Като достигнах до края на Инкарсерон осъзнах, че ще има продължение, но не мислех, че ще направя трилогия. Група книги не беше нещо, което съм правила преди, така че бях щастлива от това. Сапфик продължава пет месеца след края на предишната книга, и не мога да кажа много за сюжета без да издам нещо. Но може би бягството не е същото като свободата, и вътре в затвора луд магьосник претендира, че притежава ръкавицата на Сапфик, обект на голяма сила, която всички, включително и самия затвор, отчаяно иска.
Писането на продължение е пипкаво нещо, защото трябва да има малки напомняния в случай, че хората забравят неща от първата книга. Но е и прекрасен шанс да развиеш героите и темите много по-дълбоко.
Станах заинтересувана от връзката на Клаудия с нейния баща, например, и с ужасната дилема на Джаред. И после имаме и самия затвор, технология създадена от мъже, който сега е жив и затворен в неговата собствена метална обвивка. Както нашите съзнания за затворени в нашите тела може би.
Обичам да играя с идеи в книгите си, с екове за митове, и метафизични въпроси, и поетични откъси. Но аз се надявам нищо от това да не спъне или да забави историята, защото историята е винаги най-важното нещо.
Той избяга ли? Защото има слух, който е прошепван в тъмното, слух, че той е затворен дълбоко в сърцето на затвора, че плача, който чуваме, е неговия плач, че неговата борба тресе словата.
Информацията бе преведена за вас от cornelia_star! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар