неделя, 4 ноември 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Ръсел Киркпатрик – автор на поредицата “Небесен огън” (02.10.2012)

От дребно, потънало в сняг селце петима мъже и една жена се отправят на опасно пътешествие, за да предизвикат мрака, изпълнят пророчество и променят съдбата на света.

В продължение на две хилядолетия Каннуор, Неумиращият Рушител, Повелител на Брудуо, е подготвял отмъщението си срещу Най-възвишения.

Успял да избяга от тъмницата на Рушителя, Манум се завръща у дома, ала тогава той и съпругата му биват отвлечени. Синовете им Лийт и Хал се впускат подир тях, придружавани от малка група съселяни, с които да освободят пленниците и предупредят сановниците за неизбежната война.

Ала не всички от Компанията са на мнение, че подобна малка групица може да промени нещо… или че някой ще обърне внимание на предупрежденията.

Но първо, кой е Ръсел Киркпатрик?

Ръсел Киркпатрик, роден пред 1961 в Христчърч, Нова Зеландия, е лектор по география и писател. Има степен професор по география от Университета Кантебъри и в момента преподава в Университета Уакайто в Хамилтън. Работил е шест проекта за атласи и в момента работи по седмият си (атласа на Бахрейн). Написал е две фентъзи трилогии - Небесен огън (издава се в България от издателство MBG BOOKS) и Обвивка. Киркпатрик е спечелил две награди Сър Джулиъс Вогел (Новозеландски награди за научна фантастика и фентъзи) за най-добра книга за възрастни - Пътят на отмъщението (книга първа от трилогията Обвивка) през 2008 и Тъмно сърце (книга втора от трилогията Обвивка  през 2009.

Превод на биографията: Vampire Lady (Мимс)

“В земята пламък се крие” е втората книга от трилогията „Небесен огън”. За мен, тази втора част има по-бърз подход и по-силно отношение при употребата на думи. Мислите ли, че писането ви се е променило по някакъв начин, след „През лицето на света”?
Писането ми определено се е променило, поради много причини. Първо, винаги съм планирал трилогията да има деликатно начало и да ускоря темпото във втората книга. По-малко описание, повече охарактеризиране и действие. С книга 3, историята продължава. Второ, „В земята пламък се крие” премина през много повече взискателен и приятен редакционен процес. Представях си как редактора на издателя преглежда първата ми книга и изважда някои части от прекомерно снизходителната география, както да се справи със склонността ми да използвам наречия. Обаче, по множество причини това не се случи толкова успешно, колкото ми се искаше. Затова наех независим редактор, Давина Маклеод от Малбърн, да ми помогне с „В земята пламък се крие”. Мисля, че постигнатата сбитост, се дължи в голяма част от работата й. Редактора Харпър Колинс, назначен на тази длъжност за тази книга, също помогна за съкращаването й. И трето, научих доста неща през последните две години от приятели писатели и събрания. Надявам се да продължа да се подобрявам.

Имало е времена, по време на двете книги, в които съм искала да ударя героя ви, Лейт, и да му кажа да порасне. Като автор, чувствали ли сте се по този начин към него?
Възхищавам се, че се чувствате така спрямо него, което ме кара да вярвам, че съм успял в това, което исках да направя. Имам двама тийнейджъри и самият аз бях такъв едно време. Мисля, че Лейт представлява много от това, което бях аз и онова, което съм забелязвал, да бъдеш определен вид тийнейджър. Имайки предвид, че главната тема е за порастването, исках той да е герой с всичките си недостатъци.

Интересно, получавам доста имейли от хора, питайки ме дали могат да зашлевят Стела и да я събудят. Отново, възхитен съм. Лейт и Стела трябва да се контастират помежду си. Те трябва да влязат в зрялата възраст, минавайки по много различни маршрути. Бъдете сигурни, няма да останат толкова хленчещи и обсебени от себе си завинаги. И двамата порастват преди края на историята.

След като „През лицето на света” бе издадена, вие сте били в Австралия и сте говорили на два конгреса, „Конфлукс” в Канбера и „Континуум” в Мелбърн. Как се чувствахте, като за първи път трябваше да се изправите в стая пълна с фенове на фентъзи жанра?
Бях много развълнуван, всъщност. Имаше време, когато говорих пред публика, като учител и лектор, но за първи път можех да говоря за предмета, който обичам най-много. Също помогна, че в стаята имаше няколко хора, с които кореспондирах около повече от година и току-що бях видял. Бяха много подкрепяща група.

Мислите ли, че опита ви като учител, ви е помогнал на конгресите?
Вероятно помощ и пречка. Свикнал съм да звуча властно, но да бъда честен, беше много по-важно да науча, отколкото преподам на двата конгреса. Затова трябваше да опитам да говоря по-малко и слушам повече, да задават повече въпроси на които да отговарям. Не съм сигурен до колко съм успял. Но научих много в „Конфлукс” и „Континуум”, препоръчвам това изживяване на всеки.

Какъв беше най-трудният въпрос, пред който се изправихте?
Не толкова въпрос, отколкото аргумент. Изникна по време на беседата в „Конфлукс”. Един господин възрази на изказването ми, че географията на Толкин, колкото и величествена, е неприемлива. Той оспори изказването ми, че Мъгливите планини са необикновен континентален планински обхват (само 40 мили широки, в сравнение със стотиците мили широчина, обикновено наблюдавани при континенталните планински обхвати) е неуместно, защото Валарите са направили планините. Имахме интересна дискусия, и двамата вероятно пропускайки гледната точка на другия. Наслаждавам се на такива дебати при публични лекции, толкова дълго, колкото да не отегчи публиката.

Какво бе чувството да бъдете обявен за „Фентъзи Крал” в „Конфлукс”?
Не оправдах надеждите, разбира се. Организаторите бяха много мили да ме включат във викторина с гиганти като Саймън Браун, Гарт Никс, Шон Уилямс и Ричард Харланд. Аз не съм „фентзъ крал”. Една книга просто ми предоставя достъп в двореца. Сега съм незначителен придворен, отдавайки почит на истинските крале и кралици на фантастиката – надявайки се един ден да пиша толкова добре, че да заема мястото си на трона. Хм, масивна метафора. Но съм достатъчно реалистичен да знам, че имам много да уча. Първото ми сериозно усилие, като писател, го публикуваха, затова сега се уча публично!

Светът ви е толкова подробен и изглежда толкова естествен, включително различните раси, всеки със своята митология. Ще заложите ли бъдеща история във Фалта, след като приключите с трилогията „Небесен огън”? Или предпочитате да изградите нови светове?
Започнах нова трилогия. Не е насочена към Фалта; не възнамерявам да се връщам там, за друга поредица. Следващата трилогия е в същия свят, просто не на същия континент. Може дори да забележите подобни имена по някое време. На беседата споменах, че съм облекчен, че поредицата е написана. Сега когато героите приключиха пътешествието си в моя свят, мога да отида и поиграя с всякаква намеса!

Намираш ли хората да се отнасят с теб различно, сега като си преуспял, най-продаван автор?
Не съвсем. Единствената промяна която усещам е при някои познати, които може да си мислят, че ще ги пренебрегна, сега когато съм богат и известен. Хах! Толкова съм известен, че семейството ми понякога си спомня името ми. Честно, няма слава и съвсем малко късмет в това писание, поне засега. Въпреки многото забавление.

И накрая, по какъв начин се промени живота ви, след като „През лицето на света” бе издадена?
Предполагам, че най-голямата промяна е прибавеното напрежение. Непрестанно мисля за невидим читател, който се навежда над рамото ми, сканирайки това, което съм написал. „Какво мислиш за това?”, питам аз… и трябва да си представя отговора. Заедно с този натиск, сега е времето да подобря писането си. Искам да стана по-добър в това, много по-добър. Затова предполагам, писането много повече завзема мислите ми, отколкото преди.


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

събота, 3 ноември 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Иън Ървайн – автор на поредиците “Взор през огледалото” и “Кладенецът на времето” (25.09.2012)

Тиан, самотна работничка в манифактура, обработва поредния кристал, когато започва да получава странни видения. Кристалът събужда таланта ú в геомагьосничеството, най-силното от Тайните изкуства, но и най-пагубното. Магия, която съюзниците и враговете на човечеството са еднакво неспособни да контролират. Изкуство, смъртоносно за дръзналия да го използваСлед фалшиви обвинения в саботаж от страна на нейната съперница Ирайзис, Тиан поема към своя нов живот. Скоро е пленена от чуждоземния лайринкс Райл, който планира да я използва в смъртоносни експерименти… за да преобразява плът. Единствено геомагьосничеството може да я спаси. Борейки се да контролира собствения си талант, Тиан поема към Тиртракс, най-високият връх в Трите свята. Водена от своите видения, там тя се среща с истински кошмар…

Но първо, кой е Иън Ървайн?

Иън Ървайн (на английски: Ian Irvine) е австралийски писател и океанолог. Иън е роден в Батхърст, Нов Южен Уелс, Австралия през1950 г. Той учи н колежа Шевалиер, а по-късно в университета в Сидни, където получава бакалавърска степен по естествени науки. След това Йън Ървайн получава докторска степен по океанология. През 1980-те години той предприема няколко експедиции до Суматра, които след това допълват идеите му за книгите, които пише.

Бихте ли казали малко за себе си и детските си книги?
Иън: Първо, започнах без никакви намерения да ставам писател, въпреки че в ранните си години „поглъщах” книгите. В училище бях наистина заинтересован от науката и прекарах трудовия си живот, като консултантски учен, проучвайки замърсяването на водите и моретата. Тогава, преди 25 години, изпитах силна нужда да пиша и започнах да пиша епична фантастика. По това време тази работа евентуално бе публикувана, превърна се в огромна 11 серийна поредица (досега!). Беше бестселър в Австралия и Великобритания, бе публикуван в много други държави и езици. Може да прочетете за това тук. Първите глави от всичките ми 27 книги и някои по-кратки творби, можете да прочетете тук.

Тези дни пиша по цял ден, въпреки че все още върша част от моята научна работа, просто за разнообразие. Също съм написал 12 детски книги, последната ми поредица е „Grim and Grimmers”, квартет от хумористични фентъзи романи за 9 годишни и нагоре (въпреки че доста възрастни й се наслаждават). Никога досега не съм писал хумористична фантастика, затова приемам тази поредица, повече като предизвикателство – ами ако съм написал книгите и не са били забавни?

Но рецензиите бяха мили и трябва да кажа, че тези книги са най-забвните, които съм писал. Може би, защото, за първи път, се отпуснах и свързах с дивата си и шантава страна. Книгата, която току-що бе публикуване е „Grim and Grimmers 4, Гибелната кралица”, която бе най-забавната от всички. Кориците на книгите, рецензиите, бележки към книгите, първи глави и други четива могат да бъдат видени тук.

Знам, че пишете книги, които са за малките читатели. Какво правите, за да допринесете за това?
Иън:
Започнах с недостатъци, но симпатичен герой, давайки му/й голям проблем на лошо място, тогава запазих смеха и приключенията прииждаха до самия край, което винаги е било обрат или два. В „Grim and Grimmers” герой е Неудобния Айк, който е добронамерен, но безполезен във всичко, освен в рисуването.

Айк случайно е предал Принцеса Аврора на злата Кралица на смъртта, Емаджика, тогава той е пленен и окован за пазач дяволче, на име Нуки, който иска да изяде черния дроб на Айк. С помощта на умна, но и безразсъдна крадла, Мели, Айк успява да избяга и те тръгват да спасяват принцесата. Но Кралицата на смъртта краде деца от Grimmery за колекцията си. Тя се къпе в техните кошмари, за да се облекчи от своите и има един кошмар, който иска най-много – този на Айк.

Какви съвети имаш за родители, които искат децата им да обичат да четат?
Иън:
Първо, четете им от ранна възраст. Мама ни четеше, когато бяхме много малки, после татко пое до 10 или 11 годишна възраст и ние правим същото с нашите деца. Четенето на децата ви е важно, защото това ги учи за историите и приказките. Без тях, някои деца никога няма да се насладят на четенето, не защото няма уменията, но защото никога не са навлизали във въображаемия свят, когато са чели. С други думи, приказката не означава нищо за тях.

Какви съвети имате за младите писатели?
Иън:
Най-важното нещо, което ви трябва е решителност, защото е невероятно трудно да те публикуват и също толкова трудно да си изкарваш прехраната, щом веднъж са те публикували. Много хора са добри в писането, но това не е достатъчно да преуспееш. Това което има значение е, че си твърдо решен да научиш за разказването на истории, независимо колко време ще отнеме и колко много разочарования ще ти се изправят по пътя. Мисля, че повечето хора могат да се научат, ако са подготвили достатъчно време и усилия в това, и вярвам, че такива хора ще бъдат публикувани.

Писането е забавна или трудна работа? Какво е любимото ти нещо, при писането на детски книги?
Иън:
По малко и от двете. Пиша по цял ден от 12 години и се старая в писането си, около 60 часа на седмица повечето седмици и повече, когато крайният ми срок наближава. Писането е трудно и обезсърчаващо, без значение колко добре върви на единия ден (или една книга, ако има значение), на следващия ден и следващата книга, започваш отново от нулата. Първо записките са особено разочароващи, защото без значение колко планиране съм направил за една книга, никога не ти се струва истинско, докато не стигна до края на първата част и прочета това, което съм написал. Но казвайки това, това е трудна работа, която обичам. Това най-хубавата работа в света.

Харесва ми да пиша за деца, защото мисля, че те основно търсят добри, силни приказки, за приятни, правдоподобни герои и това е вида книга, която харесвам да чета. И пиша.

Собствените ти деца обичат ли да четат? Какъв жанр книги харесват?
Иън:
Имам четири деца и те всички обичат да четат, въпреки че всички са пораснали и са напуснали дома си от известно време. Когато бяха малки харесваха обичайните книги – Др. Сюс, „The Berenstain Bears” и така нататък, а когато станаха по-големи, Роалд Дал, „Хобитът”, „Goosebumps”. В тийнейджърските си години, четяха много фантастики – дори смея да го кажа, някои от книгите ми – въпреки че не мисля, че са им били от любимите.


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)