неделя, 28 октомври 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Даниел Ейбрахам – автор на “Пътят и дракона” (04.09.2012)

„Тук има всичко, което аз търся в едно фентъзи!”

Джордж Р. Р. Мартин.

Героичните дни на Маркъс са останали в миналото. Той знае от опит, че дори в най-малките войни умират хора. И когато отрядът му е мобилизиран в редовете на една обречена армия, е готов на всичко, за да избегне войната, в която не желае да участва. Дори ако за целта трябва да предприеме някои крайно необичайни стъпки.

Ситрин е сираче, повереница на банкова къща. Задачата й е да прекара контрабандно богатството на цял един град през зона на бойни действия, като скрие златото и от двете враждуващи страни. Ситрин познава отлично тайните на банковото дело, но търговските стратегии не могат да я опазят от мечовете.

Гедер, единствен наследник на благороднически дом, се интересува повече от философия, отколкото от майсторството на меча. Пълен лаик на бойното поле, той бързо се превръща в пионка на политическата сцена. Ала бъдещето му крие изненади.

Няколко падащи камъчета могат да предизвикат свлачище. Дребна дрязга между Свободните градове и Разсечения трон бързо излиза от контрол. Нов играч се надига от дълбините на историята и раздухва пламъците, които ще тласнат целия район по пътя на дракона – пътя на войната.

„Добре дошли при Даниел Ейбрахам. Ако за пръв път се срещате с него, завиждам ви, защото ви предстои едно незабравимо пътешествие.”

Хуно Диас, носител на наградата „Пулицър”

Но първо, кой е Даниел Ейбрахам?

Даниел Ейбрахам (на английски: Daniel Abraham) е американски писател на фантастика, който живее в Албакърки, Ню Мексико. Разказите му имат множество публикации и са включвани в антологии. Неговата новела Flat Diane е номинирана за Небюла, а The Cambist and Lord Iron: a Fairytale of Economics е номинирана за Хюго и Световна награда за фентъзи.

„Пътят на драконае първата книга от поредицата „Кинжалът и монетата” – може ли да кажете на читателите за какво се разказва?
Даниел: Това е епична фентъзи поредица, която заема колкото от Дороти Дънет, толкова и от Толкин. Става въпрос за война, любов, истина, убийства и дракони.

До каква степен „Дороти Дънет”?
Даниел: Дороти Дънет е една от недооценените майстори на историческите романи и фантастики. Тя и Тим Паркс бяха хората, които ме убедиха, че частта със средновековието е едно мощно нещо. Плюс това, прочетох книгата й „Къщата на Николо”, повече пъти, отколкото другите неща, които имам.

Съгласен ли си, че е честно да опишем „Пътят на драконите”, като класическа епическа фантастика, с елементи като в средновековния свят, наследството на отдавна минало пробуждане, пътешествие – заглавието дори се отнася за дракони! Какво те доведе до тази много традиционна приказка?
Даниел: Първата епична фентъзи поредица, която написах – „The Long Price Quartet” – бе изградена на това, да няма нищо общо което съм виждал в този жанр. Различна обстановка, необикновена структура и история, която да е необикновена. Много съм доволен как се получиха на тези книги. И като съм бил там, исках да се върна към нещата, които са основните предимства на епичната фантастика и да видя как тези уроци, които научих на границата на жанра, могат да се приложат към тези проблеми и отношения. Това звучи малко претенциозно сега като го кажа на глас. Бях потопен в това, защото това ме кара да се влюбя в жанра, като читател и исках да се насоча към това.

Ще обясниш ли малко повече как се чувстваш, сега като си приложил различна гледна точка към традиционния Черен лорд?
Даниел: Преди няколко години бях на конгрес с Тим Пауърс. Той бе говорител, а аз слушател. Той каза, че иска не само злодеите да бъдат победени. Той искаше да са унижени и разрушени. Аз не. Аз искам моите злодеи да бъдат разбрани и, ако е възможно, да им бъде простено. „Кинжалът и монетата” има своя Черен лорд, издигането към власт и нещата които идват от там, са главни за книгата. Но той не е от вида безлична нечовешка сила „Аз съм зъл, защото така пише в сценария”, която има в Саурон. Той е състрадателен. Харесвате го. Виждате радостта, когато той поема нещата, страха, който го подлудява и дребнавостта.

Писателите а също читатели – затова кои са нещата които те „задействат”, когато четеш фантастики? Как подхождаш, когато ги включваш в собствените си книги?
Даниел: Повечето читатели, писателите са крадци. Бях много внимателен, когато планирах тази поредица, да взема всички неща от фантастиката, които ме презареждат и да ги поставя на едно място. Епичната фантастика е, така мисля, жанр, относно война и – в най-добрия случай – противоположността на войната. Има много фантастики, които са победоносни, но онези, които наистина траят, са открито мрачни. „Властелинът на пръстените” бе обемиста епична фантастика, относно разоръжаване и цената, която човек плаща за войната. „Песен за огън и лед” е сред другите съчинения за безсмислието на войната. Аспекта, който вложих в „Камата и монетата”, е начина, по който историята на войната, било то пропаганда или история, изпреварва самата война. Това е в голям мащаб. Нещото, което ме връща обратно и обичам в книгите, са героите. Затова населих тези книги с герои, с които харесвам да прекарвам време. Но предполагам това е истина във всеки жанр.

Кои са героите в „Кинжала и монетата”, с които най-много обичаш да прекарваш време? И защо?
Даниел: Всички ги харесвам. Но по различни причини. Харесвам Маркус Уестър, защото има толкова много от добрите черти. Харесвам Ситрин, защото тя често мисли за икономика, сила, как слагаш цени и продаваш дрехи, неща, които наистина намирам за заплетени. Харесвам Доусън, защото той е напълно против за всичко, в което лично вярвам и е толкова влюбен в жена си, че така или иначе го харесвам. Харесвам Гедър Палиако, защото той е един вид герой, който приемам изцяло за предизвикателство. И ето я и Клара. Написах цяла книга след „Пътя на дракона”, за да прекарам голяма част от времето си с нея и тя вероятно ми е любима. Засега поне.

Едно от нещата, които ме впечатли в по-старите ти поредици, „The Long Price Quartet” , бе как толкова добре си описал женските героини. Амат Куан и Идан Мачи особено се открояват за мен, но има още много. Затова не можах да не отбележа, че по отношение на главните герои, има в действителност само един, Ситрин, в „Посоката на кинжала”. Звучи сякаш Клара ще навлезе повече в нещата, но в тази книга все още заема малка част. Този подход беше съзнателно решение от твоя страна, или по някакъв начин задвижен от сюжета?
Даниел: Клара Калиам е един от онези главни герои, които наистина имат сравнително малка роля в първата книга, което е винаги рисковано с тези дълги, многотомни истории. Тя е извънредно важна и главна героиня, но няма да я виждате толкова често, колкото в „Кръвта на краля”. Тогава от там нататък, ще има толкова главни женски герои, колкото и мъжки. Това бе умишлено.

За второстепенни герои, всъщност не исках Ситрин да е заобиколена от много жени. Не се бях замисля, докато не ме попитахте, но част от онова, което правя историята й интересна за мен, е чувството на уязвимост и изолация, нарастващи в сила и взаимност. Все още сме на първата част от поредицата, затова уязвимостта и изолацията са повече като съчетание.

Интересното нещо, относно книгите, което съзнателно не съм планирал, е чилосто на мъртви майки. Двама от главните герои – двамата най-важни герои – са изгубили майките си много млади и в двата случая виждам, че тази загуба е оформила същността им.

Казвайки, че „тази загуба е оформила същността им”, относно двамата главни герои – можете ли да обясните малко повече за това?
Даниел: Ситрин е момичето в центъра на банката, и нещото, което я прави индивидуална и пленителна, е начина по който анализира всичко с икономически термини. Където другите хора са израснали с родители, тя е имала търговец и манипулатор. И това, което й е дал не е любов, а умения за преговори, психическо въздействие и умения в търговията. Мисля, че ако имаше майка, която да й служи като пример, тя щеше да е напълно различен човек.

Гедър Палиако е израснал с баща си, но не и с такъв, който е особено насърчителен. Виждам го като някого, ако е бил обичан малко повече, който може да се развие в повече от душа. Гедър и Ситрин са страдали, заради едно и също отсъствие, когато са били деца и мисля, че това ги е деформирало по сходен начин.

Засега, поредицата „Кинжалът и монетата” е доста по различен от „The Long Price Quartet”. Смятате ли да опитате нещо различно отново, след като поредицата е завършена, или бихте искали да продължите с епичната фантастика?
Даниел: Сякаш всяка книга която пиша е там, да ми помогне да изградя сюжета на следващата. Наистина искам след като приключа с „Кинжалът и монетата, да направя това, на което ме научиха за достъпността, подхода и силата в основата на епичната фантастика, да ги съчетая с неизвестността и странността от книгите „Голямата цена”, за да създам еднотомна история. Разказах една история в четири книги. Тази ще е в пет. Бих искал да използвам нещата, които научих от тях, за да напиша нещо, което е почти същинско. Все още не знам коя е тази книга, няма и да знам тези няколко години, но вече съм малко развълнуван.


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Няма коментари:

Публикуване на коментар