сряда, 5 септември 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Нанси Холдър – автор на поредицата “Обсебване” (29.05.2012)

Интернат за богати момичета, разположен на затънтено място, заобиколен от злокобни гори, където мобилните телефони нямат обхват. Едно
прокълнато езеро. Сърдити духове, обсебили група ученички, търсят отмъщение за смъртта си отпреди два века. Едно решително момиче трябва да ги спре! Но дали няма да бъде поредната им жертва?
* * *
Огледалце, огледалце на стената,
коя ли днес ще падне прокълната?

Но първо, коя е Нанси Холдър?

Нанси Холдър е бестселъров автор на редица тийнейджърски романи. Нейните книги оглавяват класациите на New York Times, USA Today, LA Times, amazon.com и много други. Тя е 5-кратен победител на наградата Bram Stocker, връчвана от Съюза на писателите на хорър истории. Отличена е и с награда от Американската библиотечна асоциация, Американската читателска асоциация и др.

Споделете – какво се случва в “Обсебване”?
В първия роман от едноименната поредица – „Обсебване” едно момиче на име Линдзи Кавана пристига в академия „Марлууд” – интернат за богати момичета, разположен насред гората в Северна Калифорния, след като срокът вече е започнал. Тя бяга от Сан Диего, където е преживяла нервен срив: майка й е починала, гаджето й й е изневерило с нейна приятелка... Съвсем скоро Линдзи разбира, че няма да намери спокойствието, което търси. Случват й се странни неща – вижда лица в огледалото, зловещи силуети... и в последствие открива, че готините момичета, които командват в академия „Марлууд”, не са толкова готини, за колкото се пишат. Те са обсебени от Злото... от духовете на момичета, намерили смъртта си в този злокобен интернат, които след близо два века търсят отмъщение... Една от ученичките намира смъртта си. Може би Линдзи ще е следващата?

Какво Ви вдъхнови да напишете този роман? Колко време Ви отне работата по него?
Едно от основните ми вдъхновения беше преживяване, което ми се случи много отдавна – когато бях едва на единайсет или дванайсет години, но се запечата трайно в съзнанието ми. Дядо ми беше починал и аз отидох на гости на баба. Бях настанена в неговия кабинет. Нощите ми бяха неспокойни, не можех да спя... Една сутрин си взимах душ в банята, която беше съседна на кабинета. Душ кабината беше със стъклена врата. Тъкмо свърших и исках да я отворя, когато видях фигура да стои на вратата на банята. Не се движеше. Не помръдваше. Просто си стоеше там. Чух баба, че е горе. Опитах се да я извикам, но бях толкова уплашена, че не можах да издам никакъв звук. Накрая събрах смелост и отворих вратата, а там... нямаше никой.

По-късно разбрах, че дядо не е починал в болницата, както си мислех, а в своя кабинет – стаята, в която спях. Когато братовчедка ми гостуваше на баба, каза, че същото нещо се е случило и с нея. Мисля, че е интересен фактът, че с нея имахме едно и също преживяване. И двете много обичахме дядо, така че ако онази фигура беше той...

Трудно е да се каже колко ми е отнело работата по първия роман от поредицата, тъй като го пренаписвах няколко пъти. Но имах отлична схема: всяка сутрин ставах и си пусках филм на ужасите (обезателно сутрин, защото съм голяма бъзла и е невъзможно да гледам подобни филми вечер!) и тогава започвах да работя. Движех се по този план месеци наред. А ако искате да знаете какви ужасяващи филми съм гледала, може да Ви ги препоръчам, ако ми пишете на: nancyholder123@gmail.com, или ме намерите във facebook и twitter.

Каква като характер е главната героиня в романа Ви и кой всъщност е любимият Ви персонаж?
Линдзи пристига в „Марлууд”, за да избяга от бездната, в която е попаднала, но всъщност там затъва в още по-дълбока.

Заради това, което е преживяла, тя е станала доста предпазлива. Мила е и любезна с другите, но е много наранена. Бои се, че някой отново ще я предаде. Определено й съчувствам. Трябва да е силна, за да се справи с това, което се случва. Искрено й се възхищавам, защото е съпричастна и отговорна. Когато има възможност да избяга и да се спаси от зловещите странности, тя не го прави, а се опитва да помогне на останалите момичета, които не осъзнават в какво са въвлечени. Тя е аутсайдерка, но я е грижа за онези, които са я направили такава. Бих се радвала да имам приятелка като нея, да знам, че ако се забъркам в неприятности, тя ще е насреща!

Мисля, че главният герой в дадена книга всъщност е любимият персонаж на автора. Но ето го и Майлс Уинтърс! Той е брат на Манди – кралицата на групата на готините. Майлс е порочно секси, очарователен, тайнствен и съблазнителен. Толкова ми допадна неговия образ, че му дадох по-голяма роля във втората книга – „Злото отвътре”, и ще се разгърне още повече във финалната – „Сезон на писъци”. Също така харесвам и Джули – съквартирантка и най-добра приятелка на Линдзи; както и Роуз – другата стипендиантка в училището за богаташки. Струва ми се, че харесвам много от героите си... J

Как очаквате да въздейства на читателите този първи роман от поредицата?
Надявам се да им хареса. Посветих доста време за написването му. Гледах филма „Пръстенът” (The Ring) толкова пъти (почитателите на хорър жанра добре знаят колко е зловещ!), че вечер трябва да оставям лампата в хола да свети и по няколко пъти да проверявам дали телевизорът е изключен.

Иска ми се да вярвам, че „Обсебване” ще накара читателите да усетят напрежението, да потръпнат и да доловят страха, но и решителността в очите на героите.


Интервюто е преведено и предоставено от издателство Слънце! Приятно четене!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Няма коментари:

Публикуване на коментар