Надявам се първият сборник с мои разкази да допадне, ако не на всички, то поне на по-голяма част от вас – тези, които държите „Нощта срещу 1 ноември”. Разказите включени тук са писани в сравнително голям диапозон от време. Писани са между 1998 и 2013 година. Някои от тях („Реката”, „Лиан”) са плод единствено на фантазия, докато други („Тебешир”,”Бялата посестрима”) са по идея от истински случаи. Трети са вдъхновени от сънища, както се досещате – кошмари. Такъв например е „Нощта срещу 1 ноември”. Последният разказ включен в този сборник участва през 2013 г. в конкурса на сп. „Дракус”. Въпреки че участва като самостоятелна творба, „Кучешка дупка” е първа част от романа „Отвъд края”, който надявам се ще излезе през 2015 година от печат. Само ще кажа, че в този роман, ще срещнете герои от разказите в този сборник. Приятно четене!
Но първо, кой е Валентин Попов?
Роден съм на 8.11.1979 г. в град Плевен. Средно образование завърших в родния си град, а висше в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, специалност Специална педагогика, по която специалност съм работил около 5 години. От първите ми спомени около мен е пълно с книги. Първоначално за оцветяване, а после вече и качествена литература. Израснах с музиката на детските приказки на Андерсен, Грим, Николай Райнов, Линдгрен и много други. По-късно, разбира се запален от баща ми, по рафтовете ми започнаха да яздят и стрелят индианци и бледолики – Зейн Грей, Карл Май, Густав Емар, Емилио Салгари, Майн Рид, ; пиратски кораби плуваха по улицата и всичко това с приятен подходящ музикален фон. По-късно вече започнах да чета и класици, поезия, научна литература и други, но фаворити в жанрове и автори са ми фантастика, крими, трилър, хорър и Стивън Кинг, Дийн Кунц, Айзък Азимов, Рей Бредбъри, Джек Лондон, Габриел Гарсия Маркес, Карл Май, Джеймс Ролинс, Майкъл Конъли, Ерих Мария Ремарк, Елин Пелин, Йордан Йовков, Ботев, Смирненски, Джеймс Клавел, Морис Дрюон и много други. В общи линии съм всечетивно животно.
Пиша от 17 годишен, като темите са различни, но най-вече свързани с любимите ми стилове, а и обичам неочаквания край.
Vampire Ladies: Би ли могъл да опишеш книгата си с две думи? Кои са те?
Валентин Попов: Мога, да. Думите са „издраскани длани”.
Vampire Ladies: Какво те подтикна да започнеш да пишеш?
Валентин Попов: Писането е много интимен акт. Човек се вглъбява във себе си и обръща внимание на вътрешните си усещания, пориви, желания…. Писането е мечтаене, рисуване на измислена действителност, на илюзорна реалност, където авторът е бог и може да прави каквото си поиска с героите. Както и да каже неща, които има нужда да извади на бял свят. Без значение от жанровата характеристика, прозират истини от реалния свят. Но основния двигател е фантазията, която има нужда да бъде проявена под някаква форма.
Vampire Ladies: Коя част от книгата ти достави най-голямо удоволствие да напишеш? А коя те накара да се поизпотиш?
Валентин Попов: В писането няма потене или трудност. Сядам да пиша, когато имам идея, а историята се излива на листа. Самият акт на писане е удоволствие – всяка дума рисува, всяка е щрих към пълната картина. Единствено досадна е редакторската част, когато трябва да загладиш нещата.
Vampire Ladies: Към кой жанр би определила книгата си? Би ли могъл да я сравниш с книги които по един или друг начин си приличат една с друга?
Валентин Попов: Разказите в този сборник сами по себе си са адски различни. Някои са „сериозни“, други са плод на въображение или на сън. Самият аз по-скоро бих я определил като хорър. Дори, т.нар. сериозни разкази са с „ужасен“ край. Не мога, обаче да я сравнявам с друга книга. Все едно две картини на Сезан и Гоген да се сравнят. Не, че се имам за литературен импресионист.
Vampire Ladies: Има ли реални персонажи в истинският живот на които си базирал героите в книгите си? Ако да с какво се различават литературните им образи с техните истински?
Валентин Попов: Повечето герои имат образец. Всяко късче от действителността може да ми послужи за характеристика на герои, ситуация или действие. Дори и сюжет. Черти на реални хора са застъпени в моите герои, като разбира се литературните образи са гротескно по-ярки, по-жестоки, по-тъжни, по-живи или по-мъртви. Като шарж на реален човек. Радвам се, обаче че реалните хора не биха се разпознали, защото не всички черти, които ми правят впечатление са хубави. Да не кажа, че няма такива. Вадя лошото от тях и го развивам.
Vampire Ladies: Кой автор или книга те вдъхновява да пишеш?
Валентин Попов: Много са авторите. На първо място е Стивън Кинг. Кралят. Няма такава дълбочина, такова реално и всеобхватно изграждане, както на образи, така и на сюжет. На второ място е Едгар Алан По – черните му краски завладяват душата и те карат да издраскаш същността си до кръв.
Vampire Ladies: В процеса на писане на книгата, кога успяваше да пишеш най-много – сутрин, обед, вечер, във всяка една свободна минута?
Валентин Попов: Най-вече следобед, сутрин съм прекалено ангажиран и сънен, а вечер – ходещ мъртвец J
Vampire Ladies: Кой герой от книгата ти прилича най-много на теб?
Валентин Попов: Подходящ въпрос за викторина. Нека читателите на блога и на форума предположат. Позналият печели сборника „Нощта срещу ноември“ с автограф.
Vampire Ladies: Как предпочиташ да пишеш на хартия или на компютър? Защо?
Валентин Попов: Когато започнах, пишех на хартия. Харесваше ми драскането на химикала по хартията, аромата на мастило. След това по естествен начин преминах на компютъра – пише се по-бързо, по-прегледно, а редакцията става за секунди.
Vampire Ladies: Случвало ли ти се е да се събудиш по сред нощ с идея за книгата и да станеш и веднага да си нахвърлиш бележки? Ако си имала такава ситуация коя сцена от книгата написа по този начин?
Валентин Попов: Редовно се случва това. Но не ставам да нахвърлям бележки, а разсъждавам в просъница върху идеята, развивам в главата си няколко сюжетни линии. После заспивам. Ако на сутринта идеята е още в главата ми, значи е добра. Ако е избягала, не си е заслужавало. Най-ярък и пресен пример за това е разказа „Нощта срещу ноември“.
Vampire Ladies: Кое е любимото ти място за писане?
Валентин Попов: Болна тема. Където има компютър и свободно време. За съжаление нямам възможност да осигуря перфектните условия за писане. Но това би била една дървена къща в края на гората, с веранда, широка поляна, след която започва езеро. Зад къщата е планина, а кабинета ми е на таванския етаж с малко прозорче, което гледа към водата.
Vampire Ladies: От къде черпиш муза за писане?
Валентин Попов: Нямам определен извор на вдъхновения. В един момент може да е просто интерес образ, който съм видял; може да е новина – например имам разказ, който не е включен във сборника, вдъхновен от унийството на Хюлия Маджар или една снимка в интернет – разказа „Тебешир”; може да е сън; може да е изпусната дума от приятел;
Vampire Ladies: Кой е най-добрият комплимент който си получил до сега като автор?
Валентин Попов: Един приятел каза, след като прочете „Нощта...”, че е настръхнал, а друга близка приятелка, че се е разплака след прочита на „Тебешир”. Това е най-ценното. Да усетиш,че си влязъл в сърцето или в главата на човек.
Vampire Ladies: Вярваш ли в магии и свръхестествени личности?
Валентин Попов: Вярвам в магии, вярвам и в паралени реалности, както и в прераждане. Енергията не може да се губи. За мен доказателство за това е чувството на дежа вю, макар че скептиците казват, че това е грешна химическа реакция в мозъка. А щом вярвам в тези неща, смятам, че има и свръхестествени личности – били те гадатели, врачки, магьосници или хора с по-голяма физическа сила. Светът е не само видимото, а и това, което се крие в нас самите, като сила и възможност.
Vampire Ladies: Как би описал живота си с осем думи?
Валентин Попов: Работа, музика, пътуване, писане, семейство, приятели, фантазия и .. храна J
Vampire Ladies: Какво е твоето мото и максима?
Валентин Попов: „Не можеш да влезеш в мрака, без той да влезе в теб и да вземе своето.” Майкъл Конъли
"Когато надникнеш в бездната, бездната също надниква в теб." Фридрих Ницше
Vampire Ladies: Ако можеше да си някъде по света точно сега, къде би избрал да си?
Валентин Попов: Може би в Перу или в Скалистите планини.
Vampire Ladies: На кой жив човек най-много се възхищаваш?
Валентин Попов: Стивън Кинг.
Vampire Ladies: Ако можеше да се сдобиеш с талант, какъв би бил той?
Валентин Попов: Да пътувам в миналото, за да поправям грешките си или просто, за да науча неща, които са табу в днешно време. А може би и да прескачам в паралелни светове.
Vampire Ladies: Имаш ли идеи за още книги и разкази?
Валентин Попов: Имам. Постоянно пиша разкази, а съм започнал и два големи проекта – романи. Единият ще е фентъзи с името „Отвъд края”. Разказът „Кучешка дупка” се явява първата му глава, а другият е с работно заглавие „Къщата” – в него има ужаси, има фантастика, пътуване във времето, свръхестествени явления, много болка, много смърт и много приключения.
Vampire Ladies: Кое е най-доброто ти постижение?
Валентин Попов: За момента е това, че се осмелих да издам сборника с разкази благодарения на подкрепата на приятели и на Явор Цанев – собственик на издателството “Gaiana Book & Art Studio”. Също така, чест за мен е анотацията на сборника от Адриан Лазаровски – преводач на Стивън Кинг и отличен писател, както и на добрия ми приятел и прекрасен писател Георги Връбчев, които има издадена книга зад гърба си, която взима дъха и подготвя .... Това е тайна. Нека той самият каже един ден.
Vampire Ladies: Коя е най-великата ти грешка?
Валентин Попов: Грешката ми е основна. Никога не се хвърлям с рогата напред. А трябва така, за да успее човек в днешния свят.
Vampire Ladies: Кое е най-доброто ти качество?
Валентин Попов: Способността да изслушвам и да анализирам.
Vampire Ladies: Коя е най-отличителната ти черта?
Валентин Попов: Добронамереност и емпатия, от които често страдам.
Vampire Ladies: Кой е любимият ти измислен злодей?
Валентин Попов: Човекът в черно.
„Човекът в черно го отведе до древен олтар за жертвоприношения. Стрелецът го разпозна мигновено: Голгота, лобно място. Оглозгани бели черепи невъзмутимо се взираха в тях — крави, койоти, елени, зайци. Алабастров скелет на фазан, разпръснати тънки костици на къртица, убита за развлечение от диво куче.” – „Тъмната кула”, Стивън Кинг
Както и Ханибал Лектър, герой на Томас Харис, познат в България най-вече от „Мълчанието на агнетата” с Джуди Фостър и сър Антъни Хопкинс.
Vampire Ladies: Какво е любимото ти занимание, когато не пишеш?
Валентин Попов: Обичам да се разхождам сред природата, там където няма много хора, да играя с дъщеричката ми или, ако остане чак толкова свободно време, да изгледам някой филм.
Vampire Ladies: Как е фантастичната ти професия?
Валентин Попов: Бродещ варварин J
Vampire Ladies: Кои три човешки качества, са най-важни за теб?
Валентин Попов: Честност, откритост, добронамереност.
Vampire Ladies: Кои са петте любими песни?
Валентин Попов: Manowar – “Spirit horse of the Cherokee”
Manowar – “Hatred”
Manowar – “Kill with power”
Guns n’ roses – “Catcher in the Rye”
Cinderella – “Gypsy road”
Vampire Ladies: Топло или студено време?
Валентин Попов: Tопло.
Vampire Ladies: Ранни сутрини или късни вечери?
Валентин Попов: Зависи за какво. Но по-скоро ранни сутрини.
Vampire Ladies: Дискотека или караоке?
Валентин Попов: Рок концерт и караоке.
Vampire Ladies: Кога е рождения ти ден?
Валентин Попов: Всяка година J Шегувам се. Когато е и на Брам Стокър.
Vampire Ladies: Предишна работа:
Валентин Попов: Учител на зрително затруднени деца.
Vampire Ladies: Любима работа:
Валентин Попов: Любимо хоби – работа: писане
Vampire Ladies: Любим филм:
Валентин Попов: „Тексаско клане” от 2003 година, „Екзорсистът” на Уилям Фридкин, „Птиците” на Хичкок, „Кил Бил”, „Сиянието” по Кинг, „Пурпурните реки” с Жан Рено.
Благодарим ти Валентин за времето което ни отдели за интервюто, надяваме се скоро да направим още едно!
Моля не копирайте интервюто и не разпространявайте без разрешение и упоменат източник! Интервюто бе направено изцяло за блога Vampire Ladies!
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Няма коментари:
Публикуване на коментар