Всяка година магьосниците в Имардин се събират, за да прочистят улиците на града от скитници, просяци и престъпници. Овладели до съвършенство всички магически дисциплини, те знаят, че никой не може да им се противопостави. Но защитната им бариера се оказва не чак толкова недосегаема, колкото са смятали.Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.ова е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.Гилдията на магьосниците е първия том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Но първо, коя е Труди Канаван?
Труди Канаван живее в Мелбърн, Австралия. Тя създава истории за хора и места, които не съществуват, до колкото на нея и е известно. Нейният първи кратък разказ, "Шепотът на децата на мъглата", получи наградата Ауреалис за най-добъра кратка фентъзи история през 1999 г. Скоро след това, бе публикувана бестселъра трилогията „Черният магьосник”, и през 2010 г. е обявена за "Евъргрийн" от книжарниците. Последва трилогията „Ерата на петимата”, а после и предистория и продължение на трилогията „Черният магьосник”. Предисторията, „Чиракът на магьосника” спечели наградата Ауреалис за най-добра фентъзи книга през 2009 г..
Животът като писател
Как започнахте да се занимавате с писане?
-Някъде между гледането на „Империята отвръща на удара” като дете и четенето на "Властелинът на пръстените" като тийнейджър. Първото ми даде желание да създам свят и герои и да разкажа истории за тях, а втората фокусира, желанието да напиша тези истории.
Кога за пръв път осъзнава, че имаш каквото е необходимо, за да бъдеш писател?
-Предполагам, че когато сте дете или тийнейджър, вие просто предполагате, че имате какво е необходимо, подсилено от възрастни, които казват, че можете да направите всичко, ако работите достатъчно усърдно. Но първото реално потвърждение, беше когато първият ми кратък разказ бе приет за публикация от списание Ауреалис.
Предпоставка
Откъде черпите идеите си?
-Вдъхновение, за мен, идва от реалния свят, така и измислените светове на другите. Виждам как нещата са или са били в този свят и да се опитвам да си представя как един фантастичен елемент може да им повлияе. Аз проучвам това какво другите разказвачи - писатели, филмови и създателите на тв шоута и т.н. – са направили, за да могат да видят дали може да бъде продължено по-нататък, или настрани. И може би по-важното, което те не са направили или не са направили наскоро.
Как да развивате идеите си в разказ?
-Първо си водя бележки и го оставям да се развива в главата ми и може би да направя някои проучвания. Тогава, след като дъгата на историята е напълно оформена, аз ще напиша един контур. След това зависи от дължината на историята. Ако това е един кратък разказ или новела, аз чакам, докато си намеря време и желание да го напиша. Ако това е книга, добре, освен ако е тази, която ще напиша за следващия си договор, трябва да седи и да чака своя ред.
Жанр
С какъв вид истории предпочитате да работите?
-Фентъзи най-вече. Фантастика развиваща се в други светове до този. Но когато пиша разкази, по-вероятно е да напиша фентъзи развиващо се в съвременния свят, или ужас или научна фантастика. Дори се озовах пишейки фентъзи романтичен разказ фокусиран върху плетенето.
Какви жанрове бихте искали да проучите в бъдеще?
-Имам идея за един роман за ужас за млади и възрастни, който ме чака да намеря време да го напиша. Ужасът е жанр, който бих проучила с желание, въпреки че ми беше толкова забавно за писането на онзи фентъзи романтичен разказ фокусиран върху плетенето, като някой ден може и да тръгна в тази посока.
Конструкция
Работите ли от структура?
-Да.
Сюжет
Как изграждате вашата история?
-Започвам от самото начало и пиша направо до края. Така че, докато очертанията ми имат всички основни подсказки, аз не чувствам необходимостта да пиша по-късно сцени, преди да стигна до тях. Има място в него да се отклоня малко, и веднъж добавих нов герой, когато усетих, че има гледна точка, която не беше добре покрита, но главните събития в основната идея обикновено не се променят. Също така, ако имам няколко гледни точки на герои , аз проследявам как историите им набират скорост една с друга само с поставянето на идеята.
Герои
За вас, какво прави един герой добър?
-Че има герои, на които можеш да симпатизираш, въпреки техните недостатъци.
Ако един от вашите герои трябва да ви опише, какво би той / тя казал / казала?
-Те вероятно ще ме намерят малко скучна. Или те ще ме презират за всички лоши неща, които съм направила с тях.
Обстановка
Колко време прекарвате в изследване на обстановката за вашите истории?
-Това е невъзможно да се изчисли, тъй като аз винаги смуча информация, която може да бъде полезна или вдъхновяваща. Винаги ще има обекти, които трябва да разгледам конкретно за дадена книга, но това ще бъде само малка част от събирането на информация, в сравнение с това, което търся да поема всеки ден. Един съвет, който давам на нови писатели е да се поддържа едно постоянно състояние на любопитство за всичко. Четете, гледайте документални филми, говорете с хората, опитайте неща за себе си. Никога не спирайте да учите.
Каква обстановка бихте искали да се проучите в бъдеще?
-Всичките.
Тема
Обичате ли да знае целта на вашата история, преди да седнете да я напишете?
-Основната цел на историята е да забавлява и стимулира читателя. Може да се надявате да ги накарате да се замислят за нещо, за което не са мислели преди, но това е най-добре чрез повишаване на въпроси, не проповядване на отговори.
Диалог
Имате ли любими реплики от вашите истории?
-В изобилие - макар че аз подозирам, че някои означават повече за мен, отколкото за всеки друг. Аз проектирах няколко значки, за раздаване миналата година, и избрах няколко цитата от моите книги, че дори хора, които не са ги чели да открият забавни. Любимата ми е: "Не мога да лежа по цял ден, аз съм на мисия." И тогава там е "онази" реплика от края на „Върховният повелител” (което е спойлер, така че няма да го повторя тук).
Писане
Имате ли рутина? Определено място да пишете? Слушате ли музика?
-Имам голямо студио у дома си, където както и пиша така и се упражнявам в рисуването и различни хобита (никога не спирайте да се учите). Сутринта обикновено е за всички не-свързани с писани задачи за писане, като интервюта, блогове, електронна поща и др. Следобеда ми пасва най-добре за писане. Аз не слушам музика толкова много вече, тъй като настроението на музиката не винаги следва настроението на сюжета, който пиша. Вместо това може да слушам определени песни, преди да пиша, за да ме вкарат в определена умствена рамка, за да напиша конкретния сюжет.
Как се справяте с писателския блокаж?
-Не ми се случва да блокирам, получавам писателско отлагане. Виждате ли, винаги мога да измисля за какво да пиша, но това не винаги е нещото, което аз трябва да пиша. Решението е дисциплина. Карайки себе си да седна и да започна, е обикновено всичко необходимо.
Развитие на историята
Какво правиш за измислянето на историята?
-Получавам обратна информация и да я сравнявам, измислям възможни решения, правя още очертания, за да видя кое от тях ще проработи, а след това се забивам в упорита работа, да ги приложа. Често решението вече е там, в периферен герои или определен парцел или подробности за света.
Откъде знаеш кога да спреш?
-Когато съм стигнала края. Аз не започвам да пиша история - аз дори не пиша схема - докато аз самата не зная как ще свърши тя.
Съвети
Какъв съвет ще дадеш на новите писатели?
-Пишете. Казва се, че отнема десет хиляди часа, за да бъдеш добър в нещо, така че започвайте работа. Напишете какво ви допада, защото читателите могат да кажат, ако не е така , и повечето писатели не правят достатъчно пари от това, ако не е така. Стремете се да се подобрявате постоянно. Никога не спирайте да учите. О - и прочетете моята страница за съвети за писане в моя сайт.
Зомби апокалиспис
И така, какъв е твоят план за зомби апокалипсис?
-Да намеря малък рай на таен остров, където моите приятели и аз ще растем и ще хващаме нашата собствена храна - предполагайки, че зомбита не могат да плуват.
Обобщение
Какво е най-доброто нещо, което си писала някога?
-Последната наистина страхотна сцена, която съм написала, преди да се върна назад и да започна да я изглаждам.
Върху какво работиш в момента?
-Нова фентъзи трилогия, наречена „Правилото на хилядолетието”. Развива се в множество от светове, което ми позволява да приложа различни култури и технологии, от примитивни към средновековието до началото на индустриална епоха. Особено мощни магьосници могат да пътуват между световете, и някои си изкарват прехраната от търговията между тях. Но не мотивацията на всеки магьосник е толкова мирна и полезна, както търговията.
През 1999 г. кратката история "Шепотът на децата на мъглата" спечели наградата Ауреалис за най-добър кратък фентъзи разказ. Все още ли пишете кратки разкази или вашите разкази продължават да растат, докато те станат романи?
-Да, аз все още пиша кратки разкази, макар и не често. Моята втора публикувана кратка история, "Желание за усъвършенстване" спечели наградата Дитмар през 2004 г. и аз имах разкази, публикувани в „Сънувам отново” и „Легенди на австралийското фентъзи”, но това са четири разказа за повече от десет години, така че можете да видите, че не съм изобилстваща от идеи!
Моите идеи за разкази идват с дължина, очевидна за мен още от самото начало. Зная, когато има "достатъчно" история, за да попълнят кратък разказ, новела, роман или серия. Понякога там има парче от историята или история на герой изискващи повече работа, които могат да бъдат разделени и написани в по-кратка форма, като кратък разказ или новела - като новелата "Лудият чирак" на Легендите на антологията, която е част от историята на трилогията „Черният магьосник“.
Наскоро се присъединих към на местна група за критици на кратки разкази с цел както да "дам нещо в замяна" на СФФ общността, дооформяйки моето писане и умение за критика, и да мотивирам себе си да пиша повече кратки разкази. Надявам се да напиша няколко на брой разказа за следващата си серия и след това, след няколко години, да ги включат заедно с моите стари разкази, за да формират една антология.
През 2001 г. излезе първата книга от трилогията „Черният магьосник“. „Гилдията на магьосниците", „Избраница” и „Върховния повелител” продължават да бъдат от най-продаваните. Беше ли изненадващо? (Изненада за добре дошла, хаха).
-Е, разбира се! Не мисля, че всеки здравомислещ писател очаква успех. Те се надяват за него, и се заблуждават, че това ще се случи, за да продължават напред, когато времената са трудни, но те никога не го приеха за даденост, че щеше да се случи.
Моята мечта, която се зароди, когато бях на около четиринадесет, е да напиша фентъзи роман. Да намеря издател не е било непременно част от мечтата, но по времето когато я написах със сигурност исках да бъде, за да оправдае всичката упорита работа. Ако аз не бях намерила издател, щях да бъда разочарована, но поне бях направила това, което си бях поставила да направя. Всичко останало е бонус. Бонус за увеличаване на самочувствието и една, която е финансово устойчива, слава Богу!
Вашата втора трилогия „Ерата на петимата” също е бестселър.
-Да, въпреки че нейният успех е засенчен от трилогията „Черният магьосник“ и неговата предистория и продължение. Част от това се дължи на това, че тя да бъде насочена към по-възрастните. Реших да направя така, защото бях малко притеснена, че ми бъде дадена ролята като писател за млади и възрастни, което не е лошо нещо за продажби, но можех да видя, че може да е за мен като писател в дългосрочен план. Аз не исках да бъда ограничена до само да публикувам за една част от публиката.
За да го направите книга не са млади и възрастни, аз просто трябваше да направя главният герой по-стар (тя е около 25) и да добавя няколко секс сцени. Смятах, че увеличаване на насилието ще доведе до разлика, и осъзнах, че вероятно не би. Ще трябва да добавите много безсмислено насилие в една книга, за да я направите негодна за младите хора в наши дни!
*Трилогията “Предателят шпионин” ще бъде издадена от издателство MBG BOOKS*
След това, през 2007 г., сте подписала ‘седем цифрена сделка‘ с Орбит, за да напишете предисторията и продължението на трилогията „Черният магьосник“. Означава ли това, че вие сте един от митичните писатели, които не трябва да притежават друга работа, за да свържат двата края, докато пишете? Дава ли ви това свобода и увереност да се концентрирате върху писането си?
-Отговорът на това е да, но естествено е по-сложно от това. Започнах да пиша като това беше единственият ми източник на доходи, преди да е заплатил достатъчно добре, защото нямах друг избор.
Виждате ли, аз започнах моят бизнес с графичен дизайн, така че можех да си позволя да напиша на непълно работно време. Няколко години след първите си договори за издателски права аз развих хронична умора. Не бях немощна както при повечето случаи, но трябваше да пазя цялата си енергия за писане, и да се отказа от бизнеса с графичния дизайн. Този ранен напредък дори не се доближи до пълна работна заплата на време и аз оцелях, финансово, като бях много, много, много пестелива.
За щастие, през следващите години, възвърнах по-голямата част от старата си енергия и писането ми носи много по-добър доход. Радвам се, че не трябва да се заемам с втора работа, защото аз се опасявах, че това ще върне хроничната умора. Има и други неща, които аз бих искала да направя,като най-накрая да получа университетска квалификация, но отново, аз се тревожех за това, какъв ефект може да има това.
С такъв голям спектър от трилогии, много от които се преплитат имаш ли огромна бяла дъска в офиса си със срокове, родословни дървета и карти? Как поддържаш всичко в ред?
-Имам коркова дъска, над писалището ми, но е главно покрито с карти и планове. Всички мои списъци на измислени думи и имената на героите са на моя компютър. Има по-малко от това, отколкото можете да очаквате, всъщност. Опитвам се да поддържам главните герои, достатъчно малко, за да ми бъде лесно за управляване. Смятам, че ако мога да си спомня кой кой е, шансовете са по-добре, че средният читател може също да ги запомни.
Знам, че се занимавате с домашни изработки както и с готвене. Намирате ли, че имате нужда от тези творчески отдушници за уравновесяване на интензивността от писането на наистина дълги фентъзи трилогии?
-Да, аз винаги намирам, че принудата да напишеш се изчерпва, ако аз не правя други творчески дейности. Част от причината е, че аз много на мисля над разказите, докато боядисвам или съм включена в нещо стандартно и успокояващо като тъкане. Другата част е, че довършването на проект ти осигурява чувство на завършеност и постижение постоянно, които получавам само веднъж в годината или от писане. Творческите дейности също се квалифицират като проучване - те предоставят разбиране за това как нещо е направено в миналото, и може да бъде източник на вдъхновение за истории и изграждане на фентъзи светове.
Чела съм статии за химикали в мозъка, които са свързани с творчеството, които предполагат, че колкото повече се произвеждат по-лесно е да ги произвеждаме. Творчеството стимулира творчеството.
Когато видях дискусията за това в Интернет, първата ми реакция беше, „Наистина ли?". Това определено не е случаят тук в Австралия, където повечето автори на фентъзи са жени.
Мислите ли, че има разлика в начина, по който мъжете и жените пишат фантастика?
-Да, но не всички писатели през цялото време. Повечето мъже и жени писатели се доближават до един стил и вкус на фантастиката, която лесно можем да поставим в средата. Но определено има писатели, които пишат в един момчешки или женски стил, дори ако те са от противоположния пол.
Подозирам, че има културни различия също. Вида фантастика популярен в САЩ може да изглежда момчешки за нашия австралийски вкус, защото имаме повече жени фентъзи писатели тук и едва доловими са различията в начина, по който жените пишат фантастика се усеща "нормален" за нас. Обратното вярно ли е? – Не знам. Но ако е така, не изглежда да пречи на отвъдморските читатели. Всеки път, когато говоря с хора от отвъдморски издателства, книжарници и коментари индустрии, те питат "Защо има толкова много фантастични фентъзи жени писатели в Австралия?".Може би въпросът трябва да бъде "Защо не обръщаме повече внимание на всички фантастични жени писателки на фантастика, в собствената си страна?".
Продължавам по темата, пола на писателя променя ли вашите очаквания, когато вземете книгата им?
-Бих излъгала, ако кажа, че не се е случвало, но важното е, че не ме спира искам да прочета една книга. В крайна сметка искам да прочета хубава книга, и аз никога не съм се замисляла, ако това е по-вероятно, защото писателят е мъж или жена. Определено не решавам, че една книга е лоша или не вкуса ми, заради пола на писателя.
Знам, че някои читатели го правят и ще вмъкна, че в същата категория на "изключително раздразнителни и малко странни" читатели, заедно с тези, които не биха прочели книга, написана в първо лице, или които имат пролог и епилог, или от гледната точка на герой в пол или сексуална ориентация, различна от тяхната собствена.
Аз не чувствам, че трябва да съм осъдителна към читател, заради техните комфортни зони за четене, но аз се чувствам тъжна, че те могат да се лишат от страхотни книги.
Какво смятате да напишете следващо?
-Наистина съм развълнувана за следващата серия, „Правилото на хилядолетието”, чиито преговори за договор вече са завършени. Развива се в сценарий с множество светове, където героите имат способността да прескачат от един свят в друг. В един свят, където е имало един вид индустриалната революция, задвижвана от магия, млад студент по археология намира древно съкровище - усещаща книга. В един друг свят, хваната в капана на собствените си тъмни векове, дъщеря на търговец на дрехи трябва да крие своите сили от магия - мразещи, свещеници.
Звучи като забавно да четеш и да пишеш! И ето го и забавния въпрос. Ако можеше да си запазиш пътуване на машина на времето, къде и кога ще отидеш, и защо?
-Ще отида в бъдещето, може би след сто години. Може би е изненадващо, от писател на фентъзи, който основава на светове, базирани на минали епохи, но аз не съм под заблудата, че когато и да е в миналото, е било по-добре, отколкото сега. Не че аз очаквам бъдещето гарантирано също да е, но аз винаги искам да знам, какво ще се случи следващо.
Интервюто бе преведено за вас от cornelia_star (Теми)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар