неделя, 5 юни 2011 г.

Ревю: Синя луна (Анита Блейк - ловецът на вампири, #8)-Лоръл К. Хамилтън + ИГРА С НАГРАДИ!

Заглавие: Синя луна 
Поредица: Анита Блейк – Ловецът на вампири, #8
Автор: Лоръл К. Хамилтън
Издател: Колибри
Година на издаване: 2010
Брой на страници: 528
Корици: меки
Език: български
Тегло: 313грама
Размери: 16.5x11,8
ISBN: 978-954-529-834-9 
Раздел: Фантастика, фентъзи, Хорър, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература
Корична цена: 15,00лв
Закупете си книгата онлайн от:
-Хеликон: 14,25лв
-Пингвините: 12,75лв 
-Мобилис: 13,65лв 
-Колибри: 12,00лв 
-Буктрейдинг: 12,75лв  
-store.bg: 15,00лв


~Анотации на книгата~

Добре дошли в света на Анита Блейк - некромант, съживител на зомбита и безстрашен екзекутор на вампири. Свят, в който свръхестествени създания, излезли от митове и легенди, живеят сред хората, а вампирите не са само сеещи смърт чудовища, но и прелъстителни любовници.

Ричард, бившият приятел на Анита, е арестуван по обвинение в изнасилване в Майъртън, щата Тенеси. На карта са заложени не само неговата чест и професионалната му кариера, но и ревниво пазена тайна - след няколко дни ще настъпи пълнолуние и той ще се преобрази във върколак.

Анита заминава при него с антураж от вампири, върколаци и леопардлаци, които да я охраняват с цената на живота си по заповед на Жан-Клод, вампир-господар и настоящ любовник на екзекуторката.

Скоро Анита открива, че освобождаването на бившия й приятел ще бъде далеч по-трудно, отколкото е допускала. Някой прави черни магии… Някой, който е продал душата си на дявола.

---

Ричард бе Алфа върколак. Това бе единственият му сериозен недостатък. Скъсахме след като го видях да яде някого.

И все пак, никога не забравяш бившият си годеник. И когато Ричард се обажда на Анита Блейк в три сутринта, тя знае че няма да е за добро. Изглежда Ричард се е забъркал в голяма каша, след като е хвърлен в затвор за изнасилване. Но Анита знае че въпреки че той е чудовище, Ричард не е изнасилвач. И всичко опира до нея за да докаже невинността му - преди синята луна да създаде дори по-големи проблеми на Ричард...

---

Ловецът на вампири и експерт в свръхестественото Анита Блейк, трябва да помогне на бившият си годеник който е обвинен за изнасилване. Времето също е от значение, защото както бивш годеник на Анита той е и върколак, и ако не излезе от затвора преди пълнолунието да изгрее той ще има много по-големи проблеми...


~За авторката~

Лоръл Хамилтън е американска писателка, добре позната със своите две поредици от романи: „Анита Блейк: ловецът на вампири“, която обхваща 20 романа, няколко сборника с разкази, както и комикс; и „Мери Джентри“, която се разпростира в 8 романа.


~Откъс от книгата~

Сънувах хладна плът и чаршафи с цвят на прясна кръв. Звънът на телефона разруши съня, остави само фрагменти от него: проблясък на тъмносини очи; ръце, които се плъзгат по тялото ми; косата му, която пада върху лицето ми като ароматен, благоуханен облак. Събудих се в своя дом на километри от Жан-Клод, но с чувството, че тялото му е притиснато до моето. Напипах телефона върху нощното шкафче, взех го и смънках:
– Ало.
– Анита, ти ли си?
Беше Даниел Зееман, малкото братче на Ричард. Даниел е на двайсет и четири и е сладък като бебче. Но в него няма нищо бебешко. Някога, преди да предпочета Жан-Клод, Ричард ми беше годеник. Фактът, че бях преспала с другия мъж, осуети светските ни планове. Не че обвинявах Ричард. Не, обвинявах себе си. Това беше едно от малкото неща, за които все още бяхме на едно мнение.
Хвърлих бърз поглед към светещия циферблат на будилника. 3:10 сутринта.
– Какво е станало, Даниел?
Никой няма да ти позвъни десет минути след часа на вещиците, за да ти съобщи добри новини.
Той си пое дъх, сякаш събираше сили за следващата реплика.
– Ричард е в затвора.
Седнах и чаршафът се свлече на купчина в скута ми.
– Какво каза? – бях се разсънила напълно, сърцето ми се разтуптя, адреналинът пулсираше във вените ми.
– Ричард е в затвора – повтори Даниел.
Не го накарах да го каже отново, въпреки че ми се искаше.
– Защо?
– Опит за изнасилване – съобщи ми той.
– Какво?
Даниел повтори. Втория път не ми прозвуча по-смислено.
– Ричард е истински скаут – рекох аз. – По-скоро ще повярвам, че е убил някого.
– Предполагам, че това е комплимент.
– Знаеш какво имам предвид, Даниел. Ричард не би направил нещо подобно.
– Така е – каза той.
– В Сейнт Луис ли е?
– Не, все още е в Тенеси. Направи всичко необходимо, за да получи магистърска степен, и тази вечер го арестуваха.
– Разкажи ми какво е станало.
– Не знам със сигурност – отговори Даниел.
– Какво имаш предвид? – попитах аз.
– Не ми позволяват да го видя.
– Защо?
– Майка отиде да го види, но не ни позволиха да влезем и двамата.
– Има ли адвокат?
– Казва, че не му е необходим. Твърди, че не го е направил.
– Затворът е пълен с хора, които не са го направили, Даниел. Трябва му адвокат. В противен случай всичко опира до това на кого ще повярват – на него или на жената. Ако е местна, а той не е, значи е загазил.
– Загазил е – рече Даниел.
– По дяволите.
– Има и други лоши новини – продължи той.
Отметнах завивката и се изправих, стиснала здраво телефона.
– Казвай.
– Този месец ще има синя луна. – Изрече го съвсем тихо и не добави нищо повече, но аз разбрах какво има предвид.
Ричард беше алфа върколак. Водачът на местната глутница. Това беше единственият му сериозен недостатък. Скъсахме, защото изяде пред очите ми един човек. Това, което видях, ме накара да се втурна в обятията на Жан-Клод. Бях избягала от върколака при вампира. Жан-Клод беше Господарят на град Сейнт Луис. И определено не беше пó човек от двамата. Знам, че между кръвопиец и хищник няма голяма разлика, обаче след хранене между зъбите на Жан-Клод поне не оставаха парчета плът. Малка разлика, но все пак.
Синя луна ще рече второ пълнолуние в рамките на един и същ месец. Обикновено луната не става синя, но именно оттам идва старата поговорка „когато луната посинее“. Случва се приблизително веднъж на три години. Беше август и до второто пълнолуние оставаха само пет дни. Ричард се владееше много добре, но никога не бях чувала за върколак, пък бил той и Улфрик, водач на глутница, който е в състояние да се пребори с преобразяването си в нощта на пълнолунието. Независимо в какво животно се превръщат, ликантропите си остават ликантропи. Подвластни са на пълната луна.
– Трябва да го измъкнем от затвора преди пълнолунието – отбеляза Даниел.
– Аха – съгласих се аз.
Ричард пазеше в тайна истинската си същност. Той преподаваше естествени науки на седмите и осмите класове. Ако се разбереше, че е върколак, щеше да загуби работата си. Беше незаконно да уволнят някого, защото е болен, и то от мъгляво заболяване като ликантропията, но щяха да го направят. Никой не иска на децата му да преподава чудовище. Да не говорим, че единственият от семейството на Ричард, който беше посветен в тайната му, беше Даниел. Мама и татко Зееман не знаеха нищо за нея.
– Дай ми някакъв номер, на който мога да те намеря – казах аз.
Издиктува ми.
– Значи ще дойдеш – рече той.
– Аха.
Даниел въздъхна.
– Благодаря. Мама е бясна, но това не е достатъчно. Трябва ни някой, който е запознат с правната система.
– Докато пътувам към теб, един приятел ще ти се обади и ще ти каже името на добър местен адвокат. Когато пристигна, вече може да си уредил пускането му под гаранция.
– Стига да е съгласен да се види с адвоката – рече Даниел.
– Да не си е загубил ума?
– Смята за достатъчно, че истината е на негова страна.
Звучеше типично като за Ричард. Имаше и друга причина да скъсаме. Той се придържаше към идеали, които са били безполезни дори когато са били на мода. Истината, справедливостта и американският начин на живот със сигурност не постигаха резултат в правната система. Парите, властта и късметът бяха печеливши. Или наличието на човек, който е част от системата и е на твоя страна.
Аз бях екзекутор на вампири. Беше ми позволено да преследвам и убивам вампири, стига да е издадена съдебна заповед за екзекуцията им. Разрешителното ми важеше за три щата. Тенеси не беше сред тях. Но ченгетата по правило се отнасяха към екзекуторите с по-голямо уважение, отколкото към обикновените граждани. Ние рискувахме живота си и обикновено водехме по точки в убийствата. Разбира се, имаше хора, които не смятаха убийствата на вампири за истински убийства. Убийството трябваше да е на човек, за да се брои.
– Колко бързо можеш да дойдеш? – попита Даниел.
– Имам да свърша това-онова тук, но ще се видим днес преди обяд.
– Надявам се, че ще успееш да вразумиш Ричард.
Срещала съм се с майка им, при това повече от веднъж, затова казах:
– Изненадана съм, че Шарлот не е в състояние да го вразуми.
– Откъде според теб му хрумна „истината ще те спаси“? – попита Даниел.
– Страхотно. Ще се видим там, Даниел.
– Трябва да тръгвам. – Той внезапно прекъсна връзката, сякаш се страхуваше да не го хванат, че говори с мен.
Сигурно в стаята беше влязла майка му. Господин и госпожа Зееман имаха четирима синове и една дъщеря. Всичките им синове бяха високи над метър и осемдесет. Дъщерята беше метър седемдесет и два сантиметра. Всички бяха пълнолетни. И всички се страхуваха от майката. Не в буквалния смисъл, но Шарлот Зееман командваше вкъщи. Беше ми достатъчна една семейна вечеря, за да го разбера.
Затворих телефона, светнах лампата и започнах да събирам багажа си. Докато хвърлях нещата в един куфар, се запитах защо, по дяволите, го правя. Можех да отговоря, че е заради Ричард, третата личност в триумвирата на силата, който Жан-Клод беше създал между нас. Господар на вампирите, Улфрик, или вълчи крал, и некромант. Некромантът съм аз. Бяхме свързани толкова силно помежду си, че понякога нахлувахме случайно в сънищата си. А понякога не толкова случайно.
Но аз не се впусках в спасителна мисия, защото Ричард беше част от нашия триумвират. Трябваше да призная поне пред себе си, че още го обичах. Не по начина, по който обичах Жан-Клод, но любовта ми беше също толкова реална. Той беше в беда и аз щях да се опитам да му помогна. Просто. Сложно. Болезнено.
Зачудих се какво ще си помисли Жан-Клод, щом разбере, че съм захвърлила всичко, за да тръгна да спасявам Ричард. Нямаше значение. Щях да отида, вече го бях решила. Но се замислих как ще се почувства моят възлюблен вампир. Сърцето му не туптеше постоянно, но все още можеше да бъде разбито.
Любовта е гадно нещо. Понякога те кара да се чувстваш добре. Друг път е още една причина да страдаш.


~Преразказ на първите няколко глави от книгата~

Ричард, който все още се възстановява от отхвърлянето на Анита в "Убийствен танц", е в Майъртън за известно време, изучавайки местната група тролове, като част от изискванията му за магистърската му степен и прослушването на жените от местната върколашка глутница за потенциални лупи.

Историята започва когато Анита получава обаждане от по-малкият брат на Ричард, Даниел. Даниел обяснява че Ричард е арестуван за предполагаемо изнасилване и отказва да наеме адвокат. Анита заминава за Майъртън въпреки противопоставянето на местният Господар на Града, с Ашър, Деймиан и повечето леопардлаци.

Веднъж щом пристига там, Анита трябва едновременно да се опитва да разкрие защо местната полиция е обвинила Ричард и да се справи с Колин, местният Вампир Господар, който вижда пристигането й като обявяване на война.

(Това се случва в първите няколко страници от книгата. За да разберете какво става до края на книгата ще се наложи да си я закупите и ви уверявам че няма да съжалявате.)


~Ревю на книгата~

Може би от тази книга нататък историята започва да се променя малко по-различно от сега. Да кажем просто че еротиката се увеличава с няколко процента, които не са фатални разбира се. Това че еротиката се развива малко повече не означава че вече няма история и е просто един еротичен роман както биха казали някои.

Но да се върнем към ревюто на ТАЗИ книга... Стана ясно че Анита вече на цяло се е объркала и не знае на кой от двамата най-големи и сексапилни мъже в живота си да даде сърцето си - на Жан Клод или на Ричард... Изчетохме доста книги в които видяхме че Анита е силен характер и не се дава лесно. Въпреки че според някои тя е направила грешният избор да остане с Жан Клод и да скъса с Ричард, това не означава че тя е безсърдечна и че вече Алфа вълчето не я интересува. Точно в тази книга ще видим как Ричард за нея е нещо повече от жив човек (за разлика от Жан Клод който да си кажем честно си е ходещ труп), въпреки че го бе видяла да разкъсва хора и да ги яде. Е, всеки прави своите грешки, но не трябва да бъде съден вечно нали така? Не си мислете че заемам страната на единият или другият мъжки главен герои в поредицата. Просто изказвам гледните си точки. Та за какво говорех? А, да, че Анита тича отново след Ричард, който този път е натопен че е изнасилил някаква жена. Анита разбира се е сигурна че не го е направил, но трябва да направи нещо преди луната да изгрее и нещата да станат катастрофално зле. Но Жан Клод не е много радостен от факта че трябва да пусне своята ma petite да тръгне срещу бившият си съперник, или той вече не може да се нарича бивш?! Това което ме издразни от една страна и ми хареса от друга е че Жан Клод праща цяла кавалерия уж да "пази" Анита. Анита може би го приема като съвсем нормално предвид нещата които й се случиха в предишните книги и нещата които видя и се изправи срещу тях. Но за мен това изпращане на толкова хора си е направо следене от разстояние. Може би тук разбираме че и Жан Клод изпитва и други чувства освен любов и предпазливост, а именно ревност.

Като оставим нашият френски любовник на страна и се съсредоточим върху Анита отново ще видим че нашето момиче отново не си поплюва и още с пристигането си в Майъртън тя си спечелва доста врагове като Господарят на града, майката на Ричард и още куп други които не можеш да убиеш поради ред причини. Но най-важното може би в книгата е че Анита открива тъмната си страна, както и разбира повече за своите сили. "Синя луна" може би ми е любимата книга от тези които са излезли до сега понеже в нея разкритията, битките, любовта, тръпката от непознатото и това което следва, еротиката са на свръх големи нива и това те кара буквално да си изядеш книжката с кориците за отрицателно време. Ако книгите до сега ви са се стрували блудкави или пък страхотни, то тази ще ви се стори невероятна!


#Мой рейтинг за книгата - 5* Не ме остави да спя цяла вечер от вълнение
#Мой рейтинг за корицата – 5 – Супер е! Въпреки че не е като оригиналната, от издателството са спазили поне това да е отново на синя основа. Мога да призная че българската корица ми харесва повече от американската! Браво!


~Списък на героите в книгата~

Главни герои
Анита Блейк: Свръхестествен експерт/консултант, съживителка и екзекутор на вампири;
Ричард Зийман: Алфа Върколак, учител по химия
---
Други герои
Катрин:
Ашър: пратеник от Бела Морте
Зейн: леопардлак от парда на Габриел
Чери: леопардлак от парда на Габриел
Джейсън Шюлер: млад върколак
Натаниел Грейсън:леопардлак от парда на Габриел
Деймиан:новопристигнал вампир
Джамил: правоприлагащ на глутницата
Рейна: лупа на глутницата
Долф Стор:Сержант, Лидер на Регионален отряд за свръхестествени разследвания, накратко РОСР
Жан Клод: вампир Господар на Сейнт Луис
---
Нови герои
Даниел Зийман: по-младият брат на Ричард
Карл Белесариус: криминален защитен адвокат
Колин: месният Господар на грда
Франк Найли:
Майло: силата на Найли
Шанг-Да: хати на Ричард
Върн: Улфрик
Луси Уинстън: член на глутницата Върн
Кари Онслоу: изследовател на тролове
Мира: върколак, член на глутницата на Върн
Офицер Мейдън: ченге под прикритие
Шериф Уилкс: местното съдебно лице
Офицер Томпсън: местното съдебно лице
Шарлът Зийман: майката на Ричард
Бети Шофър: обвинилата Ричард
Ники: човешкият слуга на Колин
Барнаби: вторият по командване на Колин, гниещ вампир, който прави покваряващи ухапвания
Мериан: вещица
Роланд: върколакът пазител на Мериан
Чък, Тери - двойка глупаци
Д-р Патрик: член на глутницата на Върн
Холард: ясновидец
Линус: магьосник
Роксан: лупата на Върн
Бен:
Доналд: един от вампирите на Колин който е изпратен при Анита да достави съобщение


~Игра с награди~

Ето я и играта ни свързана с поредицата за Анита Блейк!

Условия:

#Разпространете линка от този пост в следните места ако имате профили:
-Фейсбук профила си + следният текст:

Научете повече за книгата! Включете се в играта и спечелете награди!

-Туитър профила си + следният текст:

@Vampire_Ladies Научете повече за книгата!Включете се в играта и спечелете награди!

#Отговорете на следните въпроси:
-Кажете ни колко и кои герои са умрели в тази книга (по възможност и как)?
-На какво в книгата е име “Синя луна”?

Линковете от постовете ви за играта във Фейсбук и Туитър ви носят по +1 точка! Правилният отговор на двата въпроса ви носят +10 точки! Тоест съберете максималният брой точки и участвайте в надпреварата за материална награда свързана с поредицата!

Линковете към постовете си и отговорите на въпросите заедно с имейла си оставяйте в коментари след този пост! Също така следете Фейсбук и Туитър страницата ни за жокери относно въпросите! Крайният срок за участие е 11 юни до 23:59 часа! Успех!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

3 коментара:

  1. - Кажете ни колко и кои герои са умрели в тази книга (по възможност и как)?
    Колин, Франк Найли, Майло, Мира \обезглавена от глутницата, за да задоволят желанието на Анита\, Кари Онслоу, Шериф Уилкс, Офицер Томпсън, Бети Шофър, Барнаби, Ники, Линус

    На какво в книгата е име “Синя луна”?
    Не мисля, че този път имаше някакво заведение. По-принцип синя луна се нарича второто пълнолуние в един месец.

    ОтговорИзтриване
  2. - Кажете ни колко и кои герои са умрели в тази книга (по възможност и как)?
    Колин(умира заедно с човешкия си слуга)
    Франк Найли
    Майло
    Мира(бива обезглавена, глутницата на Върн предоставя главата й в кошница на Анита)
    Ники(Анита я убива, мисля, че я намушка в гърдите, но не съм сигурна)
    Барнаби
    Чък, Тери
    Холард(Роксан го уби)
    Линус(той служеше на един демон и когато го призова той го уби)
    Бен:
    Доналд: един от вампирите на Колин който е изпратен при Анита да достави съобщение(Анита го застреля в главата)
    Офицер Мейдън
    Шериф Уилкс
    Офицер Томпсън(мисля, че него Анита измъчва за информация относно майката на Ричард и след това го уби)
    Луси Уинстън(бива пренесена в жертва при ритуал за призоваване на демон)

    -На какво в книгата е име “Синя луна”?
    Предполагам книгата е кръстена така, защото ставаше въпрос за синята луна в нея. Споменаваше се, че е рядко явление - второто пълнолуние в един месец, случва се само веднъж на тридесет години или нещо такова. Оставаха няколко дни до нея, когато Ричард бе задържан в затвора.


    Facebook: http://www.facebook.com/#!/profile.php?id=1732556808

    Twitter: http://twitter.com/#!/violeta_naumova

    e-mail: violeta_naumova@yahoo.com

    ОтговорИзтриване
  3. -На какво в книгата е име “Синя луна”?
    Ако не се лъжа е второто луна в един месец ... оказва силно влияние на върколаците

    - Кажете ни колко и кои герои са умрели в тази книга (по възможност и как)?
    Офицер Мейдън
    Шериф Уилкс
    Луси Уинстън
    Барнаби
    Ники (Анита я намушква)
    Холард (убит от Роксан)
    Доналд (застрелян в главата от Анита)
    Франк Найли
    Майло
    Мира (обезглавена от глутницата на Върн понеже е предала НАтаниел на Колин)
    Колин(умира заедно с човешкия си слуга)
    Линус (демона който призова го убива)

    Facebook: http://www.facebook.com/profile.php?id=100000207619685

    e-mail: bibsi_love@abv.bg

    ОтговорИзтриване