ОПИЯНЯВАЩА СМЕС ОТ „КЛЮКАРКАТА“, „ПАДНАЛИ АНГЕЛИ“ И „ЗДРАЧ“!
Скайлър ван Алън никога не се е увличала по модните течения, от които се вълнуват съучениците й, нито пък е очаквала Джак Форс – най-готиното момче в гимназията, да прояви интерес към нея. Най-малко пък е предполагала, че точно в „Дюшен“ едно момиче ще бъде убито. Скайлър и Джак се заемат да разрешат случая, преди неизвестният убиец да вземе втора жертва, когато родителите им ги запознават със семейната тайна.
Оказва се, че също като своите несметно богати предшественици повечето ученици в елитната манхатънска гимназия „Дюшен“ са вампири със синя кръв. А с настъпването на всяко пълнолетие синьокръвните си спомнят предишните животи до първото прераждане.
Откъде идват? Кои са те? Паднали ангели, демони на мрака, кръвожадни чудовища или аристократи, облечени в пари и власт, превзели политическите центрове по света?
Отговорът е: всичко наведнъж!
Погледнете през очите на ученици, които тепърва се осъзнават като вампири със синя кръв. Вкусете от блясъка на Манхатън и мрака на една хилядолетна тайна.
Но първо, коs е Мелиса де ла Круз?
Мелиса де ла Круз е известна в „Ню Йорк таймс” и в САЩ. Днес тя е най-продаваният автор, който е одобрен от критиците. Аплодирана и всепризната романистка за тийнейджърите. Включени са The Au Pairs series, the Blue Bloods series, the Ashleys series, the Angels on Sunset Boulevard series и полу-автобиографичен роман за Fresh off the Boat.
Нейните книги за възрастни novel Cat's Meow, anthology Girls Who Like Boys Who Like Boys и език-в-шик наръчници Как да станем известни за две седмици или по-малко и The Fashionista Files: Adventures in Four-inch heels and Faux-Pas.
Работила е като редактор за мода и красота и е автор на много публикации. Включително и „Ню Йорк таймс”. Marie Claire, Harper's Bazaar, Glamour, Cosmopolitan, Allure, The San Francisco Chronicle, McSweeney's, Teen Vogue, CosmoGirl и още седемнайсет. Успяла е също да се яви и като експерт по модата, тенденциите и придобива известност в CNN, E! and FoxNews.
Мелиса е израснала в Манила и се е преместила в Сан Франциско със семейството си, където е завършила salutatorian от манастира на Sacred Heart.
Специализира история на изкуството и английски език в Колумбийския университет.
Сега тя разделя времето си между Ню Йорк и Лос Анджелис, където живее в Холивуд Хилс със съпруга си и дъщеря си.
Превод: Десислава Димитрова
Можеш ли да ни кажеш малко за това как започна да пишеш фантастика?
Мелиса: Започнах да пиша истории по същото време, когато започнах наистина да обичам книгите, около 11 годишна възраст (което е забавно, защото моите по-млади читатели ми казват, че са започнали да опитват да пишат, защото са били вдъхновени като са прочели Синя кръв. Беше така и за мен, когато бях дете. Мисля, че беше В. С. Андрюс,който вдъхнови мен. Винаги съм искала да бъда писателка. Винаги, започвах и изоставях голям брой новели в тийнейджърските си години и написах първия си цял роман на 22. Намерих си агент, но той не можа да го продаде. Запазих го и го продадох на първия си издател, когато бях на 27. Беше един от най-щастливите дни в живота ми, аз наистина се почувствах вдъхновена. Помислих си ” Леле, май че наистина мога да го направя.”
Какво ви вдъхнови да пишете са вампири?
Мелиса: Откакто прочетох книгата за Лестат на Ан Райс обожавам вампири. Прочетох Лестат преди да прочета Интервю с вампир, защото имаше копие от Лестат в библиотеката не Интервюто. Обичам как трагични и красиви и сексапилни са, как са прокълнати и късметлии в същото време. От една страна, те са безсмъртни, а от друга, те пият кръв. Винаги съм намирала вампирите за интересни. Обичам паранормални истории, аз мисля, че обичайния живот е толкова ... обичаен и скучен. Обичам да бягам в чужди светове, където всичко е толкова по-вълнуващо и опасно и романтично. В реалния свят се притеснявам за детето ми да не хване някоя болест и няма нищо забавно в това. Но да бъдеш в опасност от красиво немъртво създание? Нищо не може да е по-забавно!
От къде идва митологията за Синя кръв?
Мелиса: Бях онлайн и намерих сайт, който има списък на пасажерите на Мейфлауър и техните потомци. Беше изумителен лист, почти като приключение през Американската история – не само Роузшел и Буш, но също и хора като Мерилин Монро и Опра! Помислих си, ами ако причината всички тези богати, влиятелни хора да са богати и влиятелни е защото са немъртви?
Аз също обикнах историята Изгубеният рай и Падението на Луцифер и исках автентична история на моите вампири, след като никоя от книгите за вампири, които бях чела имаше такава. Никога не беше обяснено как са възникнали вампирите. Помислих си, че би било готино, ако го свържа с някой мит и легенда, с която повечето хора са запознати – така че да звучи по правдоподобно звучащо. Имам много читатели, които ме питат къде другаде могат да намерят истории за вампири/ паднали ангели – и аз им казвам, никъде! Аз си ги измислих!
Имате ли любим герой от поредиците?
Мелиса: Аз ги обичам всичките, но като деца ги обичам всичките по равно, но по различни начини. Обичам Скайлър, защото съм толкова предпазлива за нея, обичам Джак, защото той е толкова изстрадал и смел, обичам Оливър, защото е толкова лоялен, обичам Блис, защото е толкова забавна. Обичам Чарлз и Алегра, защото мисля, че тяхната история е най-тъжната от всичките и обичам тъжни истории.
Обожаваме колко много мода можете да поберете в книгите си – вашия гардероб толкова голям колкото на Мими ли е?
Месила: Ха! Ще ми се! Всъщност, колкото и да е страшно, вероятно се доближава най-много до този на Мими отколкото на който и да е друг герой. Преминах през ета, в който бях моден редактор, когато аз имах прекалено много дрехи. Имах няколко персонални купувачи във всичките големи бутици – казвах им дилъри. Бялата изрязана рокля, която Мими облича за 400-я бал е Гучи, от когато Том Форд още я проектираше. Аз я намерих на разпродажба и я купих няколко месеца след като писах за нея. Сякаш беше съдба.
Какво обичате при писането на фантастика за млади и възрастни?
Мелиса: Обичам това че няма правила и това че можеш да измисляш неща и има много растене на липсата на вяра. Също и фантастиката за млади и възрастни се случва в по идеализиран свят, мисля, че е по-оптимистично и много полезно. С фантастиката за възрастни чувствам, че това което прави книгите за ”възрастни” е има дълбок цинизъм,като неразделна част. Възрастните читатели са повече скептични и по-малко вероятни да приемат щастлив край. Аз мисля, че е причината много от възрастните да четат такива книги сега. Връща те при по-невинно време от живота ти. Не казвам, че младите и възрастните са сладникави – по-далече от това – но тийнейджърската оценка за света – някой който тъкмо е открил света – и не е изтощен от него - е прекрасна перспектива да имаш и от която да пишеш.
Интервюто бе преведено за вас от cornelia_star (Теми)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар