сряда, 29 юни 2011 г.

Ревю: Различна (Различна, #1)–Вероника Рот

Заглавие: Различна
Поредица: Различна, #1
Автор: Вероника Рот
Издателство: Katherine Tegen Books
Страници: 487
Корици:
Меки
Език: Английски
Жанр: Антиутопия (Дистопия), Приключения, Пост-апокалиптично фентъзи, Световна проза, Художествена литература
Съдържание на секс сцени и груб език:
Не съдържа секс сцени или груб език, само описания на целувки.
Дата на издаване: 3 май 2011


~Анотация~

В антиутопичният Чикаго на Беатрис Приор, обществото е разделено на пет фракции, всяка посветена в отглеждането на дадена сила - Откровеност (честните), Себеотрицание (на безкористните), Неустрашими (смелите), Разбирателството (на спокойните) и Начетените (интелигентните). И в един определен ден от всяка година, всички шестнайсет годишни трябва да изберат франкция на която да се посветят до края на живота си. За Беатрис, решението е между това да остане със семейството си и да бъде каквато е - не може да има и двете. Затова тя прави избор който изненадва всички, дори нея.

По време на високо съревноваващ се ритуал, Беатрис се преименува на Трис и се бори да определи кои са истинските й приятели и къде точно романтиката с понякога завладяващо, понякога вбесяващо момче се вписва в живота който е избрала. Но Трис също така има и тайна, такава която е пазила от всички защото е била предупредена че означава смърт. И тъй като открива надигащ се конфликт който заплашва да разнищи привидно идеалното й общество, тя научава че нейната тайна може да помогне да спаси тези които обича... или може да я унищожи.

Дебютният автор, Вероника Рот пробива на литературната сцена с първата си книга от поредицата "Различна" - антиутопични трилъри изпълнени с наелектризиращи решения, сърцераздирателни предателства, зашеметяващи последици, както и неочаквана романтика.


~Трейлър на книгата~

Трейлър на книгата


~За авторката~

Вероника Рот е само на 22, така че биографията й ще бъде кратка. Тя е от предградията на Чикаго. Учила е творческо писане в Университета Нортуестърн, и е написала "Различна", нейният YA антиутопичен трилър, докато се е предполагало че трябва да си прави домашното. Това е било определено добър избор, което за съжаление ще й бъде трудно един ден да учи децата си колко важно е да си пишеш домашното.


~Ревю~

Ето още една доста интересна разновидност на антиутопия, която си заслужава четенето.

Представете си че на обществото му хрумва ей така един ден да раздели хората на пет групи. И как ги разделя... Взима шестнадесет годишни деца, подлага ги на тежки изпити, после ги приспособява към някоя от петте групи, принуждава ги да се сприятелят с хората от групите си, след време даже да се омъжат/оженят... Резултат - ставаш като кон с капаци. Каквото ти кажат това правиш, нямаш права, нямаш право на собствено мнение, направо ходещ труп изпълняващ нареждани. Ужасно е като си го помисли човек.

Беатрис (главната героиня) прави своят избор, но той е различен.... тя не избира нито една от петте групи, шеста, група за която малко знаят, група която не е за всеки. Избора учудва както семейството й, така и самата нея. А главният мъжки герой, Фоур, просто думи нямам, вече ми е в хит листа с най-запомнящи се измислени герои. Но за него ще разберете само, ако прочетете книгата, защото не искам да ви развалям удоволствието.

И сега да се върнем към групите. Както става когато Честните започват да стават твърде честни, а Смелите - мазохисти, но най-опасното от всичко - какво става когато Интелигентните започнат да използват мозъците си в друга насока. Ще ви кажа какво - хаос, анархия, антиутопия - неочаквано вълнуваща комбинация, която ще ви държи дори и в сънищата ви, защото шестата група има свои козове и то силни. Беатрис, още Трис, на моменти може да те докара до нервен срив с глупавите си мисли и държание, но науми ли си нещо това момиче знае как да се справи в такава ситуация, защото има своя тайна, която може да бъде смъртоносна.

Едно от многото неща които ми харесаха в начина на писана на авторката е че не притеснява ама изобщо как се изказва чрез книгата. Расизъм, убийства, морал за нея изглежда всичко е едно и ми хареса как е успяла да го представи. Не че съм за тези неща, но начина по който го пише ти подсказва че ако продължава да се върти така света скоро ще се види какво ще се случи със сегашният ни свят. Точно както при "Игрите на глада". Човек трябва да чете по-често да чете книги от този жанр защото се замисляш за бъдещето и гледаш на света с други очи.

Невероятна поредица ще се получи, но малко не й стига за да е на едно ниво с "Игрите на глада"!


#Мой рейтинг за книгата 4,5* Близо до идеална
#Мой рейтинг за корицата – 5 – Страхотна е! Точно тази огнена сфера ми грабна вниманието за книгата. След като прочетох анотацията, а в последствие и книгата, разбрах че изобщо не съм се разочаровала.


~Новини около поредицата~

И тази поредица, както другите които ви представих ще се окаже трилогия, което според мен е идеалната дължина за една поредица от жанра антиутопия. Втората и третата книга нямат нито корици, нито каквато и да е друга информация освен година на издаване. Втората ще се казва “Бунтовник” и ще излезе през 2012. Третата книга все още няма заглавие, но ще излезе през 2013. Така че за феновете на поредицата остава само да чакаме, докато излязат продълженията.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

вторник, 28 юни 2011 г.

Ревю: Енклав (Рейзорленд, #1)–Ан Агуире

Заглавие: Енклав
Поредица: Рейзорленд, #1
Автор: Ан Агуире
Издателство: Feiwel & Friends
Страници: 259
Корици:
Меки
Език: Английски
Жанр: Антиутопия (Дистопия), Приключения, Пост-апокалиптично фентъзи, Световна проза, Художествена литература
Съдържание на секс сцени и груб език:
Книгата съдържа много описания на убийства, наранявания, изтезания и т.н. Не се препоръчва са хора които не могат да търпят подобен вид бруталности.
Дата на издаване: 12 април 2011


~Анотация~

Добре дошли в апокалипсиса!

В света на Дюс, хората печелят правото на име, само ако оцелеят през първите си петнадесет години. До този момент, всяко неназовано "изчадие" тренира в една от трите групи - Животновъди, Строители или Ловци, индефицирани само от броя белези които носят на ръцете си. Дюс иска да бъде Ловец от както се помни.

Като Ловец, нейната цел е ясна - да се пребори с опасни тунели извън територията и да донесе храна за да нахрани групата, докато избягва свирепи чудовища, известни под името "Изроди". Тя е работила това през целият си живот и нищо не ще я спре, дори и красивият, мрачен Ловец на име Фейд. Когато мистериозното момче стана неин партньор, проблемите на Дюс една започват.

В низините, отклонението от правилата се наказва бързо и остро, а Фейд не обича да следва заповеди. Първоначално тя си мисли че той е луд, но когато смъртта стъпва в светилището им, и става ясно че старейшините не винаги знаят всичко, Дюс се чуди дали Фейд не казва истината. Нейният партньор я обърква, тя никога не е познавала момче като него, склонен да я докосва нежно докато използва ножовете си с дива грация.

Докато възприятията на Дюс се променят, то така става и с баланса в битката за оцеляване. Безмозъчните Изроди, някога считани за заплахи само поради численото си превъзходство, показват признаци на хитрост и стратегия... но Старейшините отказват да вземат под внимание всички предупреждения. Въпреки предстоящото бедствие в Енклавът поставят своята вяра в структурите и жертвите вместо тома. Без значение как се опитва, Дюс не може да спре Тъмният прилив, който я отвежда на далеч от единственият свят който познава.


~Трейлър на книгата~

Трейлър на книгата

~За авторката~

Ан Агуире е национален бестселър автор с диплома по Английска литература; преди да започне да се занимава изцяло с писане, тя е клоун, чиновник, актриса, спасител на бездомни котета, но не непременно в този ред. Тя е израснала в една жълта къща в една царевична нива, но сега живее в слънчевото Мексико със съпруга си, децата си, двете си котки и много мързеливото си куче. Обича всички видове книги, емо музиката, екшън филмите и Доктор Кой. Ан пише ърбън фентъзи (поредицата за Кори Соломон), романтична научна фантастика (поредицата за Джакс), апокалиптичен паранормален романс (поредицата за Елън Конър заедно с Кари Лофти), паранормален романтичен съспенс (като Ава Грей), както и young adult пост-апокалиптична антиутопия-фантастика.


~Ревю~

Това може би е най-кратката, но най-разтърсващата и брутална антиутопия която съм чела. В началото бях доста скептично настроена, заради малкото страници, но след като прочетох анотацията и изгледах трейлъра си казах "дай на книгата шанс, може пък да е просто поредната книга със завишена оценка". И какво се получи - изчетох я точно за два часа и половина. Чувствайки, как част от мен е умряла след последната страница. Толкова много въпроси имаше в главата ми, на някой от които открих отговори след като прехвърлих мислено книгата, но тези които останаха ще има доста време да ме глождят след като втората книга излиза през 2012...

В тази книга няма да откриете много романтика и сълзливи глупости, а само начин на оцеляване, битки и много загуби. Забелязвам че всеки път когато хвана някоя книга от този жанр и се привържа към някой герои, той или умира, или му се случват толкова гадни неща, че ми се ще авторката да не го бе мъчила толкова много. Та да се върнем към книгата... Дюс е главната женска героиня, която трябва да докаже себе си пред Фейд, но нещо в нея я кара да се опитва по всевъзможен начин да разбере защо Фейд се държи така с нея. При всичките тези затегнати правила в Енклав, би било хубаво да видим как героите порастват и разбират какъв е живота без правила и извън пределите.

Въпреки че книгата започва супер катастрофално и брутално (което би могло да се не понрави на всеки {какво се случва ли? представят ни три женски персонажа, които една от друга са по-различни, и след това четем как те умират, а някои дори нямат и тази възможност и страдат ужасно от раните си. Главната героиня наистина се привързва към едно от момичетата, както и аз, и ще е хубаво ако видим Тейгън в следващата книга.}), но след някоя друга глава започваш да свикваш, и всички убийства и трудности започват да стават ежедневие... в книгите де, да не си помислите нещо. Самата поредица има потенциала да стане хитова, стига само някое издателство да я издаде и в България.

Последното нещо което мога да ви кажа за книгата (понеже е доста кратичка и се опитвам да кажа колкото е възможно повече без да ви разваля удоволствието от четенето) е че ще героите в книгата (като Дюс, Фейд и Стоукър) ще ги мразите и обичате постоянно и точно в това им е чара. Поредици които бих могла да сравня с тази са "Игрите на глада" и "Гората от ръце и зъби" - нещо средно между двете, но много добро.


#Мой рейтинг за книгата 5* Не ме остави да спя цяла вечер от вълнение
#Мой рейтинг за корицата – 5 – Страхотна е! Мечовете показват битките в книгата, но щеше да е хубаво книгата да е с гравирани корици, просто щеше да е уникална. Иначе ако я гледаш от далеч можеш да си кажеш направо че е направена от истинско желязо.


~Новини около поредицата~

Тази поредица също се оказва трилогия. За втората книга се знаят няколко неща: анотация и дата, очакваме само броят страници и корицата. Втората книга се казва “Аванпост” и се очаква да излезе през есента на 2012. За третата книга се знае само заглавието и година на издаване. Тя ще се казва “Орда” и се очаква през 2013. Ето резюмето на втората книга:

Спасението не е толкова безопасно колкото изглежда

Целият свят на Дюс се е променил. Сега живеейки във върховата част на една общност, на име Спасение, тя има цял нов куп с проблеми. В низината бе смятана за възрастна и допринасяше за всичко. Сега, на този пост, хората в Спасение мислят че тя е нехранимайка, която има нужда от обучение. Тя мрази училището и не се вмества с другите момичета. Те са прекарали животите си научавайки се да готвят и шият - подходяща работа за жена. Дюс знае само как да се бие. И за да направим нещата по-лоши, Фейд я държи на разстояние, и отбора от четирима се е разпаднал на части.

Стоукър я притиска за по-близки отношения, но Дюс го вижда като партньор по обученията, а и е заета да търси мястото си в Спасение. Тя отказва да приеме че  не е на мястото си, но напрежението расте докато се бори за статус ку. Чувствата й към Фейд не са се променили, но изглежда той не я иска повече около себе си. Объркана и самотна, тя започва да търси за изход.

След като е освободена от училище за година, Дюс преследва шанса да служи като летен патрул - лицата които са отговорни за производителите и земеделците да  работят на полята без опасност от нападения от Изродите. Би трябвало да са редовни битки, но нещата се променят над земята, точно както и под нея. Изродите са по-умни. Те наблюдават. Наблюдават. Планират. Тези чудовища не възнамеряват да оставят Спасение да оцелее, и момиче като Дюс трябва да обърне резултата.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Ревю: Отвъд вселената (Отвъд вселената, #1)–Бет Ревис

Заглавие: Отвъд вселената
Поредица: Отвъд вселената, #1
Автор: Бет Ревис
Издателство: Razorbill
Страници: 398
Корици:
Меки
Език: Английски
Жанр: Антиутопия (Дистопия), Приключения, Пост-апокалиптично фентъзи, Световна проза, Художествена литература Съдържание на секс сцени и груб език: Книгата не съдържа груб език, само описания на целувки.
Дата на издаване: 11.01.2011


~Анотация~

Седемнадесет годишната Ейми се присъединява към родителите си, като замразен товар на борда на огромният космически кораб "Божия благословия" и очаква да се събуди на нова планета, триста години в бъдещето. Никога не би могла да знае, че ще дойде края на замръзналата й дрямка петдесет години по-рано, и че ще бъде въвлечена в новият смел свят на космическият кораб, който живее по собствени правила.

Ейми бързо осъзнава, че събуждането й не е причинено от компютърна неизправност. Някой, един от няколкото хиляди пътници на космическият кораб, се е опитал да я убие. И ако Ейми не направи нещо скоро, родителите й ще бъдат следващите.

Сега Ейми трябва да се надигне, за да отключи скритите тайни на "Божията благословия". Но от списъка със заподозрени за убийството, има един който има значение: Елдър, бъдещият лидер на кораба и любовта която тя никога не би подозирала че ще открие.


~Трейлър на книгата~

Трейлър на книгата

~За авторката~

Бет Ревис написва първата си книга, докато е студентка в класните стаи, когато професорите не задържат интереса й, тя се нахвърля на истории вместо на водене на записки.

Бет пише научна фантастика и фентъзи романи за тийнейджъри. Дебютният й роман, "Отвъд вселената", е публикуван от Razorbill/Penguin през пролетта на 2011. Бет е представена от Мерилий Хайфец в Писателският дом.


~Ревю~

Още една антиутопия с различна история от тези които ви представих. Замразяване, космически кораб, новата Земя, вселена, проблеми... много проблеми. Като казах сега космически кораб недейте да гледате на книгата с пренебрежение или да си мислите че е като Старгейт. Книгата е доста интригуваща с кратички, но доста на брой глави, като всяка една от тях свършва така че те кара веднага да прочетеш следващата за да разбереш какво става и така, докато не приключиш с книгата за броени часове, четейки като хипнотизиран.

Сама книга започва с описания как някои хора се подготвят да отидат на новата Земя. Но начина им на превозване до нея е доста... странен и болезнен... Те са замразявани в специални камери с вода и за щастие или огромен ужас ще пътуват цели 300 години до другата планета. Главната ни героиня, Ейми, наблюдава как майка й и баща й бъдат замразявани и поставяни в камери като замразени пилета (както сама тя казва). След дълъг спор със себе си тя решава че ще ги последва и ще се подложи да процеса със замразяването, само дето се получава един проблем. Айде да не е проблем, но нещо което не е било споменато. Когато те замразяват се очаква да си като зеленчук, целият в лед и в някакво подобие на кома, да ама не! Излиза че си буден, не в буквалният смисъл, но съзнанието ти е будно и си мислиш нормално. Като ви споменах това си мислите и какво от това? Но я е замислете как бихте живели по този начин 300 години... Е, аз не мога... или поне не искам.

А сега малко за главният мъжки герой. Името му е Елдър и е живял през целият си живот на кораба "Божия благословия" тренирайки да стане новият лидер. Но света му се преобръща когато разбира какво има на кораба, а и когато среща Ейми. Въпреки шока от твърде многото информация Елдър започва да изпитва привързаност към Ейми и трябва да работят заедно за да спасят останалите замразени хора, защото нещо на кораба започва ужасяващо да се влошава и сега животите на замразените нови жители на новата Земя е застрашен. Ще успеят ли да оцелеят до края на книгата и какви загуби ще се наложи да направят някой от тях ще разберете само, ако прочетете книгата.


#Мой рейтинг за книгата 4* Хареса ми, бих я препоръчал/а
#Мой рейтинг за корицата – 4 – Харесва ми! И корицата и заглавието показват, че ще се пренесен в космоса, докато четем книгата.


~Новини около поредицата~

Втората книга от поредицата все още няма нито анотация, нито корица. Само заглавие и то е “Милион слънца”. Очаква се да излезе през 2012. В България до колкото ми е известно тази книга не е издавана и не се е чуло някое издателство да е закупило правата върху поредицата, но ако разбера нещо ще ви съобщя веднага. Поредицата се очаква да се окаже трилогия, като за третата книга се знае само че ще излезе през 2013!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

понеделник, 27 юни 2011 г.

Новини: Маргарет Стоъл (една от авторките на “Хрониките на чародейците”) с нова самостоятелна поредица

В случай, че не сте видели съобщението в PW, съм толкова развълнувана най-накрая да ви съобщя новините ми! Невероятният ми агент, Сара Бърнс от Агенция Джернет, е продала първият ми соло проект, ПОРТРЕТИ, новата Young Adult Sci-Fi поредица, на Little Brown която ще бъде редактирана от любимата ми редакторка от поредицата "Хрониките на чародейците" - Джули Шейна. Ией!

Ето и пълното обявяване от PW:

Стоъл стартира нова поредица:

Маргарет Стоъл, една от авторките на бестселър YA поредица "Хрониките на чародейците", продаде на правата на Северна Америка на две книги от нова поредица на име "Портрети" на Little, Brown Books for Young Readers. Джули Шейна придобила романите от агент Сара Бърнс  от Агенция Джернет, и първата книга е насрочена за пролетта на 2013. YA поредицата от жанра научва фантастика, стартира шестнадесет години след извънземна инвазия, следвайки група от тийнейджъри които са пометени от действието на съпротивата искащи да свалят извънземните, които са превзели контрола върху планетата.

За всички наши лоялни читатели на Чародейците по света, не се притеснявайте! Ками и аз все още здраво работим върху поредицата "Хрониките на чародейците". И няма да бъда изненадана ако Ками има свои собствени новини които да сподели в близкото бъдеще - но, разбира се, това са само спекулации от моя страна. :) И дори и ако го направи, ще трябва да почакате и да го чуете от нея...!

Изненадани!

Ако имате нужда от мен, ще правя цигански колела нагоре-надолу по улицата пред дома ми.

С обич Марги


Това са новини директно от сайта на авторката.

Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

събота, 25 юни 2011 г.

Ревю: Прелестен мрак (Хроники на чародейците, #2)-Ками Гарсия и Маргарет Стоъл

Заглавие: Прелестен мрак
Поредица: Хроники на чародейците, #2
Автор: Ками Гарсия и Маргарет Стоъл
Издателство: Кръгозор
Страници: 384
Корици:
Меки
Език: Български
Размери: 21х14,5
ISBN: 9789547712584
Жанр: Фентъзи, фантастика, световна проза, художествена литература (преводна)
Съдържание на секс сцени и груб език: Книгата не съдържа груб език и секс сцени, само описания на целувки.
Дата на издаване: 2011
Цена: 14,00 лв


~Анотация~

„Прелестен мрак"
Книга втора от „Хроники на чародейците”
В „Прелестни създания“ през една нощ в дъжда Итън Уейт открива, че е влюбен в Лена Дюшан. Тя е красива, опасна и прокълната. Сега и над двамата тегне общо проклятие и никой от хората, които обичат, не е в безопасност.
Понякога любовта е прокълната...
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака...
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака...
И любовта ги поведе в мрака...
Прелестен мрак е великолепна готическа приказка........


~Откъс от книгата~

Първа глава
„Можем лесно да простим на дете, което се страхува от тъмнината; истинската трагедия в живота е когато възрастният човек се страхува от светлината.”
Платон
Преди
Чародейката
Преди мислех, че нашият погребан в затънтените гори на Южна Каролина град, забутан в най-ниската част на калната долина на река Санти, е в средата на нищото. Място, в което никога нищо не се случва и никога нищо няма да се промени. Също като вчера и днес невъзмутимото слънце ще изгрее над Гатлин и ще жули върху ни цял ден, без да допусне и най-слабият ветрец да противоречи на волята му. Утре съседите ми ще се настанят на люлеещите се столове на верандите си, жегата и клюките ще се смесят и ще се топят като кубчетата лед в чашите им със студен чай, както е било през последните сто-двеста години. Тук традициите са толкова непоколебимо установени, че е трудно да промениш и най-малкото нещо в тях. Те са вкоренени във всичко, което правим, или – по-скоро – във всичко, което не правим. Можем да се родим, да се оженим, да умрем и методистите ще продължават да пеят все същата песен.
Неделите са за църква, в понеделник се пазарува в „Стоп енд Шоп”, единствения по-голям магазин в града. Останалата седмица включва огромно изобилие от нищо и малко повече пай, ако сте от щастливците като нашето семейство, които живеят с икономка като Ама, която всяка година печели първо място на местната благотворителна разпродажба на домашно приготвени пайове. Старата мис Монро, известна с това, че има само четири пръста на едната си ръка, все още преподава котильон*
и бялата й ръкавица с липсващ пръст продължава да се полюшва, докато тя се носи елегантно в ритъма на танца заедно с дебютантките. Мейбълин Сътър все така подстригва в салона „Клъцни-къдри”, въпреки че загуби по-голямата част от зрението си някъде по времето, когато навърши седемдесет, и сега постоянно забравя да поставя предпазителите на машинката за бръснене и подстригването може да бъде доста болезнено преживяване, а линиите по главата ти няма да ги видиш в никое модно списание. Карлтън Ийтън никога не се предава и в дъжд, и в слънце винаги отваря пощата, преди да я достави до получателя. Ако новината е лоша, ще ви я каже лично. По-добре е да я чуеш от познат човек като него.
Този град ни притежава и това е и хубаво, и лошо. Той ни познава до най-дребната подробност, наясно е с всеки грях, с всяка тайна, с всяка рана. Може би затова повечето хора никога не си правят труда да го напуснат, а тези, които си тръгнат, никога повече не се завръщат. Преди да срещна Лена, аз щях да бъда от вторите. Щях да си тръгна оттук, пет минути след като завършех гимназията. Завинаги.
После се влюбих в чародейка.
Тя ми показа, че под грапавите улички на моя град има един съвсем различен свят. Който е бил тук през цялото време, скрит от очите ни. Гатлин на Лена беше място, където се случваха всякакви неща – невъзможни и свръхестествени, неща, които можеха да променят живота ти. Или да го унищожат.
Докато обикновените хора от градчето подрязваха розовите си храсти или прибираха окапалите праскови от градините си, светлите и тъмните чародейци, всеки със своята уникална и могъща дарба, бяха въвлечени във вечна битка – свръхестествена гражданска война, в която нямаше шанс някоя от двете страни да развее бяло знаме. Гатлин на Лена беше дом на демони, на опасност и на проклятието, белязало семейството й преди стотици години. И колкото повече се доближавах до Лена, толкова повече нейният Гатлин настъпваше към мен.
Преди няколко месеца вярвах, че нищо никога няма да промени този град. Сега знам много повече и ми се иска това все още да беше вярно. Защото в мига, в който се влюбих в чародейката, никой от хората, които обичах, вече не беше в безопасност. Лена мислеше, че тя е единствената прокълната, но грешеше.
Сега това беше нашето общо проклятие.
_ 2.15 _
Вечният покой
Дъждът се стичаше по периферията на най-хубавата черна шапка на Ама. Голите колене на Лена бяха потънали в гъстата кал пред гроба. По тила ми пробягваха леки убождания, защото се намирах прекалено близо до голям брой създания от вида на Макон. Инкубуси – демони, които се хранят със спомените и сънищата на смъртните, какъвто бях и аз, по време на съня им. Звукът, който издаваха когато раздираха последната частичка от тъмното небе и изчезваха в мига преди разсъмването, не приличаше на нищо друго във вселената. Сякаш бяха ято черни гарвани, които се изстрелваха от стартовата линия в съвършена хармония.
Това беше погребението на Макон.
Спомнях си всяка подробност, сякаш беше станало вчера, въпреки че някои от тези неща беше трудно човек дори да си ги представи. Така беше с погребенията. Предполагам, и с живота е същото. Важните неща понякога просто са блокирани в съзнанието ти, а случайните, дребни събития те преследват и не могат да ти излязат от главата.
Какво си спомнях? Ама ме събужда още по тъмно, за да отидем в „Градината на вечния покой” (така се казваше местното гробище), преди разсъмване. Лена мръзне от студ и се тресе, изпълнена с желание да вледени и разтресе всичко около себе си. Мрак в небето и в половината хора, стоящи край гроба; онези, които всъщност не бяха хора.
Но зад всичко това имаше нещо, което не можех да си спомня. То стоеше там, смътно стелещо се в задната част на съзнанието ми. Опитвах се да се сетя за него от рождения ден на Лена, нейната Шестнайсета луна, нощта, в която Макон умря.
Знаех само, че е много, много важно да си го спомня.
---------------------
В сутринта на погребението навън беше пълен мрак, но последните остатъци от лунната светлина проблясваха през облаците в отворения ми прозорец. В стаята ми беше ужасно студено, но не ми пукаше. В последните две нощи след смъртта на Макон нарочно отварях, сякаш се надявах, че той може да се появи отново и да се настани в моя въртящ се стол и да поостане тук за известно време.
Спомних си нощта, в която го видях да стои до прозореца ми в мрака. Тогава разбрах какво е той. Не вампир или някакво друго митологично създание, за което бях чел в книгите, а истински демон. Който е могъл да избере да се храни с кръв, но вместо това беше предпочел да живее от сънищата на смъртните.
Макон Мелхизедек Рейвънуд. За хората в града той беше старият Рейвънуд, местният чудак, онзи, когото така и не разбраха и не приеха като свой. Той беше и чичото на Лена, и единственият баща, когото тя познаваше.
Тъкмо се обличах, когато усетих леко затопляне в главата си, което означаваше, че Лена беше тук.
Лена?
Лена проговори в дълбините на съзнанието ми, по-близо до мен от който и да е друг човек на света, независимо от разстоянието, което ни делеше. „Келтската нишка”, безмълвният начин на общуване. „Шепотът”. Телепатичният език, който чародейците като нея използваха много преди моята спалня да беше преместена на юг от линията Мейсън-Диксън.*
Това беше таен език, интимен и необходим, роден във времена, когато фактът, че си различен е можел да те качи на кладата. Език, на който не се предполагаше да можем да общуваме, защото аз бях смъртен. Но по някаква все още неясна причина го правехме и с него ние си казвахме всичко, и най-невъзможното за споделяне на глас, и това, което понякога не желаехме да доверим на думите.
Не мога да го направя. Няма да отида..
Отказах се от опита да си вържа вратовръзката и седнах на леглото си; пружините на древния матрак проплакаха под тежестта ми.
Трябва да отидеш. Няма да си простиш никога, ако не го направиш.
Известно време тя не ми отговори.
Не знаеш как се чувствам.
Знам.
Спомних си времето, когато седях на това легло и се страхувах да се надигна, страхувах се да облека костюма си и да се присъединя към кръга на оплаквачите, да запея заедно с тях химна „Остани с мен”
и да се кача в колата, която да поведе зловещия парад през града по пътя към гробището, където трябваше да погребем майка ми. Страхувах се, че това ще го направи реално. Не можех да понеса този спомен, но отворих съзнанието си и го показах на Лена...
Не можеше да го направиш, но нямаше друг избор, защото Ама сложи ръка на рамото ти и те поведе към колата, настани те на пейката в църквата и вървеше до теб по пътя към гробището. Макар всяко движение да ти причиняваше болка, сякаш цялото ти тяло гореше от някаква треска. Очите ти се спираха върху лицата на хората, мънкащи някакви неща, но не чуваше какво ти казват. Защото думите им не можеха да заглушат писъците в главата ти. Затова позволи да поставят ръце на раменете ти, да те вкарват и изкарват от колата, и то се случи. Защото можеш да го направиш, да минеш през всичко това, ако някой ти каже, че нямаш избор.
Хванах главата си с ръце.
Итън...
Казвам ти, че можеш да го направиш. Защото нямаш избор, Лена.
Притиснах юмруци към очите си и усетих, че бяха мокри. Вдигнах глава и се загледах в голата крушка на лампата до леглото ми; не мигах, докато не изсуших сълзите си.
Итън, страх ме е.
Тук съм. Никъде няма да ходя.
Не си казахме нищо повече и аз се засуетих несръчно отново с вратовръзката си, но усещах Лена, сякаш беше в ъгъла на стаята ми. Татко го нямаше и къщата ми се струваше празна; чувах само Ама в коридора. Миг по-късно тя стоеше на вратата, стискайки здраво чантата си. Тъмните й очи потърсиха моите, изглеждаше по-висока, въпреки че не стигаше дори до рамото ми. Тя ми беше като баба, каквато никога не бях имал, единствената майка, която ми беше останала. Погледнах към празния стол до прозореца си, където преди по-малко от година Ама беше оставила най-хубавия ми костюм, за да го облека в най-черния ден в живота ми, после отново извърнах глава към голата крушка на нощната лампа.
Ама протегна ръка и аз й подадох вратовръзката си. Понякога имах чувството, че не само Лена можеше да чете мислите ми.
*котильон – френски салонен танц, при който танцуващите образуват различни фигури. – Б.пр.
*Линията Мейсън-Диксън - границата между щатите Пенсилвания и Мериланд, която някога е била разделителната линия между свободните северни щати и робовладелския юг; сега по-скоро е въображаема линия, разделяща северните от южните щати, и най-вече се използва като нарицателно за граница между две територии. Наречена е по имената на изследователите Чарлз Мейсън и Еремия Диксън. – Б.пр.
* „Остани с мен” (Abide with Me) – християнски химн, написан от Хенри Франсис Лит през 1847 г. Изключително популярен в англоезичния свят, особено като погребален химн. – Б.пр.
Из „Прелестен мрак" от Маргарет Стоъл и Ками Гарсия
ИК „Кръгозор"; Всички права запазени


~Награди и препоръки от автори~

Goodreads Choice Award Nominee for Young Adult Fantasy (2010)


~Трейлър на книгата~

Трейлър на книгата!


~За авторките~

Също като Ама Ками Гарсия е много суеверна. И като всяко уважаващо себе си момиче с южняшки корени си пече сама домашните бисквити и пайове.

Ками е завършила Джордж Уошингтон Юнивърсити, специалност педагогика. Тя е преподавател и специалист по проблемите на четенето и едно от любимите й занимания е да се занимава с деца и тийнейджъри.

„Израснах в окръг Вашингтон, но винаги съм се чувствала донякъде и част от Юга. Когато бях на тринайсет години, семейството ми се премести и заживяхме заедно с баба ми и с прабаба ми - под един покрив бяхме четири поколения жени. Докато растях, пиех подсладен чай, ядях зеленчуци, сготвени със сос от бекон, и домашно направени курабийки. Не всеки има баба, която знае как да оскубе кокошка и да ти шие дрехите, нали?
Не приличах на никоя от жените в семейството ми. Носех само черно, много пръстени и прекарвах часове, пишейки в дневника си. Когато завърших гимназия, вече бях изписала стотици страници и бях по-близка с героите от книгите, отколкото със съучениците си. Така започна връзката ми с писането.

Получих магистърска степен по педагогика и преподавах допреди десет години, когато се преместих в Лос Анджелис. Освен че пиша книги за юноши, работя и с деца, които имат проблеми с четеното и писането. Научила съм повече от учениците си, отколкото през цялото ми следване. Все още живея в Лос Анджелис заедно със съпруга, сина и дъщеря си. Много съм суеверна и съм се заобиколила с всякакви амулети. Обичам филми за катастрофи и мога да живея само на пица и диетична кока-кола.”

Ками и Маргарет живеят в Лос Анджелис, Калифорния, със семействата си. „Прелестни създания” е първият им роман.

Също като Лена писането спасява Маргарет Стоъл от проблемите, когато е на петнайсет години. Тя е автор и дизайнер на много популярни видеоигри. Маргарет се влюбва в американската литература в колежа „Амхърст” и „Йейл”, завършва магистратура в „Станфорд”.

„Писането ме спаси от проблемите, в които бях затънала, когато бях на петнайсет години. Като се замисля, по онова време проблемите наистина бяха моят живот. Оттогава обаче пиша. Писала съм всичко – видеоигри и наръчници за тях, сценарии, поезия... Някои от игрите, които съм писала, бяха номинирани за “Most Innovative Game Design” („Най-новаторски дизайн на видеоигри). Ако сте фенове на този жанр, ще разберете защо кучетата ми се казват Зелда и Кърби.”

Училище... Прекарах повече време в училище, отколкото май трябва, защото – да си признаем – четенето на книги носи по-голямо удоволствие от това да работиш. Влюбих се в американската литература в „Амхърст” и „Йейл” и завърших магистратура в „Станфорд”. Изучавах творческо писане при великия поет Джордж Макбет в университета в Норуич, Източна Англия. Учила съм и кинознание – в „Йейл”, и поезия - в „Станфорд”. Не казвайте на хората в „Йейл”, но понякога ми се струва, че процесът по създаване на филмите е по-интересен от самото им гледане...

Живея в Санта Моника, Калифорния, със семейството си, повечето от които са „поробени” от мен и в една или друга степен участват в писането на моите романи. Не се шегувам; когато дъщерите ми искат да отидат на училище, аз им казвам: „Как може да сте такива егоистки? Вървете си в стаите, четете и редактирайте!” И под „казвам” имам предвид, че им крещя, а понякога дори ги замервам с разни предмети. Пиша заедно с Ками – човека, заради когото въобще успяхме да завършим книгата си (и заради дъщерите робини, разбира се)...

И така, написахме нашия първи роман и той ще излезе в много, много страни. Малко ме е страх... ”


~Ревю~

Добре дошли отново в готическата приказва, където любовта е прокълната, тайните разбулени, а мрака - прелестен!

В продължението на "Прелестни създания" отново се потапяме в света на безвъзвратно влюбеният Итън Уейт и неговата красива Лена, която поради една или друга случайност се оказва чародейка, която е достатъчно опасна и прокълната, за да докара хиляди неприятности....

Лена е объркана и за да защити Итън, хората които обича, а и себе си се отдръпна от всички. Повечето хора в Гатлин започват да я мислят за луда и всички я избягват след погребението на чичо й. Но тя не е единствената която се чувства объркана. Итън започва да сънува ужасни кошмари и да разкрива все по-мрачни тайни около града и семейството си.

В тази книга разкриваме все повече и повече неща около мистериозният град Гатлин. Жителите му крият зловещи тайни, самият град е съставен от тайни и мрак... и тунели. Подгответе се за доста изненади, разкрити тайни и въпроси които сте си задавали докато сте чели първата книга, подгответе се за нещо голямо, нещо което ще продължи да ви държи на нокти дори когато приключите с книгата. Има нещо не знам как да го нарека точно... може би тайнствено и митично, нещо мрачно и готическо което те кара да си задаваш въпроси дали и твоят град няма тайни както Гатлин има... дали скучноватият ви град, не е нещо повече от това което изглежда. Книгата успява да те забърка до такава степен че в главите ще излизат въпрос след въпрос, търсейки отговори, като луди.

Ако сте фенове на поредиците "Хари Потър", "Пърси Джаксън" и "Реликвите на смъртните", то тогава ще намерите доста прилики, които ще ви накарат да искате третата част веднага. Сходни неща които ще ви накарат да заобичате поредицата още повече.


#Мой рейтинг за книгата 4* Хареса ми, бих я препоръчал/а

#Мой рейтинг за корицата – 4 – Хубава е. Харесва ми как са изобразени тунелите, които заемат важна част от книгата, и как Лена и Итън този път са на корицата.


~Интересни факти и новини около третата книга~

Това е корицата на книга 2,5 от поредицата. Тя е със заглавие “Мечтан мрак”. Тя излезе на 2ри август 2011 в Америка. В България още не се знае дали ще излезе на книжен вариант, понеже е само 75 страници, но ако науча нещо ще съобщя в блога. Ако не се появи в България на книжен вариант ще ви го преведа за да разберете какво се случва в тази мини книжка.

Ето анотация на книгата:

Когато Линк се присъединява към най-добрият си приятел, Итън Уейт, на пътешествие из мистериозната мрежа от подземни проходи безкрайно пресичащи Юга, той знае че пътуването ще бъде опасно. Но завръщането обратно в Гатлин, Южна Каролина бе само началото...

Ранен по време на кулминационната битка, Линк открива че да се грижи за раните си няма да бъде толкова просто като да посетиш доктор, и че излекуването на ръката му ще бъде най-малкото му притеснение. Да бъдеш ухапан от Свръхестествено същество прави много повече от това да ти нарани кожата - ухапването променя човека, отвътре и отвън, превръщайки Линк в някой който все повече и повече прилича на мрачното същество което го нарани.

В тази никога-до-сега-виждана кратка история от бестселър авторките на New York Times - Ками Гарсия и Маргарет Стоъл, читателите ще станат свидетели на сърцеразтуптяващата трансформация на Линк. "Мачтан мрак" започва своето действие преди дългоочакваният трети роман от "Хрониките на чародейците", "Прелестен хаос", и като специален бонус, ще съдържа и ексклузивен откъс от първите пет глави от третата книга.

Това е Американската корица на третата книга. Заглавието й е “Прелестен хаос”. Книгата се очаква да излезе в Америка на 18ти октомври 2011 и ще бъде цели 528 страници. Това няма да е последната книга от поредицата обаче. През 2012 година очакваме последната четвърта книга, която ще сложи окончателният финал на тази невероятна тетралогия!

Ето анотация на книгата:

Итън Уейт си мислеше че е привикнал към странните, невъзможно събития които се случват в Гатлин, неговият малък южен град. Но сега когато Инът и Лена са се завърнали у дома, странното и невъзможното са заели нови значения. Рояци скакалци, рекордно високи температура и опустошителни бури разрушават Гатлин, докато Инът и Лена се борят да разберат влиянието на правата на Лена. Дори семейството на Лена от силни Свръхестествени същества е засегнато - и техните способности започват опасно да отказват. С течение на времето, един въпрос излиза на яве: Какво или кой ще трябва да бъде принесен в жертва за да се спаси Гатлин?

За Итън, хаосът е страшен, но добре дошло разсейване. Той е преследван в сънищата си отново, но този път не от Лена, и каквото и да го преследва, го следва и извън сънищата му във всекидневният му живот. Дори по-лошо, Итън постепенно започва да губи части от себе си - забравя имена, телефонни номера, дори спомени. Не знае защо, а и повечето дни е твърде уплашен да попита.

Понякога няма само един отговор или само един избор. Понякога няма връщане назад. И този път няма да има щастлив край.

Много неща ни очакват, остава ни само да изчакаме да се появят…


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Ревю: Възпламеняване (Игрите на глада, #2)–Сюзан Колинс

Заглавие: Възпламеняване Поредица: Игрите на глада, #2
Автор: Сюзан Колинс
Издателство: Екслибрис
Страници: 384
Корици:
Меки
Език: Български
Размери: 20х13
ISBN: 9789548208703
Жанр: Антиутопия (Дистопия), Приключения, Пост-апокалиптично фентъзи, Световна проза, Художествена литература (преводна)
Съдържание на секс сцени и груб език: Книгата не съдържа груб език, само описания на целувки.
Дата на издаване: 2010
Цена: 14,90 лв


~Анотация~

Прехвърчат искри.

Пожарът се разраства.

И Капитолът иска отмъщение.

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет на ежегодните Игри на глада – реалити шоу, предавано на живо по телевизията. В Игрите може да победи само един. И гледането е задължително!

Колкото и да е невероятно, Катнис Евърдийн е победител в Игрите на глада. А победата означава богатство и слава. Сега Катнис би трябвало да е щастлива – в края на краищата пак е при семейството си и стария си приятел Гейл. Но нищо не е точно така, как тя иска. И се носят слухове за бунт срещу Капитола – бунт, за който Катнис може би е допринесла.

Във втората част от трилогията Игрите на глада Сюзан Колинс продължава разказа за Катнис, като я подлага на още повече изпитания и поднася изненади на всяка страница.

Игрите на глада е жесток, разтърсващ роман със задъхващо темпо, който веднага хваща... Не можех да оставя книгата...


~Награди и препоръки от автори~

British Fantasy Award (2010),
Goodreads Choice Award for Favorite Book and Young Adult Series (2009),
Booklist Top Ten Science Fiction/Fantasy Novels for Youth (2010),
ALA Teens' Top Ten (2010),
Children's Choice Book Award for Teen Choice Book of the Year (2010)
Indies Choice Book Award for Young Adult (2010),
Teen Read Award Nominee for Best Read (2010)

---

"Не можех да оставя книгата..." - Стивън Кинг

"Игрите на глада" е изумителна." - Стефани Майър, автор на "Здрач"


~Трейлър на книгата~

Трейлър на книгата

~За авторката~

Сюзан Колинс започва кариерата си като сценарист на детски предавания.

Като вдъхновение за трилогията "Игрите на глада", Колинс посочва мита Тезей и Минотавъра, както и кариерата на баща си във военновъздушните сили на САЩ. "Игрите на глада" е в списъка на New York Times за най-продавани книги 60 седмици, а списание Times обявява Колинс за една от най-влиятелните личности на 2010 година.

 

 


~Ревю~

Добре дошли в света на Катнис за пореден път! Свят изпълнен с жестокости и глад. Свят в който не ви се иска да съществува...

След победата си в Игрите Катнис би трябвало да е благодарна на всички богове че е успяла да оцелее, но вместо това тя е в шок, сънува кошмари, а с любовният й живот всичко е приключило. Пийта е наранен от преструвките, а Гейл от лъжите. Сега Катнис че чуди как да оправи всичко и всяка минута се пита как така всичко успя да се обърка. Като започнем от една забравена птица и нейната песен, минем през една проста брошка и смъртоносни къпини. Ето къде се обърка всичко от къпините - само това се върти в главата на Катнис. До тук това бяха символите от първата книга, които предизвикаха бунт в окръзите. Въпреки че Катнис късно осъзнава това, сега обвинява изцяло импулсивният си характер за всичките мъчения които изпитват хората от 12 окръга.

Но нищо не приключва така просто. Време е за Юбилейните игри и в Капитола замислят грандиозен план чрез който искат да покажат че Капитола е на първо място и всеки трябва да си знае позицията. Игрите придобиват нови правила и сега всеки победител до сега ще изпита най-големият си страх - това да се върне на арената за пореден, а може би и за последен път. Катнис е в шок; майка й и сестра й също; Гейл също, а Пийт има свой план как да спаси момичето което обича истински. План който може да се окаже смъртоносен както за него, така и за един куп други хора. Но Катнис отново първо действа после мисли. Може би в тази книга символите трябва да са следните: часовникът, бисквитката, роклята от пламъци и сойката-присмехулка. Символи които ще преобърнат цялата история в трилогията; символи които ще ви накарат на края на книгата да сте в шок, също както всички останали герои и най-вече Катнис, защото.... най-добре прочетете книгата за да разберете защо.


#Мой рейтинг за книгата 5* Не ме остави да спя цяла вечер от вълнение
#Мой рейтинг за корицата – 5 – Страхотна е! Червеният цвят подсказва че ще е доста напечена цялата история.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Ревю: Разпадане (Химичната градина, #1)–Лоръл ДеСтефано

Заглавие: Разпадане
Поредица: Химичната градина, #1
Автор: Лоръл ДеСтефано
Издателство: Simon & Schuster Children's Publishing
Страници: 358
Корици:
Меки
Език: Английски
Жанр: Антиутопия (Дистопия), Приключения, Пост-апокалиптично фентъзи, Световна проза, Художествена литература Съдържание на секс сцени и груб език: Книгата не съдържа груб език, само описания на целувки.
Дата на издаване: 22 март 2011


~Анотация~

Какво бихте направили, ако знаехте кога ще умрете?

Благодарение на модерната наука, всяко човешко създание се е превърнало в тиктакаща генитична бомба - мъжете живеят само до 25 годишна възраст, а жените само до 20. На фона на този суров пейзаж, млади момичета са отвличани и принуждавани да приемат полигамни бракове за да предотвратят от изчезване населението.

Когато шестнадесет годишната Рейн Елъри е отведена от Събирачите (Бирниците) за да стане съпруга, тя попада в свят пълен с богатства и привилегии. Въпреки искренната любов на съпруга й Линдън към нея, и оскъдното доверие сред сестрите съпруги, Рейна има една цел: Да избяга - да открие своят брат близнак и да се прибере.

Но Рейн има повече неща с които да се бори освен загубването на свободата си. Ексцентричният баща на Линдън има за цел да открие антидот за генетичният вирус, който наближава своето покушение върху сина му. И за тази цел той е готов дори да събира трупове за да тества експериментите си. С помоща на Габриел, слуга към който Рейн опасно започва да се привлича, Рейн се заема с това да избяга въпреки ограниченото време което има.


~Препоръки от автори~

"Сърцераздирателен дебют... ДеСтефано има наблюдателно и от време на време безмилостно око, отбелязвайки жестокости, милост и несъответствия в младите си герои... Ще бъде интригуващо да се види как ДеСтефано развива "по-големият свят" тъй като се очаква това да е една обещаващо прогресираща трилогия." - - * PW участва преглед, 10-ти януари 2010

"Зловещо и елегантно, шокиращо и романтично, страшно и възнаграждаващо, а и осигурява наочаквани обрати. Книгата ще ви остави да копнеете за втората." - Lisa McMann, New York Times bestselling author of the WAKE trilogy and CRYER'S CROSS

"Лорън ДеСтефано създава едно твърде вероятно бъдеще. Харесва ми света, романса и начина на писане, особено когато това е вида книга който жадувах да прочета." - Carrie Ryan, New York Times bestselling author of THE FOREST OF HANDS AND TEETH

"Тази красиво описана дебютираща фантазия, с интригуващ замисъл за света, добре развити герои и сложен сюжет, включващ ретроспекции, както и напрежение, ще държи тийнейджърите приковани към тежкто положение на Рейн и съпругите й сестри. Покоряващата корица ще ги привлече, а изпълненият с напрежение край ще ги накара да очакват с нетърпение втората и третата книга от трилогията за "Химичната градина". Този провокиращ мисленето роман ще ги стимулира да дискутиратв часовете по наука и етика." - VOYA

"Наистина се насладих на "РАЗПАДАНЕ", просто не можех да я оставя! Рейн е толкова невероятна главна героиня. Тя е слина, страстна и решителна... "РАЗПАДАНЕ" е спираща дъха." - sparkling-reviews.blogspot.com


~Трейлър на книгата~

Трейлър на книгата!


~За авторката~

Лорън ДеСтефано завършва Колежа Албертус Магнус в Ню Хевън, СТ през 2007. Тя слага начало на своята кариера като писателка с книгата "РАЗПАДАНЕ", първата от трилогията Химическата градина, която излезе през март 2011 от Simon & Schuster BFYR. А през 2012 се очаква втората книга от трилогията "ТРЕСКА".


~Ревю~

Изглежда този жанр ще ми стане любим... Чудя се защо все съм се дърпала когато ми съобщят за книга от подобен вид? Много съм изпускала, но бързо наваксвам.

Книжката за която ще ви говоря днес е доста странна? Добре де, не е в "такъв" вид странна, просто е много различна. Кара те да вярваш че това наистина може да се случи, а на мен май нещо ми се живее...

В първата книга от бъдещата трилогия се запознаваме с Рейн Елъри. Шестнайсет годишно момиче на което й остават четири години живот. Да, тя умира, и не - грешите не е от нещо което познавате. Действието в книгата се развива доста на пред в бъдещето. Представете си че учените са успели да открият лек за всяка болест и вече това няма да е проблем за никого. Но има уловка - по време на експериментите си с годините се разбира че днешните (тоест бъдещите) не могат да живеят дълги години. Няма в предвид стотина, а една четвърта от тези стотина. Това е предела им. Или поне на момчетата (те живеят до 25). Момичетата за жалост и толкова не успяват да преживеят. Горките умират едва на 20 години. Тъжно нали? В днешно време си мислим "Ех, само да порасна и после...", а героите в тази книга изобщо не бързат да пораснат, защото нямат бъдеще. Из света върлува някакъв вирус който ги поваля когато достигнат тази определена възраст и първото поколение, което не е засегнато от него вирус се опитва да открие лек преди да се затрие човешкият род. Едни търсят лек, други вече са намерили как да се справят с вируса без да затриват расата - лесно и просто в няколко стъпки! Първо си намираш хубави момичета, после ги отвличаш и пъхаш във ван, трето осигуряваш им пълен лукс и икономи, но ги лишаваш от свободата да излизат и четвърто - ползваш ги за потомство, като ги омъжваш за сина си (имат си нещо като правило в книгата, героите да си имат повече от една жена, и това ми напомня на харемите). Резултата имаш си сумати внуци и поколението не е затрито. До сега ви разказах за добрите страни, а ето ги и лошите: отделят те от семейството ти, насила те омъжват за някой си там, трябва да делиш мъжа си с още жени и накрая когато детето ти порасне остава без родителите си понеже те разбираш ли умират заради някакъв си вирус... Ужасяваща картинка наистина. Доста ми повлия въпросната книжка и я препоръчвам на всеки, който иска да види един алтернативен свят, който изключително много може да ви заприлича на нашият след години.

Та да се върнем към историята, само че малко по-подробно. Споменах ви за главната героиня - Рейн, но само толкова. Сега ще ви кажа малко повече за нея, за живота който живее, за загубите които е направила и продължава да прави. Рейн е една от трите нови съпруги на Линдън (главният мъжки герои, синът на Губернатора на къщата в която живеят, който по една или друга случайност е и учен). Другите две са Джена и Сесили. Когато пристигат първата мисъл на Рейн е да избяга, но преди да се пробва среща едно красиво момиче, може би на 19-20 според нея, което стои в една великолепна стая в огромно легло. Това е Лейди Роуз (първата жена на Линдън). Великолепно момиче, с изящна красота, руси коси и тъмно кафяви очи. Направо по-възрастното копие на Рейн, като изключим това  че Рейн е с едно зелено и едно кафяво око. С течение на няколко глави след срещата на Рейн с Роуз виждаме как започват да завързват връзка и Рейн да се поуспокоява с новият си затвор (така де дом). Разбира ме също така и каква е целта на главната ни героиня - да се върне обратно в Манхатън (сега се намира във Флорида) при брат си и заедно да избягат от всичко. По време на дългият й план всичко започва малко по-малко да я разубеждава да се махне от къщата. Първо прислужничката й Дейрдре, малко сладко момиченце, което е като сестра за Рейн. но нещата леко започват да излизат извън релси когато Рейн започва да изпитва чувства към Габриел (сервитьорът който й носи всичко което пожелае и е най-добрият й слушател). Мислите си че Линдън ги е разкрил, но той е толкова завладян от приликата между Роуз и Рейн, а и заобиколен от вниманието на другите си две жени, че дори и не подозира какво се върти в главата на една от жените му която си малко бунтарка.

След няколко неуспешни опита за бягство, подозрения за изневяра, ревност, загуба на животи, разкрития на планове и бебе! (да, бебе една от съпругите си има бебе, но коя не мога да ви кажа). Рейн си мисли че не може да стане по-зле, но очевидно може когато приятелите й умират, Габриел изчезва, а тя самата започва да се чувства странно, сякаш вируса е мутирал и сега има вероятност, някой да си отиде дори по-млад...

Ще успее ли да избяга от това ужасно място Рейн    (то какво да бяга, първо трябва да се опита да оцелее) и да открие брат си, никой не знае, дори самата Рейн, но вие може би ще успеете да откриете малко повече около тази заплетена история и да разберете нещо, което аз не съм успяла. Така че хващайте бързо книжката и ми кажете къде за Бога ми се губи някой детайл, че така втрещено гледах края на книгата. Все пак как е възможно да убиеш... повече не казвам, оставам най-хубавото за вас!


#Мой рейтинг за книгата 4* Хареса ми, бих я препоръчал/а
#Мой рейтинг за корицата – 5 – Невероятна е! Ще ми се, ако се издаде в България да бъде или с оригиналната корица или с такава която да е на ниво с тази!


~Интересни факти и новини около втората книга~

*Щракнете върху картинката за по-голям размер*

Това е карта на етажа на който живеят съпругите. Помислих си че ще ви бъде интересно да видите как е устроено всичко.

Втората книга от трилогията “Химичната градина” – “Треска” се очаква да излезе през февруари 2012! Корицата ще излезе на 27 юли 2011! Ще трябва доста да почакаме докато излезе корица, а какво остава за самата книга. Направо не ми се мисли колко ще трябва да чакам. Иначе може да откриете фен превод на поредицата във форума Vampire Ladies който е плануван като предстоящ, така че очаквайте го.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

понеделник, 20 юни 2011 г.

Ревю: Игрите на глада (Игрите на глада, #1)–Сюзан Колинс

Заглавие: Игрите на глада
Поредица: Игрите на глада, #1
Автор: Сюзан Колинс
Издателство: Екслибрис
Страници: 376
Корици:
Меки
Език: Български
Размери: 20х13
ISBN: 978-954-8208-63-5
Жанр: Антиутопия (Дистопия), Приключения, Пост-апокалиптично фентъзи, Световна проза, Художествена литература (преводна)
Съдържание на секс сцени и груб език: Книгата не съдържа груб език, само описания на целувки.
Дата на издаване: 2009
Цена: 14,90 лв


~Анотация~

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет за ежегодните Игри на глада - реалити шоу, предавано на живо по телевизията.

Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато доброволно заема мястото на по-малката си сестра в Игрите. Катнис неведнъж е била близо до смъртта - и оцеляването се е превърнало в нейна втора природа. Но ако иска да победи, ще се наложи да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.

Сюзан Колинс поднася равни части съспенс и философия, приключения и любов в този изпепеляващ роман, чието действие се развива в едно бъдеще, обезпокоително напомнящо нашето настояще.


~Откъс~

   


~Награди и препоръки от автори~

British Fantasy Award for Top Ten (2009),
Georgia Peach Book Award (2009),
A School Library Journal Best Book of the Year (2008),
Cybils Award for Young Adult Fantasy & Science Fiction (2008),
Amelia Bloomer List (2009)
Amelia Bloomer List (2009),
An ALA Notable Children's Book for Older Readers (2009),
Horn Book Fanfare Best Book (2008),
West Australian Young Readers' Book Award (WAYRBA) for Older Readers (2010),
Rebecca Caudill Young Reader's Book Award Nominee (2011),
Red House Children's Book Award for Older Readers & Overall (2010),
New York Times Notable Children's Book of (2008),
Publishers Weekly's Best Books of The Year, South Carolina Book Award for Junior and Young Adult Book Awards (2011),
Rhode Island Teen Book Award (2010),
Dorothy Canfield Fisher Children's Book Award (2010),
ALA Teens' Top Ten (2009),
Milwaukee County Teen Book Award Nominee (2010),
Sakura Medal for Middle School Book (2010),
Silver Inky Award (2009),
Michigan Library Association Thumbs Up! Award (2009),
Florida Teens Read (2009),
Iowa High School Book Award Nominee (2011),
ALA's Top Ten Best Books for Young Adults (2009)

---

"Не можех да оставя книгата..." - Стивън Кинг

"Игрите на глада" е изумителна." - Стефани Майър, автор на "Здрач"


~Трейлър на книгата~

Трейлър на книгата

~За авторката~

Сюзан Колинс започва кариерата си като сценарист на детски предавания.

Като вдъхновение за трилогията "Игрите на глада", Колинс посочва мита Тезей и Минотавъра, както и кариерата на баща си във военновъздушните сили на САЩ. "Игрите на глада" е в списъка на New York Times за най-продавани книги 60 седмици, а списание Times обявява Колинс за една от най-влиятелните личности на 2010 година.

 

 


~Ревю~

След като прочетете тази книга ще ви се иска Панем никога да не съществува! Защо ли? Прочетете ревюто, а след това и книгата и ще разберете!

Всички знаят днешна Северна Америка - преуспяващи и богати държави, мирни отношения, политика и всичко на ниво. А сега си я представете цялата в руини... грозна гледка а? Сега от Северна Америка не е останало нищо друго освен руини и една държава на име Панем, чиято столица Капитол е най-невероятният град, а тринадесетте й окръга (сега вече дванадесет) са най-мизерното място на света за живеене. Защо ли? Нека просто кажем че правилата които познаваме сега след време стават ужасни. Хората са принудени да живеят в глад и мизерия, а деца се отделят от семействата им за да се бият за забавление в столицата. Деца, да, правилно сте чули. От всеки окръг всяка година се взимат по едно момче и момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет години, за невероятно забавното реалити шоу, предаващо се по телевизията, на име Игрите на глада! В това шоу те няма да преминават някакви си изпитания като в Сървайвър, а ще трябва да се избият един друг и да спечели само един. Точно така, само един. Представяте ли си вече жестокият свят който ви описах? Ще си кажете "Еми няма да участвам, ако ме изберат. Ще се надигнем всички хора в окръга и ще се противопоставим на тази тяхна прищявка!" Е, да ама не! Точно по този начин си е отишъл Окръг 13. Надигат се хората, противопоставят се и Капитола решава да заличи окръга от лицето на земята и го прави! Сега сигурно ще си кажете ужасна е тази книга, не мога да си представя какво бих правила ако това се случи наистина и така на татък... но не се отчайвайте може би има малка искрица надежда нещо да се промени... или да стане още по-зле....

Катнис Евърдийн е момичето което гори, момичето което знае какво е да си близо до смъртта, момичето което си няма и да представа какво е да си влюбен, момичето което си подписа смъртната присъда за да замести сестра си в таз годишните Игри на глада. Заедно с нея обаче в Игрите изпращат и синя на хлебаря, момчето което я спаси от смъртта и глада преди години. Дали той изпитва нещо към нея, дали тя изобщо знае какво е любов и дали някой от тях ще успее да оцелее ще трябва да прочетете книгата.

А сега малко допълнителна информация за книгата!

Да започнем с това че книгата е разделена на три части. Първата може да ви се стори по-скучновата, но след това започват истинските битки и страдания. Действието в първата част се развива в Окръг 12 в Панем, и след това се прехвърляме в Капитола в Панем. Децата се затварят в една необятна арена където трябва да си намерят/направят подслон, да си набавят храна и вода, и същевременно да убият всички останали и да спечелят. Мислите си, че ако си обучен добре и това е възможно и няма да е толкова лесно, но не е така. Въпреки че минават през обучение преди да бъдат пуснати на арената (която освен че има бойна арена си има и място където да се укриват. Абе един огромен остров все едно, на който може да намерите всичко.), за да не е скучно Капитола си има капани които са доста смъртоносни и когато действието се движи бавно или пък няма убийства, те пускат някои от капаните си в действие. Още по-зле стана а?

Книгата и като цяло поредица е супер интересна, както за момичета (които си падат по убийства и оцеляване) така и за момчета (заради битките и цялата атмосфера) така че тази книга би била голям подарък както са женският пол, фен на този вид книги, така и за мъжкият. Не се колебайте повече ами бягайте към първата книжарница за да сте подготвени, когато след време настъпят истинските Игри на глада!


#Мой рейтинг за книгата 5* Не ме остави да спя цяла вечер от вълнение
#Мой рейтинг за корицата – 5 – Супер е! Радвам се че са запазили оригиналната корица. Семпла, но е идеално подхождаща.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Малко лоши новини…

Извинявам се че по време на седмицата на Антиутопиите не бях пуснала нищо, но просто ми беше доста напрегнато и нямах време. Така че целият график се измества с една седмица. Тази цялата също ще бъде за Антиутопиите, така че не притеснявайте няма да я прескочим. Може да видите графика със сменените дати в дясната колона.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

вторник, 14 юни 2011 г.

Ревю: Прелестни създания (Хроники на чародейците, #1)-Ками Гарсия и Маргарет Стоъл

Заглавие: Прелестни съзнания
Поредица: Хроники на чародейците, #1
Автор: Ками Гарсия и Маргарет Стоъл
Издателство: Кръгозор
Страници: 417
Корици:
Меки
Език: Български
Размери: 21х14,5
ISBN: 9789547712300
Жанр: Фентъзи, фантастика, световна проза, художествена литература (преводна)
Съдържание на секс сцени и груб език: Книгата не съдържа груб език и секс сцени, само описания на целувки.
Дата на издаване: 2010
Цена: 14,00 лв


~Анотация~

Ленa Дюшaн cе рaзличaвa oт вcички други мoмичетa в мaлкoтo грaдче Гaтлин. Haдaренa c чaрoдейни cили, тя cе oпитвa дa cе cлее c ocтaнaлите и дa cе пребoри c прoклятиетo, кoетo преcледвa рoдa й oт гoдини. Ho дoри и cред oбрacлите c бурени грaдини, мрaчни треcaвищa и рoнещи cе нaдгрoбни кaмъни нa пoтънaлия в cледoбеднa дрямкa грaд, тaйните не мoгaт дa ocтaнaт cкрити дългo...
Итън Уейт cе oпитвa дa нaпуcне грaдa, в кoйтo cемейcтвoтo му е живялo винaги, и брoи меcеците дo зaминaвaнетo cи в кoлеж. През деня oтчaянo cе бoри cъc cкукaтa, през нoщтa oбaче зaпoчвa дa cънувa един и cъщ cтрaнен cън c тaйнcтвенo мoмиче.
Кoгaтo Ленa идвa дa живее в нaй-cтaрoтo имение в oкръгa, oбвитo cъc злoвещa cлaвa, Итън е привлечен неуcтoимo oт нея и е твърдo решен дa oткрие кaквa е връзкaтa между тяx.
B грaд без изненaди – тъмен и злoкoбен, еднa тaйнa мoже дa прoмени вcичкo.
И caмo любoвтa мoже дa те изведе oт мрaкa...


~Награди и препоръки от автори~

William C. Morris YA Debut Award Nominee (2010),

Goodreads Choice Award Nominee for Young Adult Fiction (2009),

ALA Teens' Top Ten (2010)

---

“B гoтичеcкaтa трaдиция нa Aн Paйc aвтoрките cъздaвaт един мрaчен, cвръxеcтеcтвен cвят. Дaйте книгaтa нa фенoвете нa Cтефaни Maйер или нa Чaрлийн Xaриc и те ще изядaт дo кoрa тaзи гoтичеcкa рoмaнтичнa иcтoрия.”
Sсhооl Library Jоurnal


Прелеcтни cъздaния”... Taзи иcтoрия прocтo не е oт тoзи cвят! Притежaвa вcичкo, кoетo тийнейджърите oбичaт – рoмaнтикa, мaгия, миcтикa и oбещaние зa oще мнoгo...”
Вооklist


“Зaвлaдявaщa великoлепнa мрaчнa фaнтaзия, oмaгьocвaщи герoи, пищнa гoтичеcкa иcтoрия – дебютен рoмaн, кoйтo не бивa дa прoпуcкaте.”
Кacaндрa Клеър, aвтoр нa Тhe Mоrtal Instruments


“Bеликoлепен cтил, oригинaлнa идея и зaвлaдявaщa aтмocферa. Изчетox я нa един дъx.”
Mелиca Maр, aвтoр нa Wiсked Lоvely


“Прелъcтителнa гoтичеcкa иcтoрия oт Югa cъc зaпoмнящи cе екcцентрични герoи, кoитo ще ви въвлекaт в cвoя oмaгьocaн cвят.”
Холи Блек, aвтoр нa Тithe: A Mоdern Faerie Тale


~Трейлър на книгата~

Трейлър на книгата

~За авторките~

Също като Ама Ками Гарсия е много суеверна. И като всяко уважаващо себе си момиче с южняшки корени си пече сама домашните бисквити и пайове.

Ками е завършила Джордж Уошингтон Юнивърсити, специалност педагогика. Тя е преподавател и специалист по проблемите на четенето и едно от любимите й занимания е да се занимава с деца и тийнейджъри.

„Израснах в окръг Вашингтон, но винаги съм се чувствала донякъде и част от Юга. Когато бях на тринайсет години, семейството ми се премести и заживяхме заедно с баба ми и с прабаба ми - под един покрив бяхме четири поколения жени. Докато растях, пиех подсладен чай, ядях зеленчуци, сготвени със сос от бекон, и домашно направени курабийки. Не всеки има баба, която знае как да оскубе кокошка и да ти шие дрехите, нали?
Не приличах на никоя от жените в семейството ми. Носех само черно, много пръстени и прекарвах часове, пишейки в дневника си. Когато завърших гимназия, вече бях изписала стотици страници и бях по-близка с героите от книгите, отколкото със съучениците си. Така започна връзката ми с писането.

Получих магистърска степен по педагогика и преподавах допреди десет години, когато се преместих в Лос Анджелис. Освен че пиша книги за юноши, работя и с деца, които имат проблеми с четеното и писането. Научила съм повече от учениците си, отколкото през цялото ми следване. Все още живея в Лос Анджелис заедно със съпруга, сина и дъщеря си. Много съм суеверна и съм се заобиколила с всякакви амулети. Обичам филми за катастрофи и мога да живея само на пица и диетична кока-кола.”

Ками и Маргарет живеят в Лос Анджелис, Калифорния, със семействата си. „Прелестни създания” е първият им роман.

Също като Лена писането спасява Маргарет Стоъл от проблемите, когато е на петнайсет години. Тя е автор и дизайнер на много популярни видеоигри. Маргарет се влюбва в американската литература в колежа „Амхърст” и „Йейл”, завършва магистратура в „Станфорд”.

„Писането ме спаси от проблемите, в които бях затънала, когато бях на петнайсет години. Като се замисля, по онова време проблемите наистина бяха моят живот. Оттогава обаче пиша. Писала съм всичко – видеоигри и наръчници за тях, сценарии, поезия... Някои от игрите, които съм писала, бяха номинирани за “Most Innovative Game Design” („Най-новаторски дизайн на видеоигри). Ако сте фенове на този жанр, ще разберете защо кучетата ми се казват Зелда и Кърби.”

Училище... Прекарах повече време в училище, отколкото май трябва, защото – да си признаем – четенето на книги носи по-голямо удоволствие от това да работиш. Влюбих се в американската литература в „Амхърст” и „Йейл” и завърших магистратура в „Станфорд”. Изучавах творческо писане при великия поет Джордж Макбет в университета в Норуич, Източна Англия. Учила съм и кинознание – в „Йейл”, и поезия - в „Станфорд”. Не казвайте на хората в „Йейл”, но понякога ми се струва, че процесът по създаване на филмите е по-интересен от самото им гледане...

Живея в Санта Моника, Калифорния, със семейството си, повечето от които са „поробени” от мен и в една или друга степен участват в писането на моите романи. Не се шегувам; когато дъщерите ми искат да отидат на училище, аз им казвам: „Как може да сте такива егоистки? Вървете си в стаите, четете и редактирайте!” И под „казвам” имам предвид, че им крещя, а понякога дори ги замервам с разни предмети. Пиша заедно с Ками – човека, заради когото въобще успяхме да завършим книгата си (и заради дъщерите робини, разбира се)...

И така, написахме нашия първи роман и той ще излезе в много, много страни. Малко ме е страх... ”


~Интервю с авторките~

Ками Гарсия и Маргарет Стоъл са наистина „прелестни създания”

Ками Гарсия и Маргарет Стоъл са приятелки от осем години. Те обичат един и същи тип книги и след години четене на чужди автори запретват ръкави и създават новата сензация на тийнейджърската паранормална литература, „Прелестни създания”.

- Какво ви вдъхнови за „Прелестни създания”?

Ками Г. – Дългите обеди, прекарани заедно, с прекалено много диетични кока-коли и любовта към готическата литература на Американския юг. Освен това искахме да напишем тийнейджърски романтично-мистичен роман от момчешка гледна точка.

- Говори се, че вече се готви филм по книгата. Някаква вътрешна информация?

Маргарет С. – „Уорнър Брос” ще правят филма. Режисьор и сценарист ще бъде номинираният за Оскар Ричард Лаграванес; продуцентът е изключително талантливият Ървин Стоф. Не бихме могли да бъдем по-щастливи!

- „Прелестни създания” е първата част от поредицата „Хроники на чародейците”. Как ще се развие историята в следващите части?

Ками Г. – Току-що завършихме втората част, която се предполага да излезе към декември 2010 г. С всяка следваща книга залозите са по-високи. Читателите ще научават все повече и повече за свръхестествения магически свят, който съществува в малкия измислен град Гатлин, Южна Каролина.

- Живеете в Лос Анджелис, но действието на романа се развива в южняшките територии на Щатите. Защо решихте историята да се случва именно в Юга?

Ками Г. – Семейството ми произлиза от малко градче в Северна Каролина. Израснах в една къща заедно с баба си и прабаба си, така че в мен самата има много южняшки черти. Аз все още правя домашни курабийки и пайове изцяло сама, без готови блатове, кори и др.подобни! И за двете ни Югът е място с богата история, където все още се случват истински магии. И можеш да намериш страхотен пай...

- Какво е да работиш с партньор? Какви пречки имахте по време на съвместната си работа?

Ками Г. – Най-трудно беше да координираме графика си. Иначе още от самото начало имахме обща визия за историята. Често се караме и спорим помежду си за различни неща – както го правят сестрите например, - но никога не сме спорили за книгата!

- Какво ще посъветвате начинаещите автори в този жанр?

Маргарет С. – Не се отказвайте! Както каза веднъж моя стар приятел, писателят Псевдонимус Бош ('The Name of This Books is Secret') – няма такова нещо като лоша книга, има само лоша чернова. Просто продължете!


~Ревю~

Потопете се в един нов и различен готически свят!

Като за начало може би трябва да започна с това че тук ще видим че част от книгата е от мъжка гледна точка, което е рядкост. И така на вашето внимание, представям ви Итън Уейт - момче за което Гатлин е просто един затвор. Както казва той, в Гатлин никога нищо не се случва, винаги всичко е едно и също, сякаш времето е спряло... Началото може да ви се стори малко мрачно, но да видите краят - ще бъдете направо удивени от развитието.

Действието върви малко бавно, може би заради описанията, които на моменти идват в повече, но ако се съсредоточите върху тях ще можете да вникнете по-дълбоко в книгата. Когато за първи път прочетох книгата (четох я на английски) стилът на писане веднага ми направи впечатление. Начина по който нещата се описват, чувства, действия... всичко е някакси.... странно. Предполагам че е заради авторките(да, в множествено число говоря защото тази поредица се пише от две авторки с невероятно въображение).

А сега е време да прехвърли вниманието си върху главната женска героиня, а именно Лена Дюшан. Итън отдавна сънува един и същи сън в който присъства едно момиче и сега когато това момиче се оказва истинско, а не плод на фантазиите му, той е решен на всичко да разбере повече за нея. Въпреки че всички смятат Лена за откачалка, Инът не се поддава на слуховете и се опитва да се сприятели с г-ца Дюшан. Но Лена пази тайна, която е по-мрачна дори от целият мелодраматичен Гатлин. Тя е чародейки (за тези които не са на ясно със съществата, това е нещо като вещица, магьосница, вълшебница... мисля че хванахте за какво ви говоря). Но преди да направите асоциацията и да свържете думата със сериала "Чародейките", нека ви светна по въпроса, че няма нищо общо. В света на чародейците всяко нещо си има правила, и ако те не бъдат спазвани всичко може да се обърка, само докато мигнете. Точно поради тази причина ми хареса любовта която се завързва между двамата герои - чиста, но същевременно мрачна и опасна. С две думи може да се каже направо че е забранена любовта между човек и чародейка, но всяко правило си има своето изключение.... или може би не?

Всичко върви идеално между новосформиралата се двойка, докато нещо не проваля плановете. Някой пристига и всичко започва бавно, но сигурно да пропада. Сега  всичко започва драстично да се обърква и някой умира покрай цялата бъркотия, но кой? ще разберете само, ако прочетете невероятният Паранормален фентъзи романс. Книгата която ще ви накара да не спите цяла нощ, защото цялата история ще минава отново и отново през ума ви, докато на цяло не се присъедините към  Хрониките на чародейците.


#Мой рейтинг за книгата 4* Хареса ми, бих я препоръчал/а

#Мой рейтинг за корицата – 4 – Хубава е. Харесва ми как е направена Лена в сянка до портите. Изглежда загадъчна и със сигурност грабва окото.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)