Грейс
Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящо жълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото.
Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината.
Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето.
Сам
Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност.
Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот.
Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат.
Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях.
Но първо, коя е Маги Стийвотър?
Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
Чувстваш ли се сякаш си все в крайният срок докато пишеш?
-Да. В действителност, това което чувствам е сякаш съм отново в колежа с нещо което има непрехвърлим краен срок през цялото време.
От къде ти дойде идеята за новата книга за "коне убийци"?
-Вдъхновението ми е доста заплетено, но най-ясният източник е история която бях написала за Веселите сестри на съдбата, месечна кратка история за блога в който пиша, с две от партньорките ми, Теса Грейтън и Брена Йованоф, който предлага безплатен фикшън всяка седмица. Винаги съм била изключително страстна в това да напиша история за водни коне, и "The Scorpio Races" е първата итерация за кратка история която се появи там. Буквално си откраднах редове от нея за книгата.
Мислех че съм доста добре запозната с митологията и фолклора и се срамувам да си призная че не знам нищо за истории с водни коне.
-Това е доста неясно, което една от трудностите. Но наистина почни на всеки остров или крайбрежна област има история за същества които излизат от водата. Понякога са дракони или духове, но всички острови си имат варианти.
Вероятно защото знам че си от Вирджиния, но не можех да не се сетя за Мисти от Чинкотекия на Маргьорин Хенри, където се повия първият кон по гребенът на вълните. Голям фен ли си на Мисти като млад писател?
-О, да. Мисти от Чинкотекия, Черният жребец, Клуба по седло, всички съм ги чела. Бях луда по конете.
Била ли си някога в Чинкотекия за годишните плувания с понита?
-Не съм. Исках да отида миналото лято, когато пишех това,но не можах и все още гоня своят - ето я тази ужасна дума отново - краен срок. Гледах видеа, но не е същото. Всъщност, бях голям историк в колежа и обикновено съм много добра в откриването на информация като чета, но по някаква причина, с тази книга, нищо не е реално, освен ако не го пипна. Обсебена съм от това да направя действието правилно.
Това ме кара да те попитам, твоят остров Тисби в Англий ли е? Действието напомня смътно на Северноатлантическият океан, но не съм сигурна.
-Тисби не съществува, но исках да е квази-ирландски или шотландски. Исках читателя сам да изгради представата за културата на острова, затова нарочно го оставих неясно. Редакторът ми (Дейвид Левиатан) бе сигурен че е край бреговете на Мейн, но мисля че е поради това че бе ходил до Мейн.
Има снимка в сайта ти, която изглежда сякаш е взета от скалите на Тисби. От мястото което е снимано ли черпиш информация?
-Това е от Нормандия миналата година. Ходих до четири групи скали. Не ми повярвахте като ви казах че съм обсебена. Калифорния, Йоркшир и Дувър, Англия са другите три. Миналата година бях в Париж със съпруга ми през Декември и валеше сняг. Бе първият път от много години. Бях със съпруга си, без децата, в града на влюбените. Имах почивен ден и му казах: Да наемем кола. Карахме до скалите в Нормандия. Както може би виждате от снимката, бе доста студено там.
Може да не си разбирала много от скали, но със сигурност си разбирала от коне. Имала ли си кон като дете?
-Родителите ми бяха много толерантни от към животни. Докато печелихме пари за да ги купуваме и да им строим каквито постройки са им нужни за да живеят в тях, можехме да имаме всякакви животни каквито поискаме. Биха ни позволили да имаме носорог, ако можехме да си го позволим. Така че ние имахме коне, но те бяха доста разбити - животни пенсионирани от състезания. Яздехме ги на голо. Израснахме с коне. Въпреки това бях наистина внимателна да не напиша книга която да е само за хора които обичат коне да я четат. това винаги е било предизвикателство. Как да напиша книга, която да е за коне, но не чак толкова много за коне, с която да не отчуждавам читателите?
Това не е типична книга на любители на коне. Ясно е че има наистина силна връзка между двамата главни герои и техните коне, но няма нищо романтично от страна на конете. Някои от тези коне наистина правят ужасни неща.
-Така е. Наистина обичам природата. Израснала съм в село. Но едно от нещата за природата e че тя е красива, но също така много опасна. Въпреки това, някои от тези лоши неща които конете направиха бе наистина трудно за написване. Сцената с осакатяването на края? Това бе изключително трудно. Трябваше да оставя книга и да си взема почивен ден.
Тази книга бе сякаш завършена. Планираш ли да пишеш друга с тези герои?
-Тази книга определено ще е самостоятелна и много удовлетворяваща. Когато нещо е направено, е направено. Разбира се, читателите и книжарите вече ме питат "Кога ще се връщаш обратно в Тисби?"
Все още не си навършила 30 години а имаш невероятно количество натрупан успех. Родителите ти писатели или художници са?
-Всъщност аз съм комбинация между двете. Майка ми е много креативна личност, а баща ми е голям читател, който винаги е споделял книгите си с мен. Той ми даде Джурасик Парк, когато приключи с нея.
А те изненадани ли са от успеха ти?
-Много неща които съм правила не са успявали да накарат родителите ми да останат безмълвни, но когато се обадих на баща си и му казах че съм в списъка на New York Times на бестселър автори, най-накрая успях да го оставя безмълвен. Беше много удовлетворяващ момент.
Имаш ли братя или сестри? И те ли са творци?
-Имам две сестри и двама братя (аз съм втора по реда на раждане). Голямото нещо в семейството ми докато растяхме бе всеки да може да свири на музикален инструмент. Бяхме като семейство фон Трап.
На какъв инструмент свириш?
-Свиря на много инструменти, но това което трябва да знаете е че в колежа, свирих сред конкуренцията на Високопланинските гайди.
Конкуренцията?
-Ето как възприемам ролята на музиката в живота ми. Преди около година имах шанса да си купя кон или да си купя пиано, и нека ви кажа колко много обичам моят Стейнуей (известна марка пиана).
Прочетох в сайта ти че си спечелила награди за илюстрации.
-Така се подкрепях когато започнах в началото да пиша - преподавах семинари по илюстриране. Сигурно няма да ви изненада че специалността ми е конни портрети. Хубавото нещо сега, за музиката и художествените ми умения, е че сега мога да правя тези мултимедийни трейлъри на книги - да ги анимирам сама и да пиша музика за тях. И ми харесва да го правя.
Мислила ли си да използваш уменията си да направиш книга с картинки или графичен роман?
-Бих искала но... може би това ще стане когато имам по-малко срокове за гонене.
Смяташ ли че ако не първата ти книга не се бе продавала, би продължила нещо със степента си по история?
-Мисля че по-скоро бих била някакъв творец. Всъщност, мой колега в колежа отчаяно искаше от мен да уча още по специалността и помня че му бях казала: "Доктор О'Браян, наистина обичам историята, но това което искам да правя е да пиша." Той бе положил главата си на бюрото в знак на отчаяние. Но го посетих когато публикуваха първата ми книга за да му занеса екземпляр.
Интервюто бе преведено за вас от Vampire Lady! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволението на екипа!
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар