Време е за новата ни рубрика. Тя ще бъде всеки четвъртък и ще представлява откъс от книга която бихме искали да бъде издадена в България.
Тази седмица ви предлагаме да прочетете откъс от “Мечтан мрак” (Хрониките на чародейците, #2,5)–Ками Гарсия и Маргарет Стоъл. След като прочетете откъса включете се в анкетата (кликнете върху бутона “Гласувай”) като просто отговорите “Да” или “Не”.
А ето го и самият откъс. Приятно четене!
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
В случай, че не сте видели съобщението в PW, съм толкова развълнувана най-накрая да ви съобщя новините ми! Невероятният ми агент, Сара Бърнс от Агенция Джернет, е продала първият ми соло проект, ПОРТРЕТИ, новата Young Adult Sci-Fi поредица, на Little Brown която ще бъде редактирана от любимата ми редакторка от поредицата "Хрониките на чародейците" - Джули Шейна. Ией!
Ето и пълното обявяване от PW:
Стоъл стартира нова поредица:
Маргарет Стоъл, една от авторките на бестселър YA поредица "Хрониките на чародейците", продаде на правата на Северна Америка на две книги от нова поредица на име "Портрети" на Little, Brown Books for Young Readers. Джули Шейна придобила романите от агент Сара Бърнс от Агенция Джернет, и първата книга е насрочена за пролетта на 2013. YA поредицата от жанра научва фантастика, стартира шестнадесет години след извънземна инвазия, следвайки група от тийнейджъри които са пометени от действието на съпротивата искащи да свалят извънземните, които са превзели контрола върху планетата.
За всички наши лоялни читатели на Чародейците по света, не се притеснявайте! Ками и аз все още здраво работим върху поредицата "Хрониките на чародейците". И няма да бъда изненадана ако Ками има свои собствени новини които да сподели в близкото бъдеще - но, разбира се, това са само спекулации от моя страна. :) И дори и ако го направи, ще трябва да почакате и да го чуете от нея...!
Изненадани!
Ако имате нужда от мен, ще правя цигански колела нагоре-надолу по улицата пред дома ми.
С обич Марги
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Заглавие: Прелестен мрак
Поредица: Хроники на чародейците, #2
Автор: Ками Гарсия и Маргарет Стоъл
Издателство: Кръгозор
Страници: 384
Корици: Меки
Език: Български
Размери: 21х14,5
ISBN: 9789547712584
Жанр: Фентъзи, фантастика, световна проза, художествена литература (преводна)
Съдържание на секс сцени и груб език: Книгата не съдържа груб език и секс сцени, само описания на целувки.
Дата на издаване: 2011
Цена: 14,00 лв
~Анотация~
„Прелестен мрак"
Книга втора от „Хроники на чародейците”
В „Прелестни създания“ през една нощ в дъжда Итън Уейт открива, че е влюбен в Лена Дюшан. Тя е красива, опасна и прокълната. Сега и над двамата тегне общо проклятие и никой от хората, които обичат, не е в безопасност.
Понякога любовта е прокълната...
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака...
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака...
И любовта ги поведе в мрака...
Прелестен мрак е великолепна готическа приказка........
~Откъс от книгата~
Първа глава
„Можем лесно да простим на дете, което се страхува от тъмнината; истинската трагедия в живота е когато възрастният човек се страхува от светлината.”
Платон
Преди
Чародейката
Преди мислех, че нашият погребан в затънтените гори на Южна Каролина град, забутан в най-ниската част на калната долина на река Санти, е в средата на нищото. Място, в което никога нищо не се случва и никога нищо няма да се промени. Също като вчера и днес невъзмутимото слънце ще изгрее над Гатлин и ще жули върху ни цял ден, без да допусне и най-слабият ветрец да противоречи на волята му. Утре съседите ми ще се настанят на люлеещите се столове на верандите си, жегата и клюките ще се смесят и ще се топят като кубчетата лед в чашите им със студен чай, както е било през последните сто-двеста години. Тук традициите са толкова непоколебимо установени, че е трудно да промениш и най-малкото нещо в тях. Те са вкоренени във всичко, което правим, или – по-скоро – във всичко, което не правим. Можем да се родим, да се оженим, да умрем и методистите ще продължават да пеят все същата песен.
Неделите са за църква, в понеделник се пазарува в „Стоп енд Шоп”, единствения по-голям магазин в града. Останалата седмица включва огромно изобилие от нищо и малко повече пай, ако сте от щастливците като нашето семейство, които живеят с икономка като Ама, която всяка година печели първо място на местната благотворителна разпродажба на домашно приготвени пайове. Старата мис Монро, известна с това, че има само четири пръста на едната си ръка, все още преподава котильон*
и бялата й ръкавица с липсващ пръст продължава да се полюшва, докато тя се носи елегантно в ритъма на танца заедно с дебютантките. Мейбълин Сътър все така подстригва в салона „Клъцни-къдри”, въпреки че загуби по-голямата част от зрението си някъде по времето, когато навърши седемдесет, и сега постоянно забравя да поставя предпазителите на машинката за бръснене и подстригването може да бъде доста болезнено преживяване, а линиите по главата ти няма да ги видиш в никое модно списание. Карлтън Ийтън никога не се предава и в дъжд, и в слънце винаги отваря пощата, преди да я достави до получателя. Ако новината е лоша, ще ви я каже лично. По-добре е да я чуеш от познат човек като него.
Този град ни притежава и това е и хубаво, и лошо. Той ни познава до най-дребната подробност, наясно е с всеки грях, с всяка тайна, с всяка рана. Може би затова повечето хора никога не си правят труда да го напуснат, а тези, които си тръгнат, никога повече не се завръщат. Преди да срещна Лена, аз щях да бъда от вторите. Щях да си тръгна оттук, пет минути след като завършех гимназията. Завинаги.
После се влюбих в чародейка.
Тя ми показа, че под грапавите улички на моя град има един съвсем различен свят. Който е бил тук през цялото време, скрит от очите ни. Гатлин на Лена беше място, където се случваха всякакви неща – невъзможни и свръхестествени, неща, които можеха да променят живота ти. Или да го унищожат.
Докато обикновените хора от градчето подрязваха розовите си храсти или прибираха окапалите праскови от градините си, светлите и тъмните чародейци, всеки със своята уникална и могъща дарба, бяха въвлечени във вечна битка – свръхестествена гражданска война, в която нямаше шанс някоя от двете страни да развее бяло знаме. Гатлин на Лена беше дом на демони, на опасност и на проклятието, белязало семейството й преди стотици години. И колкото повече се доближавах до Лена, толкова повече нейният Гатлин настъпваше към мен.
Преди няколко месеца вярвах, че нищо никога няма да промени този град. Сега знам много повече и ми се иска това все още да беше вярно. Защото в мига, в който се влюбих в чародейката, никой от хората, които обичах, вече не беше в безопасност. Лена мислеше, че тя е единствената прокълната, но грешеше.
Сега това беше нашето общо проклятие.
_ 2.15 _
Вечният покой
Дъждът се стичаше по периферията на най-хубавата черна шапка на Ама. Голите колене на Лена бяха потънали в гъстата кал пред гроба. По тила ми пробягваха леки убождания, защото се намирах прекалено близо до голям брой създания от вида на Макон. Инкубуси – демони, които се хранят със спомените и сънищата на смъртните, какъвто бях и аз, по време на съня им. Звукът, който издаваха когато раздираха последната частичка от тъмното небе и изчезваха в мига преди разсъмването, не приличаше на нищо друго във вселената. Сякаш бяха ято черни гарвани, които се изстрелваха от стартовата линия в съвършена хармония.
Това беше погребението на Макон.
Спомнях си всяка подробност, сякаш беше станало вчера, въпреки че някои от тези неща беше трудно човек дори да си ги представи. Така беше с погребенията. Предполагам, и с живота е същото. Важните неща понякога просто са блокирани в съзнанието ти, а случайните, дребни събития те преследват и не могат да ти излязат от главата.
Какво си спомнях? Ама ме събужда още по тъмно, за да отидем в „Градината на вечния покой” (така се казваше местното гробище), преди разсъмване. Лена мръзне от студ и се тресе, изпълнена с желание да вледени и разтресе всичко около себе си. Мрак в небето и в половината хора, стоящи край гроба; онези, които всъщност не бяха хора.
Но зад всичко това имаше нещо, което не можех да си спомня. То стоеше там, смътно стелещо се в задната част на съзнанието ми. Опитвах се да се сетя за него от рождения ден на Лена, нейната Шестнайсета луна, нощта, в която Макон умря.
Знаех само, че е много, много важно да си го спомня.
---------------------
В сутринта на погребението навън беше пълен мрак, но последните остатъци от лунната светлина проблясваха през облаците в отворения ми прозорец. В стаята ми беше ужасно студено, но не ми пукаше. В последните две нощи след смъртта на Макон нарочно отварях, сякаш се надявах, че той може да се появи отново и да се настани в моя въртящ се стол и да поостане тук за известно време.
Спомних си нощта, в която го видях да стои до прозореца ми в мрака. Тогава разбрах какво е той. Не вампир или някакво друго митологично създание, за което бях чел в книгите, а истински демон. Който е могъл да избере да се храни с кръв, но вместо това беше предпочел да живее от сънищата на смъртните.
Макон Мелхизедек Рейвънуд. За хората в града той беше старият Рейвънуд, местният чудак, онзи, когото така и не разбраха и не приеха като свой. Той беше и чичото на Лена, и единственият баща, когото тя познаваше.
Тъкмо се обличах, когато усетих леко затопляне в главата си, което означаваше, че Лена беше тук.
Лена?
Лена проговори в дълбините на съзнанието ми, по-близо до мен от който и да е друг човек на света, независимо от разстоянието, което ни делеше. „Келтската нишка”, безмълвният начин на общуване. „Шепотът”. Телепатичният език, който чародейците като нея използваха много преди моята спалня да беше преместена на юг от линията Мейсън-Диксън.*
Това беше таен език, интимен и необходим, роден във времена, когато фактът, че си различен е можел да те качи на кладата. Език, на който не се предполагаше да можем да общуваме, защото аз бях смъртен. Но по някаква все още неясна причина го правехме и с него ние си казвахме всичко, и най-невъзможното за споделяне на глас, и това, което понякога не желаехме да доверим на думите.
Не мога да го направя. Няма да отида..
Отказах се от опита да си вържа вратовръзката и седнах на леглото си; пружините на древния матрак проплакаха под тежестта ми.
Трябва да отидеш. Няма да си простиш никога, ако не го направиш.
Известно време тя не ми отговори.
Не знаеш как се чувствам.
Знам.
Спомних си времето, когато седях на това легло и се страхувах да се надигна, страхувах се да облека костюма си и да се присъединя към кръга на оплаквачите, да запея заедно с тях химна „Остани с мен”
и да се кача в колата, която да поведе зловещия парад през града по пътя към гробището, където трябваше да погребем майка ми. Страхувах се, че това ще го направи реално. Не можех да понеса този спомен, но отворих съзнанието си и го показах на Лена...
Не можеше да го направиш, но нямаше друг избор, защото Ама сложи ръка на рамото ти и те поведе към колата, настани те на пейката в църквата и вървеше до теб по пътя към гробището. Макар всяко движение да ти причиняваше болка, сякаш цялото ти тяло гореше от някаква треска. Очите ти се спираха върху лицата на хората, мънкащи някакви неща, но не чуваше какво ти казват. Защото думите им не можеха да заглушат писъците в главата ти. Затова позволи да поставят ръце на раменете ти, да те вкарват и изкарват от колата, и то се случи. Защото можеш да го направиш, да минеш през всичко това, ако някой ти каже, че нямаш избор.
Хванах главата си с ръце.
Итън...
Казвам ти, че можеш да го направиш. Защото нямаш избор, Лена.
Притиснах юмруци към очите си и усетих, че бяха мокри. Вдигнах глава и се загледах в голата крушка на лампата до леглото ми; не мигах, докато не изсуших сълзите си.
Итън, страх ме е.
Тук съм. Никъде няма да ходя.
Не си казахме нищо повече и аз се засуетих несръчно отново с вратовръзката си, но усещах Лена, сякаш беше в ъгъла на стаята ми. Татко го нямаше и къщата ми се струваше празна; чувах само Ама в коридора. Миг по-късно тя стоеше на вратата, стискайки здраво чантата си. Тъмните й очи потърсиха моите, изглеждаше по-висока, въпреки че не стигаше дори до рамото ми. Тя ми беше като баба, каквато никога не бях имал, единствената майка, която ми беше останала. Погледнах към празния стол до прозореца си, където преди по-малко от година Ама беше оставила най-хубавия ми костюм, за да го облека в най-черния ден в живота ми, после отново извърнах глава към голата крушка на нощната лампа.
Ама протегна ръка и аз й подадох вратовръзката си. Понякога имах чувството, че не само Лена можеше да чете мислите ми.
*котильон – френски салонен танц, при който танцуващите образуват различни фигури. – Б.пр.
*Линията Мейсън-Диксън - границата между щатите Пенсилвания и Мериланд, която някога е била разделителната линия между свободните северни щати и робовладелския юг; сега по-скоро е въображаема линия, разделяща северните от южните щати, и най-вече се използва като нарицателно за граница между две територии. Наречена е по имената на изследователите Чарлз Мейсън и Еремия Диксън. – Б.пр.
* „Остани с мен” (Abide with Me) – християнски химн, написан от Хенри Франсис Лит през 1847 г. Изключително популярен в англоезичния свят, особено като погребален химн. – Б.пр.
Из „Прелестен мрак" от Маргарет Стоъл и Ками Гарсия
ИК „Кръгозор"; Всички права запазени
~Награди и препоръки от автори~
Goodreads Choice Award Nominee for Young Adult Fantasy (2010)
~Трейлър на книгата~
~За авторките~
Също като Ама Ками Гарсия е много суеверна. И като всяко уважаващо себе си момиче с южняшки корени си пече сама домашните бисквити и пайове.
Ками е завършила Джордж Уошингтон Юнивърсити, специалност педагогика. Тя е преподавател и специалист по проблемите на четенето и едно от любимите й занимания е да се занимава с деца и тийнейджъри.
„Израснах в окръг Вашингтон, но винаги съм се чувствала донякъде и част от Юга. Когато бях на тринайсет години, семейството ми се премести и заживяхме заедно с баба ми и с прабаба ми - под един покрив бяхме четири поколения жени. Докато растях, пиех подсладен чай, ядях зеленчуци, сготвени със сос от бекон, и домашно направени курабийки. Не всеки има баба, която знае как да оскубе кокошка и да ти шие дрехите, нали?
Не приличах на никоя от жените в семейството ми. Носех само черно, много пръстени и прекарвах часове, пишейки в дневника си. Когато завърших гимназия, вече бях изписала стотици страници и бях по-близка с героите от книгите, отколкото със съучениците си. Така започна връзката ми с писането.
Получих магистърска степен по педагогика и преподавах допреди десет години, когато се преместих в Лос Анджелис. Освен че пиша книги за юноши, работя и с деца, които имат проблеми с четеното и писането. Научила съм повече от учениците си, отколкото през цялото ми следване. Все още живея в Лос Анджелис заедно със съпруга, сина и дъщеря си. Много съм суеверна и съм се заобиколила с всякакви амулети. Обичам филми за катастрофи и мога да живея само на пица и диетична кока-кола.”
Ками и Маргарет живеят в Лос Анджелис, Калифорния, със семействата си. „Прелестни създания” е първият им роман.
Също като Лена писането спасява Маргарет Стоъл от проблемите, когато е на петнайсет години. Тя е автор и дизайнер на много популярни видеоигри. Маргарет се влюбва в американската литература в колежа „Амхърст” и „Йейл”, завършва магистратура в „Станфорд”.
„Писането ме спаси от проблемите, в които бях затънала, когато бях на петнайсет години. Като се замисля, по онова време проблемите наистина бяха моят живот. Оттогава обаче пиша. Писала съм всичко – видеоигри и наръчници за тях, сценарии, поезия... Някои от игрите, които съм писала, бяха номинирани за “Most Innovative Game Design” („Най-новаторски дизайн на видеоигри). Ако сте фенове на този жанр, ще разберете защо кучетата ми се казват Зелда и Кърби.”
Училище... Прекарах повече време в училище, отколкото май трябва, защото – да си признаем – четенето на книги носи по-голямо удоволствие от това да работиш. Влюбих се в американската литература в „Амхърст” и „Йейл” и завърших магистратура в „Станфорд”. Изучавах творческо писане при великия поет Джордж Макбет в университета в Норуич, Източна Англия. Учила съм и кинознание – в „Йейл”, и поезия - в „Станфорд”. Не казвайте на хората в „Йейл”, но понякога ми се струва, че процесът по създаване на филмите е по-интересен от самото им гледане...
Живея в Санта Моника, Калифорния, със семейството си, повечето от които са „поробени” от мен и в една или друга степен участват в писането на моите романи. Не се шегувам; когато дъщерите ми искат да отидат на училище, аз им казвам: „Как може да сте такива егоистки? Вървете си в стаите, четете и редактирайте!” И под „казвам” имам предвид, че им крещя, а понякога дори ги замервам с разни предмети. Пиша заедно с Ками – човека, заради когото въобще успяхме да завършим книгата си (и заради дъщерите робини, разбира се)...
И така, написахме нашия първи роман и той ще излезе в много, много страни. Малко ме е страх... ”
~Ревю~
Добре дошли отново в готическата приказва, където любовта е прокълната, тайните разбулени, а мрака - прелестен!
В продължението на "Прелестни създания" отново се потапяме в света на безвъзвратно влюбеният Итън Уейт и неговата красива Лена, която поради една или друга случайност се оказва чародейка, която е достатъчно опасна и прокълната, за да докара хиляди неприятности....
Лена е объркана и за да защити Итън, хората които обича, а и себе си се отдръпна от всички. Повечето хора в Гатлин започват да я мислят за луда и всички я избягват след погребението на чичо й. Но тя не е единствената която се чувства объркана. Итън започва да сънува ужасни кошмари и да разкрива все по-мрачни тайни около града и семейството си.
В тази книга разкриваме все повече и повече неща около мистериозният град Гатлин. Жителите му крият зловещи тайни, самият град е съставен от тайни и мрак... и тунели. Подгответе се за доста изненади, разкрити тайни и въпроси които сте си задавали докато сте чели първата книга, подгответе се за нещо голямо, нещо което ще продължи да ви държи на нокти дори когато приключите с книгата. Има нещо не знам как да го нарека точно... може би тайнствено и митично, нещо мрачно и готическо което те кара да си задаваш въпроси дали и твоят град няма тайни както Гатлин има... дали скучноватият ви град, не е нещо повече от това което изглежда. Книгата успява да те забърка до такава степен че в главите ще излизат въпрос след въпрос, търсейки отговори, като луди.
Ако сте фенове на поредиците "Хари Потър", "Пърси Джаксън" и "Реликвите на смъртните", то тогава ще намерите доста прилики, които ще ви накарат да искате третата част веднага. Сходни неща които ще ви накарат да заобичате поредицата още повече.
#Мой рейтинг за книгата – 
#Мой рейтинг за корицата – 4 – Хубава е. Харесва ми как са изобразени тунелите, които заемат важна част от книгата, и как Лена и Итън този път са на корицата.
~Интересни факти и новини около третата книга~
Това е корицата на книга 2,5 от поредицата. Тя е със заглавие “Мечтан мрак”. Тя излезе на 2ри август 2011 в Америка. В България още не се знае дали ще излезе на книжен вариант, понеже е само 75 страници, но ако науча нещо ще съобщя в блога. Ако не се появи в България на книжен вариант ще ви го преведа за да разберете какво се случва в тази мини книжка.
Ето анотация на книгата:
Когато Линк се присъединява към най-добрият си приятел, Итън Уейт, на пътешествие из мистериозната мрежа от подземни проходи безкрайно пресичащи Юга, той знае че пътуването ще бъде опасно. Но завръщането обратно в Гатлин, Южна Каролина бе само началото...
Ранен по време на кулминационната битка, Линк открива че да се грижи за раните си няма да бъде толкова просто като да посетиш доктор, и че излекуването на ръката му ще бъде най-малкото му притеснение. Да бъдеш ухапан от Свръхестествено същество прави много повече от това да ти нарани кожата - ухапването променя човека, отвътре и отвън, превръщайки Линк в някой който все повече и повече прилича на мрачното същество което го нарани.
В тази никога-до-сега-виждана кратка история от бестселър авторките на New York Times - Ками Гарсия и Маргарет Стоъл, читателите ще станат свидетели на сърцеразтуптяващата трансформация на Линк. "Мачтан мрак" започва своето действие преди дългоочакваният трети роман от "Хрониките на чародейците", "Прелестен хаос", и като специален бонус, ще съдържа и ексклузивен откъс от първите пет глави от третата книга.
Това е Американската корица на третата книга. Заглавието й е “Прелестен хаос”. Книгата се очаква да излезе в Америка на 18ти октомври 2011 и ще бъде цели 528 страници. Това няма да е последната книга от поредицата обаче. През 2012 година очакваме последната четвърта книга, която ще сложи окончателният финал на тази невероятна тетралогия!
Ето анотация на книгата:
Итън Уейт си мислеше че е привикнал към странните, невъзможно събития които се случват в Гатлин, неговият малък южен град. Но сега когато Инът и Лена са се завърнали у дома, странното и невъзможното са заели нови значения. Рояци скакалци, рекордно високи температура и опустошителни бури разрушават Гатлин, докато Инът и Лена се борят да разберат влиянието на правата на Лена. Дори семейството на Лена от силни Свръхестествени същества е засегнато - и техните способности започват опасно да отказват. С течение на времето, един въпрос излиза на яве: Какво или кой ще трябва да бъде принесен в жертва за да се спаси Гатлин?
За Итън, хаосът е страшен, но добре дошло разсейване. Той е преследван в сънищата си отново, но този път не от Лена, и каквото и да го преследва, го следва и извън сънищата му във всекидневният му живот. Дори по-лошо, Итън постепенно започва да губи части от себе си - забравя имена, телефонни номера, дори спомени. Не знае защо, а и повечето дни е твърде уплашен да попита.
Понякога няма само един отговор или само един избор. Понякога няма връщане назад. И този път няма да има щастлив край.
Много неща ни очакват, остава ни само да изчакаме да се появят…
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Заглавие: Прелестни съзнания
Поредица: Хроники на чародейците, #1
Автор: Ками Гарсия и Маргарет Стоъл
Издателство: Кръгозор
Страници: 417
Корици: Меки
Език: Български
Размери: 21х14,5
ISBN: 9789547712300
Жанр: Фентъзи, фантастика, световна проза, художествена литература (преводна)
Съдържание на секс сцени и груб език: Книгата не съдържа груб език и секс сцени, само описания на целувки.
Дата на издаване: 2010
Цена: 14,00 лв
~Анотация~
Ленa Дюшaн cе рaзличaвa oт вcички други мoмичетa в мaлкoтo грaдче Гaтлин. Haдaренa c чaрoдейни cили, тя cе oпитвa дa cе cлее c ocтaнaлите и дa cе пребoри c прoклятиетo, кoетo преcледвa рoдa й oт гoдини. Ho дoри и cред oбрacлите c бурени грaдини, мрaчни треcaвищa и рoнещи cе нaдгрoбни кaмъни нa пoтънaлия в cледoбеднa дрямкa грaд, тaйните не мoгaт дa ocтaнaт cкрити дългo...
Итън Уейт cе oпитвa дa нaпуcне грaдa, в кoйтo cемейcтвoтo му е живялo винaги, и брoи меcеците дo зaминaвaнетo cи в кoлеж. През деня oтчaянo cе бoри cъc cкукaтa, през нoщтa oбaче зaпoчвa дa cънувa един и cъщ cтрaнен cън c тaйнcтвенo мoмиче.
Кoгaтo Ленa идвa дa живее в нaй-cтaрoтo имение в oкръгa, oбвитo cъc злoвещa cлaвa, Итън е привлечен неуcтoимo oт нея и е твърдo решен дa oткрие кaквa е връзкaтa между тяx.
B грaд без изненaди – тъмен и злoкoбен, еднa тaйнa мoже дa прoмени вcичкo.
И caмo любoвтa мoже дa те изведе oт мрaкa...
~Награди и препоръки от автори~
William C. Morris YA Debut Award Nominee (2010),
Goodreads Choice Award Nominee for Young Adult Fiction (2009),
ALA Teens' Top Ten (2010)
---
“B гoтичеcкaтa трaдиция нa Aн Paйc aвтoрките cъздaвaт един мрaчен, cвръxеcтеcтвен cвят. Дaйте книгaтa нa фенoвете нa Cтефaни Maйер или нa Чaрлийн Xaриc и те ще изядaт дo кoрa тaзи гoтичеcкa рoмaнтичнa иcтoрия.”
Sсhооl Library Jоurnal
“Прелеcтни cъздaния”... Taзи иcтoрия прocтo не е oт тoзи cвят! Притежaвa вcичкo, кoетo тийнейджърите oбичaт – рoмaнтикa, мaгия, миcтикa и oбещaние зa oще мнoгo...”
Вооklist
“Зaвлaдявaщa великoлепнa мрaчнa фaнтaзия, oмaгьocвaщи герoи, пищнa гoтичеcкa иcтoрия – дебютен рoмaн, кoйтo не бивa дa прoпуcкaте.”
Кacaндрa Клеър, aвтoр нa Тhe Mоrtal Instruments
“Bеликoлепен cтил, oригинaлнa идея и зaвлaдявaщa aтмocферa. Изчетox я нa един дъx.”
Mелиca Maр, aвтoр нa Wiсked Lоvely
“Прелъcтителнa гoтичеcкa иcтoрия oт Югa cъc зaпoмнящи cе екcцентрични герoи, кoитo ще ви въвлекaт в cвoя oмaгьocaн cвят.”
Холи Блек, aвтoр нa Тithe: A Mоdern Faerie Тale
~Трейлър на книгата~
~За авторките~
Също като Ама Ками Гарсия е много суеверна. И като всяко уважаващо себе си момиче с южняшки корени си пече сама домашните бисквити и пайове.
Ками е завършила Джордж Уошингтон Юнивърсити, специалност педагогика. Тя е преподавател и специалист по проблемите на четенето и едно от любимите й занимания е да се занимава с деца и тийнейджъри.
„Израснах в окръг Вашингтон, но винаги съм се чувствала донякъде и част от Юга. Когато бях на тринайсет години, семейството ми се премести и заживяхме заедно с баба ми и с прабаба ми - под един покрив бяхме четири поколения жени. Докато растях, пиех подсладен чай, ядях зеленчуци, сготвени със сос от бекон, и домашно направени курабийки. Не всеки има баба, която знае как да оскубе кокошка и да ти шие дрехите, нали?
Не приличах на никоя от жените в семейството ми. Носех само черно, много пръстени и прекарвах часове, пишейки в дневника си. Когато завърших гимназия, вече бях изписала стотици страници и бях по-близка с героите от книгите, отколкото със съучениците си. Така започна връзката ми с писането.
Получих магистърска степен по педагогика и преподавах допреди десет години, когато се преместих в Лос Анджелис. Освен че пиша книги за юноши, работя и с деца, които имат проблеми с четеното и писането. Научила съм повече от учениците си, отколкото през цялото ми следване. Все още живея в Лос Анджелис заедно със съпруга, сина и дъщеря си. Много съм суеверна и съм се заобиколила с всякакви амулети. Обичам филми за катастрофи и мога да живея само на пица и диетична кока-кола.”
Ками и Маргарет живеят в Лос Анджелис, Калифорния, със семействата си. „Прелестни създания” е първият им роман.
Също като Лена писането спасява Маргарет Стоъл от проблемите, когато е на петнайсет години. Тя е автор и дизайнер на много популярни видеоигри. Маргарет се влюбва в американската литература в колежа „Амхърст” и „Йейл”, завършва магистратура в „Станфорд”.
„Писането ме спаси от проблемите, в които бях затънала, когато бях на петнайсет години. Като се замисля, по онова време проблемите наистина бяха моят живот. Оттогава обаче пиша. Писала съм всичко – видеоигри и наръчници за тях, сценарии, поезия... Някои от игрите, които съм писала, бяха номинирани за “Most Innovative Game Design” („Най-новаторски дизайн на видеоигри). Ако сте фенове на този жанр, ще разберете защо кучетата ми се казват Зелда и Кърби.”
Училище... Прекарах повече време в училище, отколкото май трябва, защото – да си признаем – четенето на книги носи по-голямо удоволствие от това да работиш. Влюбих се в американската литература в „Амхърст” и „Йейл” и завърших магистратура в „Станфорд”. Изучавах творческо писане при великия поет Джордж Макбет в университета в Норуич, Източна Англия. Учила съм и кинознание – в „Йейл”, и поезия - в „Станфорд”. Не казвайте на хората в „Йейл”, но понякога ми се струва, че процесът по създаване на филмите е по-интересен от самото им гледане...
Живея в Санта Моника, Калифорния, със семейството си, повечето от които са „поробени” от мен и в една или друга степен участват в писането на моите романи. Не се шегувам; когато дъщерите ми искат да отидат на училище, аз им казвам: „Как може да сте такива егоистки? Вървете си в стаите, четете и редактирайте!” И под „казвам” имам предвид, че им крещя, а понякога дори ги замервам с разни предмети. Пиша заедно с Ками – човека, заради когото въобще успяхме да завършим книгата си (и заради дъщерите робини, разбира се)...
И така, написахме нашия първи роман и той ще излезе в много, много страни. Малко ме е страх... ”
~Интервю с авторките~
Ками Гарсия и Маргарет Стоъл са наистина „прелестни създания”
Ками Гарсия и Маргарет Стоъл са приятелки от осем години. Те обичат един и същи тип книги и след години четене на чужди автори запретват ръкави и създават новата сензация на тийнейджърската паранормална литература, „Прелестни създания”.
- Какво ви вдъхнови за „Прелестни създания”?
Ками Г. – Дългите обеди, прекарани заедно, с прекалено много диетични кока-коли и любовта към готическата литература на Американския юг. Освен това искахме да напишем тийнейджърски романтично-мистичен роман от момчешка гледна точка.
- Говори се, че вече се готви филм по книгата. Някаква вътрешна информация?
Маргарет С. – „Уорнър Брос” ще правят филма. Режисьор и сценарист ще бъде номинираният за Оскар Ричард Лаграванес; продуцентът е изключително талантливият Ървин Стоф. Не бихме могли да бъдем по-щастливи!
- „Прелестни създания” е първата част от поредицата „Хроники на чародейците”. Как ще се развие историята в следващите части?
Ками Г. – Току-що завършихме втората част, която се предполага да излезе към декември 2010 г. С всяка следваща книга залозите са по-високи. Читателите ще научават все повече и повече за свръхестествения магически свят, който съществува в малкия измислен град Гатлин, Южна Каролина.
- Живеете в Лос Анджелис, но действието на романа се развива в южняшките територии на Щатите. Защо решихте историята да се случва именно в Юга?
Ками Г. – Семейството ми произлиза от малко градче в Северна Каролина. Израснах в една къща заедно с баба си и прабаба си, така че в мен самата има много южняшки черти. Аз все още правя домашни курабийки и пайове изцяло сама, без готови блатове, кори и др.подобни! И за двете ни Югът е място с богата история, където все още се случват истински магии. И можеш да намериш страхотен пай...
- Какво е да работиш с партньор? Какви пречки имахте по време на съвместната си работа?
Ками Г. – Най-трудно беше да координираме графика си. Иначе още от самото начало имахме обща визия за историята. Често се караме и спорим помежду си за различни неща – както го правят сестрите например, - но никога не сме спорили за книгата!
- Какво ще посъветвате начинаещите автори в този жанр?
Маргарет С. – Не се отказвайте! Както каза веднъж моя стар приятел, писателят Псевдонимус Бош ('The Name of This Books is Secret') – няма такова нещо като лоша книга, има само лоша чернова. Просто продължете!
~Ревю~
Потопете се в един нов и различен готически свят!
Като за начало може би трябва да започна с това че тук ще видим че част от книгата е от мъжка гледна точка, което е рядкост. И така на вашето внимание, представям ви Итън Уейт - момче за което Гатлин е просто един затвор. Както казва той, в Гатлин никога нищо не се случва, винаги всичко е едно и също, сякаш времето е спряло... Началото може да ви се стори малко мрачно, но да видите краят - ще бъдете направо удивени от развитието.
Действието върви малко бавно, може би заради описанията, които на моменти идват в повече, но ако се съсредоточите върху тях ще можете да вникнете по-дълбоко в книгата. Когато за първи път прочетох книгата (четох я на английски) стилът на писане веднага ми направи впечатление. Начина по който нещата се описват, чувства, действия... всичко е някакси.... странно. Предполагам че е заради авторките(да, в множествено число говоря защото тази поредица се пише от две авторки с невероятно въображение).
А сега е време да прехвърли вниманието си върху главната женска героиня, а именно Лена Дюшан. Итън отдавна сънува един и същи сън в който присъства едно момиче и сега когато това момиче се оказва истинско, а не плод на фантазиите му, той е решен на всичко да разбере повече за нея. Въпреки че всички смятат Лена за откачалка, Инът не се поддава на слуховете и се опитва да се сприятели с г-ца Дюшан. Но Лена пази тайна, която е по-мрачна дори от целият мелодраматичен Гатлин. Тя е чародейки (за тези които не са на ясно със съществата, това е нещо като вещица, магьосница, вълшебница... мисля че хванахте за какво ви говоря). Но преди да направите асоциацията и да свържете думата със сериала "Чародейките", нека ви светна по въпроса, че няма нищо общо. В света на чародейците всяко нещо си има правила, и ако те не бъдат спазвани всичко може да се обърка, само докато мигнете. Точно поради тази причина ми хареса любовта която се завързва между двамата герои - чиста, но същевременно мрачна и опасна. С две думи може да се каже направо че е забранена любовта между човек и чародейка, но всяко правило си има своето изключение.... или може би не?
Всичко върви идеално между новосформиралата се двойка, докато нещо не проваля плановете. Някой пристига и всичко започва бавно, но сигурно да пропада. Сега всичко започва драстично да се обърква и някой умира покрай цялата бъркотия, но кой? ще разберете само, ако прочетете невероятният Паранормален фентъзи романс. Книгата която ще ви накара да не спите цяла нощ, защото цялата история ще минава отново и отново през ума ви, докато на цяло не се присъедините към Хрониките на чародейците.
#Мой рейтинг за книгата –
#Мой рейтинг за корицата – 4 – Хубава е. Харесва ми как е направена Лена в сянка до портите. Изглежда загадъчна и със сигурност грабва окото.
Поста изготви за вас - Мимс (Vampire Lady)
Ето малко новинки и от още скъпо за нас издателство!
Зададохме своите въпроси към тях и те ни удостоиха с отговорите им:
-Кога се очаква да излезе третата книга от поредицата за Вълцте от Мърси Фолс?
Отговор: Третата книга от поредицата за Вълците от Мърси Фолс - „Завинаги" - ще излезе към средата на септември.
Заглавие: Завинаги
Поредица: Вълците от Мърси Фолс, #3
Автор: Маги Стийвотър
Издателство: Кръгозор
Формат: 145х210
Страници: 368
мека корица
Дата на издаване в Америка: 12ти юли 2011
Анотация: Вълнуващият завършек на бестселър трилогията „Вълците от Мърси Фолс” на Маги Стийвотър. В първата книга („Тръпка”), Грейс и Сам се намериха. Във втората („Копнеж”) те се бориха за да са заедно. Сега в третата и последна книга („Завинаги”), цената е дори по-висока от преди. Вълците са преследвани. Животи са застрашени. И любовта все по-трудно се задържа когато смъртта наближава.
Книгите от поредицата които до сега са излезли в България:
Заглавие: Тръпка
Поредица: Вълците от Мърси Фолс, #1
Автор: Маги Стийвотър
Издателство: Кръгозор
Формат: 145х210
Страници: 316
мека корица
Цена: 11,90 лв
ISBN: 9789547712126
Анотация: Грейс
Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящо жълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото.
Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината.
Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето.
Сам
Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност.
Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот.
Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжане, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат.
Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях.
Поредица: Вълците от Мърси Фолс, #2
Автор: Маги Стийвотър
Издателство: Кръгозор
Формат: 145х210
Страници: 292
мека корица
Цена: 11,90 лв
ISBN: 9789547712348
Анотация: Едно момче копнее да остане човек... Едно момиче копнее да бъде с него...
Сам и Грейс трябва да се борят, за да останат заедно. За него това означава да се пребори с миналото си на вълк... и да открие начин да оцелее занапред. За нея – да скрие една много опасна тайна и да се изправи лице в лице с едно все по-несигурно бъдеще.
Сам
Няма да позволя това да бъде моето сбогуване. Направил съм хиляда хартиени птички, носещи спомените за двама ни с Грейс, и съм произнесъл своето желание. Ще открия лек. А после ще открия Грейс…
Грейс
Живот, изтъкан от обещания за неща, които биха могли да се случат: купчина с документи за постъпване в колеж, тръпката от спането под висящи от тавана хартиени птички, бъдещето, което се крие в усмивката на Сам.
Това бе живот, който не исках да оставя зад себе си.
Това бе живот, който не исках да забравя.
История за една любов.
За различните видове любов и за онази любов, която може да накара хората да направят немислими неща.
Тя е мъчителна и въодушевяваща, тя ги освобождава и оковава в плен, тя ги съблазнява и плаши. Докато целият им свят се разпада, само любовта ги държи заедно. Ще бъде ли достатъчно? Ще имат ли време?
След „Тръпка“ феновете искаха още. След „Копнеж“ ще умоляват за това… „Завинаги“
№ 1 в списъка с бестселъри на Nеw York Times за 2010 г.!
-Също така кога може да очакваме втората книга от поредицата Вечна любов?
Отговор: За втората книга от ърбънфентъзи трилогията „Безсмъртна любима" не можем точно да ви ориентираме кога ще излезе. За момента не е планирана до края на тази година.
Заглавие: Падащият мрак
Автор: Кейт Тиърнан
Поредица: Вечен живот, #2
Страници: 400
Корици: Меки
Размери: 21х14,5
Дата на издаване в Америка: 5ти септември 2011
Анотация: Настасия е живяла стотици години, но поради някаква причина, живота изглежда не става по-добър. Тя остави веселият, богат момичешки живот който имаше за да открие покой в Ривърс Едж, безопасен рай за капризни безсмъртни. Там тя се научава да се възползва от Ривърс Едж, въпреки драмата която включва сексапилният Рейн, който тя иска, но няма да си позволи да има. Но точно когато й става уютно, семейните й връзки към тъмната магия я принуждават да напусне.
Тя се връща обратно към старият си начин на живот като купонясва здраво, но решението й ще я отведат до лапите на тъмен безсмъртен? Или ще бъде първата й стъпка прегръщайки мрака в нея?
Книгите от поредицата които до сега са излезли в България:
Заглавие: Безсмъртна любима
Автор: Кейт Тиърнан
Поредица: Вечен живот, #1
Страници: 296
Корици: Меки
Език: Български
Размери: 21х14,5
ISBN: 9789547712485
Жанр: Фентъзи, Световна проза, Художествена литература
Издателство: Кръгозор
Цена: 11,90лв
Бях в Лондон. Бях с приятели, както обикновено. Купонясвахме, както обикновено...
Случвало ли ви се е да си живеете живота, да живеете в собствената си реалност и в един момент става нещо... Виждате нещо или чувате нещо и внезапно светът ви се разбива на хиляди парчета... остро, горчиво осъзнаване. Снощи с мен се случи точно това...
Ново име, нов град, нов живот. Настасия го прави твърде често, за да помни точната бройка. И едва ли скоро ще престане, защото нищо не свършва в живота ти..., когато си безсмъртен. Затова Настасия търси убежище в дом за безсмъртни, които успешно се справят с бремето на вечния живот. При тях тя намира сигурност – хора, които я разбират и й помагат. Там среща великолепния, невъзможно привлекателен Рейн и двамата откриват, че помежду им има някаква необяснима връзка…
В живота й от векове не са се появявали такива чувства, такава страст. Но дали тази зараждаща се любов няма да се окаже и обречена?
И дали този нов град ще е ключът към нейното спасение – или към нейната смърт…
Защото, когато живееш вечно, миналото ти има време да те настигне...
Завладяваща история за приятелството и тайните, за вечната борба и предопределената любов.
Кейт Тиърнан е автор на над 70 книги. Но признава, че най-голямото й предизвикателство е ърбънфентъзи трилогията „Безсмъртна любима” – паранормална романтика, съчетаваща любов, която продължава да живее през вековете, и свят, изпълнен с магия. „Вечен живот” е книга първа.
Писателката с рождено име Габриел Шарбоне живее с двете си дъщери, двама доведени синове, съпруг, един пудел и „злополучен” брой котки в Северна Каролина. Обожава гробища, страда от агорафобия и обича да чете еротични книги.
Кейт Тиърнан е автор на над 70 книги. Но признава, че най-голямото й предизвикателство е ърбънфентъзи трилогията „Безсмъртна любима” – паранормална романтика, съчетаваща любов, която продължава да живее през вековете, и свят, изпълнен с магия. „Вечен живот” е книга първа.
Писателката с рождено име Габриел Шарбоне живее с двете си дъщери, двама доведени синове, съпруг, един пудел и „злополучен” брой котки в Северна Каролина. Обожава гробища, страда от агорафобия и обича да чете еротични книги.
Под името Кейт Тиърнан авторката създава най-успешната си поредица – Sweep, в която се проследяват приключенията на съвременни ученици, занимаващи се с уика. Поредицата се състои от 15 книги и е успешно продадена по целия свят. През 2012 г. се очаква и филмовата й екранизация. Под собственото си име Габриел Шарбоне тя е най-известна като авторка на детски книги и различни поредици на „Дисни”. През 2008 и 2009 в съавторство с Джеймс Патерсън (известния автор на трилъри, „Целуни момичетата”, „Завръщането на паяка” и др.) Шарбоне написва два тийнейджърски романа, (Sundays at Tiffany's и Witch & Wizard).
Шарбоне е написала 75 книги под собственото си име, с псевдонима си Кейт Тиернан и под още няколко различни имена и като „писател в сянка”.
Какво сподели Кейт Тиърнан за себе си:
„Родена съм в Ню Орлиънс, Луизиана, на 24 юли 1961 г. По онова време Ню Орлиънс беше чудесно място, в което да растеш – все още със семейна, топла атмосфера, готово да приеме всякакви чудатости и по-тъмни страни на човешката природа. Живеехме в малка къща на малка улица, но градината ни ми се струваше огромна и с брат ми лудеехме вътре по цял ден, трупахме всякакви боклуци, копаехме дупки и въобще, правехме всичко, което си пожелаехме. Бяхме си направили дървена колиба, покрита с огромни бананови листа, и когато валеше дъжд, стояхме под тези приличащи на слонски уши листа и нито капчица не падаше върху нас. Скачахме в пълните с вода дупки, катерехме се по дърветата и от там се прехвърляхме на покрива на гаража ни.
Спомням си, че прекарвах много време сама, в свои измислени светове. Телевизорът ни беше черно-бял и хващаше само три канала, така че не го гледахме много често. В съседство имаше само още две-три момичета, затова си играех най-вече с брат ми и с някои момчета от квартала. Бях съвършената мъжкарана и се справях чудесно с всички типично момчешки игри. Дори и като съвсем малка знаех, че Ню Орлиънс е специално място. Гробищата бяха великолепни и ние изследвахме всички, до които можехме да се доберем. Все още обичам гробищата и се опитвам да ги посещавам на всяка ново място, където пътувам. Карнавалът Марди Гра беше важно събитие. Родителите ми имаха интересни приятели – художници, грънчари и писатели – и постоянно им ходехме на гости във Френския квартал.
Учех в държавната гимназия „Бен Франклин” и по онова време тя се намираше в бивша съдебна палата, близо до Мисисипи. В продължение на три години посещавах и колеж по изкуствата - две години визуално изкуство и една година творческо писане. В сградата нямаше климатик, само запалени студенти и големи прозорци и понякога жегата беше убийствена. Беше почти невъзможно да останеш буден след обяда в някои от горещите дни.
Беше ми много приятно в колежа, защото можех да избирам какво да уча и часовете ми бяха в различни дни по различно време. Чувствах се по-свободна и можех да се концентрирам върху това, което наистина ми беше интересно. После заминах за Ню Йорк и започнах да уча творческо писане и руски език и литература. Имах прекрасни учители, но някак си не успях да вникна в това, което ни казваха, не успях да разбера цялото „онова нещо” – какво е наистина да пишеш. Никога не успявах да напиша повече от три страници. Но един от учителите ми написа веднъж върху мой текст, че имам истински талант и уникален стил – въпреки прекалената ми лаконичност – и все още се сещам за тези думи с огромно удоволствие.
Дипломирах се от Лойола Юнивърсити, в Ню Орлиънс, в специалност руски език.
Преместих се в Ню Йорк отново и получих работа като асистент в издателство Random House. Работех за началника на отдела за младежка литература, но издавана в аудио- и видеоформат. Бях заобиколена от детски книги и редактори и хора, които четяха много – също като мен. Научих много и реших, че мога и аз да напиша детска книга. Така че затварях вратата на кабинета си (колкото и да е странно, си имах собствен кабинет) всеки ден по обед за около час, в продължение на десет дни, и пишех. И наистина написах книга.
И я продадох, и тя беше издадена.
Години наред писах много – писах всякакви тийнейджърски книги под различни имена, писах като писател в сянка (събирах материали за книги на други автори). Натрупах голям опит от всичко това. След години се върнах отново в Ню Орлиънс, защото исках децата ми да се родят тук. Една издателка се свърза с мен и ми поръча нова серия. Идеята беше проста: „Тийнейджърка открива, че е вещица.” Даде ми една страница с описание на сюжета и остави всичко друго в ръцете ми. Бях изключително въодушевена, пред мен се разкри цяла нова вселена. Винаги съм описвала в книгите си как бих искала да изглежда света. Сега имах най-пълната възможност да го направя. И така се роди поредицата Sweep, която се превърна в бестселър.
Когато Sweep приключи, бях съкрушена. Но вече бях започнала да пиша нова - Balefire – и нейната нова вселена успя да ме съблазни. Установих се в Ню Орлиънс, за да мога да опиша най-пълноценно красотата и загадъчността на този град. Карах героите да вършат неща, които бях правила самата аз като малка. Ураганът Катрина ни удари, когато пишех четвъртата част на Balefire; гледах новините по телевизията и знаех, че моят роден град никога вече няма да бъде същият. В тази последна, четвърта книга, описвах града такъв, какъвто беше преди наводнението, и седях и плаках с дни, докато пишех за неща и места, които вече не съществуваха.
И ето, сега е ред на „Безсмъртна любима”. По някакъв начин тази нова поредица съчетава всичките ми любими неща от Sweep и Balefirе – любовта, която продължава да живее през вековете, свят, изпълнен с магия и възможности. Тази нова поредица е моето най-голямо предизвикателство, но вярвам, че успях да сътворя една чудесна история. Надявам се и вие да сте на същото мнение.
Сега живея в Северна Каролина с дъщерите, съпруга си и доведените си синове. Къщата ни е заобиколена от гори и създава усещането, че сме някъде далече в пустошта. Имаме кучета и котки и се занимаваме с безброй неща. Това е чудесен живот."
-Бяхте съобщили че втората книга от поредицата Хрониките на чародейците се очаква през април, последно за него месец ли остава?
Отговор: Втората книга от поредицата „Хрониките на чародейците" - „Прелестен мрак" - наистина беше планувана за април месец, но за съжаление се налага да отложим за известно време. Когато имаме по-точна информация, ще ви пишем.
Заглавие: Прелестен мрак
Автор: Ками Гарсия и Маргарет Стоъл
Поредица: Хрониките на чародейците, #2
Страници: 503
Корици: Меки
Размери: 21х14,5
Дата на издаване в Америка: 12ти октомври 2010
Анотация: Итън Уейт мислеше за Гатлин, малкият южен град, който той винаги е наричал дом, като място където нищо не се променя. Но след това срещна мистериозно новодошлата Лена Дъчанес, която разкри таен свят който е бил пазен в тайна от полезрението до сега. Гатлин, който укриваше древни тайни зад своите многобройни дъбови дървета и напукани тротоари. Гатлин, където проклятие беше маркирало семейството на Лена със силни свръх сили от поколения. Гатлин, където невъзможните, магически, променящи живота събития се случват.
Понякога слагат край на него.
Заедно те, могат да се изправят пред всичко което им подхвърли Гатлин, но след като изстрадва трагична загуба, Лена започва да се отдръпва, пазейки тайни, които тестват тяхната връзка. Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмните страни Гатлин, няма връщане назад. Преследван от странни видения които само той може да види, Итън е завлечен дълбоко в заплетената история на града и открива себе си в опасна мрежа от подземни, безкрайни коридори пресичащи Юга, където нищо не е такова каквото изглежда.
Заглавие: Прелестни създания
Автор: Ками Гарсия и Маргарет Стоъл
Поредица: Хрониките на чародейците, #1
Страници: 417
Корици: Меки
Език: Български
Размери: 21х14,5
ISBN: 9789547712300
Издателство: Кръгозор
Цена: 14,00лв
Бестселър на New York Times със световен успех!
Понякога любовта е предопределена от съдбата. Друг път е прокълната...
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин. Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади – тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака...
„Прелестни създания” е великолепна готическа приказка – врата към мрачния свят на магии и мистерии, чародейци и древни проклятия.
Други книги от поредицата които не са излезли в България:
Заглавие: Прелестен хаос
Автор: Ками Гарсия и Маргарет Стоъл
Поредица: Хрониките на чародейците, #3
Страници: 528
Корици: Меки
Размери: 21х14,5
Дата на издаване в Америка: 18ти октомври 2011
Анотация: Итън Уейт си мислеше че е свикнал със странните, невъзможни събития случващи се в Гатлин, малкият му Южен град. Но сега когато Итън и Лена се прибират у дома, странно и невъзможно имат нови значения. Рояци скакалци, рекордно високи жеги и опустошителни бури вилнеят из Гатлин, докато Итън и Лена се борят да разберат влиянието на твърденията на Лена. Дори семейството на Лена от силни свръхестествени същества е засегнато, и способностите им започва опасно да вредят. Докато времето минава, един въпрос се появява на яве: какво или кой трябва да бъде пожертван за да се спаси Гатлин?
За Инът, хаосът е плашещо но добре дошло разсейване. Той отново е преследван в сънищата си, но този път не от Лена, и каквото и да го преследва го следва и извън тях, както и във всекидневният му начин на живот. Дори по-лошо, Итън малко по малко започва да губи части от себе си – забравя имена, телефонни номера, дори спомени. Не знае защо става така и в повечето дни е твърде уплашен за да попита защо.
Понякога няма само един отговор или избор. Понякога няма връщане назад. И този път няма да има щастлив край.
*Има и четвърта книга, която ще е последната от поредицата. За сега се знае че ще излезе през 2012!
„Писането ме спаси от проблемите, в които бях затънала, когато бях на петнайсет години. Като се замисля, по онова време проблемите наистина бяха моят живот. Оттогава обаче пиша. Писала съм всичко – видеоигри и наръчници за тях, сценарии, поезия... Някои от игрите, които съм писала, бяха номинирани за “Most Innovative Game Design” („Най-новаторски дизайн на видеоигри). Ако сте фенове на този жанр, ще разберете защо кучетата ми се казват Зелда и Кърби.”
Училище... Прекарах повече време в училище, отколкото май трябва, защото – да си признаем – четенето на книги носи по-голямо удоволствие от това да работиш. Влюбих се в американската литература в „Амхърст” и „Йейл” и завърших магистратура в „Станфорд”. Изучавах творческо писане при великия поет Джордж Макбет в университета в Норуич, Източна Англия. Учила съм и кинознание – в „Йейл”, и поезия - в „Станфорд”. Не казвайте на хората в „Йейл”, но понякога ми се струва, че процесът по създаване на филмите е по-интересен от самото им гледане...
Живея в Санта Моника, Калифорния, със семейството си, повечето от които са „поробени” от мен и в една или друга степен участват в писането на моите романи. Не се шегувам; когато дъщерите ми искат да отидат на училище, аз им казвам: „Как може да сте такива егоистки? Вървете си в стаите, четете и редактирайте!” И под „казвам” имам предвид, че им крещя, а понякога дори ги замервам с разни предмети. Пиша заедно с Ками – човека, заради когото въобще успяхме да завършим книгата си (и заради дъщерите робини, разбира се)...
И така, написахме нашия първи роман и той ще излезе в много, много страни. Малко ме е страх... ”
Също като Ама Ками Гарсия е много суеверна. И като всяко уважаващо себе си момиче с южняшки корени си пече сама домашните бисквити и пайове.
Ками е завършила Джордж Уошингтон Юнивърсити, специалност педагогика. Тя е преподавател и специалист по проблемите на четенето и едно от любимите й занимания е да се занимава с деца и тийнейджъри.
„Израснах в окръг Вашингтон, но винаги съм се чувствала донякъде и част от Юга. Когато бях на тринайсет години, семейството ми се премести и заживяхме заедно с баба ми и с прабаба ми - под един покрив бяхме четири поколения жени. Докато растях, пиех подсладен чай, ядях зеленчуци, сготвени със сос от бекон, и домашно направени курабийки. Не всеки има баба, която знае как да оскубе кокошка и да ти шие дрехите, нали?
Не приличах на никоя от жените в семейството ми. Носех само черно, много пръстени и прекарвах часове, пишейки в дневника си. Когато завърших гимназия, вече бях изписала стотици страници и бях по-близка с героите от книгите, отколкото със съучениците си. Така започна връзката ми с писането.
Получих магистърска степен по педагогика и преподавах допреди десет години, когато се преместих в Лос Анджелис. Освен че пиша книги за юноши, работя и с деца, които имат проблеми с четеното и писането. Научила съм повече от учениците си, отколкото през цялото ми следване. Все още живея в Лос Анджелис заедно със съпруга, сина и дъщеря си. Много съм суеверна и съм се заобиколила с всякакви амулети. Обичам филми за катастрофи и мога да живея само на пица и диетична кока-кола.”
Ками и Маргарет живеят в Лос Анджелис, Калифорния, със семействата си. „Прелестни създания” е първият им роман.
-Кога се очаква да излезе книгата Matched?
Отговор: Matched ще излезе в началото на май.
Заглавие: Matched
Автор: Али Конди
Поредица: Matched, #1
Страници: 366
Корици: Меки
Дата на издаване в Америка: 30ти ноември 2010
Анотация: Романът започва с Големия изборен бал, събитие, което Касия и нейните 17-годишни приятели очакват с нетърпение от години. Това е нощта, в която те ще разберат кой е идеалният им партньор, избран специално за тях от Обществото. Двойките са избирани от Обществото въз основа на данните, събирани през целия живот на всички деца, още от самото им раждане. И макар изборът да не обещава пълно щастие за вечни времена, гарантира максимално приближаване до съвършената връзка.
В тази толкова очаквана нощ обаче Касия открива, че не всичко е такова, каквото изглежда. Ако изборът на Обществото е съвършен, защо тя намира грешка? Касия започва да се сблъсква и с други тайни, свързани със семейството й, и с опасни стихове, изписани върху най-ценния предмет от миналото, който притежава. Касия трябва да си отговори и на най-важния въпрос: ако Обществото е право и безпогрешно, защо тя се влюбва в някой друг – някой, към когото не й е позволено да изпитва чувства, – някой, който не е нейният избраник?
*Книгата ще излезе на 1ви ноември 2011 в Америка и ще има и трета книга за която се знае само че ще излезе през ноември 2012!
-Издателството закупило ли е права над други фентъзи поредици? Може ли да споделите кои?
Отговор: Закупили сме правата на романа The Replacement от Brenna Yovanoff.
Заглавие: Заместителят
Автор: Брена Йованов
Поредица: Заместителят, #1
Страници: 343
Корици: Меки
Дата на издаване в Америка: 31ви септември 2010
Анотация: Майки Доил не е един от нас. Въпреки че живее в малък град в Джентри, той идва от свят от тунели и мрачна вода, свят от ходещи мъртви момичета управлявани от малка татуирана принцеса. Той е Заместител, оставен човешко тяло на бебе в кошарка преди шестнадесет години. Сега, заради фатални алергии към желязо, кръв и свещена земя, Майки се опитва да оцелее в човешкият свят.
Майки би дал всичко за да живее сред нас, да се упражнява на бас китарата си или да прекарва време с момичето което харесва – Тейт. Но когато малката сестра на Тейт изчезва, Майки е притеглен безвъзвратно към подземният свят на Джентри, познат още като Мейхем. Той трябва да се изправи срещу съществата на мрака и да намери най-доброто място за него за живеене – в нашият свят или в техният.
*За сега се знае че ще е поредица, но не и нещо повече за останалите книги!
Моля не копирайте! Резюметата на книгите съм ги превеждала аз с изключение на тези които са излезли в България.
Поста изготви за вас Мимс (Vampire Lady)
