Book Blog Tour: Преобразена: Цитати от “Преобразена” (30 от 35)

– Преобразена, толкова си крехка все още.
Тя отново ме погали и аз затворих блажено очи, оставяйки се на удоволствието от допира й, носещ ми облекчение и мир.
– Защо ме наричаш така? Аз не съм Преобразена.
– Все още не, така е, но много скоро… Все някога ще се случи, неминуемо е и по-добре да е по-скоро. Ще те чакам.
– Имаш предвид в реалността, нали?
Тя се засмя с глас, а аз се насладих на звука.
– Реалност? Това е реалността, Диана. Къде си мислиш, че се намираш сега?
– В съня ми, къде другаде. И друг път съм те сънувала.
Тя поклати отрицателно глава и ме погледна покровителствено.
– Не, скъпа. Ти не сънуваш. Никога не си сънувала.
Започнах да се обърквам и да не смогвам да следя нишката на разговора ни. А може би той ставаше твърде невероятен. Със сигурност сънувах. Или бях мъртва.
– Къде тогава? И коя си ти?
Тя замълча и ме погледна търпеливо преди да отвърне:
– В съзнанието ми. Поканих те. Аз съм Преобразена като теб.
– Преобразена? Ти си… воин?
Погледнах я с недоверие, а тя едвам си поемаше дъх от смях. Когато видя мрачното ми изражение, застана сериозна.
– Съжалявам. Не исках да те обидя, но съм забравила колко чуден беше светът и за мен, когато се преобразявах. Ти си мислеше, че воините могат да бъдат само мъже, нали?
Замислих се. Всъщност не мислех точно така, просто не можех да си представя моята красива събеседница като безскрупулен убиец. А не бяха ли такива тези тайнствени хора?

---

Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)