Те са в домовете ви. Те са в колите ви. Те са в небето...
А сега идват за вас.
В едно недалечно бъдеще, в един незабележим момент всички машини, които управляват света ни, ще се обединят и ще се обърнат срещу нас. Приел формата на срамежливо малко момче, най-мощният изкуствен интелект на Земята, известен като Архос, ще поеме контрола над глобалната мрежа от роботи във всички сфери на човешкия живот. Отделни случаи подсказват за надигащия се бунт – говореща кукла заплашва момиченце, самотен японец е нападнат от любимата си механизирана Микико, машини се обръщат срещу американски войници. Но като цяло човечеството ще се окаже напълно неподготвено за приближаващия апокалипсис – Час нула, – в който започва Войната на роботите. И тогава за пръв път хората ще се обединят, за да оцелеят.
Разказана от различни участници в събитията, историята на сблъсъка между хора и машини звучи като стряскащо предупреждение за ужасяващите последствия от развитието на технологиите. И забавлява като най-добрите трилъри, написани през последните години.
А в едно съвсем близко бъдеще мегапродукцията на Стивън Спилбърг ще ви остави без дъх...
Но първо, кой е Даниел Уилсън?
Даниел Уилсън е роден на 6 март 1978 в Тулса, Оклахома. Той е бестселър автор на Ню Йорк Таймс и инженер по роботика. Уилсън е редактор на списание Популярни механизми на име Местна Роботика. В момента живее в Портланд, Орегон.
Вие сте учен с висша степен в роботиката. Това очевидно е повлияло на сюжетите ви, повече съм заинтересована,ако научното ви минало е повлияло на писането ви. Така ли е?
Аз мисля,че всичко за живота на един автор влияе на всичко,което пише. Не можеш да премахнеш миналото си от крайния проект. За моята част, никога не съм ходил на война или съм ставал адвокат или шпионин. Вместо това, прекарах хилядолетие изучавайки роботиката, изкуствения интелект и мозъчната информация. Много техническо знание се натрупва за тези години и разбира се, го използвам като мое преимущество,когато пиша – но мисля, че истинското влияние от всичко това учене е просто да имаш научна мисъл. Имам любов и уважение за науката и технологията,която създава. Надявам се,че това чувство попада в писането ми – дори когато пиша за роботи убийци.
Това да сте учен проваля ли удоволствието да сте фен на научната фантастика? Трудно ли е да приемете фантастиката основана на недостатъчни технологични предпоставки?
Да знаеш прекалено за която и да е тема може определено да компрометира липсата ми на вяра. Едно критично тънко гласче в главата ми говори и казва ‘Обвивката е трябвало да бъде отделена,когато той се е изфукал с това’ или ‘Защо Скайнет има столове в управлението си!?’ Но винаги ще има експерти в тълпата и никой писател не може да направи всеки един детайл задоволителен за всеки един човек. Така че аз наистина обичам научната фантастика, трябва да си кажете ‘Ще млъкнеш ли най-сетне?Някой от нас се опитват да се насладят на филма.’
Вашата работа беше документална, чисто документална със хумористична основа. Защо се преместите към фантастиката?
Да предадеш истински знания по забавен начин е невероятно преживяване и е наистина забавно да четеш,когато хората го правят както трябва. Но има нещо магическо в изработването на живеещ,дишащ свят и населяването му от въображението си със своите мъже и машини. Може би има луд учен в мен,но обичам надничам в своя измислен свят и да си мисля ‘Аз те направих’.
Робокалипсис изследва последиците от това да станеш зависим от технологиите извън от самите нас. Amped преобръща това като се фокусира върху технологиите вътре в нашето тяло. Кое ви плаши повече?
Плаша се дори докато описвам моите любими войници докато спринтират през мразовити поля с множество рояци падащи от небето и четириноги богомолки разсичащи тишината над леда на преследването. Имам предвид, роботите убийци са много страшни – но в накрая на деня те са само въображаеми. Хората са тези които ме притесняват наистина. Нашата способност да дискриминираме и нехуманността един към друг и омразата е плашеща.
Дали мислите,че някога ще видим такъв вид технология в Amped? Бихте ли се записал за такова нещо?
Като повечето хора, няма да приема имплант в тялото си освен ако няма голяма изгода за това. И това е точно защо тази технология ще иде първо при хората в неравностойно положение. По-късно, след като приспособленията израстат, ‘нормалните’ хора ще карат дали да или дали да не ги сложат в телата им. Когато тази технология е свободно достъпна, няма да взема първото поколение. Ще бъда втори на опашката.
С разпространяването на интернета сме виждали поколение,което е растяло между ‘дигиталните роднини’ и тези,които израснаха преди интернета. Мислите ли,че ние ще видим същия вид нещо и в общността на Amped?
Новата технология разделя поколенията. Винаги е било така и сигурно и продължи да бъде така. Според мен това не е лошо нещо. Човешкото общество е добре структурирано в това че младите се адаптират по лесно към нови обстоятелства,докато предишните поколение поддържат,че традициите трябва да останат живи. Продължете напред,но останете с единия крак на земята,нали? Трябва да е добра стратегия,защото ние всички сме тук.
Как по друг начин технологичното нарастване би променило обществото ни? Предвиждате ли радикални закони,които да ограничат неговия сблъсък?
Мисля че е вероятно,че някакъв вид закони ще ограничава разпръскването на имплантираща технология. Трудовите сдружения ще искат да опазят работата на техните служители. Професионалните спортни организации ще го видят като главоболие,което може да отмине. Религиозните групи по вероятно ще бъдат сдържани да приемат такава промяна. Но няма как да спрете прогреса. Можете да натискате спирачките,колкото искате,но до 20 години моят залог е че да получиш имплант ще бъде лесно като да ти пробият ушите.
Наскоро говорих с автора Уорън Елис за бъдещето на роботиката и изкуствения интелект. Той беше невероятно скептичен и към двете. Неговото мнение беше че ще стигнем в задънена улица и че най-много можем да се надяваме ще е роботите с кучеподобна чувствителност,отколкото същества от еквивалентен или висш интелект. Какво мислите?
Не съм съгласен,че ще стигнем до задънена улица в скоро време. Първо, глупаво е и подвеждащо да сравняваш машинния интелект с нещо биологично,като животно. Всяко живо същество е решението на проблем: как да оцелееш в определена среда. Изкуствения интелект е решение за коренно различни проблеми: те пренасят запаси до нашите войски, интерпретират нашите гласове и знаци, предсказват времето и т.н. Изкуствения интелект рутинно надминава човешките същества по специализирани задачи. Като се движим напред, възможностите на тези машини ще се комбинират ,за да създадат убедителни подобия на човешки интелект. Минаването прес тестове ще е минало. Питайки се дали тези създания са наистина истински или не ще станат академични.
Стивън Спилбърг се е съгласил да режисира Робокалипсис и вие вече сте продал филмовите права за Amped. Как ви е променил успеха? Още ли чувствате същото чувство на напрежение да пишете? Трудно ли се свиква с това?
Хан Соло беше прав – никога не искаш да знаеш шансовете. За щастие, аз съм поне малко глупав, за да мога да ги пресметна. Благодаря на бога за това. Така че, докато съм наясно в абстрактните начини на Спилбърг и актьорите и филмите, моят реален живот е прост. Събуждам се и го записвам.Не съм на опънато въже или под светлината на прожекторите или пред публика. Аз съм човек в яке с качулка,седящ в кафене,мислещ и пишещ. Невероятен живот е ако успяваш да го поддържаш.
Интервюто бе преведено за вас от cornelia_star (Теми)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар