неделя, 5 юни 2011 г.

Интервю с авторката на поредицата “Анита Блейк” (част 2)

-Каква е основата ти? Как въздейства тя на писането ти?
-->Имам две степени: английски език и биология. Най-доброто което излезе от английският език в колежа бе въвеждането в Британските поети на Романтизма. Четох Шекспир, Виктор Юго и много други неща които "те карат насила" да прочетеш в по-долните и по-горните курсове. Първият ми опит бе Платон в гимназията, защото исках да опитам, не заради оценка.
Степента ми по биология вероятно е една от главните причини "чудовищата" ми да изглеждат реални. Започнах с истински животни за моите превръщачи. Опитах се да използвам колкото е възможно повече истинска наука. Също така имах два или три часа история или политически науки. Научих много от историята в гимназията прочетох много повече от колкото ми бе нужно. Мисля че познанията ми за това какво наистина се е случило в миналото са ми помогнали да дам на вампирите и тяхното общество реалистичен свят. Също така ми помогна с проекта какво би правило модерното общество ако трябваше да се справяме с чудовища ако буха истински. Света на Анита не е изцяло алтернативен. Това е нашият свят ако се събудим утре с всичките истински чудовища излезли от килерите, и трябва да се справяме с тях политически, социално и морално.

-Какво те накара да станеш писател?
-->Истината ли? Не знам. Знам само че от момента в който открих как да чета, обикнах книгите. Преди да мога да чета, подлудявах баба ми молейки я да ми почете. Когато бе твърде изморена или твърде заета, аз си измислях истории по картинките. Във втори клас пишех истории, устно и ги разказвах на класа. Нищо твърде фантастично, просто нова което би могло да е реалност. Опитвах се да пиша истории на дванадесет и половина. (Всичките ми главни герои бяха точно на моята възраст в продължение на години, така че действието ми помогна да следя какво правя и кога.) Първите истории бяха повече Луиза Мей Олкът отколкото нещо друго. Между тринадесет и четиринадесет годишна възраст открих фентъзито и ужасите. От този момент нататък съм пристрастена. Не само че исках да бъда писател, но и това бе жанра в който исках да пиша. На седемнадесет, пишех истории и ги изпращах и събирах първите си отхвърлени фишове. Но защо писане, защо думи, а не ракети или цветя? Кой знае защо някога наистина нещо ти привлича въображението?

-Какво е усещането да се опиташ и да успееш да публикуваш книга в началото на кариерата си?
-->Не съм сигурна как да отговоря на този въпрос, освен, трудно, но не и невъзможно. Опитвах се да продам книгите си от както бях на седемнадесет. Спрях да се опитвам по време на колежа, за да се концентрирам върху оценките си. Почти след като завърших колежа започнах да продавам отново. Поставях се за цел да продавам по една кратка история на всеки три месеца. Целта ми бе винаги да имам нещо в пощата и друга история в процес на писане, така че да не се колебая. Да, работих на пълен работен ден в корпоративна Америка по това време. Написах първата си книга като ставах в пет сутринта, пишех по две страници, след това се приготвях за работният ден. Не съм сутринен човек, но нямах дисциплината да пиша след ден в корпоративният кошер. Беше ужасяващо. Написах по-голямата част от първата си книга, нощен пророк, така. По две страници на ден, всеки ден, без пренаписване. Аз съм перфекционист. Ако е опитам да направя всичко идеално преди да продължа, направо затъвам. До ден днешен докато работя върху следващата си книга, трябва да гледам на тенденцията да искам да бъде перфектна. това напълно ме спира. Можете да го поправите по-късно, след като си се погрижил за вървят си проект. Първият проект е мястото където имате лукс от грешки. Разкошът да преследваш белият заек и да видиш дали ще те отведе в Страната на чудесата или в Ада.

-Престъпни удоволствия се счита за първата успешна книга в жанра паранормална-мистерия. Защо мислиш че е толкова успешна? Как се чувстваш относно експлозията от публикации в жанра паранормална-мистерия?
-->Честно казано не знам. Всичко което знам е че се наслаждавам на това което пиша, а другите се наслаждават да четат това. Винаги има място за добри книги и изобилие от желаещи да ги прочетат.

-Много фенове се оплакаха от промяната в поредицата Анита Блейк с въвеждането на секса. Разликата н сексуалното съдържание от Престъпни удоволствия до Небесно сини грехове е огромна. Защо разви секса и какво влияние има за историята?
-->Главно защото хората ми казаха че не мога. Че не мога да пиша силни сексуални сцени от женска гледна точка. Поредицата просто се развива така. Нямаше никакъв план за това, добре де, поне не съвестен план.

-Един от любимите ми аспекти в поредицата Анита Блейк е прекрасният избор за поддържащи герои. Някой от тях биха могли да имат самостоятелни поредици - като например Едуард. Някога обмисляла ли си спин-офф поредица с героите от поредицата Анита Блейк?
-->Не пиша от никоя друга гледна точка освен от тази на Анита. Просто не го правя. Ти не си първата която ме пита това за Едуард. Но той не говори с мен толкова директно. Всъщност той е един от героите който се отделя и си има живот когато мен ме няма, а след това ме изненадва най-много с това което е правил.

-Една от интересните страни на Анита е фетиша за оръжия. Как избираш пистолетите и другите оръжия които Анита използва? От къде черпиш нужните знания за да пишеш толкова реалистично за оръжията?
-->Фетиша предполага секс. Оръжията са едно от малкото не секси неща в поредицата. Започнах с четенето на списания като Оръжия и Амуниции, след това се прехвърлих на книги, предимно наръчници за пистолети и енциклопедии, след това говорих с експерти. Експерти за мен бяха бивши военни, полицай. Опитвам се да се справя с огнестрелните оръжия в книгите, колкото е възможно.

-Използваш ли някой от приятелите си или семейството си за герои в книгите си? Ако не, от къде получаваш вдъхновение за тях?
-->Не използвам истински хора за героите си. Суеверна съм. Лоши неща се случват в книгите ми. Какво ще стане ако убия някой герой и след това ден по-късно човекът въз основа на който съм изградила героят си също умре ужасно. Също така никога не ми е хрумвало да използвам истински хора за герои. Истинските хора са истински, измислените герои са просто, измислени. Откривам идеи за герои като слушам предавания, музикални видеоклипове, филми, начинът по който странник си завърти главата на улицата. Проблясъкът на обеца в нечия коса. Ще използвам фрази и маниери ако те ме забавляват. Някои от приятелите ми правят доста от нещата, но това е степента в която реалният живот навлиза в измисленият. Повечето герои не вдъхновени от упорито блъскане на главата. Започвам с името. Имам шкаф пълен с книги с имена на бебета. След като открия първото име, ако е правилното, героят ще се обедини около него.

-Какво обичаш да правиш когато не пишеш?
-->Да прекарвам време със семейството и приятелите си. Да чета книгите на някой друг. Да се сближавам с кучетата си.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Няма коментари:

Публикуване на коментар