Единственият начин да оцелееш в свят на болка е да се отдадеш на любовта
След смъртта на родителите си Кейт пристига в Париж и се потапя в света на книгите, изкуството и самотата.
Тогава среща Венсан...
Съсипана от загубата на любимите си хора, Кейт не иска да допуска никого близо до себе си, но мистериозният французин успява да пропука леда около сърцето й само с един поглед. Тя се разкъсва между желанието да се отдаде на чувствата си и страха, че може отново да бъде наранена. А когато започва да го опознава, Кейт открива, че той съвсем не е обикновено момче.
Преди десетилетия Венсан губи живота си, за да спаси друг човек. След три дни се събужда като от сън и разбира, че е ревенант – „призован да се върне”. От тогава съдбата му е да жертва себе си отново и отново, за да спасява невинни хора от смъртта.
Ревенантите водят вековна война със злите нума, които съществуват благодарение на убийства и предателства. В най-романтичния град на света Кейт и Венсан повеждат битка, от чийто изход зависи не само животът им...
В трилогията „Ревенант” Ейми Плъм успява да избяга от „оковите” на жанра и да създаде нови, изключително оригинални паранормални герои. В „Обречени на безсмъртие” тя по уникален начин вплита екшън и романтика на фона на неповторимата атмосфера на Париж!
Но първо, коя е Ейми Плъм?
Ейми Плъм е израснала в Алабама, по-късно се мести в Чикаго, където изживява „лудите си университетски години”. Там тя е привикана при местния шериф, защото носела прекалено много черно. След тази случка Ейми заминава за Франция, където прекарва 5 години, преди да се премести в Лондон. Обиколката й из най-атрактивните градове в света не спира до тук, но в мъгливата английска столица тя се омъжва за абсурдно красивия французин Лоран. Най-безцеремонно Ейми го замъква със себе си в Ню Йорк. Животът им в Голямата ябълка е интересен и динамичен, но неукротимият дух на младата писателка ги отвежда отново в Европа. Днес те живеят в красива старинна къща в малко френско село. След като сключва договор с водещо издателство за издаване на трилогията, Ейми се е отдала изцяло на писането в малка каменна постройка в нейната градина.
Какво ви вдъхнови да станете писател? В този жанр на писане?
Винаги съм искала да пиша, но не съм имала увереността наистина да го пробвам, докато не започнах блог за живота ми във Франция. Много бързо се появиха и последователите, и много от читателите ми ме насърчиха да се опитам да ме публикуват. Аз написах комедийни мемоари за живота си във френската провинция, и така намерих първия си агент!
Въпреки, че тази книга имаше добри отзиви от издатели, никой не я купи. Така Стейси (агента ми) попита какво друго имах. И, за щастие, аз току-що бях написала „Обречени на безсмъртие”, след като бях вдъхновена да напиша една паранормална романтика от Здрач. (Всъщност, аз мисля, че по-голямата част от вдъхновението идва от Робърт Патинсън, но вие знаете какво имам предвид.)
Откъде взехте идеята за вашите герои, базирани ли са на хора в реалния живот или те са били създадени от чисто въображение?
Кейт и Джорджия имат големи части от мен, включени в техните личности. Но останалата част от моите герои са напълно измислени. Чувствах сякаш, че те съществуват още преди да бях почнала да пиша книгата, и зависеше от мен, да открият това, което те са били. Те всички имат много индивидуални личности, и аз се чувствам към тях като към добри приятели. (И ми липсват, когато не пиша за тях!)
Какви други книги сте написали и ще има ли поредица на друга книга / книги, да излязат на пазара след като довършите поредицата Ревенант?
Единствената ми завършена книга е мемоар, споменах, която имаше за временното заглавие „Година в лозята”. Съмнявам се някога ще се върна към това. Казано е, че трябва да напишете първата си книга, да я наврете в чекмедже, да забравите за нея, и продължите да пишете. Първата книга е само за практика.
Имам договор с Харпър Тийн да напиша още две книги след трилогията „Умри за мен”. Временно озаглавена след името на главния герой, „Джуно”, те ще бъдат напълно несвързани със света на Ревенантите, и се провеждат в Америка в днешно време.(Всъщност започва в Аляска ... откъдето й името на Джуно!)
Когато пишете, какви са нещата, които трябва да имате със себе си (напр. кутия с ментолки, и свещ, любимия си молив, и т.н.) и ежедневието ви?
Моите навици между първия проект и следващите проекти са различни. Първият опит за проект е малко мистичен за мен. Аз съм напълно в моето въображение, и трябва да бъда сама, няма музика, няма отвличане на вниманието. Аз взимам много разходки, когато блокирам и трябва да измисля нещо в съзнанието си. (Аз съм "панталощар", така че не планирам моите истории, за да изпреваря времето).
За първия проект, аз се опитвам да напиша 2500-3000 думи на ден. Започвам с четене, на това което съм написала в предния ден, защото имам огромна памет. Правя малки промени в това, да го изпратя на втори читател, Клаудия, и след това да пишеща нови 2500 думи. На следващия ден правя същото, докато не приключа.
За следващи проекти, мога да бъде другаде, с музика или без. Сега, аз просто се премествам обратно в Париж, обичам да се работя в един от красивите исторически библиотеки в близост до апартамента ми. И на всичко отгоре, аз обикновено моя лаптоп е с мен!
Мислила ли си някога като малко дете, че ще бъдеш автор на международен бестселър или дори просто автор?
Аз се научих да чета на 4-годишна възраст и съм била обсебена от книгите и досега. Начало ми не беше точно знаменито: Първата ми публикувано парче е стихотворение за пуйка, който не иска да бъде изяден за Деня на благодарността. Бях на шест, и тя е била публикувана в бюлетина на моето училище.
Аз продължавах да пиша поезия до университета, като в един момент изпратих няколко стихотворения на литературния вестник на училището. Когато те не ме одобриха, аз приех това като знак, че не струвах в писането и не писах отново в продължение на години. Когато започнах да пиша моя блог, това беше повече за приятелите и семейството ми, за да знаят какво правя далеч във Франция. Не бих могла да бъда по-изненадана от всичките положителни отзиви, които имах. И когато първата ми книга бе заграбена от голям агент моментално, можехте да ме съботрите като перо.
В свободното си време, когато можете да бъдете намерена и какво бихте правила?
Харесва ми да се скитам по улиците на Париж, а също и да прекарвам много време да оцветявам с дъщеря си. (Тя е на 5) Обикалям музеите. Но най-често ... чета.
Какви са вашите топ 5 любими книги?
Моите любими книги винаги се променят. Но някои, че съм се обърнала отново са:
Зимна приказка, от Марк Хелприн
История на любовта, от Никол Краус
Крадецът на книги, от Маркъс Зусак
Векът, от Нийл Геймън
и всичко от южните автори Фланъри О'Конър, Елън Гилкрист и Еудора Уелти.
Какви са вашите топ 5 любими филми?
Отново, променят се през цялото време, но аз обичам Закуска в Тифани, Фарго, Светият граал на Монти Пайтън; Булката принцеса и Никита.
Ако сте заклещена на безлюден остров и можете да имате 5 неща, които спадат към вас (не включвайки транспорт и храна и подслон, ако не бяха проблем) какви биха били те и защо?
Телесен цвят от Модилиани (за красота). Копие от „Зимна приказка” (за да я чета отново и отново). Най-добрият ми приятел, Ким (за приказки). Сладко момче (за интелектуални разговори ).И спирала и червило (така че да не изглеждам като мъртвец за Ким и сладкото момче).
Кои са 5- те неща, без които не можеш да живееш?
Децата ми (които са 2). Книги, приятели. Изкуство.
Интервюто бе преведено за вас от cornelia_star (Теми)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар