Заглавие: Преобразена
Поредица: Преобразена, #1
Автор: Десислава Дюлгерян
Издателство: Либра Скорп
Страници: 776
Корици: Твърди
Език: Български
Размери:13x21
Дата на издаване: 2012
ISBN: 9789544711603
Цена: 19,90лв
Жанр: Фентъзи, Български проза, Художествена литература,
~Анотация~
Изпитателният му поглед ме разкъсваше и се чудех дали има смисъл да питам, когато думите неволно излязоха от устата ми:
- Защо ние, имам предвид преобразените, с готовност приемаме съдбата си?
- Защото, както Вторичните са естествените врагове на вампирите, така ние нямаме друга роля, отредена ни от тези събития, освен да бъдем техните естествени защитници. Не ги ли спрем, Земята ще бъде неприятно място за живот, а вампирите са тези, които ни създават и обучават. Имаме ли друга алтернатива според теб?
Пред погледа ми като калейдоскоп се завъртяха образи в безразборна поредица и сякаш искаха да ми отговорят на въпросите: коя съм аз? Защо съм различна? Какво ме правеше още по-ценна за вампирите от другите Преобразени? Калоян - защо той присъстваше в мислите ми? Александър - беше ли ме излъгал? Теодор - конспиратор или само добър актьор? Велимир - ще се откаже ли от идеята си, когато узнаеше за ранга на Теодор? Даниел - криеше ли нещо зад топлата си усмивка? Екатерина - колко струваше всъщност лоялността й? Имаше ли място за истински чувства в този свят на кръвопийци?
Предстоеше тежка нощ и исках да имам сили. Сили да узная коя съм. И защо няма други като мен.
~За авторката~
Българската писателка Десислава Дюлгерян е автор на "Преобразена", първата книга от едноименната двулогия "Преобразена". Родена на 28 март, Д.Дюлгерян е завършила немската гимназия в град Бургас, а в последствие и университета "Проф. Д-р Асен Златаров" също в град Бургас. Авторката споделя че именно семейството й е причината да издаде "Преобразена". След успеха на първата книга от двулогията, за Д.Дюлгерян предстои донаписването и издаването на продължението на "Преобразена"!
~Кратка биография съставена от Мария Петрова
~Откъс от книгата~
Бях отново спасена.
Нима някой се е съмнявал в неограничените ми възможности да надхитрявам винаги смъртта?
Гледах тавана вече повече от час. Сънят не идваше. Беше ли ми притрябвал сън? Не. Моите сънища обикновено завършват с отоци и кръв. Всъщност не знаех тогава, че те са част от „генетичното ми богатство“.
Спомените от изминалите почти две години, откакто света престана да бъде такъв, какъвто уж изглежда, ме нападнаха като рояк досадни мухи, от които имаше само едно спасение: ликвидиране. За жалост миналото и свързаните с него спомени бяха неотменна част дори и на същество като мен и никой не беше в състояние да ме отърве от тях. Колко лесно би било, да съм обикновен човек. Всъщност дефиницията е сложна.
Те бяха ми отнели всичко.
Семейството, приятелите, религията, правото на избор, накрая и кръвта ми....
Но сега като се замисля от позицията на новото си Аз, от позицията на невероятната сила, която притежавам, може би избора е само идея, която някой по-висшестоящ ти подхвърля като кокал, а ти я захапваш.
Мога да прочета мислите им като отворена книга, мога да ги убия само със силата на мисълта си, мога да контролирам дори емоциите им. Всъщност има много малко неща, които не мога да им причиня ... засега.
Аз съм онази мерилка, която ще наклони везната в желаната посока. Но дали е тя вярната?
Преди мразех насилието, не гледах дори екшън филми.
Сега съм войн. Убивам обаче само тези, които са излишни. И нямам скрупули.
Дори когато бях човек, имах склонност да не се вмествам в скалата на нормалността.
Колко бях уморена! Трябваше да заспя. Тези мисли само щяха да събудят дремещия в мен гняв, и силата. Утре, т.е. днес ме чакаше тежък ден. Списъкът със задачи бе дълъг.
Но отново и отново виждах себе си в деня, когато го срещнах. Съществото, което отвори очите ми и събуди спящите ми гени.
Още тогава някой бе заложил мен в уравнението на една безсмислена и кървава война. Убийство на цяла раса.
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар