неделя, 11 март 2012 г.

Рубрика “На приказка с…”–Марнин–главният герой от поредицата “Вампирите от Морганвил” (07.03.2012)

Тези от вас които са чели “Стъклени къщи”, “Танцът на мъртвите момичета”, “Среднощна алея” от Рейчъл Кейн (и наскоро излязлата четвърта книга от поредицата – “Балът на глупците”) то това интервю със сигурност ще ви хареса. На вашето внимание – Марнин!

Здравей Марнин! Мразя да питам, но пили си лекарствата днес?
-Разбира се. Склонен съм да си ги пия на няколко дни веднъж. Така е по-ефективно. Въпреки че страничните ефекти могат да бъдат... интересни. (също така, ако не сте се насладили на прекрасното фен видео "Лекарства", което, ами включва мен и направено от MissPhoenix05, може да го гледате тук.. сега... давайте, ще почакам - ЩРАКНИ ТУК) Страхотно  нали? До къде бях? А, да. Следващият въпрос, моля.

Не можахме да те видим много в "Целувка на смъртта" заради пътуването на Клеър и приятелите... така че какво прави през това време!
-Бях дълбоко съсредоточен върху оправянето на бъркотията, с добри или лоши намерения, която Клеър и приятелите й направиха с експеримента ни.. ъм, града ни. Нека ви кажа нещо - да имаш лош ден е едно;да имаш лош ден докато Откривателката на Морганвил иска да знае какъв напредък си постигнал е съвсем друго нещо.  О, и пазарувах също. Беше доста ужасяващо. Сега знам защо Клеър винаги изглежда толкова... раздразнена, когато я помоля да го направи заради мен.

Знаем колко трудно ти бе да унищожиш Ейда. Сигурно много те е било грижа за нея... мислиш ли че ще те бъде грижа толкова много за друг отново?
-*неудобна тишина* Съмнявам се някой някога да успее да замени Ейда, нито в ролята си на защитник на Морганвил, нито по... други начини. Просто трябва да се опитам да приема неизбежното, но.. не винаги е толкова просто. И много пъти се будя и си мисля че тя не е.. е. Да го оставим този въпрос така.

Клеър изглежда доста израсна, изненадан ли си колко е смела на тази си възраст?
-Ако трябва да бъда честен, никога не съм си мислил че детето ще оцелее. Има толкова малко телце, толкова крехко. Почти сигурен съм че знаете, ще се самозабравя и пуф, няма има повече Клеър. Но тя се оказа учудващо изобретателна. Наистина се надявам че тя ще се фокусира повече върху алхимичните си изследвания, и по-малко върху младото момче Шейн, на какво да ги правиш - хора. Толкова... изпълнени с хормони.

Какво е истинското ти мнение за връзката между Шейн и Клеър?
-О, той е свестен, предполагам. И докато стои далеч от лабораторията м и не отнема много от времето на Клеър, предполагам че ще им позволя за са заедно. Но следващият път когато младият Принц на бял кон пристигне в лабораторията ми за да ме обвинява, може и да си променя мнението. Отново...

Винаги ли си обичал паяци или Боб (домашният паяк) бе специален, и защо изобщо го кръсти така?
-О, аз обожавам паяци! Много полезни неща са паяците. Доста забележителни. И рядко фатални, наистина - не са като някои от колегите ми, за съжаление. Боб е доста умен да знаете. Бях го научил на няколко номера, включително скачане, лов и изтъкаването на мрежи в шарки приличащи на Викторианска дантела. Или поне си мисля че го научих. Възможно е да не помня наистина на какво приличаше дантелата. Но ходихме заедно да скачаме и ловуваме. О, не казвайте това на Клеър. Тя може да се... смути.

Наоколо си от доста време, кой е най-интересният човек с който си се срещал?
-Срещал или нали ще сещате... *Прави мимики за ухапване от вампирски зъби по врата*? Е, предполагам че имате в предвид срещането. Предполагам че най-интересният човек би трябвало да бе бащата на Ейда - Джордж Гордън Ноел, шестият барон на Байрън. Или както е по-познат - Лорд Байрън. По-скоро рок звездата Байрън. Харесваха ми малките истории с приятелите му, включително онази прекрасна дама Шели и доктор... о, как му бе името? Полидори. Интересен колега, също. Ето това бяха вечерни партита!

Освен в Морганвил, къде другаде си живял? Някои любими места?
-Доста съм доволен от вилата си на брега на Атлантида *пауза* Да, шегувам се. Никой не може да си позволи вили там. По-скоро бе малка къщурка. А и винаги съм бил пристрастен към Уелс. Особено към Кардиф.

Беше ли решението на Амели да направи Оливър нейна дясна ръка, изненада за теб и какво мислиш за Оливър?
-Бе повече от изненада за мен това че Оливър прие предложението. Мислех че ще дойде само за да организира война с нея, и бях доста шокиран от това да го видя да най.после да получи това което желае... но тактически погледнато си помислих че Амели както винаги е брилянтна. Давайки на Оливър отговорности бе най-лошото наказание което може да получи, особено когато повечето от тези с които трябва да се справя са... хора. Оливър и аз имаме дълга история, подобно на родните ни страни. Историята ни е също толкова кървава и изпълнена с ярост. Така че не, ни бих тръгнал да организирам парти за рожденият ден за Оливър. Или пък да го каня на мое. Ако си спомня кога бе моят, разбира се *ухилва се*

Тогава... каква е тая работа с пантофите-зайци?
-Пантофите са изключително удобни! Честно казано, нямам представа от къде ги имам, защото толкова години от живота ми са малко като в мъгла. Достатъчно е да кажем че една сутрин се събудих носещ кимоно от червена коприна, фес и пантофи-зайци с вампирски зъби. Имаше и някакво укелеле въвлечено в цялата работа. От друга страна нямаше показател да бяха на някой друг тези пантофи-зайци.

Какъв и най-големият ти страх?
-Саздърма от агнешки дреболии. Не греша, това бе най-големият ми страх до скоро. Сега, най-големият ми страх е... да остана сам. Да изгубя тези за които съм започнал да мисля за... свое притежание. Не съм свикнал да имам семейство, или даже приятели. Това е настина доста тревожно.

Ако имаше избор, какъв стил музика би слушал?
-Предполагам че един добър вампир би казал нещо зловещо като "безпомощните писъци на жертвите ми", но уви, аз никога не съм бил много добър вампир в това отношение. Предполагам че ще слушам това което Клеър на скоро ми даде... рок! Мисля че тя се страхува от това колко много харесвам господин Елвис!

Марнин ти никога не спираш да ни изненадваш, така че имаш ли някакви нови изобретения върху които работиш?
-*блуждаеща физиономия* Абсолютно нищо. Изобщо нищо. Не, не гледайте към тази маса. Това е нищо, просто няколко резервни части, които съм нахвърлил заедно. Не, това със СИГУРНОСТ не е мозък в буркан.

Какво четеш в момента? Имаш ли любими книги?
-Чета постоянно, но за съжаление съм само до новите издания до 1896. Надявам се скоро да наваксам. Чух че книгата на Брам Стокър "Дракула" е очарователна, но не мисля че тази тенденция в литературата за вампири ще продължи твърде дълго. О, 1896 бе отдавна, нали? Предполагам тенденцията е отминала тогава.

На какви черти се възхищаваш в една жена или мъж?
-Интелигентност, разбира се. Умения. И способността да се укриват много бързо и да доставят понички. Всички са полезни умения.

Има ли определена черта която притежаваш и би искал да промениш ако имаш възможност?
-*пауза за размисъл* Вярвам че.. това ще прозвучи странно, но предполагам че бих променил моят вампиризъм. Със сигурност се полезен, с всичкото това не умиране, но има моменти... моменти в които ми се искал да нямам това бреме. Глупаво, знам. Предполагам че е важно, че не съм казвал че бих искал да съм по-стабилен. Смятам нестабилността ми е в основата на моето дългосрочно оцеляване всъщност.

Какъв е девизът ти?
-Malum quidem nullum esse sine aliquo bono. Което грубо преведено означава "Няма зло без нищо добро".

Е, Марнин знаем колко си зает (или не си) и ще те оставя да си вършиш работата. Благодаря ти че си поговори с нас, бе голямо удоволствие!
-Аз също съм възхитен от срещата ни. О, би ли имала нещо против да ми помогнеш с един малък експеримент?... Защо изглеждаш толкова нервна? О, обещавам, че е имало само два.. не, три.. леки произшествия с... чакай! Върни се! *вика* КЛЕЪР! Имам нужда от теб!


Интервюто бе преведено за вас от Vampire Lady (Мимс)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

Няма коментари:

Публикуване на коментар