да намери такова задоволство в живота си, както направи Майрон.

Какво следва?
Майкъл:
Всъщност съм написал три книги, след като приключих „Откровенията на Ририя”. Едната е самостоятелна градска фантазия, за обикновен човек, който несъзнателно получава силата да създава, или прави нещо, което не си е представял. Проблемът е, че силата е необходимо средство срещу друго противниково лице и са добре тренирани с използването на силата, затова главният ми герой е доста не на място. Ето и кратко резюме:

„Двама противникови личности притежават безгранична магия, осигуряваща баланса на Вселената. Неочаквана смърт предава тази сила на неподозиращ случаен свидетел, който няма представа за последиците от новопридобитите му способности.”


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика “На гости ни е…” – Даниел Ейбрахам – автор на “Пътят и дракона” (04.09.2012)

„Тук има всичко, което аз търся в едно фентъзи!”

Джордж Р. Р. Мартин.

Героичните дни на Маркъс са останали в миналото. Той знае от опит, че дори в най-малките войни умират хора. И когато отрядът му е мобилизиран в редовете на една обречена армия, е готов на всичко, за да избегне войната, в която не желае да участва. Дори ако за целта трябва да предприеме някои крайно необичайни стъпки.

Ситрин е сираче, повереница на банкова къща. Задачата й е да прекара контрабандно богатството на цял един град през зона на бойни действия, като скрие златото и от двете враждуващи страни. Ситрин познава отлично тайните на банковото дело, но търговските стратегии не могат да я опазят от мечовете.

Гедер, единствен наследник на благороднически дом, се интересува повече от философия, отколкото от майсторството на меча. Пълен лаик на бойното поле, той бързо се превръща в пионка на политическата сцена. Ала бъдещето му крие изненади.

Няколко падащи камъчета могат да предизвикат свлачище. Дребна дрязга между Свободните градове и Разсечения трон бързо излиза от контрол. Нов играч се надига от дълбините на историята и раздухва пламъците, които ще тласнат целия район по пътя на дракона – пътя на войната.

„Добре дошли при Даниел Ейбрахам. Ако за пръв път се срещате с него, завиждам ви, защото ви предстои едно незабравимо пътешествие.”

Хуно Диас, носител на наградата „Пулицър”

Но първо, кой е Даниел Ейбрахам?

Даниел Ейбрахам (на английски: Daniel Abraham) е американски писател на фантастика, който живее в Албакърки, Ню Мексико. Разказите му имат множество публикации и са включвани в антологии. Неговата новела Flat Diane е номинирана за Небюла, а The Cambist and Lord Iron: a Fairytale of Economics е номинирана за Хюго и Световна награда за фентъзи.

„Пътят на драконае първата книга от поредицата „Кинжалът и монетата” – може ли да кажете на читателите за какво се разказва?
Даниел: Това е епична фентъзи поредица, която заема колкото от Дороти Дънет, толкова и от Толкин. Става въпрос за война, любов, истина, убийства и дракони.

До каква степен „Дороти Дънет”?
Даниел: Дороти Дънет е една от недооценените майстори на историческите романи и фантастики. Тя и Тим Паркс бяха хората, които ме убедиха, че частта със средновековието е едно мощно нещо. Плюс това, прочетох книгата й „Къщата на Николо”, повече пъти, отколкото другите неща, които имам.

Съгласен ли си, че е честно да опишем „Пътят на драконите”, като класическа епическа фантастика, с елементи като в средновековния свят, наследството на отдавна минало пробуждане, пътешествие – заглавието дори се отнася за дракони! Какво те доведе до тази много традиционна приказка?
Даниел: Първата епична фентъзи поредица, която написах – „The Long Price Quartet” – бе изградена на това, да няма нищо общо което съм виждал в този жанр. Различна обстановка, необикновена структура и история, която да е необикновена. Много съм доволен как се получиха на тези книги. И като съм бил там, исках да се върна към нещата, които са основните предимства на епичната фантастика и да видя как тези уроци, които научих на границата на жанра, могат да се приложат към тези проблеми и отношения. Това звучи малко претенциозно сега като го кажа на глас. Бях потопен в това, защото това ме кара да се влюбя в жанра, като читател и исках да се насоча към това.

Ще обясниш ли малко повече как се чувстваш, сега като си приложил различна гледна точка към традиционния Черен лорд?
Даниел: Преди няколко години бях на конгрес с Тим Пауърс. Той бе говорител, а аз слушател. Той каза, че иска не само злодеите да бъдат победени. Той искаше да са унижени и разрушени. Аз не. Аз искам моите злодеи да бъдат разбрани и, ако е възможно, да им бъде простено. „Кинжалът и монетата” има своя Черен лорд, издигането към власт и нещата които идват от там, са главни за книгата. Но той не е от вида безлична нечовешка сила „Аз съм зъл, защото така пише в сценария”, която има в Саурон. Той е състрадателен. Харесвате го. Виждате радостта, когато той поема нещата, страха, който го подлудява и дребнавостта.

Писателите а също читатели – затова кои са нещата които те „задействат”, когато четеш фантастики? Как подхождаш, когато ги включваш в собствените си книги?
Даниел: Повечето читатели, писателите са крадци. Бях много внимателен, когато планирах тази поредица, да взема всички неща от фантастиката, които ме презареждат и да ги поставя на едно място. Епичната фантастика е, така мисля, жанр, относно война и – в най-добрия случай – противоположността на войната. Има много фантастики, които са победоносни, но онези, които наистина траят, са открито мрачни. „Властелинът на пръстените” бе обемиста епична фантастика, относно разоръжаване и цената, която човек плаща за войната. „Песен за огън и лед” е сред другите съчинения за безсмислието на войната. Аспекта, който вложих в „Камата и монетата”, е начина, по който историята на войната, било то пропаганда или история, изпреварва самата война. Това е в голям мащаб. Нещото, което ме връща обратно и обичам в книгите, са героите. Затова населих тези книги с герои, с които харесвам да прекарвам време. Но предполагам това е истина във всеки жанр.

Кои са героите в „Кинжала и монетата”, с които най-много обичаш да прекарваш време? И защо?
Даниел: Всички ги харесвам. Но по различни причини. Харесвам Маркус Уестър, защото има толкова много от добрите черти. Харесвам Ситрин, защото тя често мисли за икономика, сила, как слагаш цени и продаваш дрехи, неща, които наистина намирам за заплетени. Харесвам Доусън, защото той е напълно против за всичко, в което лично вярвам и е толкова влюбен в жена си, че така или иначе го харесвам. Харесвам Гедър Палиако, защото той е един вид герой, който приемам изцяло за предизвикателство. И ето я и Клара. Написах цяла книга след „Пътя на дракона”, за да прекарам голяма част от времето си с нея и тя вероятно ми е любима. Засега поне.

Едно от нещата, които ме впечатли в по-старите ти поредици, „The Long Price Quartet” , бе как толкова добре си описал женските героини. Амат Куан и Идан Мачи особено се открояват за мен, но има още много. Затова не можах да не отбележа, че по отношение на главните герои, има в действителност само един, Ситрин, в „Посоката на кинжала”. Звучи сякаш Клара ще навлезе повече в нещата, но в тази книга все още заема малка част. Този подход беше съзнателно решение от твоя страна, или по някакъв начин задвижен от сюжета?
Даниел: Клара Калиам е един от онези главни герои, които наистина имат сравнително малка роля в първата книга, което е винаги рисковано с тези дълги, многотомни истории. Тя е извънредно важна и главна героиня, но няма да я виждате толкова често, колкото в „Кръвта на краля”. Тогава от там нататък, ще има толкова главни женски герои, колкото и мъжки. Това бе умишлено.

За второстепенни герои, всъщност не исках Ситрин да е заобиколена от много жени. Не се бях замисля, докато не ме попитахте, но част от онова, което правя историята й интересна за мен, е чувството на уязвимост и изолация, нарастващи в сила и взаимност. Все още сме на първата част от поредицата, затова уязвимостта и изолацията са повече като съчетание.

Интересното нещо, относно книгите, което съзнателно не съм планирал, е чилосто на мъртви майки. Двама от главните герои – двамата най-важни герои – са изгубили майките си много млади и в двата случая виждам, че тази загуба е оформила същността им.

Казвайки, че „тази загуба е оформила същността им”, относно двамата главни герои – можете ли да обясните малко повече за това?
Даниел: Ситрин е момичето в центъра на банката, и нещото, което я прави индивидуална и пленителна, е начина по който анализира всичко с икономически термини. Където другите хора са израснали с родители, тя е имала търговец и манипулатор. И това, което й е дал не е любов, а умения за преговори, психическо въздействие и умения в търговията. Мисля, че ако имаше майка, която да й служи като пример, тя щеше да е напълно различен човек.

Гедър Палиако е израснал с баща си, но не и с такъв, който е особено насърчителен. Виждам го като някого, ако е бил обичан малко повече, който може да се развие в повече от душа. Гедър и Ситрин са страдали, заради едно и също отсъствие, когато са били деца и мисля, че това ги е деформирало по сходен начин.

Засега, поредицата „Кинжалът и монетата” е доста по различен от „The Long Price Quartet”. Смятате ли да опитате нещо различно отново, след като поредицата е завършена, или бихте искали да продължите с епичната фантастика?
Даниел: Сякаш всяка книга която пиша е там, да ми помогне да изградя сюжета на следващата. Наистина искам след като приключа с „Кинжалът и монетата, да направя това, на което ме научиха за достъпността, подхода и силата в основата на епичната фантастика, да ги съчетая с неизвестността и странността от книгите „Голямата цена”, за да създам еднотомна история. Разказах една история в четири книги. Тази ще е в пет. Бих искал да използвам нещата, които научих от тях, за да напиша нещо, което е почти същинско. Все още не знам коя е тази книга, няма и да знам тези няколко години, но вече съм малко развълнуван.


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

събота, 27 октомври 2012 г.

Конкурс: Литературен конкурс на тема “Дълбините на гръцката митология”

13-9-2012 г- 10-15-00 ч-

Vampire Ladies организират литературен конкурс на тема "Дълбините на гръцката митология"!

Кой може да се включи? Има ли възрастово ограничение?
-Всеки който има желание и време може да се включи. Възрастовото ограничение в този конкурс не важи!

Как да се включите?
-Напишете разказ на тема "Дълбините на гръцката митология";
-Разказа трябва да е написан с шрифт Times New Roman, 12 с обем минимум 3 страници на Уорд документ;
-Разказа трябва да е авторски, а не преведен или взаимстван от другаде!;
-Раказа трябва да е написан на български език;
-В началото на документа с вашият разказ трябва да бъде написано следното:
"Тема: Дълбините на гръцката митология
Автор: (Вашите имена)"

Какво да правя след това?
-Изпратете ни разказа на имейла vampire_ladies@abv.bg като прикачен файл, като заглавие на имейла си напишете следното: "Блог конкурс"

До кога е крайният срок?
-Крайният срок за участие е 30.11.2012 до 23:59 часа!

Какво става, ако изпратя по-късно?
-Разказът няма да бъде четен и няма да участва в конкурса!

Как да съм сигурен, че всичко е минало успешно и разказът ми ще участва в конкурса?
-Всеки който е допуснат до конкурса ще получи обратен имейл.

Колко ще са победителите?
-Победителят ще бъде само един.

Ще има ли награда, и ако да - каква ще е тя?
-Да, ще има награда и тя е следната: Екземпляр от първата книга от поредицата "Пърси Джаксън и боговете на Олимп - Похитителят на мълнии" от Рик Риърдън, както и хартиен екземпляр, под формата на Антология на всички разкази, които са били допуснати до конкурса за участие!

Ако имате други въпроси относно конкурса ни пишете коментари под този пост!

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Рубрика "Интересни факти за книги..."–Нощна сянка (Нощна сянка, #1)–Андреа Креймър (20.05.2012)

Речник на търсача на оръжия

Използвани от герои:

Френски гладиус – класическо късо оръжие по-късно пригодено за многократна употреба в Европа

Катара - ударно оръжие, използвано за доказване на смелост в лова на тигри

Чо Ко Ни – правещо много истрели арбалет

Хвърляне на ножове – ножове ковани от един материал, без отделна ръчка, за да създаде балансирано тегло

Цуруги – Право, с двойно острие меч

Куи Жие Биан – дървен кораб представяйки верига от седем секции и метален връх тип стрела

Килиж – набраздена сабя

Пониард – кама от лек тип

В оръжейната:

Сутрешна звезда – дървено копие на върха на което има метално топче , направено от желязо или стоманени шипове

Бек де корбин – кол, който подсилва чук, за да пробие през броня и шип, който пробива кожа

Гуисарме – кол, който се състои от копие и кука

Сеакс – меч за една ръка, където ръбовете на острието са изковани да се срещат в точката на меча

Сгиан дубх – лесна за придобиване кама (сгуан е името на металните шипове използвани от Адне и други ловци за отваряне на порталите)

Мисерикорд или Стилето – дълга кама

Крис – кама, към която може да се ползва като въртящо острие

Жанбия – кама към която има назъбено острие

Цинкуедея – Широко острие, с място за петте пръста, към меч

Хипос –къс меч за една ръка с острие във формата на листо

Карамбит – малка кама с издълбано острие което напомня на ноктите на дива котка

Фалкон – за една ръка, меч с едно острие

Табар Зин – брадва за бой с острие с формата на кръст

Бардише – бойна брадва с дълго, чисто острие

Шилелагх – дървена сопа

Куартерстаф – дълъг дървен жезъл


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Интересни факти за книги..."–Нощна прегръдка (Нощни ловци, #3)–Шерилин Кениън (13.05.2012)

Шери отказва да претупва романите си. Защото тя прекара по-голямата част от живота си в бедност, тя разбира колко трудно спечелен е всеки долар, и тя няма да постави нейна книга на пазара, която не е най-доброто от нея. След като тя завърши първата чернова на Нощни ловци, тя я мразеше. Захвърляйки я, по средата на крайния срок, тя я пренаписа от началото, докато редактора й и агента и умираха от напрежение. Сега тя е много благодарна, че се справи и е горда с книгата. ‘Моите читатели заслужават само най-доброто, което мога да им дам.’

Нощни ловци излезе в зашеметяващите 850 страници дължина. Защото беше само втората книга от сериите, редактора на Шери я накара да изреже 150 страници от книгата.

Повечето от тези сцени са сложени в други книги.

Оригиналното заглавие беше “В нощта”. Беше променено на “Нощен ловец” и после издателя ми реши да го промени в множествено число.

Това е единствената фотосесия за корицата, на която Шери присъства. Франко Карлото беше модела за корицата, но в последната минута, беше решено да не го използват за корицата. (*става въпрос за американската корица)

Нощни ловци спечели следните награди:

Приз за най-добра паранормална книга
Златното перо
Наградата Алената буква и номинирана за Шампион на всички писатели
Медалиона Холт
Лоори
Награда Читателите на златната роза: Най-добрия променящ облика си
Пърлс: Най-добрия променящ облика си
Най-добър автор за Хъджийс - Шерилин Кениън
Любим второстепенен герои – Мейл Ахерон


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Интересни факти за книги..."–Мечтан любовник (Нощни ловци, #1)–Шерилин Кениън (06.05.2012)

Оригиналното заглавие на “Мечтан любовник” беше “Спасяването на Грейс”, което е иронично, след като това е точно, каквото тази книга направи с кариерата ми. Сейнт Мартинс първоначално промениха заглавието на Роб на любовта, но накрая се спряхме на “Мечтан любовник”. Което е добре, тъй като не можех да кажа другото заглавие без да избухна в смях, докато аз едновременно потрепервах от ужас.

Книгата е много специална за мен по начин, както само някой други са. От една страна, героите в нея ме държаха в съзнание през трудна част от живота ми, когато не бях сигурна дали ще живея. Когато идеята ми хрумна, аз имах финансово затруднена. Мъжът ми тъкмо беше завършил и работеше във фабрика, за да връзваме двата края. Баща ми беше починал от рак, майка ми беше с диагноза рак, и аз почти оцелях след много рискова бременност. През цялото това време, аз загубих къщата си и ние имахме само една кола и новородения ни син. Бях загубила...


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Мнения на критици"– “Завинаги” (Вълците от Мърси Фолс, 3) – Маги Стийвотър (13.05.2012)

Ревю на Ellegirl.com

'Сега,най-сетне, нещата достигнаха до епичен,романтичен и пакет от екшън събран в едно в Завинаги.'

Ревю на School Library Journal

'Любовта между Грейс и Сам става все по-силна и по-силна и болката от техния годеж е осезаема и спираща сърцето.'

Ревю на Audiofile Magazine

'Страхотен подбор от разкази усилва интимното писане на писателката. Без съмнение: Четирима описателни разказвачи Изабел, Грейс, Коул и Сам със непоколебимо умение.'

Ревю на Seventeen Magazine

‘Изпълнено е с напрежение, тъга и точното количество романтика...’

Ревю на Los Angeles Times

‘Интелигентен паранормален романс, който потайно се развива в сериозни младежки проблеми, включвайки тийнейджърски взаимоотношения с родителите им, самоубииствени мисли, изменящи се тела и млада любов.’

Ревю на RT Book Reviews

‘Подписа на писателката красиво описания и определени видове скръб са тук... тя ги описва толкова добре...’


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Мнения на критици"– “Копнеж” (Вълците от Мърси Фолс, 2) – Маги Стийвотър (06.05.2012)

Ревю на Kirkus

‘Продължението е поетична проза, която прихваща желанието на четиримата тинейджъри за любов, забравяйки, припомняйки си, поправяйки грешките и живота си. Приковаващия край ще остави читателите задъхани за продължението.’

Ревю на Romantic Times

‘Ако Тръпка е оставила читателите искайки още, Копнеж ще ги накарат да се молят за още.’

Ревю на Children's Literature

'Като Тръпка, това е наистина завладяващо. Тези върколаци не са свръхестествени и научното състояние да бъдеш вълк доставя изненадващ обрат на събитията.’

Ревю на VOYA

‘Приковаващият разказ, невъзможен за оставяне, е не само отлична добавка към сегашната зъбата и космата лудница, но и е прекрасно написан романс, който заедно с Тръпка, ще остави тийнейджърите копнеещи за третата част и за последните думи.’

Ревю на Publishers Weekly

'... подготвя сцената за експлодираща трета част.’

Ревю на Booklist

‘Писателката продължава това което напочна в Тръпка и читателите определено ще искат да я прочетат преди да се потопят в еднакво прекрасното продължение.’


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Интересни факти за книги..."–Сапфик (Инкарсерон, #2)–Катрин Фишър (30.04.2012)

Като достигнах до края на Инкарсерон осъзнах, че ще има продължение, но не мислех, че ще направя трилогия. Група книги не беше нещо, което съм правила преди, така че бях щастлива от това. Сапфик продължава пет месеца след края на предишната книга, и не мога да кажа много за сюжета без да издам нещо. Но може би бягството не е същото като свободата, и вътре в затвора луд магьосник претендира, че притежава ръкавицата на Сапфик, обект на голяма сила, която всички, включително и самия затвор, отчаяно иска.

Писането на продължение е пипкаво нещо, защото трябва да има малки напомняния в случай, че хората забравят неща от първата книга. Но е и прекрасен шанс да развиеш героите и темите много по-дълбоко.

Станах заинтересувана от връзката на Клаудия с нейния баща, например, и с ужасната дилема на Джаред. И после имаме и самия затвор, технология създадена от мъже, който сега е жив и затворен в неговата собствена метална обвивка. Както нашите съзнания за затворени в нашите тела може би.

Обичам да играя с идеи в книгите си, с екове за митове, и метафизични въпроси, и поетични откъси. Но аз се надявам нищо от това да не спъне или да забави историята, защото историята е винаги най-важното нещо.

Той избяга ли? Защото има слух, който е прошепван в тъмното, слух, че той е затворен дълбоко в сърцето на затвора, че плача, който чуваме, е неговия плач, че неговата борба тресе словата.


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Рубрика "Интересни факти за книги..."–Инкарсерон (Инкарсерон, #1)–Катрин Фишър (23.04.2012)

Исках да напиша книга за затвор. Необикновена, огромна, говореща, сънуваща живееща сграда, която побира села и гори както и килии и коридори. Чийто затворници никога не могат да избягат, така че това е единственото, за което могат да мислят, и те разказват истории за легендарен мъж наречен Сапфик, който някога е избягал, за да поддържат надеждата си. Инкарсерон е тъмно и буйно място, експеримент, който се е провалил. Когато Фин се събужда там с никаква памет, той е сигурен, че той не пасва, че той е дошъл отвън. Но никой не е, както неговия клетвен брат Кийро му казва пренебрежително.

Навън в красив, златен 18-сти век в реалния свят, където времето е забранено, Клаудия е дъщерята на директора на Инкарсерон, мисли че баща й никога не ходи там и няма никаква идея къде се намира затвора. Но тя трябва да се омъжи за принц Каспър и тя го мрази, така че тя успява да се промъкне в кабинета на баща си. Там тя намира кристален ключ.

Инкарсерон и неговата втора част са определено най-сложните книги някога писани. Те бяха лудо пътуване с влакче забавление, изобретяване, отчаяние и тревога. Понякога аз мисля, че никога нямаше да го премина; други пъти книгата изглеждаше, че се пише сама, героите поеха контрола, случваха се неща, които дори не бях предвидила, че ще станат. Аз имах наистина смесена група от герои, суровия опасен директор на затвора; Клаудия; арогантния Кийро; Фин, който никога не казва съвсем истината. И Джаред, умния и мил преподавател на Клаудия. Има много връзки от различен тип, които се протичат тук, където аз опитах да го загатна повече от колкото да го съобщя. Също има и няколко главозамайващи обрата в историята, която сериозно ще раздруса читателя в изумление. Поне се надявам на това!


Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)