Показват се публикациите с етикет MBG Books. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет MBG Books. Показване на всички публикации

неделя, 6 януари 2013 г.

Рубрика “Ново на пазара”: Декември (2012)

dekemvri

Месец декември мина и е ред да се направи едно обобщение какво излезе на книжен вариант. В сравнение с ноември, където имахме само 18 книги, то декември направо ни обезпаричи с цели 31 книги. Дали заради Панаира на книгата, който също се проведе през декември, или просто защото идваше края на година (и на света, някой вярваха и в това) и всеки гледа да изчисти зачисленото за годината, незнам, но знам едно – страшно много интересни книги, а толкова съжалявам, че не успях да се сдобия с всички. Нищо не пречи обаче след като обобщим какво е излязло, някой да почне да събира парички за книжки, за чието издаване не е чул.

Но да се прехвърлим на изброяването. Тъй като са бая книжки, смятам да започна с тези на български автори.

От издателство Либра Скорп през декември излязоха “Недосегаем” на Кристиян Малинов и “Окото на вълка” на Милен Иванов.

Другата българска книга, която излезе през декември е от издателство Весела Люцканова, а книгата “Вампирска терапия” също на Весела Люцканова. Честно казано не съм ги чела все още и трите романа, но има добри отзиви, така че смятам в най-скоро време да си ги набавя.

И след като минахме българските романи, смятам че сега подредбата ще трябва да започне от издателството издало най-много книги през месеца, до това което е издала най-малко.

През ноември издателството с най-много издадени фентъзи книги бе MBG BOOKS, като и през декември продължават да водят с цели 10 книги. А те са: Трилогията “Крале на рая” – “Невинният маг”, “Узурпаторът” и “Последните дни” на Карън Милър. Двулогията “Странни нишки” – “Наследството на Лорд Сароу” и “Повелителят на лъжите” на Сам Бауринг. Довършиха трилогията “Изменникът шпионин” с “Отстъпница” и “Кралицата на изменниците” на Труди Канаван. И за моя огромна изненада завършиха поредицата от шест книги “Откровенията на Ририя” – “Изумрудената буря”, “Зимният фестивал” и “Персеприкуис” на Майкъл Дж. Съливан.

Издателство Бард се нареждат на второ място по най-много издадени книги. От тях излезе поредната книга от поредицата “Избрана световна фантастика”, а именно “Вяра” на Джон Лав. Също така стартираха с две нови поредици – “Псалмите на Исаак” – “Ридание” на Кен Сколс и първата книга от “Ванирска сага” – “Книгата на Хаде” от Лена Валенти.

ProBook зарибяват читателите си с нова трилогия “Ангел”, чиято първа книга “Ангел” на Л.А.Уедърли се надяваме да пожъне успех и в България. Също така издадоха “Джак Флинт и мечът на клана Редторн” на Джо Донъли.

Издателство Ентусиаст събира читатели с “Некрономикон” на Х.Ф.Лъфкрафт и “Градът на тайните” на Саша Гулд.

И останаха издателствата с една издадена книга през месец декември. От издателство Ибис излезе така дълго чаканата книга от поредицата за “Братството на черния кинжал” – “Единствена любов” на Дж.Р.Уорд.

Издателство Изток-Запад пък продължават спряната поредица от издателство ИнфоДар “Вампирски хроники” – “Вампирът Лестат” от Ан Райс.

Като споменахме издателство ИнфоДар, сега е момента да се зарадват читателите на поредицата “Патрулите” с “Нов патрул” на Сергей Лукяненко.

Издателство Хермес пък пуснаха най-накрая последната книга от поредицата от шест книги “Тайните на безсмъртния Никола Фламел” – “Чародейката” на Майкъл Скот.

Като говорим за завършване на поредици, от издателство Пергамент Прес вече може да прочетем последната книга от трилогията “Опасни сънища” – “Сбогуване” на Лиза Макман.

От издателство Колибри и те бързат да зарибят читателите си с най-новата книга на Дж.К.Роулинг – “Вакантен пост” и то не само с меки, но и с твърди корици.

От издателство Сиела имаме “Деветте милиарда имена на Бога” том първи на Артър Кларк.

От издателство Локус Интент сигурно от половин година гледам в предстоящи издания “Камък и флейта” на Ханс Беман и тя най-сетне излезе!

За лудите фенове на двамата Тери, от издателство Вузев излезе “Нация” на Тери Пратчет, а от издателство Прозорец – “Първият изповедник” на Тери Гудкайнд.

И като за финал от издателство Арт Лайн, стартираме нова манга – “One Piece” – “Романтична зора”, том първи на Ейичиро Ода.

Обобщение: Като за край на миналата година, доста поредици се завършиха, други пък се възродиха след дълги години чакане, а с трети тепърва ще се запознаваме. Но пък, който обича да чете не мисля, че ще има проблем с това.

А вие кои книги си закупихте от списъка? Кои смятате да си закупите? 


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

петък, 7 декември 2012 г.

Рубрика “Ново на пазара”: Ноември

knigi noemvri

Леко така бях занемарила тази рубрика, както и всички останали, но ето че всичко се завръща с пълна сила. Ето равносметката за месец ноември – цели 18 книги!

Както винаги започваме от познатите издателства. От Ибис пуснаха “Пътеводител за посветени” от Дж. Р. Уорд и “Нощна прегръдка на Шерилин Кениън” с което до някъде залъгаха глада за четене на двете най-продавани техни поредици. От Бард и този път не пропуснаха да издадат няколко хубави книжки, като “Кралска кръв” на Даниел Ейбрахам и “Битие” на Дейвид Брин. От Егмонт пък получихме “Знакът на Атина” на Рик Риърдън и последната книга от трилогията “Сирена” – “Черни води” на Триша Рейбърн. Локус Интенс изненадват читателите си с “Влюбени ангели” на Лорън Кейт и втората книга от поредицата “Търсачът на дълбините” – “Безсънна” на Джоузефин Анджелини. СофтПрес се впускат в надпреварата с издаването на еротични романи от типа на “50 нюанса” и зарадваха ненаситните читатели с “Открита пред теб” на Силвия Дей. От Сиела получихме най-после третата част от поредицата “Стром” – “37-то пророчество” на Еманюел и Беноа дьо Сен Шама. От Колибри ни пускат “Внезапна зора” на Горан Пауъл. АртЛайн се включват в надпреварата с цели две книги – “Часът на чудовището” на Патрик Нес и “Къща на много пътеки” на Даян Уейн Джоунс. От Хермес с голяма чакане най-вече можем да си закупим “Наследството” на Кристофър Паолини. Издателство Прозорец точно на време пускат “Облакът атлас” на Дейвид Мичъл, точно преди да излезе филма по нея. И не на последно място, сравнително новото издателство MBG BOOKS пуска цели три книги за читателите си – “Паднали кралства” на Морган Роудс, “Невидимият маг” на Карън Милър и “Обединени от божества” на Джоузеф Р. Лало.

Много книги, много нещо през месец ноември, а за декември просто списъка е огромен. Колко от тях си купихте? А кои от тях бихте искали да си купите? Лично аз искам всичките, но за сега успях да си взема само половината.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

неделя, 4 ноември 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Ръсел Киркпатрик – автор на поредицата “Небесен огън” (02.10.2012)

От дребно, потънало в сняг селце петима мъже и една жена се отправят на опасно пътешествие, за да предизвикат мрака, изпълнят пророчество и променят съдбата на света.

В продължение на две хилядолетия Каннуор, Неумиращият Рушител, Повелител на Брудуо, е подготвял отмъщението си срещу Най-възвишения.

Успял да избяга от тъмницата на Рушителя, Манум се завръща у дома, ала тогава той и съпругата му биват отвлечени. Синовете им Лийт и Хал се впускат подир тях, придружавани от малка група съселяни, с които да освободят пленниците и предупредят сановниците за неизбежната война.

Ала не всички от Компанията са на мнение, че подобна малка групица може да промени нещо… или че някой ще обърне внимание на предупрежденията.

Но първо, кой е Ръсел Киркпатрик?

Ръсел Киркпатрик, роден пред 1961 в Христчърч, Нова Зеландия, е лектор по география и писател. Има степен професор по география от Университета Кантебъри и в момента преподава в Университета Уакайто в Хамилтън. Работил е шест проекта за атласи и в момента работи по седмият си (атласа на Бахрейн). Написал е две фентъзи трилогии - Небесен огън (издава се в България от издателство MBG BOOKS) и Обвивка. Киркпатрик е спечелил две награди Сър Джулиъс Вогел (Новозеландски награди за научна фантастика и фентъзи) за най-добра книга за възрастни - Пътят на отмъщението (книга първа от трилогията Обвивка) през 2008 и Тъмно сърце (книга втора от трилогията Обвивка  през 2009.

Превод на биографията: Vampire Lady (Мимс)

“В земята пламък се крие” е втората книга от трилогията „Небесен огън”. За мен, тази втора част има по-бърз подход и по-силно отношение при употребата на думи. Мислите ли, че писането ви се е променило по някакъв начин, след „През лицето на света”?
Писането ми определено се е променило, поради много причини. Първо, винаги съм планирал трилогията да има деликатно начало и да ускоря темпото във втората книга. По-малко описание, повече охарактеризиране и действие. С книга 3, историята продължава. Второ, „В земята пламък се крие” премина през много повече взискателен и приятен редакционен процес. Представях си как редактора на издателя преглежда първата ми книга и изважда някои части от прекомерно снизходителната география, както да се справи със склонността ми да използвам наречия. Обаче, по множество причини това не се случи толкова успешно, колкото ми се искаше. Затова наех независим редактор, Давина Маклеод от Малбърн, да ми помогне с „В земята пламък се крие”. Мисля, че постигнатата сбитост, се дължи в голяма част от работата й. Редактора Харпър Колинс, назначен на тази длъжност за тази книга, също помогна за съкращаването й. И трето, научих доста неща през последните две години от приятели писатели и събрания. Надявам се да продължа да се подобрявам.

Имало е времена, по време на двете книги, в които съм искала да ударя героя ви, Лейт, и да му кажа да порасне. Като автор, чувствали ли сте се по този начин към него?
Възхищавам се, че се чувствате така спрямо него, което ме кара да вярвам, че съм успял в това, което исках да направя. Имам двама тийнейджъри и самият аз бях такъв едно време. Мисля, че Лейт представлява много от това, което бях аз и онова, което съм забелязвал, да бъдеш определен вид тийнейджър. Имайки предвид, че главната тема е за порастването, исках той да е герой с всичките си недостатъци.

Интересно, получавам доста имейли от хора, питайки ме дали могат да зашлевят Стела и да я събудят. Отново, възхитен съм. Лейт и Стела трябва да се контастират помежду си. Те трябва да влязат в зрялата възраст, минавайки по много различни маршрути. Бъдете сигурни, няма да останат толкова хленчещи и обсебени от себе си завинаги. И двамата порастват преди края на историята.

След като „През лицето на света” бе издадена, вие сте били в Австралия и сте говорили на два конгреса, „Конфлукс” в Канбера и „Континуум” в Мелбърн. Как се чувствахте, като за първи път трябваше да се изправите в стая пълна с фенове на фентъзи жанра?
Бях много развълнуван, всъщност. Имаше време, когато говорих пред публика, като учител и лектор, но за първи път можех да говоря за предмета, който обичам най-много. Също помогна, че в стаята имаше няколко хора, с които кореспондирах около повече от година и току-що бях видял. Бяха много подкрепяща група.

Мислите ли, че опита ви като учител, ви е помогнал на конгресите?
Вероятно помощ и пречка. Свикнал съм да звуча властно, но да бъда честен, беше много по-важно да науча, отколкото преподам на двата конгреса. Затова трябваше да опитам да говоря по-малко и слушам повече, да задават повече въпроси на които да отговарям. Не съм сигурен до колко съм успял. Но научих много в „Конфлукс” и „Континуум”, препоръчвам това изживяване на всеки.

Какъв беше най-трудният въпрос, пред който се изправихте?
Не толкова въпрос, отколкото аргумент. Изникна по време на беседата в „Конфлукс”. Един господин възрази на изказването ми, че географията на Толкин, колкото и величествена, е неприемлива. Той оспори изказването ми, че Мъгливите планини са необикновен континентален планински обхват (само 40 мили широки, в сравнение със стотиците мили широчина, обикновено наблюдавани при континенталните планински обхвати) е неуместно, защото Валарите са направили планините. Имахме интересна дискусия, и двамата вероятно пропускайки гледната точка на другия. Наслаждавам се на такива дебати при публични лекции, толкова дълго, колкото да не отегчи публиката.

Какво бе чувството да бъдете обявен за „Фентъзи Крал” в „Конфлукс”?
Не оправдах надеждите, разбира се. Организаторите бяха много мили да ме включат във викторина с гиганти като Саймън Браун, Гарт Никс, Шон Уилямс и Ричард Харланд. Аз не съм „фентзъ крал”. Една книга просто ми предоставя достъп в двореца. Сега съм незначителен придворен, отдавайки почит на истинските крале и кралици на фантастиката – надявайки се един ден да пиша толкова добре, че да заема мястото си на трона. Хм, масивна метафора. Но съм достатъчно реалистичен да знам, че имам много да уча. Първото ми сериозно усилие, като писател, го публикуваха, затова сега се уча публично!

Светът ви е толкова подробен и изглежда толкова естествен, включително различните раси, всеки със своята митология. Ще заложите ли бъдеща история във Фалта, след като приключите с трилогията „Небесен огън”? Или предпочитате да изградите нови светове?
Започнах нова трилогия. Не е насочена към Фалта; не възнамерявам да се връщам там, за друга поредица. Следващата трилогия е в същия свят, просто не на същия континент. Може дори да забележите подобни имена по някое време. На беседата споменах, че съм облекчен, че поредицата е написана. Сега когато героите приключиха пътешествието си в моя свят, мога да отида и поиграя с всякаква намеса!

Намираш ли хората да се отнасят с теб различно, сега като си преуспял, най-продаван автор?
Не съвсем. Единствената промяна която усещам е при някои познати, които може да си мислят, че ще ги пренебрегна, сега когато съм богат и известен. Хах! Толкова съм известен, че семейството ми понякога си спомня името ми. Честно, няма слава и съвсем малко късмет в това писание, поне засега. Въпреки многото забавление.

И накрая, по какъв начин се промени живота ви, след като „През лицето на света” бе издадена?
Предполагам, че най-голямата промяна е прибавеното напрежение. Непрестанно мисля за невидим читател, който се навежда над рамото ми, сканирайки това, което съм написал. „Какво мислиш за това?”, питам аз… и трябва да си представя отговора. Заедно с този натиск, сега е времето да подобря писането си. Искам да стана по-добър в това, много по-добър. Затова предполагам, писането много повече завзема мислите ми, отколкото преди.


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

събота, 3 ноември 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Иън Ървайн – автор на поредиците “Взор през огледалото” и “Кладенецът на времето” (25.09.2012)

Тиан, самотна работничка в манифактура, обработва поредния кристал, когато започва да получава странни видения. Кристалът събужда таланта ú в геомагьосничеството, най-силното от Тайните изкуства, но и най-пагубното. Магия, която съюзниците и враговете на човечеството са еднакво неспособни да контролират. Изкуство, смъртоносно за дръзналия да го използваСлед фалшиви обвинения в саботаж от страна на нейната съперница Ирайзис, Тиан поема към своя нов живот. Скоро е пленена от чуждоземния лайринкс Райл, който планира да я използва в смъртоносни експерименти… за да преобразява плът. Единствено геомагьосничеството може да я спаси. Борейки се да контролира собствения си талант, Тиан поема към Тиртракс, най-високият връх в Трите свята. Водена от своите видения, там тя се среща с истински кошмар…

Но първо, кой е Иън Ървайн?

Иън Ървайн (на английски: Ian Irvine) е австралийски писател и океанолог. Иън е роден в Батхърст, Нов Южен Уелс, Австралия през1950 г. Той учи н колежа Шевалиер, а по-късно в университета в Сидни, където получава бакалавърска степен по естествени науки. След това Йън Ървайн получава докторска степен по океанология. През 1980-те години той предприема няколко експедиции до Суматра, които след това допълват идеите му за книгите, които пише.

Бихте ли казали малко за себе си и детските си книги?
Иън: Първо, започнах без никакви намерения да ставам писател, въпреки че в ранните си години „поглъщах” книгите. В училище бях наистина заинтересован от науката и прекарах трудовия си живот, като консултантски учен, проучвайки замърсяването на водите и моретата. Тогава, преди 25 години, изпитах силна нужда да пиша и започнах да пиша епична фантастика. По това време тази работа евентуално бе публикувана, превърна се в огромна 11 серийна поредица (досега!). Беше бестселър в Австралия и Великобритания, бе публикуван в много други държави и езици. Може да прочетете за това тук. Първите глави от всичките ми 27 книги и някои по-кратки творби, можете да прочетете тук.

Тези дни пиша по цял ден, въпреки че все още върша част от моята научна работа, просто за разнообразие. Също съм написал 12 детски книги, последната ми поредица е „Grim and Grimmers”, квартет от хумористични фентъзи романи за 9 годишни и нагоре (въпреки че доста възрастни й се наслаждават). Никога досега не съм писал хумористична фантастика, затова приемам тази поредица, повече като предизвикателство – ами ако съм написал книгите и не са били забавни?

Но рецензиите бяха мили и трябва да кажа, че тези книги са най-забвните, които съм писал. Може би, защото, за първи път, се отпуснах и свързах с дивата си и шантава страна. Книгата, която току-що бе публикуване е „Grim and Grimmers 4, Гибелната кралица”, която бе най-забавната от всички. Кориците на книгите, рецензиите, бележки към книгите, първи глави и други четива могат да бъдат видени тук.

Знам, че пишете книги, които са за малките читатели. Какво правите, за да допринесете за това?
Иън:
Започнах с недостатъци, но симпатичен герой, давайки му/й голям проблем на лошо място, тогава запазих смеха и приключенията прииждаха до самия край, което винаги е било обрат или два. В „Grim and Grimmers” герой е Неудобния Айк, който е добронамерен, но безполезен във всичко, освен в рисуването.

Айк случайно е предал Принцеса Аврора на злата Кралица на смъртта, Емаджика, тогава той е пленен и окован за пазач дяволче, на име Нуки, който иска да изяде черния дроб на Айк. С помощта на умна, но и безразсъдна крадла, Мели, Айк успява да избяга и те тръгват да спасяват принцесата. Но Кралицата на смъртта краде деца от Grimmery за колекцията си. Тя се къпе в техните кошмари, за да се облекчи от своите и има един кошмар, който иска най-много – този на Айк.

Какви съвети имаш за родители, които искат децата им да обичат да четат?
Иън:
Първо, четете им от ранна възраст. Мама ни четеше, когато бяхме много малки, после татко пое до 10 или 11 годишна възраст и ние правим същото с нашите деца. Четенето на децата ви е важно, защото това ги учи за историите и приказките. Без тях, някои деца никога няма да се насладят на четенето, не защото няма уменията, но защото никога не са навлизали във въображаемия свят, когато са чели. С други думи, приказката не означава нищо за тях.

Какви съвети имате за младите писатели?
Иън:
Най-важното нещо, което ви трябва е решителност, защото е невероятно трудно да те публикуват и също толкова трудно да си изкарваш прехраната, щом веднъж са те публикували. Много хора са добри в писането, но това не е достатъчно да преуспееш. Това което има значение е, че си твърдо решен да научиш за разказването на истории, независимо колко време ще отнеме и колко много разочарования ще ти се изправят по пътя. Мисля, че повечето хора могат да се научат, ако са подготвили достатъчно време и усилия в това, и вярвам, че такива хора ще бъдат публикувани.

Писането е забавна или трудна работа? Какво е любимото ти нещо, при писането на детски книги?
Иън:
По малко и от двете. Пиша по цял ден от 12 години и се старая в писането си, около 60 часа на седмица повечето седмици и повече, когато крайният ми срок наближава. Писането е трудно и обезсърчаващо, без значение колко добре върви на единия ден (или една книга, ако има значение), на следващия ден и следващата книга, започваш отново от нулата. Първо записките са особено разочароващи, защото без значение колко планиране съм направил за една книга, никога не ти се струва истинско, докато не стигна до края на първата част и прочета това, което съм написал. Но казвайки това, това е трудна работа, която обичам. Това най-хубавата работа в света.

Харесва ми да пиша за деца, защото мисля, че те основно търсят добри, силни приказки, за приятни, правдоподобни герои и това е вида книга, която харесвам да чета. И пиша.

Собствените ти деца обичат ли да четат? Какъв жанр книги харесват?
Иън:
Имам четири деца и те всички обичат да четат, въпреки че всички са пораснали и са напуснали дома си от известно време. Когато бяха малки харесваха обичайните книги – Др. Сюс, „The Berenstain Bears” и така нататък, а когато станаха по-големи, Роалд Дал, „Хобитът”, „Goosebumps”. В тийнейджърските си години, четяха много фантастики – дори смея да го кажа, някои от книгите ми – въпреки че не мисля, че са им били от любимите.


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

неделя, 28 октомври 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…” – Майкъл Дж. Съливан – автор на “Конспирацията за короната” (11.09.2012)

Не древно зло, което да бъде унищожено или орисан на величие сирак… просто двама мошеници на грешното място, в грешното време. Циничният крадец Ройс Мелбърн и неговият партньор, бивш наемник Ейдриън Блекуотър си докарват добра печалба, изпълнявайки опасни назначения за дребната аристокрация… до момента, в който са наети да откраднат меч и открият, че са обвиняеми за убийството на краля. Започналото като проста приказка се разраства в зашеметяващ епос, разкриващ конспирация, доста по-широкообхватна от простото завладяване на малко кралство — древна мистерия с дастатъчна мощ да поваля империи и заплаши съществуването на човечеството.

Но първо, кой е Майкъл Дж. Съливан?

Майкъл Дж. Съливан (на английски: Michael J. Sullivan) е американски фентъзи писател. Роден в Детройт, щат Мичиган. Автор е на шестокнижието „Откровенията на Ририя“ – поредица, написана за страдащата от дислексия негова дъщеря.

Какво бихте казали, че е най-интересната ви чудатост при писане?
Майкъл: Не знам дали някой ще го намери за интересно, странно може би – и знам, че жена ми бе леко шокирана, когато разбра, но когато започвам мое произведение, или заседна на текуща работа в прогрес, отивам да се разкарам (някъде на уединено място) и провеждам на глас разговор със себе си. Действителност играя роля на двама човека. Един, който ми задава въпроси и друг, който отговаря на другия… и както казах, трябва да е на глас, иначе подходът няма да достигне същият резултат. Мисля, че някой, който знае повече за анатомията на мозъка, ще може да обясни защо е така… по отношение на някаква връзка между вербалната функция и творчеството, а един психиатър може да изрази друго мнение по въпроса… но за добро или лошо, това ми действа.

Ако бяхте заточен на необитаем остров за една година, кои 5 романа щяхте да искате да имате при вас?
Майкъл:
Веднъж ми зададоха такъв въпрос, но интервюиращият каза по-скоро „книги, отколкото романи, а аз казах, че бих искал „Как да оцелееш на необитаем остров”, която може да ти отвори някои вратички. Предполагам, че такива книги няма да имам проблем да препрочитам отново и отново, всъщност има няколко истории, които наистина съм препрочитал.

  • „Хари Потър”: Може ли да измамя и определя поредиците, като една? Чел съм и съм препрочитал всяка една от тези, всеки път когато излезе нова и правейки го, открих малки подробности, които правят по-приятно препрочитането. Нещата, като пристигането на Хагрид, в книга едно, с мотора на Сириус Блек. Моите книги имат такива „великденски яйца”, които да забавляват хората, които препрчитат.
  • „Властелинът на пръстените”: Тази книга винаги ще има специално място в сърцето ми. Това бе първата книга, която ме накара „да искам да чета”,след като я приключих и не намерих нищо подобно на нея, започнах да пиша. Все още ми харесва да се сблъсквам с Фродо и Сам, и другите в тази книга, сякаш са „стари приятели”.
  • „Хълмът Уотършип“: говорейки за „стари приятели”… препрочитал съм книгата на Ричард Адамс няколко пъти и все още харесвам връзката между тези зайци. Наистина харесвам това, как всеки герой е уникален и наистина искам да съм сред бандата зайци, в търсене на ново място, което могат да нарекат свой дом.
  • „Сблъсък”: Също притежава чудесни герои (може да забележите тема, започваща да се изгражда). Някои от вечните ми любимци: Ник Андрос, Том Кълън, Стю Редман, Майка Абигейл и Фран Голдсмит. Ако трябва да преживея апокалипсис, то бих искал да съм с хора, като тези.
  • „Откровенията на Ририя”: Сега, преди хората да ме пропъдят, заради крещящата самореклама или обвинят в това, че имам много идеи, нека обясня. Написах тези книги, за да пасна с моите предпочитания, като ръка в ръкавица. Те са „точно” от вида, които обичам. Имало е времена (по време на редактиране), когато не мога да се насиля да погледна към тях отново. Но от време на време, поглеждам нещо в тях и откривам, че пак ги препрочитам. Когато проектираш нещо „перфектно за теб”, не е учудващо, че „Аз” ще го харесам… факта, че има „други”, това го прави голяма изненада.

Ти от кой тип писатели си – от онези, които планират сюжета или от онези, които сядат и пишат, водейки ги сюжета?
Майкъл:
Определено от онези, които планират сюжета, макар че имаше време, когато бях от онези, които сюжета ги води, но открих, че губя изключително много време, като вървя по път, който не ме довежда до никъде. Това не означава, че съм толкова скован, че да не си позволявам да откривам случайно интересни неща. Сякаш планираш пътешествие и планираш в кои градове ще спреш, за да хапнеш, или да преспиш през нощта, но ако пътешествам и нещо, което изглежда интересно, тогава аз изучавам докъде може да ме отведе това.

Обикновено прекарвам шест дни в седмицата в писане и един ден за „мислене”. Това са дните, в които проучвам пътят напред и определя, дали трябва да коригирам контура, колкото е възможно. Донякъде важи и от героите. Имам герои, които отказват да отидат там ,където искам и трябва да се слушам в тях – те винаги са прави. Тогава има герои, които са получили повече „време пред екрана”, тъй като са се оказали толкова забавни, когато съм започнал с тях. Затова предполагам, че съм по-малко и от двете… но използвам контура, като основа.

Опиши „Откровенията на Ририя” в 140 букви или по-малко.
Майкъл:
Двама невероятни герои са уловени в поредица на ескалиращи приключения, изпълнена с обрати, хумор, сцени стоплящи сърцето и трогващи сърцето.

Какво те вдъхнови да напишеш „Откровенията на Ририя”?
Макъл:
Уоу, дългия или краткия отговор. Ще опитам с „каквото пасне”. Бях написал за повече от десетилетие, предимно литературна фантастика, където съм се трудил върху внимателното съчетание на думи, повече отколкото за самата история. Станах доста добър в това, но не се забавлявах, нито получавах издателски предлагания, затова приключих с творческото писане. Когато дъщеря ми (която бе тогава на тринадесет) се бореше с четенето (тя страда от дислексия), аз й купих „Хари Потър”. Тя не я прочете, но тогава аз го направих, припомни ми колко забавно може да е едно добро приключение с приятни герои. Реших да напиша приказка за Сара, без никакви намерения да я издавам. Затова се върнах към идеята, която се въртеше в главата ми, дори преди да спра с писането. Затова предполагам, че е било комбинация от връщане към фантастиката (която на първо място ме накара да се влюбя в четенето), дъщеря ми (за да й дам нещо, което с радост да чете) и Роулинг (която ми напомни, колко забавна може да е една история).

Какъв вид проучване направи за „Откровенията на Ририя”?
Майкъл:
Беше базирано върху Средновековна Европа, сцени, вариращи от изтънчения живот в замък, до кораби в открито море. Проучих всичко за дрехите, храната, костюмите, бойните техники, доспехите, боевата техника и така нататък. Но е измислен свят, затова съобразих да взема това, което исках, да обединя неща, които никога не са съществували заедно и създам свят, който следва правилата, които исках.

Развих 8000 години история за света на Елан и повечето от проучванията ми дойдоха наум откакто се помня (а аз съм алчен за история). Но по-голямата част от това остава незабелязано, като проучване и изграждането на един свят, не бива „да ти се навира в лицето”. Следвам правилата на айсбергите и напускането на голяма част от него под водата. Определяйки колко от това да разкрия, до каква степен е „опънато въжето” и определено ще има някои, които мислят, че е твърде прекалено, други твърде леко и надявам се достатъчно такива, които го намират за „достатъчно”.

Един от най-тежките моменти е в „Бурята Емералд”, защото част от нея е на кораб. Исках да съм сигурен, че разкривам достатъчно от проучването, за да докажа, че не само съм „импровизирал”, но и не съм искал да отегча читателите с факти, относно плаването, които не са били необходими да отбелязвам.

„Откровенията на Ририя” е съставена от 6 книги. Четох, че поредиците са проектирани, като телевизионни серии. Как се тълкува това за книгите ви?
Майкъл:
Това, което имах предвид с това е, че съм написал „сезон” (поредицата), където има мистерии и разкриваш малко повече, в малки количества, за миналото на някой, но всеки „епизод” (всяка отделна книга) си има свои противоречия и решения. Не исках просто да „спра” при определен брой страници и насиля хората да четат следващата книга, за да разберат края на предната. Моята цел винаги е била да напиша книги, при които хората ще „искат” да прочетат следващата, отколкото да бъдат заложници.

Написах всичките книги, преди да издам която и да е от тях, това ми позволи да наглася по-ранните книги, когато ми хрумне някоя идея по-късно. Това също ми позволи да структурирам поредиците някак необикновено. Съставих първите книги да бъдат умишлено леки и следователно най-тънки. Направих това, така че всяка следваща книга да бъде по-добра от предната и сериите ще се изградят с времето. Повечето поредици работят на обратния принцип, те започват с много тежест, така че не може наистина да се опознаеш и социализираш с героите. По моя начин, може да се окаже, че след първата книга не са напълно развити… защото не са, но ще са, след края на поредицата. Това може да не е „умният” начин, по който да действаш така с неща, както могат да кажат някои хора по-рано. Но когато писах книгите, нямах намерение да ги издавам и няколкото приятели и семейството ми, които бяха избраната ми публика, чуха част от поредицата, бях сигурен, че ще я прочетат до края.

С кой герой е най-лесно да се пише и защо? А с кой най-трудно и защо?
Майкъл:
Ройс и Хейдриън (двата мъжки водача) са много лесни за писане. Особено закачките помежду им, които много хора казват, че е една от причините да ги харесват толкова много. С „тях съм” от толкова дълго време, че някак си идва много естествено и във всяка ситуация знам как ще реагира който и да е от двамата.

Най-трудно вероятно е с Мерик Мариус. Той е описан като гений, който винаги мисли с няколко крачки напред и изгражда много сложни планове, които могат да бъдат доста претенциозни. Правейки го толкова устремен, не е толкова лесно. Не исках да прекалявам, но той накрая се оказа господарят манипулатор и ми отне известно време, за да сглобя някои парченца, така че да е толкова умен, колкото исках да бъде.

Кой/и герой/и в „Откровенията на Ририя” те изненадват най-много?
Майкъл:
Вероятно Майрон, който в първата книга е доста предпазлив, срамежлив и всичко онова, което е един наивен човек, който допринася някои доста добри комични моменти. Понякога също допринася и крайно трогателни сцени, по подробно сцената с „дървото на катериците” в първата книга, „Конспирацията на короната”.

Оставих Майрон от втора книга до четвърта и когато следващият път го срещаме, той е прераснал в някой доста забележителен. Трансформацията му го прави почти незабележим, защото е толкова в мир със себе си, света и Бога, който боготвори, че абсолютно не изпитва страх. Той е разцъфнал в удивително човешко същество и ми се иска всеки един да намери такова задоволство в живота си, както направи Майрон.

Какво следва?
Майкъл:
Всъщност съм написал три книги, след като приключих „Откровенията на Ририя”. Едната е самостоятелна градска фантазия, за обикновен човек, който несъзнателно получава силата да създава, или прави нещо, което не си е представял. Проблемът е, че силата е необходимо средство срещу друго противниково лице и са добре тренирани с използването на силата, затова главният ми герой е доста не на място. Ето и кратко резюме:

„Двама противникови личности притежават безгранична магия, осигуряваща баланса на Вселената. Неочаквана смърт предава тази сила на неподозиращ случаен свидетел, който няма представа за последиците от новопридобитите му способности.”


Интервюто бе преведено за вас от darkness_angel (Вили)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

вторник, 24 юли 2012 г.

Рубрика “На гости ни е…”–Труди Канаван–авторката на поредицата “Ерата на петимата” и “Черният магьосник” (24.04.2012)

Всяка година магьосниците в Имардин се събират, за да прочистят улиците на града от скитници, просяци и престъпници. Овладели до съвършенство всички магически дисциплини, те знаят, че никой не може да им се противопостави. Но защитната им бариера се оказва не чак толкова недосегаема, колкото са смятали.Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.ова е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.Гилдията на магьосниците е първия том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.

Но първо, коя е Труди Канаван?

Труди Канаван живее в Мелбърн, Австралия. Тя създава истории за хора и места, които не съществуват, до колкото на нея и е известно. Нейният първи кратък разказ, "Шепотът на децата на мъглата", получи наградата Ауреалис за най-добъра кратка фентъзи история през 1999 г. Скоро след това, бе публикувана бестселъра трилогията „Черният магьосник”, и през 2010 г. е обявена за "Евъргрийн" от книжарниците. Последва трилогията „Ерата на петимата”, а после и предистория и продължение на трилогията „Черният магьосник”. Предисторията, „Чиракът на магьосника” спечели наградата Ауреалис за най-добра фентъзи книга през 2009 г..

Животът като писател

Как започнахте да се занимавате с писане?
-
Някъде между гледането на „Империята отвръща на удара” като дете и четенето на "Властелинът на пръстените" като тийнейджър. Първото ми даде желание да създам свят и герои и да разкажа истории за тях, а втората фокусира, желанието да напиша тези истории.

Кога за пръв път осъзнава, че имаш каквото е необходимо, за да бъдеш писател?
редполагам, че когато сте дете или тийнейджър, вие просто предполагате, че имате какво е необходимо, подсилено от възрастни, които казват, че можете да направите всичко, ако работите достатъчно усърдно. Но първото реално потвърждение, беше когато първият ми кратък разказ бе приет за публикация от списание Ауреалис.

Предпоставка

Откъде черпите идеите си?
-
Вдъхновение, за мен, идва от реалния свят, така и измислените светове на другите. Виждам как нещата са или са били в този свят и да се опитвам да си представя как един фантастичен елемент може да им повлияе. Аз проучвам това какво другите разказвачи - писатели, филмови и създателите на тв шоута и т.н. – са направили, за да могат да видят дали може да бъде продължено по-нататък, или настрани. И може би по-важното, което те не са направили или не са направили наскоро.

Как да развивате идеите си в разказ?
-
Първо си водя бележки и го оставям да се развива в главата ми и може би да направя някои проучвания. Тогава, след като дъгата на историята е напълно оформена, аз ще напиша един контур. След това зависи от дължината на историята. Ако това е един кратък разказ или новела, аз чакам, докато си намеря време и желание да го напиша. Ако това е книга, добре, освен ако е тази, която ще напиша за следващия си договор, трябва да седи и да чака своя ред.

Жанр

С какъв вид истории предпочитате да работите?
-
Фентъзи най-вече. Фантастика развиваща се в други светове до този. Но когато пиша разкази, по-вероятно е да напиша фентъзи развиващо се в съвременния свят, или ужас или научна фантастика. Дори се озовах пишейки фентъзи романтичен разказ фокусиран върху плетенето.

Какви жанрове бихте искали да проучите в бъдеще?
-
Имам идея за един роман за ужас за млади и възрастни, който ме чака да намеря време да го напиша. Ужасът е жанр, който бих проучила с желание, въпреки че ми беше толкова забавно за писането на онзи фентъзи романтичен разказ фокусиран върху плетенето, като някой ден може и да тръгна в тази посока.

Конструкция

Работите ли от структура?
-
Да.

Сюжет

Как изграждате вашата история?
-
Започвам от самото начало и пиша направо до края. Така че, докато очертанията ми имат всички основни подсказки, аз не чувствам необходимостта да пиша по-късно сцени, преди да стигна до тях. Има място в него да се отклоня малко, и веднъж добавих нов герой, когато усетих, че има гледна точка, която не беше добре покрита, но главните събития в основната идея обикновено не се променят. Също така, ако имам няколко гледни точки на герои , аз проследявам как историите им набират скорост една с друга само с поставянето на идеята.

Герои

За вас, какво прави един герой добър?
-
Че има герои, на които можеш да симпатизираш, въпреки техните недостатъци.

Ако един от вашите герои трябва да ви опише, какво би той / тя казал / казала?
-
Те вероятно ще ме намерят малко скучна. Или те ще ме презират за всички лоши неща, които съм направила с тях.

Обстановка

Колко време прекарвате в изследване на обстановката за вашите истории?
-
Това е невъзможно да се изчисли, тъй като аз винаги смуча информация, която може да бъде полезна или вдъхновяваща. Винаги ще има обекти, които трябва да разгледам конкретно за дадена книга, но това ще бъде само малка част от събирането на информация, в сравнение с това, което търся да поема всеки ден. Един съвет, който давам на нови писатели е да се поддържа едно постоянно състояние на любопитство за всичко. Четете, гледайте документални филми, говорете с хората, опитайте неща за себе си. Никога не спирайте да учите.

Каква обстановка бихте искали да се проучите в бъдеще?
-
Всичките.

Тема

Обичате ли да знае целта на вашата история, преди да седнете да я напишете?
-
Основната цел на историята е да забавлява и стимулира читателя. Може да се надявате да ги накарате да се замислят за нещо, за което не са мислели преди, но това е най-добре чрез повишаване на въпроси, не проповядване на отговори.

Диалог

Имате ли любими реплики от вашите истории?
-
В изобилие - макар че аз подозирам, че някои означават повече за мен, отколкото за всеки друг. Аз проектирах няколко значки, за раздаване миналата година, и избрах няколко цитата от моите книги, че дори хора, които не са ги чели да открият забавни. Любимата ми е: "Не мога да лежа по цял ден, аз съм на мисия." И тогава там е "онази" реплика от края на „Върховният повелител” (което е спойлер, така че няма да го повторя тук).

Писане

Имате ли рутина? Определено място да пишете? Слушате ли музика?
-
Имам голямо студио у дома си, където както и пиша така и се упражнявам в рисуването и различни хобита (никога не спирайте да се учите). Сутринта обикновено е за всички не-свързани с писани задачи за писане, като интервюта, блогове, електронна поща и др. Следобеда ми пасва най-добре за писане. Аз не слушам музика толкова много вече, тъй като настроението на музиката не винаги следва настроението на сюжета, който пиша. Вместо това може да слушам определени песни, преди да пиша, за да ме вкарат в определена умствена рамка, за да напиша конкретния сюжет.

Как се справяте с писателския блокаж?
-
Не ми се случва да блокирам, получавам писателско отлагане. Виждате ли, винаги мога да измисля за какво да пиша, но това не винаги е нещото, което аз трябва да пиша. Решението е дисциплина. Карайки себе си да седна и да започна, е обикновено всичко необходимо.

Развитие на историята

Какво правиш за измислянето на историята?
-
Получавам обратна информация и да я сравнявам, измислям възможни решения, правя още очертания, за да видя кое от тях ще проработи, а след това се забивам в упорита работа, да ги приложа. Често решението вече е там, в периферен герои или определен парцел или подробности за света.

Откъде знаеш кога да спреш?
-
Когато съм стигнала края. Аз не започвам да пиша история - аз дори не пиша схема - докато аз самата не зная как ще свърши тя.

Съвети

Какъв съвет ще дадеш на новите писатели?
-
Пишете. Казва се, че отнема десет хиляди часа, за да бъдеш добър в нещо, така че започвайте работа. Напишете какво ви допада, защото читателите могат да кажат, ако не е така , и повечето писатели не правят достатъчно пари от това, ако не е така. Стремете се да се подобрявате постоянно. Никога не спирайте да учите. О - и прочетете моята страница за съвети за писане в моя сайт.

Зомби апокалиспис

И така, какъв е твоят план за зомби апокалипсис?
-
Да намеря малък рай на таен остров, където моите приятели и аз ще растем и ще хващаме нашата собствена храна - предполагайки, че зомбита не могат да плуват.

Обобщение

Какво е най-доброто нещо, което си писала някога?
-
Последната наистина страхотна сцена, която съм написала, преди да се върна назад и да започна да я изглаждам.

Върху какво работиш в момента?
-Нова фентъзи трилогия, наречена „Правилото на хилядолетието”. Развива се в множество от светове, което ми позволява да приложа различни култури и технологии, от примитивни към средновековието до началото на индустриална епоха. Особено мощни магьосници могат да пътуват между световете, и някои си изкарват прехраната от търговията между тях. Но не мотивацията на всеки магьосник е толкова мирна и полезна, както търговията.

През 1999 г. кратката история "Шепотът на децата на мъглата" спечели наградата Ауреалис за най-добър кратък фентъзи разказ. Все още ли пишете кратки разкази или вашите разкази продължават да растат, докато те станат романи?
-
Да, аз все още пиша кратки разкази, макар и не често. Моята втора публикувана кратка история, "Желание за усъвършенстване" спечели наградата Дитмар през 2004 г. и аз имах разкази, публикувани в „Сънувам отново” и „Легенди на австралийското фентъзи”, но това са четири разказа за повече от десет години, така че можете да видите, че не съм изобилстваща от идеи!

Моите идеи за разкази идват с дължина, очевидна за мен още от самото начало. Зная, когато има "достатъчно" история, за да попълнят кратък разказ, новела, роман или серия. Понякога там има парче от историята или история на герой изискващи повече работа, които могат да бъдат разделени и написани в по-кратка форма, като кратък разказ или новела - като новелата "Лудият чирак" на Легендите на антологията, която е част от историята на трилогията „Черният магьосник“.

Наскоро се присъединих към на местна група за критици на кратки разкази с цел както да "дам нещо в замяна" на СФФ общността, дооформяйки моето писане и умение за критика, и да мотивирам себе си да пиша повече кратки разкази. Надявам се да напиша няколко на брой разказа за следващата си серия и след това, след няколко години, да ги включат заедно с моите стари разкази, за да формират една антология.

През 2001 г. излезе първата книга от трилогията „Черният магьосник“. „Гилдията на магьосниците", „Избраница” и „Върховния повелител” продължават да бъдат от най-продаваните. Беше ли изненадващо? (Изненада за добре дошла, хаха).
-
Е, разбира се! Не мисля, че всеки здравомислещ писател очаква успех. Те се надяват за него, и се заблуждават, че това ще се случи, за да продължават напред, когато времената са трудни, но те никога не го приеха за даденост, че щеше да се случи.

Моята мечта, която се зароди, когато бях на около четиринадесет, е да напиша фентъзи роман. Да намеря издател не е било непременно част от мечтата, но по времето когато я написах със сигурност исках да бъде, за да оправдае всичката упорита работа. Ако аз не бях намерила издател, щях да бъда разочарована, но поне бях направила това, което си бях поставила да направя. Всичко останало е бонус. Бонус за увеличаване на самочувствието и една, която е финансово устойчива, слава Богу!

Вашата втора трилогия „Ерата на петимата” също е бестселър.
-
Да, въпреки че нейният успех е засенчен от трилогията „Черният магьосник“ и неговата предистория и продължение. Част от това се дължи на това, че тя да бъде насочена към по-възрастните. Реших да направя така, защото бях малко притеснена, че ми бъде дадена ролята като писател за млади и възрастни, което не е лошо нещо за продажби, но можех да видя, че може да е за мен като писател в дългосрочен план. Аз не исках да бъда ограничена до само да публикувам за една част от публиката.

За да го направите книга не са млади и възрастни, аз просто трябваше да направя главният герой по-стар (тя е около 25) и да добавя няколко секс сцени. Смятах, че увеличаване на насилието ще доведе до разлика, и осъзнах, че вероятно не би. Ще трябва да добавите много безсмислено насилие в една книга, за да я направите негодна за младите хора в наши дни!

*Трилогията “Предателят шпионин” ще бъде издадена от издателство MBG BOOKS*

След това, през 2007 г., сте подписала ‘седем цифрена сделка‘ с Орбит, за да напишете предисторията и продължението на трилогията „Черният магьосник“. Означава ли това, че вие ​​сте един от митичните писатели, които не трябва да притежават друга работа, за да свържат двата края, докато пишете? Дава ли ви това свобода и увереност да се концентрирате върху писането си?
-
Отговорът на това е да, но естествено е по-сложно от това. Започнах да пиша като това беше единственият ми източник на доходи, преди да е заплатил достатъчно добре, защото нямах друг избор.

Виждате ли, аз започнах моят бизнес с графичен дизайн, така че можех да си позволя да напиша на непълно работно време. Няколко години след първите си договори за издателски права аз развих хронична умора. Не бях немощна както при повечето случаи, но трябваше да пазя цялата си енергия за писане, и да се отказа от бизнеса с графичния дизайн. Този ранен напредък дори не се доближи до пълна работна заплата на време и аз оцелях, финансово, като бях много, много, много пестелива.

За щастие, през следващите години, възвърнах по-голямата част от старата си енергия и писането ми носи много по-добър доход. Радвам се, че не трябва да се заемам с втора работа, защото аз се опасявах, че това ще върне хроничната умора. Има и други неща, които аз бих искала да направя,като най-накрая да получа университетска квалификация, но отново, аз се тревожех за това, какъв ефект може да има това.

С такъв голям спектър от трилогии, много от които се преплитат имаш ли огромна бяла дъска в офиса си със срокове, родословни дървета и карти? Как поддържаш всичко в ред?
-
Имам коркова дъска, над писалището ми, но е главно покрито с карти и планове. Всички мои списъци на измислени думи и имената на героите са на моя компютър. Има по-малко от това, отколкото можете да очаквате, всъщност. Опитвам се да поддържам главните герои, достатъчно малко, за да ми бъде лесно за управляване. Смятам, че ако мога да си спомня кой кой е, шансовете са по-добре, че средният читател може също да ги запомни.

Знам, че се занимавате с домашни изработки както и с готвене. Намирате ли, че имате нужда от тези творчески отдушници за уравновесяване на интензивността от писането на наистина дълги фентъзи трилогии?
-
Да, аз винаги намирам, че принудата да напишеш се изчерпва, ако аз не правя други творчески дейности. Част от причината е, че аз много на мисля над разказите, докато боядисвам или съм включена в нещо стандартно и успокояващо като тъкане. Другата част е, че довършването на проект ти осигурява чувство на завършеност и постижение постоянно, които получавам само веднъж в годината или от писане. Творческите дейности също се квалифицират като проучване - те предоставят разбиране за това как нещо е направено в миналото, и може да бъде източник на вдъхновение за истории и изграждане на фентъзи светове.

Чела съм статии за химикали в мозъка, които са свързани с творчеството, които предполагат, че колкото повече се произвеждат по-лесно е да ги произвеждаме. Творчеството стимулира творчеството.

Когато видях дискусията за това в Интернет, първата ми реакция беше, „Наистина ли?". Това определено не е случаят тук в Австралия, където повечето автори на фентъзи са жени.

Мислите ли, че има разлика в начина, по който мъжете и жените пишат фантастика?
-
Да, но не всички писатели през цялото време. Повечето мъже и жени писатели се доближават до един стил и вкус на фантастиката, която лесно можем да поставим в средата. Но определено има писатели, които пишат в един момчешки или женски стил, дори ако те са от противоположния пол.

Подозирам, че има културни различия също. Вида фантастика популярен в САЩ може да изглежда момчешки за нашия австралийски вкус, защото имаме повече жени фентъзи писатели тук и едва доловими са различията в начина, по който жените пишат фантастика се усеща "нормален" за нас. Обратното вярно ли е? – Не знам. Но ако е така, не изглежда да пречи на отвъдморските читатели. Всеки път, когато говоря с хора от отвъдморски издателства, книжарници и коментари индустрии, те питат "Защо има толкова много фантастични фентъзи жени писатели в Австралия?".Може би въпросът трябва да бъде "Защо не обръщаме повече внимание на всички фантастични жени писателки на фантастика, в собствената си страна?".

Продължавам по темата, пола на писателя променя ли вашите очаквания, когато вземете книгата им?
-
Бих излъгала, ако кажа, че не се е случвало, но важното е, че не ме спира искам да прочета една книга. В крайна сметка искам да прочета хубава книга, и аз никога не съм се замисляла, ако това е по-вероятно, защото писателят е мъж или жена. Определено не решавам, че една книга е лоша или не вкуса ми, заради пола на писателя.

Знам, че някои читатели го правят и ще вмъкна, че в същата категория на "изключително раздразнителни и малко странни" читатели, заедно с тези, които не биха прочели книга, написана в първо лице, или които имат пролог и епилог, или от гледната точка на герой в пол или сексуална ориентация, различна от тяхната собствена.

Аз не чувствам, че трябва да съм осъдителна към читател, заради техните комфортни зони за четене, но аз се чувствам тъжна, че те могат да се лишат от страхотни книги.

Какво смятате да напишете следващо?
-
Наистина съм развълнувана за следващата серия, „Правилото на хилядолетието”, чиито преговори за договор вече са завършени. Развива се в сценарий с множество светове, където героите имат способността да прескачат от един свят в друг. В един свят, където е имало един вид индустриалната революция, задвижвана от магия, млад студент по археология намира древно съкровище - усещаща книга. В един друг свят, хваната в капана на собствените си тъмни векове, дъщеря на търговец на дрехи трябва да крие своите сили от магия - мразещи, свещеници.

Звучи като забавно да четеш и да пишеш! И ето го и забавния въпрос. Ако можеше да си запазиш пътуване на машина на времето, къде и кога ще отидеш, и защо?
-
Ще отида в бъдещето, може би след сто години. Може би е изненадващо, от писател на фентъзи, който основава на светове, базирани на минали епохи, но аз не съм под заблудата, че когато и да е в миналото, е било по-добре, отколкото сега. Не че аз очаквам бъдещето гарантирано също да е, но аз винаги искам да знам, какво ще се случи следващо.


Интервюто бе преведено за вас от cornelia_star (Теми)! Приятно четене! Моля не разпространявайте без позволение!


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

вторник, 1 май 2012 г.

Рубрика “Ново на пазара”: Април

meslkjhgfec

Готови ли сте за равносметката за месец април? Ето я и нея:

Предлагам да започнем с добре познатите издателства. От издателство Ибис през април излезе втората книга от поредицата “Нощни ловци” – “Нощни удоволствия” на Шерилин Кениън и първата книга от поредицата “Тайният кръг” – “Посвещаването” на Л.Дж.Смит. От издателство Бард също излязоха две книги – втората книга от поредицата “Сага за империята” – “Слуга на империята” на Реймънд Фийст и “Момиче на пружина” от Паоло Бачигалупи. От ИнфоДар ни зарадваха най-после с изданието с твърди корици на последната книга от поредицата “Патрулите” – “Последен патрул” на Сергей Лукяненко. От издателство Тиара Букс излезе дългоочакваната първа книга от поредицата “Рискована любов” – “Как да се омъжиш за вампир милионер” на Керилин Спаркс. От издателство Изток-Запад ни зарадваха с невероятната книга “Z-та световната война” на Макс Брукс. От сравнително новото издателство MBG BOOKS излезе първата книга от поредицата “Откровенията на Ририя” – “Конспирацията за короната” на Майкъл Дж. Съливан. От издателство Милениум излезе “Танцуващият замък” на Робин Джарвис. И на последно място според моята подредба е първата книга от поредицата “Истории от земите на Аегония” – “Забравената песен” на Неа Станд от издателство ДиМакс (книгата се предполага че трябва да е фентъзи, а авторката е българка. Да се надяваме че ще е хубава, понеже мисля скоро да я почвам.). И така 10 книги за един месец от един жанр или поне толкова успях да намеря. Колко от тях си купихте? А кои от тях бихте искали да си купите? Лично аз искам всичките, но за сега успях да си взема само половината.


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

неделя, 1 април 2012 г.

Рубрика “Ново на пазара”: Март

mesec

Време е да направим една равносметка какво е излязло през изминалият месец март. Тъй като този път не съм готова с точни дати ще ги карам в разбъркан ред. От издателство Егмонт най-после дочакахме да излезе антиутопията “Дивергенти” от Вероника Рот. От издателство Ентусиаст също излезе една антиутопия – “Делириум” на Лорън Оливър. От издателство Колибри пък ни зарадваха с първият том от “Кървави книги” на Клайв Баркър. Сравнително новото издателство MBG BOOKS също се разписаха през март като издадоха втората книга от трилогията “Черният магьосник” – “Избраница” на Труди Канаван. От издателство Захарий Стоянов излезе преиздадената книга “Война на световете” от Хърбърт Уелс (През 2002г. същата книга излезе от издателство Пан). От издателство Бард успяха да ни зарадват с цели две книги през месец март: “Джейк Ренсъм и кралят на черепите” от Джеймс Ролинс и четвъртата книга от поредицата “Сянката на умелите” – “Поглед в мрака” на Ейдриън Чайковски. И за финал от издателство ИнфоДар през март излезе: “Чернова” на Сергей Люкяненко. Цели 8 заглавия по мои сметки. Коя от тях си купихте или мислите да си купувате?


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)

вторник, 6 март 2012 г.

Рубрика “Ново на пазара”: Февруари

Новата ни рубрика “Ново на пазара” ще е събирателен пост от всички книги на фентъзи тематика (понякога с малки изключения от към жанра) през изминалият месец. Тя е създадена с цел, ако сте книжен плъх като мен да видите какво може да сте пропуснали да си купите!

Untitled-1

И така ако трябва да ги представям по реда им на излизане, първа през месец февруари излезе “Химера” на Роб Търман (06.02.) от Издателство АлексСофт. Ден по-късно излезе първата книга от поредицата “Заветът Мефисто” на Тринити Фейгън (07.02.) от Издателство Егмонт България. На 10.02. от Издателство Тиара Букс излезе “Влюбен до безумие” на Рейчъл Гибсън. В промеждутъка от 10 до 20 февруари излязоха “Геомансър” на Иън Ървайн от Издателство MBG Books, “Двойственият живот на една вещица” на Мария Павлова от издателство Екслибрис и “Дъщерята на империята” на Реймънд Фийст от Издателство Бард. На 20.02. излезе “Нощният цирк” на Ерин Моргънстър от Издателство Ентусиаст. На същата дата миналият месец от Издателство СофтПрес пък излезе дългоочакваната първа книга от поредицата “Синя кръв” на Мелиса де ла Круз. Издателство Ибис също не остават безучастни. На 22.02. с техният знак излезе “Вторият гроб отляво” на Даринда Джоунс. На 27.02. Издателство Колибри също успя да изненада читателите с неочакваната поява на “Защитеният” на Питър В. Брет. И като за финал, на 29.02. последният ден от февруари за високосната 2012 година излезе доста чаканата книга “Балът на глупците” на Рейчъл Кейн от Издателство Ибис. Много книги много нещо за един месец – цели 11 на брой. Обезпаричваш се до зъб, а през идните месеци като знам колко още книги ще излизат направо ми идва да обера някоя банка, в кръга на шегата разбира се (или пък не…).


Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)