събота, 20 август 2011 г.

ФЕНФИК: Изгубен момент (Изгубена)

Едва движещ се, след цял таботен ден, дори и вечерта, играейки Нанси Дрю и Братята Харди с Хейл, само за да се прибере вкъщи и да пописпи няколко часа, с тапи за уши и антифони, последното нещо, което искаше Кензи, бе да намери сукуба и върколак, които са разхвърлели целият плот, пред кафе машината. „Добре, омръзна ми вече. Ставайте най-накрая”.
Накрая Бо направи честта да се размърда и Дайсън да оправи другата част от стаята. Боже, трябва ли въобще да диша?
Четири лъжици за мярка. Вода. Сила. Прецеждане.
След като си няла кафе, Кензи се изправи пред отвратителната гимназиална двойка, които се целуваха.
„Трябва след един час да съм в клуба. Бихте ли спрели да си изяждате лицата за момент и да проведете един нормален разговор с мен”?
Смееки се, Бо се размърда достатъчно за да се обърне, въпреки Дайсън да отказваше да я пусне, ръцете му се увиха около ключицата и ханша й, забил лицето си в косата й.
”Какво да направим за теб, Кензи”?
Повдигайки вежда на онова „ние”, Кензи реши да смени тактиката си. Два страйка в „Кънтри клуба”, не означава нищо, в сравнение с това да стои в собствената си кухня, гледайки „любовният кораб”, как отплава. Кафето бе готово и трябваше да подготви всичките си въпроси, за момента, когато Дайсън ще си тръгне. Освен, ако не остане за закуска…
Намирайки любимата си гигантска чаша/купа мръсна в мивката, останало прясно розово мляко и две лъжици, предизвика още по-голямо съмнение.
„Ммм. Нямаш ли нещо за правене или преди да ми сипеш кусмета си за обяд?” Не най-доброто отношение, дори и за Дайсън.
Забелязвайки за първи път Кензи, Дайсън се откопча от Бо, изправяйки се, но държейки ръцете си на място. Гледайки Кензи право в очите, той й намигна. „ Искам да си взема душ”. Използвайки височината си да се завърти, Дайсън целуна Бо звучно, за последно и я пусна, плъзгайки се между нейното тяло и плота. „Ще те взема след десет. Ще направя резервцията ни за единадесет”.
Двамата човека и Фей изчакаха вълкът, преди да проговорят. Отвориха устите си по едно и също време, както обикновенното – най-вече, когато говорът е загрижен – говорът на Кензи бе по-бърз. „Какво беше всичко това, по дяволите”? Може би по-твърда, но Кензи бе фен на тези неща, като цяло.
Подсмихвайки се, Бо се премести от дясната страна на Кензи, докосвайки я с рамо и издиша. „Добре, явно достигането на висшето общество, е код за „Гигантска Сексуална Оргия”.”
Усещайки как очите и искачат, Кензи истърва очилата си.
„И как мина това”? Опитвайки се отчаяно да премахне самодоволството от гласа си, тя сипа чаша кафе на Бо.
„Мм, не толкова добре. Аз бях поканена, но определено Дайсън не беше. Което ни правеше да изглеждаме, като пълните идиоти, разваляйки партито, след това се разделихме, когато стана по-добре”. Отпивайки си от кафето, Кензи не можа да се сдържи и забеляза, че усмивката на Бо се е променила, когато погледна назад. „Но тогава се върнахме тук и Дайсън, имам предвид той…”
„Накара те да свършиш единадесет пъти, знам”. Сипвайки си зърнена закуска, Кензи усети отмъстителен малък проблясък на задоволство, когато приключи с млякото си, преди Бо да си долее кафе.
Смеейки се, Бо я бутна по бедрото, което щеше да предизвика млякото да олее цялата работна риза на Кензи, ако тя не имаше толкова бързи рефлекси. „Всъщност тринадесет, но имам предвид преди това. Когато си тръгнахме от клуба и двамата бяхме ядосани, а на него, защото ме завлече на най-добро парти и си помислих, че той е ядосан за това. Но не, прибрахме се и аз „Благодаря ти много, можеше да приключа със случая!” и той „Може би има по-прост начин да вземеш информация”.
Впрягаше се за всяка дума в този момент, въпреки себе си, Кенз трепна в съчувствие. „Нарекал те е проста? Как това ви доведе до това, че да ме карате да стоя с тапи за уши цяла вечер? Чакай, току-що си отговорих сама. Ах, вие перверзници такива”.
Проблеснаха тръпчинките, Бо прегърна здраво Кензи за момент. „Всъщност, не. Вместо това бих се възмутила, много ти благодаря и го накарах да обясни коментара си. И той изведнъж „Не искам да те деля, Бо. Не искам ничии други ръце да докосват тялото ти. Не искам ничия друга уста на твоята. И знам, че не искаш да чуваш това””. Нейното безразличие бе едва перфектно.
Разклащайки глава, объркана, Кензи каза „Шегуваш ли се? Господин „мога да имам всяко едно момиче”? Май има смисъл, с онази работа с Д-р „Горещо гащи” и сега вече ще млъкна”.
„И така, тогава аз му казах „Защо да не искам да чувам това?”, а той „Ти си сукуба, все пак.” Накрая останах очарована и му казах „Не виждам ти да дъвчеш кокъли и да си играеш с пръчки по цял ден”.” Правейки пауза, за да бъде сигурна, че Кензи ще уцели ръката й, давайки й пет точки, Бо продължи след това. „Тогава му казах „Боря се с природата си, заради теб” и тогава падна на колене пред мен, казвайки ми ослепителна реч и такива простотии, тогава приключи с „но аз също съм твой”, сякаш току-щого е осъзнал. Затова ти трябваха тапи за уши цяла вечер.
„Преди два дена казваше, че всичко това е твърде „обвързващо” и снощи те поготвори? Това момче ще те извърти, ако не внимаваш, момиче”. Целувайки Бо по слепоочието, Кензи направим импровизирана прегръдка и напусна помещненито с последно изречение „Трябва да хвана счупения си автобус до работа сега, но винаги ще те боготворя, въпреки всичко. Мир”. И беше изчезнала.
Бо се наклони срещи плота, издърпвайки дрехата си, докато се подсмихваше.
Превод: darkness_angel
Източник: http://blackmelange.livejournal.com/1093.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар