Имало едно време
един ангел и един дявол, които се обикнали...
Това не завършило добре.Какво ще си пожелаеш, ако имаш само един ядец, с който са сбъднеш желанието си? Къде ще отидеш, ако преминеш през врата, която може да те отведе до всяка точка от света? Как ще се почувстваш, ако се влюбиш в погрешния човек, но той е отговорът на всичките ти въпроси?
Запознайте се с Кару. Тя е единствена по рода си – със синя коса, гладка като коприна, която расте от главата й в този тъй необичаен цвят. Момичето се чувства у дома си както из тъмните улички на Прага, така и из пазарите на Маракеш и говори всички езици на света, при това не само човешките. Склонна е да изчезва в изпълнение на мистериозни „поръчения” и запълва своите скицници с рисунки на особени, неземни същества, които очароват и пленяват околните. Но Кару има една тайна... тя рисува само неща, които наистина може да види. А никой, дори сама тя, не знае истината за произхода й. Докато един ден мистериозни черни отпечатъци от ръце започват да се появяват по врати из целия свят. Крилати странници, които се промъкват от пролуки в небесата, ги прогарят върху дърво и метал. Един от тях среща Кару в пулсиращия стар град на Маракеш. Пламва любов, чийто корени черпят сили от минало, изпълнено с болка и насилие. Любов, стара като времето. И една битка, от която зависи всичко. Дали Кару ще доживее да съжали, че е научила истината за себе си? Отговорът ще научите в „Създадена от дим и кост” – първият роман в нова трилогия, който вече заплени света...
Но първо, коя е Лейни Тейлър?
Лейни е завършила литература в Калифорнийския университет в Бъркли. Автор е на три предишни книги – Blackbringer и Siksinger и сборникът от три фантастични новели Lips Touch: Three Times. Писателката живее в Портланд, Орегон, със съпруга си илюстраторът Джим Ди Бартоло и дъщеря им Клементин Пай. Сред любимите неща на Лейни са книгите и книжарниците, мангото и шоколада за закуска, старите къщи и пътешествията, приготвянето на сладкиши и измислянето на истории.
Каква е реакцията ви за корицата на Създадена от дим и кост?
Кориците са толкова интересни. Авторите по-принцип нямат нищо общо с тях и само се надяват да ги харесат, и в този случай съм късметлийка! Мисля, че е много стилна и се радвам, че Литъл Браун в края е решил да не показва лицето на Кару като марка в книгите за млади и възрастни. Обичам мистерията на маскирания герой. Това е сцена от книгата и то много голяма, но не стана ясна чак до по-късно в историята,така че не искам да давам спойлери.
Литъл Браун използва маркетинговото заглавие : Коя е създадената от дим и кост?, което мисля, че е готино след като е голям въпрос в книгата. Коя е Кару? И корицата илюстрира това перфектно. Кой носи маската? Всъщност, след като прочетете книгата,ще видите,че въпроса и отговора са много близки отколкото си мислите. Много готино.
Обичам много местоположения в книгата, но Прага беше любимото ми. Ходила ли сте до Прага заради книгата си? Ако да, кое е любимото ви място там?
Била съм 2 пъти в Прага, нито един от пътите не е бил, за да проучвам за книгата. Най-скорошното пътуване беше през 2005 година, когато аз и съпруга ми Джим отидохме да правим проучване за друга книга, комикс, с който накрая нищо не се получи. Трябваше да е вампирска история и прекарахме прекрасни 9 дни обикаляйки града и опитвайки се да разберем, къде точно биха живели вампирите и ловували и къде хората ще се опълчват срещу им. Мисля, че всички пътувания могат да бъдат направени интересни като си представите невижданата ‘маса’ от вампири, ха ха. Е, всичката тази информация – включително турнета и куклени театри и изпълнители върху моста Чарлз – просто си седяха в мозъка ми чакайки да бъдат използвани и ме покоси, че ще е перфектното място за Дъщерята.
Любимо място в Прага? Иска ми се тази отровна кухня да беше истинска, но след като не е, бих казала замъка в Прага. Невероятен е и пълен със странни пътеки и тъмници, музей за играчки, нещо като летен павилион и дори има замъчен крагуяр с птица стръв в ръката си. Не зная, все пак. Мостът Чарлз и старото еврейско гробище са прекрасни и в Нерудова имаше чаена къща, която беше прекрасна – местата в книгата са основани на истински места.
Виждате ли много от себе си в Кару?
Ами, ако можех да пренапиша истинската 17 годишна аз, бих искал да съм като Кару. Тоест, тя наистина е желан герой с толкова много готин характер и възможности. Талантлива актриса, невероятен боец, много езична, красива. Знаеш ли, мога да си помечтая. Но после аз наистина работих, за да и дам истинско емоционално ядро. Тя има същото желание да бъде обичана, като всички момичета, и самота, която върви с нея и я прави уязвима.
Тя мечтая да бъде достатъчно силна да не и пука за момчета – може има мисълта да го види, да иска да не се потвърждава – но тя все още иска любов и разпознаване и желание да бъде могъща.
Не бих казала, че виждам себе си в Кару, но малките неща и определено моите идеи за фантастика за героя,който исках да оживее докато пишех книгата, и то в продължително време. Надявам се да напиша герои, който читателите ще искат да бъдат,така че тя трябва да е на страната по-големи-от-живота.
Коя е била най-трудната част при писането на Създадена от дим и кост? А най- лесната част?
Нека видим. Е, книгата започна като свободно писание в ден, в който се оставих да пиша само за забавление. Борех се с различна книга и бях толкова мрачна, имах нужда да си спомня, че писането може да бъде и забавно! И Кару и Бримстоун просто се появиха от никъде,толкова живи и истински и това беше най-хубавият ми ден за писане.
Не беше дори близо до книга, нямаше дори въведение, само 2 героя в интересна ситуация, с забавен диалог и някой интересни въпроси.
Бих казала, че най-лесната част ,после,беше измислянето на героите,защото това беше такъв рядък случай на появяване на герой и многомерни и в ситуации изискващи проучване.
Да ги превърна в книга също беше забавно! Но най-трудната част беше по-рано,когато имах толкова много възможни идеи и не бях почнала да ги извайвам. Правенето на първите избори могат да бъдат много трудни,защото неизбежно имам идеи, които обичам ,но не могат да съжителстват в една и съща книга,които ще се изключват една друга. Но аз се привързвам към тях и опитвам да видя дали мога да работя с тях в един сюжет и после си скубя косите.
Много жертви трябва да се правят като става дума за идеи. В Дъщерята, Кару казва на Бримстоун тази сурова причина: че акулите малко са канибали една към друга, и после ме осени, че това е прекрасна метафора за писане: идеите също правят това. Те трябва да се ядат една друга. Само най-силната може да оцелее, за да се роди!
Благодаря ти Лейни!
Благодаря за прекрасните въпроси!
Интервюто бе преведено за вас от cornelia_star (Теми)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар