От дребно, потънало в сняг селце петима мъже и една жена се отправят на опасно пътешествие, за да предизвикат мрака, изпълнят пророчество и променят съдбата на света.
В продължение на две хилядолетия Каннуор, Неумиращият Рушител, Повелител на Брудуо, е подготвял отмъщението си срещу Най-възвишения.
Успял да избяга от тъмницата на Рушителя, Манум се завръща у дома, ала тогава той и съпругата му биват отвлечени. Синовете им Лийт и Хал се впускат подир тях, придружавани от малка група съселяни, с които да освободят пленниците и предупредят сановниците за неизбежната война.
Ала не всички от Компанията са на мнение, че подобна малка групица може да промени нещо… или че някой ще обърне внимание на предупрежденията.
Но първо, кой е Ръсел Киркпатрик?
Ръсел Киркпатрик, роден пред 1961 в Христчърч, Нова Зеландия, е лектор по география и писател. Има степен професор по география от Университета Кантебъри и в момента преподава в Университета Уакайто в Хамилтън. Работил е шест проекта за атласи и в момента работи по седмият си (атласа на Бахрейн). Написал е две фентъзи трилогии - Небесен огън (издава се в България от издателство MBG BOOKS) и Обвивка. Киркпатрик е спечелил две награди Сър Джулиъс Вогел (Новозеландски награди за научна фантастика и фентъзи) за най-добра книга за възрастни - Пътят на отмъщението (книга първа от трилогията Обвивка) през 2008 и Тъмно сърце (книга втора от трилогията Обвивка през 2009.
Превод на биографията: Vampire Lady (Мимс)
“В земята пламък се крие” е втората книга от трилогията „Небесен огън”. За мен, тази втора част има по-бърз подход и по-силно отношение при употребата на думи. Мислите ли, че писането ви се е променило по някакъв начин, след „През лицето на света”?
Писането ми определено се е променило, поради много причини. Първо, винаги съм планирал трилогията да има деликатно начало и да ускоря темпото във втората книга. По-малко описание, повече охарактеризиране и действие. С книга 3, историята продължава. Второ, „В земята пламък се крие” премина през много повече взискателен и приятен редакционен процес. Представях си как редактора на издателя преглежда първата ми книга и изважда някои части от прекомерно снизходителната география, както да се справи със склонността ми да използвам наречия. Обаче, по множество причини това не се случи толкова успешно, колкото ми се искаше. Затова наех независим редактор, Давина Маклеод от Малбърн, да ми помогне с „В земята пламък се крие”. Мисля, че постигнатата сбитост, се дължи в голяма част от работата й. Редактора Харпър Колинс, назначен на тази длъжност за тази книга, също помогна за съкращаването й. И трето, научих доста неща през последните две години от приятели писатели и събрания. Надявам се да продължа да се подобрявам.
Имало е времена, по време на двете книги, в които съм искала да ударя героя ви, Лейт, и да му кажа да порасне. Като автор, чувствали ли сте се по този начин към него?
Възхищавам се, че се чувствате така спрямо него, което ме кара да вярвам, че съм успял в това, което исках да направя. Имам двама тийнейджъри и самият аз бях такъв едно време. Мисля, че Лейт представлява много от това, което бях аз и онова, което съм забелязвал, да бъдеш определен вид тийнейджър. Имайки предвид, че главната тема е за порастването, исках той да е герой с всичките си недостатъци.
Интересно, получавам доста имейли от хора, питайки ме дали могат да зашлевят Стела и да я събудят. Отново, възхитен съм. Лейт и Стела трябва да се контастират помежду си. Те трябва да влязат в зрялата възраст, минавайки по много различни маршрути. Бъдете сигурни, няма да останат толкова хленчещи и обсебени от себе си завинаги. И двамата порастват преди края на историята.
След като „През лицето на света” бе издадена, вие сте били в Австралия и сте говорили на два конгреса, „Конфлукс” в Канбера и „Континуум” в Мелбърн. Как се чувствахте, като за първи път трябваше да се изправите в стая пълна с фенове на фентъзи жанра?
Бях много развълнуван, всъщност. Имаше време, когато говорих пред публика, като учител и лектор, но за първи път можех да говоря за предмета, който обичам най-много. Също помогна, че в стаята имаше няколко хора, с които кореспондирах около повече от година и току-що бях видял. Бяха много подкрепяща група.
Мислите ли, че опита ви като учител, ви е помогнал на конгресите?
Вероятно помощ и пречка. Свикнал съм да звуча властно, но да бъда честен, беше много по-важно да науча, отколкото преподам на двата конгреса. Затова трябваше да опитам да говоря по-малко и слушам повече, да задават повече въпроси на които да отговарям. Не съм сигурен до колко съм успял. Но научих много в „Конфлукс” и „Континуум”, препоръчвам това изживяване на всеки.
Какъв беше най-трудният въпрос, пред който се изправихте?
Не толкова въпрос, отколкото аргумент. Изникна по време на беседата в „Конфлукс”. Един господин възрази на изказването ми, че географията на Толкин, колкото и величествена, е неприемлива. Той оспори изказването ми, че Мъгливите планини са необикновен континентален планински обхват (само 40 мили широки, в сравнение със стотиците мили широчина, обикновено наблюдавани при континенталните планински обхвати) е неуместно, защото Валарите са направили планините. Имахме интересна дискусия, и двамата вероятно пропускайки гледната точка на другия. Наслаждавам се на такива дебати при публични лекции, толкова дълго, колкото да не отегчи публиката.
Какво бе чувството да бъдете обявен за „Фентъзи Крал” в „Конфлукс”?
Не оправдах надеждите, разбира се. Организаторите бяха много мили да ме включат във викторина с гиганти като Саймън Браун, Гарт Никс, Шон Уилямс и Ричард Харланд. Аз не съм „фентзъ крал”. Една книга просто ми предоставя достъп в двореца. Сега съм незначителен придворен, отдавайки почит на истинските крале и кралици на фантастиката – надявайки се един ден да пиша толкова добре, че да заема мястото си на трона. Хм, масивна метафора. Но съм достатъчно реалистичен да знам, че имам много да уча. Първото ми сериозно усилие, като писател, го публикуваха, затова сега се уча публично!
Светът ви е толкова подробен и изглежда толкова естествен, включително различните раси, всеки със своята митология. Ще заложите ли бъдеща история във Фалта, след като приключите с трилогията „Небесен огън”? Или предпочитате да изградите нови светове?
Започнах нова трилогия. Не е насочена към Фалта; не възнамерявам да се връщам там, за друга поредица. Следващата трилогия е в същия свят, просто не на същия континент. Може дори да забележите подобни имена по някое време. На беседата споменах, че съм облекчен, че поредицата е написана. Сега когато героите приключиха пътешествието си в моя свят, мога да отида и поиграя с всякаква намеса!
Намираш ли хората да се отнасят с теб различно, сега като си преуспял, най-продаван автор?
Не съвсем. Единствената промяна която усещам е при някои познати, които може да си мислят, че ще ги пренебрегна, сега когато съм богат и известен. Хах! Толкова съм известен, че семейството ми понякога си спомня името ми. Честно, няма слава и съвсем малко късмет в това писание, поне засега. Въпреки многото забавление.
И накрая, по какъв начин се промени живота ви, след като „През лицето на света” бе издадена?
Предполагам, че най-голямата промяна е прибавеното напрежение. Непрестанно мисля за невидим читател, който се навежда над рамото ми, сканирайки това, което съм написал. „Какво мислиш за това?”, питам аз… и трябва да си представя отговора. Заедно с този натиск, сега е времето да подобря писането си. Искам да стана по-добър в това, много по-добър. Затова предполагам, писането много повече завзема мислите ми, отколкото преди.
Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар